Магическият кръг

1

Първата гръцка колония (ок. VIII в. пр. Хр.) в Централна Италия, в областта Кампания. Градът е известен най-вече със Сибилата от Куме, чиито пророчества, писани в стихове, са за хиляда години напред и били пазени от специална колегия в храма на Юпитер Статор, построен от Ромул в Рим. — Б.пр.

2

Първият император на Рим (63 г. пр. Хр. — 14 г. сл. Хр.), племенник, осиновен син и наследник на Юлий Цезар. Въвел еднолично управление, донася мир и благоденствие на империята, която управлява сполучливо до смъртта си. — Б.пр.

3

Като девиз се среща върху геми, произхождащи от древногръцките мистерии, най-често заедно с Оуроборос — символ на змия, поглъщаща собствената си опашка, който олицетворява вечния кръговрат на времето и живота, на познанието на повтарящите се и вечни закони на битието. — Б.пр.

4

Префект на преторианците, Луций Елий Сеян дълго време е най-довереното лице на император Тиберий. През 31 г. сл. Хр. изпълнява заедно с Тиберий длъжността консул. — Б.пр.

5

Секта аскети сред еврейския народ в древна Палестина, съществувала от II в. пр. Хр. до II в. сл. Хр. — Б.пр.

6

Смята се, че келтите са били първите хора, населявали Европа на север от Алпите. Хекатеус от Милет (500–476 пр. Хр.) и Херодот от Халикарнасус (490–425 пр. Хр.) са били първите, които оставят документ за „Keltoi“ и тяхното „рождено място“ — реките Дунав, Рейн и Рона, за които има научни доказателства. — Б.пр.

7

Хиперборея — арийската империя отвъд Полярния кръг. Данните от няколко, проведени наскоро, археологически експедиции доказват, че прародината на индоевропейските племена следва да се търси в най-северните райони на Стария континент. — Б.пр.

8

Заедно с пророк Натан изиграл важна роля за възкачването на Соломон на престола, когато след смъртта на цар Давид царедворците се разделили на две в подкрепата си на Соломон и Адония. — Б.пр.

9

За празника Разпъване на шатри, или Скинопигията, хората трябвало да посетят извор, от който тече вода. Следвал празник, който подсказвал на човека, че трябва да си припомни отново своята духовна природа, своите ангелски, духовни стремежи. Водата, която изтичала от извора, трябвало да му напомни за духовния живот. — Б.пр.

10

От гръцката дума αίών (aion), която означава не само „ера“, но и „период на съществуване“ или „живот“. — Б.пр.

11

Традиционният кози рог — тромпетът на юдеите, който понякога служи и като символ на тяхната религия. — Б.пр.

12

Голям еврейски празник, известен още като Йом кипур, десет дни след еврейската Нова година. Започва с надуване на шофар. На този ден се иска прошка от близките. Според еврейската религия на Йом кипур всеки евреин трябва да се моли името му да влезе в Книгата на живота. — Б.пр.

13

Рядко срещано нискостеблено растение със силен аромат, от което се смята, че се е приготвяло скъпоценното ароматно миро. — Б.пр.

14

Най-ниската избираема длъжност във висшата администрация по време на Римската република, в чиито задължения влиза контрол над хазната и финансовите дела на държавата, армията и офицерите. — Б.пр.

15

Дълъг период на относителен мир в Римската империя 27 г. пр. Хр. — 180 г. сл. Хр., по време на който са провеждани минимални нашествия. — Б.пр.

16

Американски поет (1892–1982). Името му се свързва с школата на модернизма в поезията. Три пъти е награждаван с „Пулицър“. — Б.пр.

17

Шестгодишната героиня от поредица на Кей Томпсън, която живее в хотел „Плаза“ в Ню Йорк с бавачката си, кучето Уини и костенурката си Скипърди. — Б.пр.

18

Често използвано през XIX в. название на човек, който официално не е член на Църквата Исус Христос и Светците от последния ден, но се отнася с разбиране към убежденията им и мормонството и проявява искрен интерес към тях. — Б.пр.

19

Заедно с теория на числата, алгебрата и др. тази теория е част от криптографията. — Б.пр.

20

Вид зърнена закуска с овесени и други ядки, може и ориз и мед, която се запича, докато стане хрупкава. — Б.пр.

21

Обичай, популярен сред индианците от племето не персе, според който дете, момче или момиче до десетгодишна възраст, е изпратено само в планината от майката или бащата, за да почерпи тиуа-титмас (tiwa-titmas) — духовна сила. — Б.пр.

22

Известен баритон от близкото минало, започнал кариерата си през 1947 и слязъл от сцената през 1992 г. — Б.пр.

23

Древна келтска магическа система, представяща основните сили на природата чрез пиктограми. Най-ранните рунически форми се срещат изрязани в камъни или по стените на праисторически пещери. Символите се използвали за предсказания и магии от северните народи, които вярвали в контакта с природните сили чрез призоваването им със съответната руна. Около II в. пр. Хр. руните били съпоставени със звуковия ред на езика и така била създадена руническата азбука. — Б.пр.

24

Щурецът от историята за Пинокио. — Б.пр.

25

102-ият химичен елемент в Периодичната таблица от реда на актиния, изолиран през 1958 г. от Глен Сиборг и Алберт Гиорсо. — Б.пр.

26

На английски думата означава змия. — Б.пр.

27

Вината е моя (лат.). — Б.пр.

28

Вълк (нем.). — Б.пр.

29

Вацлав Нижински, легендарна фигура в балета от началото на XX в., наричан още „ангел на танца“. — Б.пр.

30

Балерина и куртизанка, танцувала на сцените на всички големи европейски градове. В Мюнхен привлича вниманието на краля на Бавария Людовиг I. Издигането на Лола и все по голямата й роля в живота на кралството водят до размирици в Мюнхен. — Б.пр.

31

Старогермански народ, установил се към II в. пр. Хр. по крайбрежието на Балтийско море. — Б.пр.

32

През Втората световна война битката за проникване в тайните кодове на противника добива невиждан размах. През 1942 г. Корпусът на морската пехота на САЩ изпробва и въвежда кодиране на информация с помощта на индианци навахо. Вместо изкуствено създаден таен език решили да приложат живия език на племето навахо. Първите повикани на служба 29 шифровчици наричали себе си windtalkers — говорещи с вятъра. През 2002 г. е създаден игралният филм „Говорещите с вятъра“ (Windtalkers) на режисьора Джон Ву с участието на Никълъс Кейдж и Адам Бич. — Б.пр.

33

Вси Светии (фр.). — Б.пр.

34

Другото име на Троя. — Б.пр.

35

Хайвер от сьомга (фр.). — Б.пр.

36

Предизвикана от стремежа на Великобритания да разшири колониалните си владения в Южна Африка, тази война (1899–1902) приключва с превръщането на двете бурски републики (преселници от холандски произход), Южноафриканска и Трансвалска, в британски колонии. — Б.пр.

37

Дебелак, грубиянин (англ.). — Б.пр.

38

Популярно название на днешните потомци на някогашните холандски заселници, изповядващи най-често калвинизма. — Б.пр.

39

Пионери, първопроходци (хол.). — Б.пр.

40

Парична единица в Южна Африка, носеща името на Паул Крюгер, председател на Южноафриканската република. — Б.пр.

41

Спокоен (нем.). — Б.пр.

42

Пушена сьомга (фр.). — Б.пр.

43

Германски император от 1152–1190 г. Предприел няколко похода срещу Италия, както и Третия кръстоносен поход, по време на който се удавил. Немският народ дълго вярвал, че той не е умрял и ще се върне, за да спаси германския народ. — Б.пр.

44

Един от най-старите военни и религиозни ордени, създаден около 1128 г. в Йерусалим от немските кръстоносци. Членовете носели бели наметала с голям черен кръст под лявото рамо. Орденът просъществувал до 1410 г., когато при Таненберг войските му претърпели тежко поражение. — Б.пр.

45

Уилям Шекспир. Трагедии. Т. I. Прев. Валери Петров. С., Народна култура, 1973, 447 с. — Б.пр.

46

Педагогически, научнофилософски творби: „За бъбривостта“, „За суеверието“, „За въздържането от гняв“, „Как да различаваме ласкателя от приятеля“, „За музиката“ и др., много от които са загубени. — Б.пр.

47

Филм на Алфред Хичкок (1955) с Кари Грант, Грейс Кели, Шарл Ванел и др. — Б.пр.

48

Евангелие от Марко, 1:17. — Б.пр.

49

В келтската митология богиня на огъня, дъщеря на бог Дагда. — Б.пр.

50

Древногръцки поет и писател (518-ок. 446 г. пр. Хр.). — Б.пр.

51

Векове преди Христа племена в Европа чествали красивата богиня на пролетта, наречена Eostre. Хората принасяли зайци в жертва на саксонската богиня на пролетта и плодородието Еостре (от нейното име носи названието си на английски католическият празник Истър). В известни вариации тя може да се открие и в други култури като Асторет (при финикийците), Астарта (при гърците и римляните), Еостре (при тевтонците). — Б.пр.

52

Дъщеря на Иаков и Лиа. Битие, 30: 21. — Б.пр.

53

Тревисто растение, чиито корени съдържат психоактивни алкалоиди. Те приличат на човешко тяло (бебе). Растението често се използва като силен халюциноген. — Б.пр.

54

Първият и най-ранният от второстепенните богове на скандинавската митология. По-късно известен като Один. — Б.пр.

55

Термин с многопосочни значения (представител, пратеник, офицер). „Легатите на римския народ“ били сенатори, изпратени с мисия в чужда държава. Във войската легатите по време на Републиката били офицери, командващи отделни видове войски (кавалерия, резерви, тил и др.), по време на Империята се превърнали в командири на легиони. — Б.пр.

56

Жители на Партия — древна държава в Югозападна Азия (на мястото на днешен Иран), съществувала от 250 г. пр. Хр. до 226 г. сл. Хр. Войниците парти били известни с уменията си на конници и стрелци с лък. — Б.пр.

57

Син на спартанския цар Тиндарей и Леда, смъртния брат на безсмъртния Полидевк (лат. Полукс). — Б.пр.

58

Самоски тиранин, приятел и покровител на хора на изкуството, разпънат на кръст през 522 г. пр. Хр. по заповед на пълководец на Дарий, който завзел о-в Самос. — Б.пр.

59

Дидима — градче близо до малоазийския град Милет с храм и светилище на бог Аполон. От II в. пр. Хр. там се чествал панелинският празник дидими. — Б.пр.

60

„Песен на песните“, 2:15. — Б.пр.

61

Индианец. — Б.пр.

62

Разбира се (фр.). — Б.пр.

63

Греяно вино (нем.). — Б.пр.

64

Откровение на свети Иоан, 22:12. — Б.пр.

65

Китай, Съветският съюз, САЩ, Великобритания и Франция. Б.пр.

66

Обединение на развиващите се страни, създадено през 1964 г. — Б.пр.

67

В гръцката митология — една от нимфите, помогнала Зевс да бъде спасен от баща му Кронос, като го скрила сред планините и го хранила с мляко от козата Амалтея и мед. Научил за това, Кронос я превърнал в червей. Щом пораснал, Зевс я превърнал в пчела. — Б.пр.

68

Вид размножаване, при което зародишът се развива без оплодяване на яйцеклетката. Среща се при някои насекоми, водорасли, растения и др. — Б.пр.

69

Планета с четири спътника, открита през 1781 г. от британския астроном Уилям Хершел. — Б.пр.

70

Днешна Амударя. — Б.пр.

71

Реформатор на древната иранска религия, род. в Мидия около 660 г. пр. Хр. Зороастризмът или зороастрийството е религия, основана от учениците на пророка Зороастър (Заратустра), и е сред най-старите дуалистични религии. Най-голямо разпространение има в Персия до към VII в. Своя апогей достига по време на Сасанидската династия. — Б.пр.

72

При мидяните и персите член на свещеническата каста, а при древните гърци и римляни — звездоброец, магьосник. Маги са били наричани и тримата влъхви, които според Евангелието отишли да се поклонят на Исус във Витлеем. — Б.пр.

73

Несторианството е ерес, по името на Несторий, осъдена от Третия вселенски събор от 431 г. — Б.пр.

74

Заплата (англ.), salarial (фр.). — Б.пр.

75

Название на два сборника с митологични предания на старите скандинавски народи; първият се приписва на исландския свещеник Сьомонд Сигфусон (поч. 1133), а вторият на Снори Стурлесон (поч. 1241). — Б.пр.

76

Митични градове, за чието съществуване има данни и описания от древни и средновековни историци, дори и карти, смята се, че са били разположени далеч на север, почти до самия Полярен кръг, с времето станали синоним на „далечна земя“ на „края на Земята“ и пр. — Б.пр.

77

Гьоте, Йохан Волфганг фон. Фауст. Прев. от нем. Любомир Илиев. София: Атлантис КЛ, 1999.

78

Свами Вивекананда (1863–1902) е един от големите духовни учители на нашето време. Основател е на Веданта движението в САЩ през 1893 г. — Б.пр.

79

Извинете, госпожице (итал.). — Б.пр.

80

Ако сега сте тук с нас, отче, къде може да е в момента Ханс Клаус? (Нем.) — Б.пр.

81

Не знаех, че говориш немски (нем.). — Б.пр.

82

Не много, но определено повече от нашия австриец архивист тук (нем.) — Б.пр.

83

Извинете (итал.). — Б.пр.

84

Известен още като Иаков Малкия. — Б.пр.

85

Гвелфи и Гибелини са фракции в Северна Италия, които подкрепят респективно папата, първите, и Свещената римска империя, вторите, през XII и XIII в. Борбата за власт възниква по повод избухналия през XI в. конфликт, свързан с правото на владетелите да назначават епископи и абати в своите владения. — Б.пр.

86

Фридрих I, наречен Барбароса (Червената брада), е германски крал от 1152 г. и император на Свещената римска империя от 1155 г. до 1190 г. В годините на неговото управление Свещената римска империя достига най-големия си разцвет. През 1189 г. взема участие в Третия кръстоносен поход, като повежда армията си към Константинопол. По време на преминаването през византийска територия Фридрих преговаря с пратеници на братята Асен и Петър, които му предлагат армия от 40 000 българи и кумани, ако гарантира освобождението на България от Византия. Императорът не се съгласява, но последвалият конфликт между него и византийския император Исак II Ангел има значение за объркване и отслабване на Константинопол и победата на въстанието на Асен и Петър, освободило България от византийско робство. — Б.пр.

87

Едноименен замък на Ирод Антипа в околностите на Тибериас (Тивериада) — град, издигнат в чест на император Тиберий. — Б.пр.

88

Древен град в Италия, напълно разрушен. — Б.пр.

89

Днешен Мукавир, намира се в Йордания. — Б.пр.

90

Швейцарски антрополог и историк, живял в началото на XIX в. — Б.пр.

91

Игри, организирани в памет на император Август. — Б.пр.

92

Мим и актьор, любовник на Калигула и Месалина, съпругата на Клавдий. — Б.пр.

93

Така се наричат Книгите на Моисей — първите пет книги от Стария завет. — Б.пр.

94

Устно предавани неписани закони, предадени на Моисей от Господ на планината Синай. Официален кодекс на еврейския начин на живот. — Б.пр.

95

Движението на зилотите (наричани още сикарии) се заражда през I в. и се обявява срещу езическата култура и против самата юдейска върхушка. Активно участват в I Юдейска война, антиримско въстание през 66–70 г. По социален състав принадлежат към низши и маргинални обществени слоеве в обществото.

Есеи — месианска община, съществувала през II–I в. пр. Хр. Названието им произхожда вероятно от арамейската дума асия — Божии слуги, светци. Представляват затворена общност, проповядваща бедност. Обявяват юдейските жреци, особено фарисеите, за нечестиви и за осквернители на Иерусалимския храм. В противоположност на фарисеите проповядват простота на възгледите и дори се обявяват за неуки.

Сикарии — екстремистка група зилоти. — Б.пр.

96

Литературно средство, което позволява сборовете от определени фрази да дават свещени числа. — Б.пр.

97

Песах („Пасха“) = „скокът“, който прави Ангелът унищожител, пощадявайки домовете на израилтяните: посветен е на освобождението от Бога на еврейския народ, роб в Египет. Тържествена вечеря, по време на която се чете Хагада (разказ за излизането от Египет). Задължително се яде мацах (хляб, приготвен без мая, така наречената нафора), хлябът на „смирението“, и се забранява всякакъв друг хляб през осемте дни на празника. — Б.пр.

98

„Песен на песните“, 8:6. — Б.пр.

99

Днес Колчестър. — Б.пр.

100

Римски патриций, починал през 8 г. сл. Хр., използвал влиянието си пред император Август, за да насърчава изкуствата и писмеността, покровител и благодетел на Вергилий, Хораций и др. поети. — Б.пр.

101

Изчезналото царство (фр.). — Б.пр.

102

Безименна държава (фр.). — Б.пр.

103

В епоса за Гилгамеш се разказва за героичните подвизи на Гилгамеш, владетеля на града държава Урук. Епосът е считан от много хора за първата наистина велика литературна творба. Запазени са три версии от тази поема. Най-ранната достигнала до нас в писмен вид е от първата четвъртина на 2000 г. пр. Хр. — Б.пр.

104

Г. И. Гурджиев (1872–1949), психолог, философ, учител и мистик, създател на учението за „четвъртия път“ на вътрешната реализация на човека. Танците, създадени от него, наричани още „Движения“, са около 250 на брой, кратки ритмически ансамблови структури с музика, специално композирана за тях от него и Томас де Хартман. В днешни дни те продължават да бъдат едни от най-мощните методи за култивиране на будност и присъствие, представляват своеобразни медитации в движения. Красивата им естетическа форма ги прави много привлекателни за наблюдение, но същинският им замисъл и трансформационен потенциал се съдържа в процеса на тяхното изучаване. — Б.пр.

105

Утер Пендрагон е описван най-често като силен крал и защитник на народа, но преспива с майката на Артур чрез измама, като през същата нощ войниците му убиват съпруга й. — Б.пр.

106

Провинция в Китай. — Б.пр.

107

Въображаемо място, което би трябвало да се намира в Хималаите или по-точно в Тибет. В западната култура понятието е въведено от писателя Джеймс Хилтън в романа му „Lost Horizon“ („Изгубеният хоризонт“). — Б.пр.

108

Тайнствена земя, намираща се според повечето легенди някъде в Хималаите. В китайски, руски и тибетски митове за нея се говори като за обител на свръххора. — Б.пр.

109

Легендарна подземна страна. Предполага се, че се намира някъде в Тибет, Хималаите или в Алтай, че там живеят висши посветени, пазители на традициите, истинните учители и управници на света. До нея могат да стигнат единствено посветени. — Б.пр.

110

В района на Нижни Новгород и езерото Светлояр, наричано някога малката Атлантида, е създадена легендата за „невидимия град Китеж“. Чудно красив град, който при нападението на татарите, неясно как, потънал в езерото, за да бъде спасен. Според легендата той продължил да съществува, но на дъното на езерото, към него имало тайна пътека, но тя се разкривала само на хора с чисто сърце и чисти помисли. — Б.пр.

111

Иван III Велики (1440–1505). — Б.пр.

112

Полуномадска народност, вероятно от севернокавказки произход, впоследствие тюркизирана. Първоначално те обитават крайбрежието на днешен Дагестан и делтата на р. Волга. Водени от тюркски управляващ елит и хаган от рода Ашина, между VI и X в. те създават Хазарския хаганат, обширна държава, разположена между Волга, Дон и Кавказ. В отделни периоди те поставят в зависимост също Волжка България, части от днешните Азербайджан и Казахстан, както и някои руски княжества. — Б.пр.

113

Най-големият епически поет на немското Средновековие (ок. 1170 — ок. 1220), създал наситения с религиозни и философски размисли стихотворен епос „Парсифал“ (1200–1210), дал сюжета на последната музикална драма на Рихард Вагнер „Парсифал“ (1882). — Б.пр.

114

Френски дворцов средновековен поет и писател (1135?-1183?), смятан за първия голям френски автор на рицарски романи: „Ерек и Енида“, „Клижес“, „Ланселот, рицарят на каруцата“, „Ивиян, рицарят на лъва“, „Парсифал, рицарят на Свещения Граал“. — Б.пр.

115

Дравидските народи оформят самостоятелно езиково семейство. Техният език се говори в Южна Индия, Шри Ланка и Пакистан. — Б.пр.

116

По името на древен град в Сирия. — Б.пр.

117

Книга на Иов, 28:12. — Б.пр.

118

Книга на Иов, 38:4–33. — Б.пр.

119

Име на литературен герой на Жорж дьо Мюрие от книгата му „Трибли“, 1894 г., превърнал се в нарицателно за човек, който като учител използва почти хипнотичното си влияние, за да управлява живота на своя ученик. По темата са създадени много филми — последният от които през 1983 г. с Питър О’Туул и Джоди Фостър. — Б.пр.

120

Рицар (нем.). — Б.пр.

121

Маймуна, малка порцеланова фигура, прен. — изрод, грозотия (фр.). В това известно парижко кафене, средище на литератори и интелектуалци в началото на XX в., и днес могат да се видят две живописни статуетки на азиатци. — Б.пр.

122

Фр. Col du Petit Saint-Bernard, итал. Colle del Piccolo San Bernardo, разположен на 2188 м. надморска височина на френско-италианската граница, южно от масива Монблан. Известен е със 72-метровия каменен кръг (частично възстановен през XIX в.), в чийто център е издигнат каменен блок, за който се смята, че датира от желязната ера (725 пр. Хр. — 450 сл. Хр.). По-късно римляните издигнали там храм на Юпитер и „мансио“ — поддържана от държавата сграда, в която пътници и войници можели да пренощуват. — Б.пр.

123

Скандинавска богиня на вечната младост, жена на Браги. Тя била скромна и тиха, но без нея азите нямало да бъдат живи. Имала кошница, пълна с ябълките на вечната младост, с които угощавала боговете. Кошницата била вълшебна и никога не се изпразвала. — Б.пр.

124

Ако оприличим човешкото тяло на глобус, вертикалният Гринуички меридиан ще е основният енергиен поток, течащ в гръбначния мозък от и към главния мозък на човека. От двете страни на гръбначния стълб са разположени други два главни меридиана — ляв и десен, съответни на Ида и Пингала от йога традицията. — Б.пр.

125

Сага за норвежките крале. — Б.пр.

126

Полумитичен цар и бог на тракийското племе гети. Гетите вярвали, че като умрат, отиват при Залмоксис. — Б.пр.

127

Св. Иполит Римски, богослов, ученик на Ириней и най-изтъкнатият християнски писател на Запада през първата половина на III в. след Тертулиан. Известен е също като първия систематичен тълкувател на пророчествата. Роден е около 170 г. вероятно в източната част на Римската империя и е починал през 235 г. на остров Сардиния. — Б.пр.

128

Кралица на келтското племе исени, населявало Източна Англия през древността. През 60 г. сл. Хр. тя застава начело на въстание срещу Римската империя и в жестока битка предвожданите от нея войски избиват 70 000 римляни. Въстанието е потушено и тя се самоубива. Римляните запомнят червената й коса и дълго време се страхували от червенокоси жени. — Б.пр.

129

Бог на гръмотевиците в келтската митология. — Б.пр.

130

Бог на войната, плодородието и богатството в келтската митология. — Б.пр.

131

Проход (2063 м. надморска височина) в Швейцарските Алпи, свързващ долините Хинтерайн и Месолцина. Смята се едновременно за граница на итало-немския език и за вододел между басейните на реките По и Рейн. Съвременен път за първи път бил построен през 1823 г. с финансовата подкрепа на кралство Сардиния, за да се стимулира търговията между Генуа и Пиемонт и Граубунден, без контрола на Австрия. — Б.пр.

132

В немската културна традиция името на Клингсор се среща в редица произведения, най-значителни от които са „Парсифал“ на Фон Ешенбах и едноименната Вагнерова опера. В легендата този зловещ персонаж в продължение на дълги години е в безрезултатен двубой с крал Амфортас. — Б.пр.

133

Сложно символично изображение, чийто автор се предполага, че е Клеопатра. В горната част е изобразен Уроборс — змията, захапала опашката си, надписите във вътрешната и външната част на кръга дават формулировките на монизма на алхимията. Елементите по-долу имат символично и практическо значение за целите на алхимията. Главната идея на Хризопеята е приобщаване на адепта към Божествената вода, която се излива към света. — Б.пр.