Маската

Дванадесета глава

След първата среща на Джейс с доктор Джесика Карсън, Ейми си каза, че никога няма да забрави глуповатата му усмивка, която не слезе от лицето му по време на посещението.

— Имам чувството — обясни той на развеселената Ейми, — че при хората няма нищо сигурно. Особено при възпроизвеждането.

— На мен ли ми го казваш — пошегува се тя, когато си спомни колко бе шокирана, когато доктор Карсън й обясни някои подробности.

— Тя твърди — продължи Джейс, доста замаян от чутото, — че може да се случи отново.

— Господи — изпъшка Ейми, — не е нужно да приемаш с такова страхопочитание чудото на собствените си възможности! — Въпреки тези думи, тя бе истински очарована. Едва когато се изправи пред Джейс вечерта на партито, бе разбрала, че той много лесно можеше да се откаже от всякаква отговорност. Можеше да настоява, че диагнозата на лекаря, поставена преди десет години, е била правилна и да откаже да приеме, че е баща на детето й. Вярата му в нея щеше да я радва до края на живота й.

Докато лежеше в прегръдките му вечерта след консултацията с доктор Карсън, Ейми му разказа колко много бе означавало доверието му. Джейс се ухили и отпусна ръка върху все още плоския й корем с нескрито удоволствие.

— Ейми, обичам те. Имам ти пълно доверие, а както виждам, съм ти поверил и живота на детето си. Какво друго би могъл да иска един мъж.

Привлече я още по-близо до себе си, а пръстите му се плъзнаха по дантелата на нощницата. Бавно проследи женствените й бедра, ханша и гърдите. Тя забеляза още предишната вечер, че я люби с нова нежност, с овладяна страст, защото знаеше, че вече имат всичкото време на света. Сгуши се по-близо до него, за да се наслади на топлината му.

Целувките му бяха дълбоки, настойчиви и опияняващи, а след това се спуснаха към гърдите. Когато я завладя цялата и разтвори бедрата й, нямаше съмнение, че бе опиянен от нея.

Ожениха се в деня след посещението при доктор Карсън. Мелиса и Адам бяха единствените поканени, а след това заведоха младоженците на вечеря.

— Вие ще ни заведете нас с Мелиса следващия месец — обясни разпалено Адам, докато сипваше шампанско.

— Определихте ли вече датата? — попита очарована Ейми и посегна към чашата. Сестра й кимна и се усмихна щастливо. — Страхотно! — възкликна Ейми. — Да пием за сватбата следващия месец! — Вдигна чашата и всички я последваха. Също като виното на партито, и шампанското не бе толкова приятно, колкото обикновено. Въпреки това ставаше за пиене и няколко минути след тоста тя отново посегна към чашата.

Преди да хване чашата, Джейс я премести. Ейми мигна учудена и се усмихна.

— Нямаше да я разсипя. Не съм изпуснала или счупила нищо след партито.

Той също се усмихна развеселен.

— Знам. Единствено бременността може да успокои една пренапрегната жена.

— Значи няма проблем — отвърна тя и отново посегна към чашата.

— Пи достатъчно — заяви тихо Джейс и премести чашата.

Ейми остана с отворена уста.

— Джейс, аз отпих една — единствена глътка!

— Стига ти толкова. Доктор Карсън каза, че трябва да избягваш алкохола, докато си бременна.

— Доктор Карсън!

— Имам цял списък с позволени и забранени неща. Даде ми го вчера — обясни той.

— Джейс… — Тя понечи да му обясни, но прецени, че няма смисъл да се карат в деня на сватбата, усмихна се насила, а това накара Мелиса да се разсмее.

— Ейми не е свикнала някой да се грижи за нея, Джейс. След като се справя сама с бизнеса си през последните две години, вече е свикнала тя да дава заповеди.

— Нещата ще станат различни, след като вече е омъжена — предупреди Джейс.

— Нима? — не се стърпя да го засече Ейми.

— Вече имаш съпруг — отвърна сериозно той. — Съпруг и глава на семейството.

— Джейс, скъпи, нещата доста са се променили в Щатите през последните десет години, откакто те няма — започна да обяснява мило тя, ала сервитьорът я прекъсна, за да й донесе чаша мляко на сребърен поднос.

— Изпий си млякото, Ейми. Имаш нужда от калций.

Тя погледна чашата.

— Джейс, не обичам мляко.

— Доктор Карсън каза да пиеш. — За Джейс въпросът очевидно бе приключен, затова се обърна към Адам и двамата заговориха за промените в данъчното облагане. Ейми си каза, че няма никакво желание да разваля сватбения си ден заради някакво мляко, нацупи се и го изпи.

— Значи приятелят ти Рей ще се занимава със „Змията“, докато си в Калифорния? — попита любопитният Адам след малко.

Джейс кимна.

— Докато чакаме бебето, ще се превърна в домакиня на пълен работен ден. Доста интересно ще се получи. След като се роди и след като педиатърът разреши, се връщаме в Сейнт Клер.

Ейми изпусна вилицата и тя издрънча шумно на чинията, а Джейс рязко се обърна към нея.

— На острова има ли лекар? — побърза да попита Мелиса, когато забеляза поруменелите бузи на сестра си.

Джейс кимна.

— Доктор Кентън. Двамата със съпругата му се пенсионираха преди две години. Марша Кентън е медицинска сестра. Не се притеснявайте, медицинското обслужване на Сейнт Клер е добро. Ако има спешни случаи, веднага ги откарват на Хаваите. Ейми, ако още веднъж посегнеш към това шампанско, ще се ядосам.

Тя отдръпна ръка.

— Мисля, че имам нужда от него, Джейс — отвърна многозначително Ейми. — Започват да ме обземат следсватбени колебания. — Искаше й се той да престане да говори за връщане в Сейнт Клер. Беше я последвал в Сан Франциско и щеше да го накара да остане тук, защото това бе цивилизовано място, на което да създадат дом.

— След като имаш колебания — отвърна спокойно Джейс, — най-добре да те заведа вкъщи. Ще се окаже доста скъпо, ако трябва да плащаме чашите и чиниите в този ресторант.

Първата консултация на Джейс с доктор Карсън съвсем не бе последната. Той не само че придружаваше Ейми за ежемесечните й посещения, ами провеждаше задълбочен разговор с развеселената, но изключително търпелива лекарка. За ужас на Ейми Джейс не пропускаше да засегне нито един въпрос, а тя седеше в кабинета и не знаеше дали да се смее, или да плаче.

— Според мен тя не качва достатъчно — заяви той при едно от посещенията и погледна съпругата си. — В онази, книга, която ми дадохте миналия месец, се казва, че трябва да е качила повече.

Доктор Карсън веднага го успокои, че Ейми е в границите на нормалното.

По време на следващото посещение Джейс и доктор Карсън обсъдиха въпроса за изключително чувствителните гърди на Ейми, а на младата жена й се прииска да не се бе отдръпнала миналата нощ, когато Джейс внимателно бе захапал зърното й, докато се любеха.

— Може би един номер по-голям сутиен ще й бъде по-удобен — предложи лекарката.

— Днес следобед ще отидем да купим — заяви веднага Джейс.

— Да не би и двамата да сте забравили, че имам магазини за бельо? — прекъсна ги разгневена Ейми. Те се обърнаха и я погледнаха така, сякаш не разбираха как бе възможно да се меси. Всяка консултация след това протичаше по същия начин.

Докато Ейми ходеше на работа, Джейс отиваше в обществената библиотека и прочиташе всичко за раждането. Разговорите му с доктор Карсън ставаха все по-сложни. В шестия месец Ейми имаше чувството, че бе попаднала на среща на двама лекари.

Един ден, докато обядваше с Мелиса, Ейми се опита да й обясни какво става.

— Бди над мен като ястреб, Мел. Всяко хранене трябва да е съвършено балансирано. От два месеца не ми е позволил да хапна пържени картофи! Така внимателно ми е разпределил витамините, че ако забравя да ги изпия някоя сутрин, пристига в магазина, застава сред бельото и чака да види как ги изпивам! Той ми завладява живота, Мел. Вече командва за всичко! Страшно е.

— А според мен е доста симпатично — изкиска се Мелиса.

— Проблемът — заяви Ейми, — е, че няма работа. Посветил е цялото си внимание на мен и на бебето и си мисли, че след като родя, ще се върнем щастливи и доволни на Сейнт Клер.

— Там е бизнесът му, Ейми. „Змията“ върви добре, поне така казва Адам. Джейс е посветил десет години от живота си на това заведение. Няма да го остави просто така. Особено след като вече има семейство, което трябва да издържа.

— Мел, аз исках той да се върне в Сан Франциско, за да създадем дома си тук. Говоря за цивилизован дом. Когато се появи на прага ми, реших, че е това.

— Той приема отговорността си много сериозно, Ейми. Точно както ти искаше — изтъкна Мелиса. — В него има нещо старомодно, когато става въпрос за отговорности. Иска да осигури жена си и детето си, а това може да го направи единствено на Сейнт Клер.

— И тук може да си намери работа!

— И какво ще прави? Не е бил в Щатите десет години, Ейми. Единственото, което умее, си го е осигурил на Сейнт Клер.

— Там държи бар.

— Именно. Трябва много време, за да започнеш да печелиш, както той печели от „Змията“. Знаеш, че тук ще го задушат, ако реши да открие бар или ресторант.

Ейми се загледа през прозореца на ресторанта.

— Джейс мрази този град, Мел. Опитва се да го скрие, ала истината е, че не му е тук мястото.

— Знам — прошепна с много съчувствие сестра й. — Някои мъже не са създадени за живот в града.

— За Бога, Мел, какво ще стане, след като се роди бебето? — прошепна Ейми, искрено уплашена.

— Ще ти се наложи — заяви тихо Мелиса, — да вземеш някои доста сериозни решения.

— Няма да го понеса, ако той си тръгне. — Очите на Ейми се напълниха със сълзи само при мисълта, че подобно нещо можеше да се случи.

— Джейс никога няма да изостави съпругата си и детето си — отвърна убедено Мелиса.

Ейми осъзна, че Джейс не харесва града, скоро след като се настани в апартамента й. Той все повтаряше, че ще бъдат тук, за да може бебето да се роди в първокласна болница под грижите на лекар, на когото Ейми има доверие. За него Сан Франциско бе временно място. Единственото, което му допадаше, беше крайбрежната част. С наближаване на датата на раждането, страховете на Ейми добиха конкретен облик. Колко ли щеше да остане Джейс, след като детето се родеше? Колко ли време щеше да мине, преди той да заяви, че се връщат в Сейнт Клер? Какво щеше да стане, ако й дадеше ултиматум? Напоследък, напомняше си тя, жените не се отказваха от работата и начина си на живот заради съпрузите, които настояваха да се преместят на другия край на света. Домът, който си бе представяла, се намираше на място като Сан Франциско.

Деймън Брандън Ласитър се роди в четири часа сутринта, само ден преди датата, определена от доктор Карсън. За пръв път, откакто Джейс и доктор Карсън станаха колеги, им се наложи да признаят, че колкото и да бяха планирали всичко, Ейми свърши цялата работа. Кой знае защо, това разтърси Джейс много повече, отколкото Ейми бе предполагала.

— Ти да не би да си мислеше, че ще се справиш сам? — пошегува се тя немощно между контракциите. — Той бе до нея, стискаше ръката й толкова силно, сякаш нямаше намерение никога да я пусне.

— По дяволите, любима — измърмори гневно Джейс, — иска ми се да можех. Не съм и предполагал, не съм допускал, че в наши дни може да боли толкова.

— Хайде да започнем пак с упражненията по дишане — настоя Ейми, защото това бе единственото, което й помагаше да не се предаде. За нейно облекчение той се зае веднага с поставената задача и си спомни какво бяха правили по време на часовете по раждане, които Ейми редовно посещаваше.

— Чувствам се излишна — отбеляза доктор Карсън, когато пристигна. Усмихна се на пациентката си. — Май изключителният ми колега, господин Ласитър, ще се справи сам.

Ейми стисна ръката на съпруга си още по-силно, когато усети нова контракция.

— Да — отвърна задъхано тя. — Той може. Джейс ще успее да се справи с всичко.

Той остана до нея през всичкото време, държеше я за ръката, попиваше потта от челото й, окуражаваше я. Накрая, след като раждането изцеди всичките й сили и смелост, Ейми започна да се вслушва единствено в дълбокия глас на съпруга си, заби нокти в дланта му, за да почерпи сили от него. Джейс не се отдели от нея.

В този момент разбра, че той винаги ще бъде до нея. Нямаше да я изостави. Можеше да бъде напълно спокойна.

Когато се събуди четири часа по-късно, беше настанена в частната стая, както бе настоял Джейс. Белотата почти не се виждаше сред цветята около леглото — огромни букети, които напомняха пищната растителност на Сейнт Клер. Веднага се сети кой ги бе поръчал.

Мъжът, отговорен за тази красота, бе застанал до прозореца, гушнал в ръце малък вързоп. Вглеждаше се в сина си, сякаш не можеше да повярва, че бе истински. Ейми дълго наблюдава профила му, тихо усмихната. От него щеше да излезе прекрасен баща, каза си тя, напълно убедена.

Джейс вдигна поглед, а в тюркоазените му очи бяха стаени удивление и радост. Остана загледан в съпругата си дълго. След това, много внимателно положи детето в креватчето му и се приближи до съпругата си.

— Добре ли се справихме? — попита тихо Ейми, радостна, че бе забелязала щастието в погледа му.

— Повече от чудесно — въздъхна той. — Ейми, той е съвършен. Ти си съвършена. Господи, аз съм най-щастливият мъж на този свят. — Джейс се поколеба, а след това изръмжа. — Никога повече няма да те подложа на подобно нещо.

— Чух, че ставало по-лесно — прошепна тя.

— О, Ейми!

— Джейс, нямаше да се справя без теб.

Той поклати глава.

— Не, Ейми. Ти щеше да се справиш и без мен. Жените са толкова силни, когато се налага. Аз съм този, който нямаше да успее без теб. Ти ми даде толкова много — себе си, сега и син. Как бих могъл да ти се отблагодаря? Обичам те, любима. Знам, че се притесняваше за връщането на Сейнт Клер, но не мисли повече за това. Докато спеше, реших да останем тук, в Сан Франциско.

— Но, Джейс… — започна тя.

Той поклати решително глава.

— Тук си най-щастлива. Тук е работата ти, тук са всичките ти приятели. Животът ти е приятен, интересен. Аз ще стана част от него — заяви Джейс.

— Не ставай смешен — отвърна Ейми с много обич, когато се обърна към спящия си син. — Двамата с Деймън Брандън ще се радваме да тръгнем с теб чак до края на света.

— Ейми, ти искаш дом — напомни й той.

— Можем да създадем дом, където решим. Разбрах го съвсем скоро. Имах си свои представи за дом, ала сега вече знам, че домът ми е там, където сте вие с Деймън.

Джейс стисна ръката й.

— Доста старомодно отношение — изтъкна той. — Жените вече не говорят подобни неща.

— Сигурно защото няма достатъчно мъже, които да си струват риска. Аз извадих късмет, нали? — усмихна се тя.

— Мила, как ще оставиш бизнеса си? — продължи да пита притеснен той.

— Кой е казал, че няма да имам бизнес?

— За какво говориш?

— В писмата, които получаваш всеки месец от Рей, се казва, че два пътнически кораба спират на Сейнт Клер, нали?

— Да, но…

— Нека да ти кажа нещо за туристите, което, предполагам, вече знаеш — започна да обяснява бавно Ейми. — Те обичат да си отнасят вкъщи нещо за спомен.

Джейс я погледна удивен.

— Да не би да си намислила да откриеш магазин за подаръци на Сейнт Клер?

— Аха. С хубави неща, никакви евтини боклуци. Картините на Рей ще се продават добре, не мислиш ли? Обзалагам се, че има доста други интересни неща. Но държа да подчертая, че собственикът на „Змията“ вече не е в списъка на забавленията.

Тюркоазените му очи заблестяха. На Ейми й отне миг, за да разбере, че очите му бяха пълни със сълзи. Тя остана силно учудена. Никога не бе виждала мъж да се просълзява.

— Ейми — прошепна развълнуван той, — собственикът на „Змията“ вече си има семейство. Няма време да забавлява туристки.

В днешно време жените имат по-голям избор, въпреки че все още не знаят отговорите на всички въпроси. Ейми мислеше точно за това, когато няколко месеца по-късно самолетът се канеше да кацне на остров Сейнт Клер. Докато нямаше готови отговори, жените щяха да поемат рискове. А понякога си струваше. Не всичките й приятели в Сан Франциско разбраха решението й да продаде бутиците, да инвестира парите и да хукне към другия край на света със съпруга си и малкия си син. Докато оглеждаше пищната тропическа растителност, тя си каза, че никога няма да съжалява за поетия риск.

Самолетът кацна на късата писта и Джейс се разсмя.

— Представям си какво бълват пилотите всеки път, когато им се налага да спират на Сейнт Клер. Предполагам, че се изразяват доста цветисто в кабината. С разрастването на туризма пистата трябва да се удължи.

Ейми се усмихна и отново погледна през прозореца.

— Да знаеш, че ще ни посрещне цяла делегация. Виждам Рей, ето я и Маги, дори Фред Каупър е тук.

— Сериозно? — Джейс проследи погледа й и тя разбра, че това посрещане означаваше много за него. Той нямаше търпение да се похвали със семейството си пред приятелите.

— Вземи го. — Ейми му подаде детето. — Поеми Деймън, а аз ще взема сака с бебешките неща. Ще взема да се притесня и ще го изпусна пред приятелите ти. Много неудобно ще се получи.

Джейс се разсмя, ала пое бебето.

— Много добре знаеш, че когато държиш Деймън, си като скала. Майчинството ти идва отвътре. Знаех си, че ще стане така.

Самолетът спря пред старата сграда, която се използваше за терминал, и Джейс застана на пътеката, за да може жена му да стане. Беше много горд, докато водеше малкото си семейство към новия им дом.

Посрещачите бяха точно толкова възторжени, колкото очакваше Ейми. Рей, Маги и Фред се хвърлиха с искрена радост към пристигналите. Някои от хората, които работеха на терминала, също се присъединиха към тях.

— Крайно време беше да се върнеш, Ейми. Знаех си, че ще се върнеш. Когато Джейс тръгна след теб, си казах, че е само въпрос на време. — Маги пусна Ейми от прегръдката си и посегна към бебето в ръцете на Джейс. — Я да видя какво ви задържа толкова дълго в Сан Франциско!

Без да крие усмивката си, Джейс й подаде сина си.

— Не може да бъде — разсмя се Рей, докато двамата с Маги оглеждаха Деймън. — Я погледнете тези очи.

— Виждала съм същите на един-единствен друг човек. Тюркоазено сини — отбеляза Маги. Вдигна очи към въпросния друг човек и се усмихна. — Имаш красив син, Джейс. Ще порасне силен и здрав тук, на Сейнт Клер.

Доста по-късно същата вечер Ейми излезе от спалнята в новия си дом и застана на верандата, за да вдъхне ароматния тропически бриз. Сейнт Клер бе истински рай, каза си тя. Една жена можеше да се сблъска с много по-неприятни неща от това, да създаде дом в рая.

Обърна се през рамо, когато Джейс излезе след нея, още влажен от душа. Беше прехвърлил хавлията на кръста си.

— Не мога да преценя дали си по-сексапилна, когато си бременна, или когато не си. Както и да е, да знаеш, че ме подлудяваш — призна той, застана зад нея и я прегърна.

— Това е от нощницата — обясни Ейми и приглади безкрайно скъпата коприна в прасковен цвят. — Френските дизайнери правят чудеса с жените. Донесла съм запаси за цяла една година.

— На края на годината ще трябва да се върнем отново в Сан Франциско, за да купим запаси за още една година — реши Джейс. — Честно да ти кажа, нощницата няма нищо общо.

— Няма ли?

— Не. Ще ти покажа. Виж какво ще стане, когато я сваля. — С едно-единствено движение той свали нощницата.

— Джейс! — възкликна тя през смях. Чувстваше се напълно уязвима на верандата, макар и да знаеше, че никой няма да ги види. Веднага се опита да се прикрие с ръце.

— Това е само опит. Опитваме се да проверим дали е заради нощницата.

— И? — полюбопитства Ейми.

— Няма съмнение, че причината е в теб. — Притисна я към твърдата си мъжественост. — Да не би да имаш съмнения?

— Мисля — прошепна тя, — че така се забърках в неприятности първия път, когато дойдох на Сейнт Клер.

Той плъзна ръка по стомаха й, а след това спусна пръсти по-надолу, докато целуваше врата й.

— Не се притеснявай — пошегува се Джейс. — Доктор Карсън ме увери, че този път възможността да забременееш не е по-голяма от предишния.

— Да, знам, но, както знаеш, аз съм невероятно непохватна! — Ейми се обърна към него и обви врата му с ръце. Погледна блесналите му очи и се усмихна замечтано. — Джейс, да знаеш само колко те обичам!

Той възкликна страстно и я притисна към себе си. Когато усети твърдата му мъжественост, тя въздъхна дълбоко.

— Ти си моят живот, Ейми — каза Джейс. — С Деймън ще бъдем заедно, докато расте, а с теб ще сме заедно до края на живота си. Господи, колко много те обичам, госпожо Ласитър. Ела да си легнем и ще ти покажа колко.

Ейми доверчиво стисна ръката на съпруга си и го остави да я поведе към леглото. Любовта й към Джейс не бе свързана с никакви рискове. Любовта и страстта му бяха нейни завинаги.