Мечът на Гедеон

Епилог

Гедеон Крю следваше Гарса в сградата на ЕИР на Малка западна дванайсета улица. Гарса мълчеше, но Гедеон усещаше гнева, който се излъчваше от него като от пещ.

Обстановката изглеждаше непроменена: същите редове маси със странни модели и научна апаратура, същите лаборанти, суетящи се наоколо. Гедеон отново се зачуди за кого всъщност работи. Телефонното му обаждане в Националното разузнаване безспорно беше потвърдило легитимността на Глин и неговите хора. И все пак му се струваше изключително странно.

Влязоха в голата заседателна зала на четвъртия етаж. Глин ги чакаше, единственото му око сивееше като облачно небе.

Мълчание. Гедеон седна, без да го поканят, Гарса също.

— Е — каза Глин и бавно мигна, с което явно даде разрешение на Гарса да говори.

— Преди да започнем, Илай, бих искал най-категорично да възразя против начина, по който се държеше Крю по време на операцията — тихо, но напрегнато почна Гарса. — Той пренебрегваше инструкциите ни едва ли не още отначало. При всеки наш разговор ме лъжеше и накрая съвсем излезе от контрол. Излъга за мястото на срещата с Кимащия жерав, пое огромен риск и ни създаде ужасен потенциален проблем на Харт Айланд.

Ново бавно мигане. Или намигане?

— Да чуя за проблема на Харт Айланд.

— За щастие успяхме да го замажем — отвърна Гарса и плесна новия брой на „Поуст“ на масата. Водещото заглавие гласеше: ВАНДАЛИ ОПУСТОШАВАТ ГРОБИЩЕТО ЗА БЕДНИ, ДВАМА УБИТИ.

— Обобщете.

— В статията пише, че нощес Харт Айланд бил опустошен от вандали. Откраднали лодка от Сити Айланд, разкопали няколко гроба, осквернили човешките останки и нанесли материални щети. После единият решил да се покатери на комина, който се срутил в бурята и го убил. Още не бил разпознат. Спътницата му била застреляна от неизвестни лица. Другите избягали и полицията ги издирвала.

— Отлично — каза Глин. — Господин Гарса, за пореден път доказвате колко сте полезен за нашата организация.

— Но не и благодарение на Крю. Истинско чудо е, че успя да се справи.

— Чудо ли, господин Гарса?

— Вие как бихте го определили? По мое мнение цялата операция беше низ от гафове.

Безцветните устни на Глин за миг се разтеглиха в усмивка.

— Аз съм на друго мнение.

— Така ли?

— Както знаете, тук в ЕИР имаме много патентовани софтуерни алгоритми, които правят количествен анализ на човешкото поведение и изпълняват сложни симулации.

— Излишно е да ми го казвате.

— Явно не е. Не сте ли се питали защо не пратихме снайперисти след У? Защо не следяхме доктор Крю? Защо не му дадохме допълнителна информация или оръжие? Защо не привлякохме полицията или ФБР в негова помощ? Разполагаме с предостатъчно ресурси, за да направим всичко това, че и повече. — Той бавно се наведе напред. — Някога задавали ли сте си въпроса защо самите ние не се опитахме да убием Кимащия жерав?

Гарса мълчеше.

— Господин Гарса, вие знаете с каква изчислителна мощ разполагаме тук. Аз анализирах всички тези сценарии — и още много други. Причината да не предприемем такива действия е, че всички те завършваха с провал. Ако убиехме Кимащия жерав, китайците щяха да реагират — и мащабите щяха да са грандиозни. Тъкмо тази прибързаност трябваше да избегнем. Най-голяма вероятност за успех даваше самотният изпълнител. Доктор Крю действаше сам, без чужда помощ, и Кимащия жерав остана жив до самия край, като продължи да праща обнадеждаващи новини на началниците си.

— Известно ви е, че според мен някои ваши програми са пълна глупост — отбеляза Гарса.

Глин се усмихна.

— Известно ми е. Вие сте класически инженер — най-добрият, с когото разполагам. Щях да се обезпокоя, ако не се отнасяхте с подозрителност към моите психоинженерни методи. — Кимна към Гедеон и продължи: — Доктор Крю притежава уникални заложби. И действа при възможно най-освобождаващите психологически условия: той знае кога и как ще умре. Индианците са разбирали силата на това знание. Най-важното видение, което можело да се яви на един воин, била собствената му смърт.

Гедеон неловко се размърда на стола си. Чудеше се дали Глин ще е толкова самодоволен, когато научи крайния резултат от операцията.

Сивото око се впи в него и го проучи с немигаща съсредоточеност. Сакатата ръка се вдигна от инвалидната количка и подложи шепа.

— Жицата, доктор Крю.

Ето че стигнаха и до това.

— Не е у мен.

В помещението се възцари странна неподвижност. Всички мълчаха.

— Защо?

— Дадох я на последователите на фалунгун. Заедно с числата. Довърших мисията на У. Скоро тази технология ще е достъпна на целия свят — безплатно.

За миг самоуверената маска падна от лицето на Илай Глин и на нейно място се появи нещо непонятно, някаква силна емоция.

— Опасявам се, че нашият клиент ще е крайно недоволен, когато чуе това.

— Направих го, защото…

Загадъчното изражение изчезна също толкова бързо, колкото се беше появило, и бледата усмивка отново се появи.

— Моля, не говорете повече. Много добре знам защо сте го направили.

Последва кратко мълчание.

— Най-голяма вероятност за успех, така ли?! — избухна Гарса. — И това ли е било предвидено във вашата компютърна симулация? Още отначало ви казвах да не се доверявате на тоя тип. Какво ще кажем на клиента?

Глин безмълвно премести поглед от единия на другия. В изражението му се долавяше нещо не съвсем недоволно.

Мълчанието се проточи и накрая Гедеон се изправи.

— Ако сме приключили, ще се върна в Ню Мексико и ще спя цяла седмица. После отивам на риба.

Глин се размърда в количката си и въздъхна. Съсухрената ръка отново се появи изпод одеялото, което покриваше коленете му. Държеше кафяв плик.

— Хонорарът ви.

Гедеон се поколеба.

— Мислех, че няма да ми платите. След онова, което направих.

— Всъщност въз основа на това, което ми казахте, хонорарът ви се промени. — Глин отвори плика и отброи няколко пачки стодоларови банкноти. — Тук е половината от стоте хиляди.

Гедеон ги взе. „По-добре, отколкото нищо“ — помисли си.

После, за негова изненада, инвалидът му даде и другата половина.

— Ето ви и другата половина. Обаче не като хонорар за извършени услуги. По-скоро като, да речем, аванс.

Гедеон прибра парите в джобовете на якето си.

— Не разбирам.

— Помислих си, че преди да си тръгнете, може би ще ви е приятно да наминете при един ваш стар приятел, който е в града.

— Благодаря, но имам среща с пъстървата в Чихуахуеньос Крийк.

— Аха. И все пак се надявах, че ще имате време да видите приятеля си.

— Аз нямам приятели — сухо отвърна Гедеон. — И да имах, в момента определено не ми се „наминава“ при тях. Както сам отбелязахте, аз водя живот назаем.

— Казва се Рийд Чокър. Струва ми се, че сте работили заедно.

— Работехме в един и същи отдел — което не означава, че сме работили заедно. Месеци наред не се засичахме в Лос Аламос.

— Е, сега ще се засечете. Властите се надяват да си поговорите с него.

— Какви власти? За какво да си поговорим? Каква е тази работа, по дяволите?

— В момента Чокър е взел заложник. Всъщност цели четирима. Едно семейство в Куинс. Държи ги под прицел.

Гедеон с мъка проумя смисъла на казаното.

— Господи! Сигурни ли сте, че е Чокър? Доколкото го познавам, той е типичен смотан компютърджия, мършав като бастун, не би убил и муха.

— Обезумял е. Изпаднал е в параноя. Напълно се е побъркал. Вие сте единственият му познат в града. Полицията се надява да го успокоите, да го убедите да освободи заложниците.

Гедеон не отговори.

— Много съжалявам, но трябва да ви кажа, доктор Крю, че пъстървата ще се порадва на живота още известно време. Заложниците не могат да чакат.