Лицето на убиеца

37

Кашонът с дванайсетте кутии, който напусна горящия склад в промишлената зона в северните предградия на Мексико Сити, бе откаран на международното летище „Бенито Хуарес“ в източната част на града. След час той бе качен на транспортен самолет за смесени товари, пътуващ за Чихуахуа Сити, столицата на един от най-северните щати на Мексико.

В един от десетките складове край Чихуахуа Сити кашонът бе разтоварен заедно с още няколко кашона с пластини от месинг, фибростъкло и пластмаса, използвани при производството на термостатни компоненти за хладилници. Качиха кашоните на товарната рампа. Суровината за термостатните компоненти беше вкарана в склада, откъдето щеше да поеме пътя си към търговците, а кашонът с фалшивия продукт остана в единия край на рампата.

След петнайсетина минути до рампата спря закрит камион. От кабината слезе мъж, който натовари кашона през задната врата. Вътре имаше още двайсет и три подобни кашона с еднаква маркировка. Камионът потегли и след още десет минути пое по шосе 16 към мексиканския граничен град Охинага на река Рио Гранде, срещу Президио, щата Тексас.

Началникът на склада прибра в джоба си петстотин щатски долара за това, че бе оставил кашона на рампата за петнайсет минути.

До граничния пункт в Охинага имаше три часа път. Камионът застана на бариерата в 6:30 сутринта. Митничарите от мексиканската страна бяха свикнали да виждат камиона за хладилна техника на компанията „Ривера“, който пресичаше границата два пъти седмично с товар от складовете в Чихуахуа Сити, и само му махнаха да продължава.

От страната на САЩ обаче беше друго. Един от митничарите, намръщен гринго, известен като един от най-строгите инспектори на граничния пункт, на практика бе на щат при контрабандистите. Можеше да бъде подкупен за всякаква стока, освен дрога. Не работеше с дрога, защото никога не знаеше кога на пункта ще доведат специално обучено куче за внезапна проверка.

Всъщност в този ранен час на пункта имаше такова куче. Митничарят умело прикриваше безпокойството си, докато животното и водачът му си вършеха работата, преглеждайки двайсет и четирите кашона с 450-грамови кутии, съдържащи аерозолна смазка за хладилни компресори. Камионът на „Ривера“ караше най-различни стоки два пъти седмично. Когато кучето загуби интерес, водачът го повика и митничарят даде знак на шофьора, че може да тръгва. После си наля още една чаша кафе от термоса и погледна към празния мост към Мексико, доволен, че потта, изляла се от него през последните десет минути, си струва хилядата долара на минута, които му бяха платили.