Марсианци, разбира се, няма

Макар че оттогава измина толкова време, още си спомням всяка подробност. Нищо чудно, нали този реферат беше резултат и завършек на обширни приготовления и специални изследвания. Един дребен пропуск би поставил под съмнение успеха на десетилетен напрегнат труд.

Опасността от подобно нещо изглеждаше още по-голяма, когато малко преди това отново се беше заговорило за „извънземните“. И то само защото от случайното съвпадение на няколко неизяснени обстоятелства група учени — по съвсем ненаучен начин — бяха направили напълно несъстоятелния извод, че е възможно (!) космически кораб (!) на извънземни същества (!) да е посетил Земята! Светещата точка, която през нощта на четиринадесети август била съзряна над северния Атлантически океан, представлявала този космически кораб. И всичко с единствената обосновка, че по-късно не била забелязана повече — „космическият кораб“ отново бил отлетял! Радиовълните, които няколко станции били уловили, бяха квалифицирани като „сигнали от космическия кораб“, а „летателното тяло“, което един ден преди това абсолютно некомпетентни хора уж били видели над различни селища на щата Невада, било, разбира се, „ракетата за приземяване“. Да, имаше дори специалисти, които смятаха тези видения за реални. И оттук нататък вестниците! „Отново НЛО над Съединените американски щати“, „Заплашва ли ни нашествие от Юпитер?“, „Послание от мъглявината Андромеда“, „Марсианци възвестяват приближаването на страшния съд!“, „Търговията с Марс — край на стагфлацията?“ — за да изброя само няколко от напечатаните с едри букви заглавия в различни американски списания. Но не само в САЩ, навсякъде изведнъж се появи повишен интерес към проблемите на живота във Вселената, като че ли само беше чакан повод1.

Солидните трезвомислещи учени положиха големи усилия да убедят фантастите измежду специалистите и лаиците, че всичко това е плод на въображението им. Те опровергаха всеки отделен пункт на „хипотезата“.

Първо, „ракетата за приземяване“ в действителност е била обикновен по-голям метеорит; второ, показанията на хората, които уж били видели „летателното тяло“, в никакъв случай не са точни и убедителни, така че би могло да се касае за чиста оптическа измама, след като в цяла Невада не бяха намерени остатъци от тялото; трето, „сигналите“ явно са били излъчвани от друг обект, например от самолет, и са били видоизменени вследствие смущенията в етера; четвърто, самият „космически кораб“ най-вероятно е бил един от безбройните изкуствени спътници и пето, съвпадението на изредените събития трябва да се отдаде изключително на случайността.

Но дори и след привеждането на всички доказателства темата остана на дневен ред и в интерес на науката беше необходимо окончателно да се сложи край на мълвата за извънземните същества. Тази благородна цел си поставих, когато изготвях реферата си относно възможностите за живот на планетите. И без преувеличение мога да кажа, че се справих блестящо — във всеки случай, въпреки упоритите им усилия, на моите противници не се удаде да опровергаят аргументите ми.

Като начало изтъкнах колко невероятно е допускането да съществува живот в Космоса, без, разбира се, да се изключва напълно възможността за живот (може би дори надарен с разум), ако вземем пред вид други, недостижимо отдалечени слънчеви системи. В нашата Слънчева система обаче надарен с разум живот се среща единствено на Земята и никъде другаде. Наличието на всякаква по-висша форма на живот на другите планети е напълно изключено.

Успях да докажа това чрез изготвена специално за целта физико-химико-астробиологична схема, която обосновах теоретично и демонстрирах с помощта на един пример.

По напълно непонятни за мен причини от столетия насам хората са насочвали своята любознателност към Марс; откакто Скиапарели сметна, че вижда „каналите на Марс“, „марсианците“ витаят в човешката фантазия и просто не могат вече да бъдат прогонени оттам. Но дори сериозни учени бяха на мнение, че живот (макар и ненадарен с разум) би могъл да възникне преди всичко на Марс. Докато не ги извадих от заблуждението.

С помощта на моя метод установих, че вероятността да съществува живот на Марс е нищожна, практическа равна на нула. Марс е един пуст свят, гибелен за всяка форма на живот. Повърхността му представлява безутешен кратерен пейзаж, подобен на лунния, температурите са значително по-ниски, отколкото на Земята, атмосферата е с много ниско налягане и не съдържа почти никакъв кислород, а и водата липсва почти напълно. Как при такива условия би бил възможен живот? Като бял ден е ясно, че да съществува живот на Марс е немислимо. И ако въпреки това там има някакви живи същества, то би могло да става дума само за крайно примитивни форми — бактерии или нещо подобно. Дори и това би било чудо — следователно за по-високо развит живот не може да се говори. А че марсианци няма, и без друго вече знае всеки, който притежава макар и най-елементарна способност за логично мислене2.

В такъв ред формулирах доказателството на твърденията си и без съмнение с неопровержимите факти и необоримите изводи, които приведох, успях да убедя света на специалистите. Сигурен съм, че моят научен принос е изиграл немалка роля при вземането на решение дали в близките години към Марс да бъде изстрелян космически кораб с екипаж на борда — както по-късно стана известно, проектът бе отложен, а с предвидените за него средства ще бъде построена международна лунна обсерватория3.

За съжаление не можах да продължа започнатата работа. Рефератът толкова ме бе изтощил, че здравословното ми състояние скоро се влоши силно и повече не можех да се показвам в обществото. Просто вече не беше по силите ми да устоявам на свързаните с това несгоди — от чисто физическо естествено разбира се4.

Въпреки специалните тренировки, не можеше да се издържа продължително време на ужасната горещина и на високото атмосферно налягане, да не говорим за препаратите, които трябваше да поемам всеки ден, за да мога да понасям поне в известна степен високото съдържание на кислород във въздуха. И на всичкото отгоре тази грозна и страшно неудобна изкуствена кожа, която трябваше да нося постоянно, за да излагам на показ наместо моята красива, здрава тъмносиня телесна обвивка една друга, с противно розов цвят, която освен това ограничаваше и зрението ми, тъй като закриваше третото ми око на челото — всичко това ме принуди да преустановя работа. Изпратиха ми заместник5, който продължи започнатото дело и направи всичко, за да забави изпращането на космически кораб на Марс. Защото не подлежи на съмнение, че условията за установяване на контакт между хората и марсианците на тогавашния етап все още не бяха назрели.