Вийон пише М.З. през 1456 г.
Флавий Вегеций Ренат — римски писател, живял в Константинопол през IV в.
Анже — град в Западна Франция; предполага се, че след обира на Наварския колеж Вийон подготвя там друг удар.
Гийом дьо Вийон (1398—1468) — капелан при църквата „Св. Бенедикт“; настойник на Франсоа, позволил му да ползува неговото име; споменава се в Г.З. LXXXVII.
Итие Маршан (ок. 1430—1474) — съперник на поета в любовта; служил при Берийския херцог, но уличен в заговор против краля, е хвърлен в затвора, където умира; споменава се в Г.З. XCIV.
Жан Корню (?—1476) — богат финансов служител; споменава се в Г.З. XCV.
Пиер дьо Сент Аман — бирник от 1431 г. и секретар при Кралската хазна през 1447 г.; споменава се в Г.З. XCVII.
„Мулето“ — кръчма на ул. Сен Жак. Жан дьо Бларю — парижки бижутер.
Робер Вале — съученик на Вийон, земевладелец.
„Изкуството на паметта“ — дидактично съчинение на латински език, разпространено през XV в.
Жан Кардон (1423—?) — търговец на платове; споменава се в Г.З. CLXVI.
Рение дьо Монтини (ок. 1429—1457) — син на придворен доставчик на хляб; обесен като крадец, свързан с бандата на кокиярите.
Жан Рагие — един от 12-те конни стражници, охрана на парижкия прево; споменава се в Г.З.CV.
Филип Брюнел дьо Грини (?—1504) — свадлив дребен собственик, който постоянно водел съдебни дела; споменава се в Г.З. CXXXVI и CLXXXIII.
Стражата в Нижон — съставена предимно от стари, немощни рицари.
Мутон — бръснарят, при когото Вийон потърсил помощ след свадата си с Филип Сермоаз.
Жак Рагие — пияница, син на придворен готвач; споменава се в Г.З. CI и CLXXXIII.
Попен — място за водопой на десния бряг на Сена.
„Шишарката“ — кръчма на Еврейската улица.
Жан Мотен — следовател, който през 1457 г. водил делото по обира на Наварския колеж; споменава се в Г.З. CXXXVIII.
Пиер Базание (1430—1467) — нотариус, а впоследствие съдебен секретар; споменава се в Г.З. CXXXVIII.
Пиер Фурние — адвокат на църквата „Св. Бенедикт“; споменава се в Г.З.
Жан Труве — чирак в градската месарница, два пъти съден за побой.
„Овенът“, „Волът“ и „Кравата“ — парижки кръчми.
Началник-стражата — длъжност, заемана от Жан дю Арле, за когото се ширело съмнение, че е посветен в рицарско звание; споменава се в Г.З. CLXXI.
Перне Маршан (? — ок. 1493) — тъмничар, надзираващ леконравните момичета; споменава се в Г.З. LXXVI и CVIII.
Жан льо Лу — водоносач, рибар и боклукчия, а по-късно става тъмничар; споменава се в Г.З. CX.
Казен Шоле — бъчвар, а след това става тъмничар; за участие в метеж през 1465 г. е уволнен и хвърлен в затвора; споменава се в Г.З. CIX.
Жирар Госуин (?—1467) — лихвар, търговец спекулант, нотариус в съда през 1454 г.
Жан Марсо (?—1468) — един от най-големите богаташи на Париж, лихвар и спекулант.
Колен Лоран (?—1478) — бакалин, лихвар и спекулант. И тримата се споменават в Г.З. CXXVII-CXXX.
Гийом Котен (?—1462) — свещеник в парижката „Св. Богородица“ и служител във Върховния съд.
Тибо дьо Витри — свещеник в същата църква и служител във Върховния съд. Тези двама богати старци се споменават в Г.З. CXXXI-CXXXVII.
Жан дьо ла Гард — богат бакалин, син на нотариус; рогоносец, споменава се в Г.З. CXXXVII и CLXXX.
„Златното черясло“ — парижка кръчма.
Никола дьо Лувие — бирник, съветник в Счетоводната палата; получил благородническа титла през 1464 г.
Пиер Меребьоф — богат търговец на платове на Ломбардската улица. И двамата се споменават в Г.З. CII.
Пиер дьо Русвил — бедняк и скъперник, назначен за пазач на развалините в Гувию.
Кралят на глупците — предводителят на актьорското „Братство на глупците“, на когото градските власти възлагали устройването на увеселения; по време на процесиите тълпата била обсипвана с дървени и картонени монети.