Матрьонината къща

На сто осемдесет и четвъртия километър от Москва, кажи-речи, половин година след това, което стана, всички влакове забавяха ход и сякаш продължаваха пипнешком. Пътниците залепваха лица по прозорците, изскачаха на платформите: пътя ли поправят? Или графика нещо?

Не. След прелеза влакът отново набираше скорост и пътниците си сядаха.

Само машинистите знаеха и помнеха защо става това.

И аз.