Любовен оазис

Пета глава

Тя потъна в прегръдките му, без да се противи. Тор почувства как тялото му се стяга и втвърдява при допира. Беше така мека, топла и тръпнеща под скромната нощница на цветя. От около час, той седеше долу в тъмнината и мислеше за нея. Опитваше се да разгадае мистерията, която я обгръщаше, и силата на собственото си желание.

Тя се движеше почти безшумно горе в коридора, но той инстинктивно усети как спря пред неговата врата. Кръвта му тежко заблъска във вените. Дъхът му секна — тя отиваше при него!

Обаче Аби продължи, след като тихо бе затворила вратата и Тор се застави да се успокои. Къде ли отиваше? Розата, с която си играеше, сякаш изгаряше пръстите му, докато очакваше приближаващите й стъпки. Когато тя слезе по стълбата и се запъти към шкафа с напитките, Тор едва се сдържа да не се разсмее. Намираше се на няколко крачки от него и очевидно търсеше същото нещо, от което и той бе почувствал нужда преди час.

Близостта й премахна сънотворния ефект на брендито и ето, сега бе в прегръдките му. Опиянен, той не можеше да чака повече. Призова цялата си воля, за да не я изплаши с невъздържаността си, въпреки че тя му принадлежеше и самата го съзнаваше.

— Тор? — Гласът й бе приглушен. Той усети как трепери до него и мисълта, че го желае, му подейства като най-силния афродизиак. — Тор, аз не слязох за това. Исках малко бренди, за да заспя.

— Имаш толкова грациозно тяло… Като стебло на цвете.

— Тор, нещата могат да се усложнят много, ако ние… го направим. — Лицето й бе заровено в рамото му и той долови несигурността в гласа й. Тази вечер тя имаше нужда от него, желаеше го, но може би се плашеше от мисълта да му се отдаде.

— Нещата ще се опростят, когато станем любовници, Аби. Довери ми се, скъпа. Нека тази нощ ти дам това, от което имаш нужда. Ще се грижа за теб, ще те защитавам. Просто ми се довери и забрави за всичко останало. Прегърни ме силно!

Тя инстинктивно го послуша, неспособна да се възпротивява на собственото си желание. Изуми се колко силно го желае. Страстта, на която бе способна, я объркваше.

— Тор, изглежда не мога да мисля. Имам нужда от малко време — прошепна тя, свела очи.

— Времето няма да промени нещата. Знаеш го. Тази нощ, утре, или следващата седмица — ще бъде все същото. Знаем го още от първата вечер, когато не се осмелихме да престъпим бариерата.

— Тор, но на сутринта…

— Ще говорим тогава — успокои я той, докато пръстите му милваха бедрата й.

— Добре…

— Сега мога да мисля единствено как се чувстваш в ръцете ми. Желая те, любима! Не можеш ли да почувстваш какво ми причиняваш, като се бавиш?

Тя го погледна с питащи очи и Тор потърси устните й.

Целувката му бе завладяващо нежна. Аби почувства как езикът му се плъзва дълбоко и издаде тих стон. Викът на самка, приемаща ухажването на избраника си.

Тор реагира по същия начин и придвижи ръката й надолу по гърдите си, по плоския корем и агресивната форма на своята мъжественост. Дъхът на Аби секна от силата на възбудата му. Дали бе способна да го задоволи?

— Аби, скъпа, бъди с мен тази нощ…

— О, Тор, моля те! — Затворила очи от удоволствие, тя се притисна към очакващото му взаимност тяло.

— Просто се отпусни, аз ще се погрижа за всичко.

Топлият му дъх облъхна ресниците й. Търсещите му пръсти намериха копчетата на дрехата й и той уверено разкопча първото.

Аби въздъхна примирено — нещата се изплъзваха от контрол.

— Скъпа, не се опитвай да ме спреш…

Ръцете й бяха безсилни да му попречат и Тор разкопча следващото копче.

Тя осъзна, че подобни мигове са нещо изключително. Желаеше го. Нямаше смисъл да се колебае. Почувства, как той намери последното копче, свали дрехата от раменете й и я остави да се свлече бавно на пода.

Погледна я как стои гола в мрака и пръстите му потърсиха върховете на гърдите й.

— Аби, ти така ме омайваш… Целият пламтя.

Устните му се впиха в нейните с жар и Аби потръпна. Усети втвърдените си зърна. Тихото му изръмжаване й показа, че добре съзнава реакцията на тялото й. Аби прокара пръсти по врата му под ризата и погали мускулестите гърди.

Дланите му, които досега притискаха гърдите й, неочаквано се плъзнаха към корема.

— Аби, скъпа, ти си прекрасна!

Тор застина за миг, но смело продължи надолу. Аби тихо извика и цялата се напрегна.

— О, любима! Нека почувствам топлината ти. Толкова силно те желая! Искам да знам, че и ти ме желаеш.

Думите заглъхнаха и езикът му отново докосна нейния. Аби почувства краката й да омекват и когато той пъхна крак между голите й бедра, тя се остави да бъде покорена.

Тор продължи ласките си с вълнуваща интимност.

— О, сладка моя Аби! Погубваш ме тази нощ, любима…

След миг, тя усети как светът замайващо се завърта около нея, но той я вдигна на ръце и тръгна към стълбата.

— Ако можеше да се видиш — подразни я той дрезгаво, — лежиш гола в ръцете ми с разпиляна коса. Караш ме да се чувствам като варварин похитител.

— Може би си такъв. — Аби усети как той изкачва стълбата с лекота, теглото й очевидно не го затрудняваше. Когато се озова горе, Тор зави по коридора към собствената си спалня без никакво колебание.

След миг, тя се намери на широкото легло. Остана да лежи неподвижно, като наблюдаваше как той се съблича в тъмнината. Тор трескаво сваляше дрехите си и ги хвърляше на пода. Опиваше се от гледката на великолепното му възбудено тяло и макар да ги обгръщаше тъмнина, присъствието му не я плашеше. Протегна ръце да го приеме и той се отпусна до нея.

— Тор, никога преди не съм се чувствала така.

— Нито пък аз — отвърна той и я целуна. Любеше я с ярост, с едва сдържано желание, със страх да не свърши внезапно и бързо. Аби разцъфтя под милващите му пръсти и се разтвори за него, както цвят към слънцето. Горещата му плът я накара да се почувства трептяща от жизненост. Неговата реакция към колебливото й в началото, а после нетърпеливо изследване на тялото му, я възбуди още повече. Пръстите й пробягаха по мускулите на гърба му и Тор изстена.

— О, Тор, докосвай ме!

— Тук ли? — погали я нежно той. — Или тук?

— Ти изглежда знаеш точно къде. О, скъпи, ти си магьосник!

Пулсиращата възбуда заплашваше да я помете като ураган. Бе нетърпелива той да я изпълни. Тихите й приглушени викове, накараха Тор да възпре стенанията й с целувка.

— Моля те, Тор! — Тялото й се надигна срещу ръката му.

— Искам да бъде прекрасно — прошепна той и продължи да я възбужда.

— Не може да бъде по-прекрасно! Тор, моля те, полудявам!

— Така те искам този първи път — изръмжа той. — Луда от желание по мен. Защото ти дяволски ме подлуди!

Сякаш стигнал предела на самообладанието, Тор я притисна към леглото. Тя внезапно изпита желание да го отхвърли, някаква примитивна съпротива, силна почти колкото желанието й. Това не беше любовна нощ, която можеше да бъде забравена на сутринта — Аби всецяло се отдаваше на този мъж.

— Твърде късно е, скъпа! Няма връщане назад. Ще бъдеш моя…

Тор се отпусна между бедрата й и я принуди да приеме силното му мускулесто тяло. Тя извика, агонизирайки от желание, и ръцете й го притеглиха в отговор на страстния му зов. Той опита силата си срещу нея и с груб плътен стон я изпълни.

Изумителната мощ на обладаването изненада Аби, въпреки че всичките й сетива молеха за това. Чувстваше се понесена на вълна, полуудавена в бясната ярост на страстта. В този миг осъзна, че би направила всичко, за да задоволи Тор. Да му се отдаде напълно, изглеждаше толкова естествено. В замяна откри, че получава същото. Краката й се сключиха здраво около кръста му и ноктите й оставиха малки полумесеци в плътта на гърба му.

— Да, любима, да! — Тор се движеше необуздано в нея, изпълвайки я цялата, като се мъчеше да потуши пламтящия им огън. Устните му изричаха неразбираеми думи. Усещаше как се дави в сладостен водовъртеж. Знаеше от самото начало, че ще бъде така. Експлозивно, неповторимо…

Когато тръпките на екстаза преминаха през нея, Тор изпита задоволство, че е успял да доведе Аби до тази степен на удовлетворение. С усилие вдигна глава, решен да види всеки нюанс от изражението й. Ала след миг той също бе застигнат от крайното освобождение, без да успее да се наслади повече от няколко секунди на разтворените й устни, здраво стиснати клепачи и тихи бързи вдишвания. От гърлото му се откъсна вик и той осъзна могъщото си освобождение.

Измина дълго време, преди Аби да усети как Тор с нежелание, бавно привдига тяло от нейното. Отвори очи и го видя да я гледа подпрян на лакът. Тя лежеше отпуснато и усещаше дланта му да тежи собственически върху корема й. Въздухът около тях бе изпълнен с мускусната миризма на любовта. Телата им бяха влажни.

— Желаех те от дни — прошепна Тор. — Но преживяното надхвърли всичките ми фантазии. — Той поклати глава, все още замаян. — Никога не съм изпитвал подобно нещо.

— И аз — отвърна като ехо тя. — О, Тор, никога не съм чувствала… Никога не съм познала подобно нещо.

— И аз не съм се чувствал така с друга жена. Ние сме създадени един за друг, любима! Разбираш ли го? Ти си моя и аз съм твой. Ще се грижа за теб, скъпа, обещавам ти.

— Тор, мисля, че разбирам какво се опитваш да ми кажеш и аз… съм ти благодарна, но…

— Благодарна! — подигравателно възкликна той и за секунда погледът му проблесна. — Колко любезно от твоя страна!

— Знам, че след любенето… Искам да кажа, че разбирам защо в моменти като този, хората често говорят неща, които смятат за романтични. Мъжете обичат да говорят на жените, с които са изпитали интимност и…

— Не бе трудно да разбера, че не си много опитна в любовта и не виждам как можеш да съдиш кое с романтично и кое не.

— Какво искаш да кажеш с това, че не съм опитна?

— А такава ли си? — подразни я леко той.

— Е добре, не съм, но откъде пък ти си толкова сигурен!

— Има нещо в теб, когато лежиш в ръцете ми, нещо крехко, ранимо и честно. Не знам как да го опиша, но усещам, че не си го правила често. Ако беше така, щеше да си се научила как да се щадиш емоционално. Нямаше да бъдеш толкова нежна и всеотдайна. И нямаше да го има онзи миг на първичен страх, точно преди да те обладая…

Проклета да е, ако продължи да лежи тук и му позволи да й говори така! Той и без това беше достатъчно арогантен.

— Тор, това, което се опитвах да ти кажа, преди да ме прекъснеш, е, че не искам да се държиш като мой господар. Това ме обижда. Знам, че за теб е просто дума, но на мен тя ми напомня колко неприятен може да направи мъжът живота на една жена.

— Не ти харесва мисълта да те притежавам? Дори сега, след преживяното?

— Успокояващо ми действа, когато казваш, че ще ме защитаваш, но моля те, не говори за притежание! Съгласен ли си? Говори ми за цветята и за това, че сме създадени един за друг и колко ме желаеш. Нямам нищо против да ме накараш и аз да те пожелая отново — каза тя със закачлива усмивка.

— Премълчаването няма да промени усещането, че ми принадлежиш, любима!

— Не принадлежа на никого, освен на себе си, Тор. Ако не можеш да го приемеш, тогава всичко между нас свършва дотук.

— Престани да се измъчваш, скъпа. Просто се отпусни. Спираме засега да говорим.

— Никога повече няма да говорим за това!

— Няма да говорим сега, но по-късно, когато си готова да приемеш връзката ни, ще бъде неизбежно. Но трябва да обсъдим нещо друго. Утре ще бъде късно.

— Какво имаш предвид?

— Искам да знам всичко за онзи уикенд, за всички компрометиращи обстоятелства, защо си била със съпруга на твоята братовчедка, с какво наистина те държи изнудвачът…

— Нищо значително не се случи онзи уикенд, Тор. Да, беше грешка да се появявам на публични места в компанията му, но всичко е минало, забравено…

— Но си прекарала уикенда със съпруга на Синтия, нали?

— Вече ти казах, не съм била в любовна връзка с Уорд.

— Но си била с него! Може ли изнудвачът да извади нови доказателства срещу теб? Какво си правила в хотелската стая с Уорд Тайсън? Каква е била изобщо причината да бъдете заедно два дни?

Въпросите му плющяха като камшик. Аби застина в уплаха и извърна глава.

— О, скъпа — прошепна Тор. — Искам да знам истината, за да ти помогна. Не можеш ли да го разбереш?

— Не съм търсила помощта ти!

— Но я имаш. Добре, въпросите могат да почакат до сутринта. Прегърни ме, Аби, люби ме! Все още се нуждая от теб тази нощ.

Тя се поколеба. Сега или утре, той очакваше отговор. Страхуваше се да поеме риска да му каже истината. Не искаше да задълбочава повече и близостта им, но Тор не й остави никаква възможност — наведе се и горещите му устни притиснаха нейните, а дланите му се плъзнаха по тялото й. След малко тя престана да се терзае и освен неговото желание и крещящата нужда на собственото си тяло, забрави за всичко останало.

Магията на страстта ги погълна отново.

Аби се събуди на другата сутрин с мисълта, че е хваната в клопка. И за първи път, откакто бе започнала историята с изнудването, разбра, че причината е друга.

Бе решена да отговори на Тор Латимър. Как допусна до такава степен да обърка живота си?

Намръщена, тя отхвърли завивките и се измъкна от огромното легло. Тор спеше до нея, нищо не подозиращ.

Тя направи гримаса на досада, когато отвори гардероба му и погледна спретнато подредените дрехи. Забеляза някаква хавлия. Издърпа я и я навлече.

Хвърли последен поглед към спящия Тор и изтича към своята спалня.

Отпусна се уморено върху неоправеното легло и се замисли над положението. Наистина ли очакваше, че след като е споделила леглото му, ще се събуди необвързана?

Предишната нощ не бе мислила много за бъдещето. Посегна, взе жълтата роза от ръката му и се намери окована. Не, може би се бе хванала в капана още по-рано. Тревожно осъзна, че дори не можеше да установи момента, в който все още е била свободна. Връзката й с Тор сякаш бе съдбовно предначертание.

Тя ядно съблече хавлията, съзнавайки интимност в това да носи негова дреха. Хавлията несъмнено прилягаше точно на високото му мускулесто тяло, но тя направо се губеше в нея. Точно като собственикът й я караше да се чувства изгубена.

Аби хвърли дрехата на пода и тръгна гола към банята. Едно сериозно лице я погледна от широкото огледало над умивалника. Косата й бе разпиляна и объркана, а тялото й — все още топло и розово от съня. Но унесът бе изчезнал, дори я наболяваше тук-там. Аби изохка, пусна душа и пристъпи под силните струи.

Чул шума, Тор се измъкна от завивките и се протегна. Бе я усетил да напуска топлото легло преди няколко минути и бе отгатнал нервността й. Прецени, че е най-добре да не подновява интимностите от изминалата нощ. Аби бе избягала от спалнята му по обичайния си импулсивен начин — може би така си даваше шанс да обмисли нещата.

Тор нямаше нищо против. Тя не отиваше по-далеч от стаята си, а и не можеше да й откаже малко лично време. Аби се нуждаеше от малко усамотение, за да свикне с новото си положение, реши той и се почувства безкрайно благороден. Не че нещо щеше да се промени, когато накрая застанеше пред него, рече си наум, докато влизаше в банята. Господи, чувстваше се превъзходно! Силен, бодър и решителен. Трябваше да й благодари. Тя беше всичко, което можеше да иска от една жена. А и бе само въпрос на време, докато осъзнае, че му принадлежи.

Тя се облече в избелели тесни джинси с широк кожен колан, който й даваше усещане за сила, и карирана риза. Тази сутрин се нуждаеше от повече самоувереност и грубият колан й помагаше в известен смисъл. Почувства прилив на храброст — бе готова да се изправи пред Тор Латимър. Прибра косата си в кок и слезе решително по стълбата.

Тор вече се бе настанил удобно на масата и наблюдаваше през прозореца една баржа тежко да се придвижва нагоре по реката. Той се обърна веднага, щом я чу, и на лицето му изплува нежна усмивка. Черната му коса все още блестеше мокра от душа и Аби сякаш я усети между пръстите си. Тъмните панталони и бялата риза с отворена яка подчертаваха силните чисти линии на тялото му. Тя внезапно осъзна, че малкото храброст, която се опита да си придаде с кожения колан, бе нищо в сравнение с уверената му мъжественост.

— Кафе? — Той се изправи и отиде да й налее чаша, без да чака потвърждение. Подаде й я и тя си спомни как й поднесе розата.

— Благодаря ти — успя да каже полуофициално и за малко да си прехапе езика. Прозвуча смешно.

Ала тя събра цялото си самообладание и понечи да продължи строго, когато Тор я изпревари:

— Искам да направя едно предложение. Предлагам да не говорим за нощес.

— Трябва!

— Не сега. Тази сутрин трябва да обсъдим други неща. Седни, скъпа, и ми разкажи за онзи уикенд с Уорд Тайсън.

— Не, и преди да поговорим да изминалата нощ!

— Предишната нощ по-важна ли е от уикенда с Тайсън?

— Да! Искам да кажа, не. Чакай малко, Тор, ти нарочно се опитваш да ме объркаш. Това са две отделни неща. Искам да си наясно, че случилото се нощес не е начало на обикновена връзка…

— Връзка с теб не може да бъде обикновена.

— Няма да спя повече с теб.

— Искаш да кажеш, че няма да спиш с мен довечера?

— Точно така! — изстреля Аби тържествено. — И утре вечер също.

— Много добре. Сега за Тайсън.

— Тор, ти не вземаш насериозно думите ми!

— Грешиш, Аби — парира я той с изнервяща нежност. — Просто преминавам върху следващата точка от списъка.

— И нямаш възражения по първата?

— Нямам. Разбирам, че ти трябва малко време.

— Много любезно от твоя страна.

— На този етап мога да си позволя да бъда любезен. Няма къде да отидеш, така че няколко дни са без значение. Мога да бъда търпелив.

— Искаш да кажеш, че ще дотичам обратно в леглото ти веднага, щом се успокоя и премисля нещата?

— Аби, ние двамата си принадлежим. Моя си! И нищо не е в състояние да го промени. Сега за Уорд Тайсън.

Да разговаря за онзи проклет уикенд наистина бе по-лесно, отколкото да изясни отношенията си с Тор, каза си Аби и примирено въздъхна.