Манастирът на призраците

Послеслов на автора

Както във всички стари китайски криминални истории, главното действащо лице в романа е областен магистрат. От самото начало на Китайската империя чак до установяването на Републиката през 1912 г. този служител изпълнявал едновременно ролите на съдия, съдебно жури, императорски прокурор и следовател.

Подложената на неговата юрисдикция територия е най-малката административна единица в сложния китайски държавен механизъм: като правило тя обхващала един обиколен с крепостна стена град и част от прилежащата околност с радиус осемдесет километра. Властта му върху тази територия била суверенна. Той председателствал съда, събирал данъците, регистрирал ражданията, бракосъчетанията и смъртните случаи, бдял за поддържането на обществения ред. Длъжен бил да наблюдава всичко и тъй като влиянието му било осезателно във всички възрасти от живота на всеки човек, наричали го „съдията, майка и баща на всички“. Отговорен бил единствено пред висшестоящите си началници: префекта или провинциалния управител.

Упражняването на задълженията му често го принуждавало сам да води съдебни разследвания и това е причината в китайската криминална литература лицето, водещо разследването, винаги да се нарича „съдия“, а не „детектив“ или „следовател“.

В този роман отново съм се позовал на традиционно положение в китайската криминална литература и моят съдия води едновременно няколко криминални дела. Съчетал съм отделните сюжетни нишки така че да образуват завършено повествование, чиито постоянен герой е съдията Ди, известен държавник от времето на династията Тан. Ди е реално историческо лице. Пълното му име е Ди Жендзие, живял е от 630 до 700 година на нашата ера. В младостта си, като провинциален магистрат, той разрешава множество заплетени криминални дела и се сдобива с известна слава. По-късно става министър в Императорския двор и с мъдрите си и смели съвети упражнява благотворно влияние при воденето на държавните дела.

Уликата с котешките зеници заимствах от един анекдот за художника книжовник от епохата Сун Оуян Су (1007–1072 сл. Хр.). Оуян Су притежавал старинно изображение на котка сред божури и обичал да обръща внимание на гостите си, че художникът навярно го е рисувал по пладне… което личало по тесните зеници на животното и клюмналите от жегата цветове.

Авторите на древните криминални китайски романи обикновено са били книжовници конфуцианци. Това е причината в тази литература да срещаме така подчертано пристрастие в полза на конфуцианството — отличителен белег, който и аз влагам в моите истории за съдията Ди. Конфуцианските и даоистки теории, за които се споменава, съответстват на онова, което може да бъде прочетено в автентични китайски източници.

За илюстрациите на настоящия роман съм се вдъхновявал от китайски гравюри от XVI век, по-специално от онези, които могат да се видят в чудесното издание от времето на династията Мин на „Лю нючуан“ („Биографии на бележити жени“). Тъй че тези композиции представят по-скоро костюмите и обичаите от епохата Мин, отколкото от Тан. За отбелязване е, че съвременниците на съдията Ди носели косите си на кок. Плитката била наложена след 1644 г., като следствие от манджурското нашествие.