Лошо място (Част І)

14

Само след няколко часа сън Франк Полард се събуди на задната седалка на откраднатия шевролет. Примижа от утринното слънце, проникващо през стъклата.

Беше се схванал, всичко го болеше и не беше отпочинал. Гърлото му беше пресъхнало, очите му смъдяха като да не бе спал дни наред.

Изпъшка, спусна крака от седалката, седна и се прокашля. Усети, че и двете му ръце са изтръпнали. Студени и безчувствени, те бяха несъзнателно свити в юмруци. Очевидно беше спал така доста време, защото отначало не успя да отпусне длани. С големи усилия разтвори първо десния юмрук. През разперените пръсти се посипа нещо черно и зърнесто.

Франк се загледа объркано как дребните зрънца се плъзгат по крачола на джинсите, по дясната обувка. Приближи длан към очите, за да разгледа по-отблизо остатъците. Приличаше на пясък.

Черен пясък? Откъде ли се беше взел?

Отвори и лявата ръка. Посипа се още пясък.

Озадачен, той се взря през прозорците на колата. Намираше се в непознат квартал. Видя зелени морави, тъмни купчинки пръст прозираха на местата с рядка трева, лехите бяха наторени, до храстите бяха подредени нарязани дърва, но нищо не обясняваше откъде се е взел пясъкът.

Намираше се в Лагуна Нигуел, значи Тихи океан с широките плажове не беше далеч. Но там пясъкът беше бял, не черен.

Кръвообращението се възстанови в изтръпналите му крайници. Франк се облегна на седалката и вдигна длани към очите си. Втренчи се в черните зрънца пясък, полепнали по изпотената кожа. Пясъкът, макар и черен, беше безобидно вещество, но видът му го разтревожи, сякаш бе забелязал петна кръв.

— Кой по дяволите съм аз, какво се случва с мен? — запита се гласно той.

Знаеше, че се нуждае от помощ. Но нямаше представа към кого да се обърне.