Мъчение на Никола Нови Софийски (Житие и живот, повест и сказание за светия и славен Христов мъченик Никола Нови, пострадал в славния град Сардикийски, наречен Средец, и за мъчението му чрез предателство)

И светецът:

– Научен съм от моя Христос да се не боя от убиващите тялото ми, но повече – от убиващите душата! За мене, о съдия, Христос е живота, а смъртта – придобивка. И двете сами заради Христа, а ако са за Христа, както казах, как могат да ме уплашат твоите заплахи със смърт? Заедно с блажения Павел и аз викам ясно – гледай внимателно н вникни с разум! – „Никой не може да ме разлъчи от любовта Христова, ни скръб, ни притеснение и освен тях ни зверове, ни огън, нито меч, ни рани, нито каквито и да речеш начини на смърт!“ Преди, докато още не претърпях от вас никакво изкушение, не можахте да [ме] подчините, та сега ли ще [ме] подчините, след като съм се сподобил с толкова голяма Христова благодат и с неговото застъпничество и грижа? А да претърпя заради него смърт от вас, [значи] да ми издействувате венци и царството небесно.

И понеже христовият изповедник остана, без да се подчини, и предпочете повече смъртта за Христа, и намери, че ще бъде по-сладко да изпие горчилката на смъртната чаша, и разсъди, че тя е по-лека, нежели да се поклони на измамните предания на лъжепророка, съдията чу това, обърка се и се срамуваше да го мъчи несправедливо, ала се боеше, виждайки разсвирепелия народ. Обаче за да угоди на убийците, той отсъди, щото мъченикът за кратко да бъде подложен на мъчение, като се надяваше някак, че ще подчини светеца, щом го изпита с малки изтезания – надяваше се с мрежа вятъра да улови или летящия в облаците орел да хване! Защото имаше власт, но не мъдрост и правосъдие. Тозчас светецът, изпълнен със Светия Дух, започна както подобава да разяснява истината за православието и за светата Троица. А ония, що тайно се стремяха към православието, те с немалка сладост приемаха словото на благодатта. А някои пък от тях, обзети от слепота и неверие, запушваха ушите си, та да не слушат истината. Как прочее можеха да разберат словото, речено от истината, тези, които бяха обладани от толкова измами и душите им – помрачени от пиянството на неразбирането? Как можеха да разберат духовните неща тези, които бяха плътски?

Но докато божието слово беше на устните на светеца, един от намиращите се там убийци удря с голяма тояга светеца по лицето и така му разби челюстта, че от страшния удар изскочи едното око на страдалеца. Не само това, но и хвърлил тоягата, веднага го хваща, поваля го на земята и го тъпчеше безжалостно, като го биеше дълго време с юмрук по главата и по устата. А едновременно го риташе с крака по гърба и по корема, та без малко вътрешностите му да се изсипят. Обзет от крайно неистовство, а още повече – обхванат от бяс, дишайки с яростен пламък, той с една ръка хвана здраво страдалеца за гърлото, а с другата ръка измъкна голям нож и щеше да заколи светеца пред всички, ако не беше възпрян от намиращите се там наоколо и те не бяха го изтръгнали от ръцете на кръвожадния убиец. Той, окаяният, дръзна да стори това пред народа, понеже искаше да се покаже съвършен ревнител за своята вяра и докрай да повали мъченика. Тогава мнозина го похвалиха, а той, порочният, с удоволствие приемаше похвалите им и въздигаше рога на своята горделивост. Мисля, че той беше един от царските слуги, изпратен с други двама, подобни нему по дело и по нрав в град Средец за надзор на онова място и да бъдат стражи на града, както беше обичайно за царските работи и правила. Това и досега се наблюдава. Но някои казаха, че той бил сродник по плът на светеца и че са били съграждани. Но за това – толкова. А нашето слово да върви напред!

Божественият Николай, така сурово и дълго разкъсван люто от удари, понасяше нетърпимите болки, сякаш беше безтелесен, подтикван от бъдещите надежди. И бидейки в такива беди, съвсем не прекъсваше молитвите и псалмопенията. Защото говореше: „Помилуй ме, Господи, понеже човек ме стъпка, нападайки всеки ден, ме притеснява! Всекидневно ме тъпчеха враговете ми, защото са мнозина, отвисоко борещите срещу мене! Няма да се уплаша, аз пък на Тебе се уповавам.“ И прочее.

Докато светецът беше в това състояние, сборището на богоборците, които стояха тук отпред, му говореха: „От големи почести и дарове се лишаваш, о окаяни! Като не пожела да се подчиниш, ти си си докарал, прочее, това поради коравосърдечието си.“ И обидно добавяха и други разни хулни думи. Но доблестният Николай стоеше като непоколебим стълб с раните Христови по себе си и се радваше душевно, без да им отвръща. Поради това те се разпалиха с още по-голям гняв и молеха от съдията [разрешение] да го бият. И можеше да се види, възлюбени, множеството лъжемъдруващи – едни да приготвят камъни, други – тояги и пръчки, а трети – да вадят ножове, ще речеш, че всички едновременно се подготвят за убийството на мъченика. Съдията, като видя това, уплаши се много да не би праведникът да бъде убит, преди да е минал съдът. Той заповядва отново да го хвърлят вързан в тъмница, Докато дойде и оня споменат началник и съдия. „Защото – каза той – аз не намерих в този човек никаква вина, заслужаваща смърт.“

Докато още изричаше това, стоящите там пред него слуги грабнаха грубо светеца и го влачеха към тъмницата. Настана вик и смут сред убийците и те изтръгват насила светеца от ръцете на слугите. Оголили ножове и мечове, те размахваха и колове във въздуха. И така слагат безумно и несправедливо ръце на светеца, и не към тъмница, а за убийство го водеха.

И кой ще разкаже най-подробно какво вършеха с него! То е известно само на единия Бог!

Непреклонният духом и безчувствен Николай, сякаш подготвен за това, се оставя в ръцете им с благоукрасено и безстрастно държание. А те го грабнаха и го изведоха, влачейки го, на градския път, ритаха го с нозе, хвърляха камъни, удряха с дървета, а някои ръфаха плътта му със зъби. Дрехите му бяха съвсем разкъсани. Те го държаха пред себе си гол, както се казва. Когато прочее стигнаха до пазара, където наблизо се намираше всечестният храм на светия и велик Христов архиерей Никола, и бяха вече недалече от притвора на оня молитвен храм, той, с вързани ръце, повдигна глава и отдаваше последна почест на великия чудотворец, защото в такава беда не забравяше благочестния [архиерей] Никола.

Но щом видеше отдалече някого от братята, с обич му отдаваше обичайната почит, просейки с вяра от тях молитва и опрощение, понеже нечестивите не разрешаваха на нито един от християните да говори със светеца или поне само да го види.

Докато ставаше това, неочаквано пристигат слугите на тогавашния съдия и ръководител на съда с тояги в ръце и понеже съдията беше заповядал, набиха някои, а други упрекнаха за такава дързост и със строга заповед забраняват на убийците да убият мъченика. Когато видяха [слугите], ония съвсем разсвирепяха и още повече напираха да убият праведника. И настана голяма размирица и в двете страни. Думата на съдията едва надмогна. По такъв начин те връщат на тълпи множеството им към съдилището, където съдията с кавги ги порицаваше немалко и укорно за безчинната им и жестока постъпка. А те дори не искаха да чуят думите му, особено след като държаха в ръцете си светеца и се разпалваха от още по-силни пламъци на яростта. Съдията, видял раздразнението на народа, много се изплаши да не извършат някоя детинщина и едва склони човешкото множество мъченикът да прекара още два-три дни в тъмницата, та дано с молби и заплаха го надвие, докато пристигне началникът съдия. Защото той го очакваше всеки момент…

Един ден, както блаженият си седеше с другите оковани, промъкна се слух за пристигането на съдията, когото споменахме по-горе. И понеже всички се тревожеха какво ще рекат и отговорят поради различните беди и притеснения, струпали се върху им, то едни се вцепеняваха, обзети от страх, други пък, отчаяли се, пожелаваха смъртта, нежели самия живот, а трети изпадаха в малодушие поради силната скръб и изглеждаха като обезумели. И в такова униние те си говореха един на друг: „Каквато е Божията воля за нас, братя, тъй да бъде! Да бъде благословено името Господне сега и завинаги!“ И други подобни на тези думи, както добре знае всеки, който е бил подложен на това изпитание. Божественият Николай, като видя съоковниците си така унили, обзет от скръб за тях, с тях преживяваше и той и считаше себе си за най-незначителен. И благосладостно, с любов им говореше следното: „Редно е всички ние да благодарим – рече, – братя и отци, за всичко, що ни сполетя без наше желание, защото [Бог] знае да ни плете венци, ако търпим с благодарност. И ако нечестивият, от когото се боим, ни присъди огън, меч, пропаст, стръмен бряг или някаква друга смърт, нека претърпим всичко усърдно, защото ще гледаме към примера на първите [християни], пострадали славно преди нас. Понеже ние трябва чрез много скърби да влезем в царството небесно…“

Като минаха няколко дена, [Николай] проумя с душевното си око, че му предстои да премине от земята при Бога; и прибавяше усилия към усилията и болки към болките; оттогава живееше без сън, с молитва и със сълзи нощем и денем. Докато светецът пребиваваше така, идва при него един човек, който много пъти го беше посещавал. [Николай] беше приемал от него малко храна, и то със страх, доколкото от по-преди бе спечелил голямото приятелство на тъмничния страж. Името на мъжа беше Георги и жилището му тогава беше близо до тъмницата; той носеше съвсем немалко полезни думи, които подкрепяха страданията му в името на Христа. Оня, който винаги е полезен, той за всички е полезен! Според премъдрия [Соломон], „незлобливият вярва на всяка дума“. Той повярва на неговите думи. И естествено! Защото такива и желаеше [да чуе]. И бидейки премъдър, Николай слушаше без всякакво честолюбие. Изпълнен със смиреномъдрие, той отговори така на оня брат: „Моли се – рече – за мене, брате, моли се! Защото ето, настана краят на моето време. Доколкото смъртта не е в преддверието, затова прочее се боя да не попречи тогава на моята душа мрачното множество от бесове, заради неосъзнаването на множеството ми грехове. Плаши ме огънят на геената и освен това – тартарът и скърцането със зъби, и да не бъда някак и тук и там мъчен според делата си, та да не би и на мене вече Да се каже: «Махнете се от мене, проклети!» И още: «Не ви познавам!» Обаче, възлюбени, не е по силите ми делото, за което си споменал, но да вярваш, понеже и аз вярвам, че може да помогне въздействието на вашите молитви. Но любовта, която за Христа си проявил към мене, знае и да ти въздаде отплата. Моля ти се, боголюбезни, като отидеш при свещените мъже, които са първенци сред Христовите люде на града, кажи им да отправят молитва към щедрия Бог за мене, недостойния. Защото, надявам се, тя ще може да ме укрепи да завърша подвига на моята вяра.“ Обогатил с такива боговдъхновени думи оня брат, благославя го и го отпраща. А сам, влязъл навътре в тъмницата като в палат, влачейки тежките окови, вдигнал преподобните си ръце към небето, отправяше през сълзи молитвите си към Бога…

Щом праведникът се помоли така в подвиг и прекара в молитви, както се казва, до шестия час на нощта, внезапно някакво божествено сияние озарява светеца и той вече е като в самозабрава. Яви му се ангел, който го подкрепя и напътствува. И оттогава доблестният беше изпълнен с неизразима радост! И не е чудно, защото силата на Светия дух го осени. И той говореше и действуваше в него според пророка, който рече: „[Духът] диша, където иска.“

Но при това виж ми, о слушателю, благодатта в тези, в други и по-големи от тях преславни дарове на Светия Дух! Съкрушеното от удари тяло на мъченика се възстановява напълно; изскочилото око намери своето място и избитите зъби се събраха, с една дума – възкресява го целия, сякаш някакъв мъртвец; и става цял и здрав по промисъл на Всевишния.

Но какво прави праведникът, когато идва на себе си? Благодари на приемащия молитвите от молещите се, на откликващия бързо за молитвата на смирените. И пак се хвърля на земята, и нови сълзи излива от богодаруваното око. Смята себе си за пепел и пръст – по пророка червей, а не човек, според божествения Давид. Става от молитва и биваше всецяло с Бога, считаше себе си вече за мъртъв, стремеше се към висините. И още повече се разпалва от огъня на божествения дух. И лицето му бе като на Мойсей, светещо чрез светолепието на изпълнилия го дух и с премъдрост, както на първомъченик Стефан. Той живееше в тъмницата сякаш в някакъв палат. В такова състояние, както чухте, прекара там много дни, търпейки ден след ден все по-големи злини от беззаконниците. И много наскърбяван, той се моли да бъде избавен от тях, като казва: „Погледни, Владико, от висотата на светата Си слава, избави ме от тези, които са ме наобиколили и от търсещите моята душа, защото враговете Ти се разшумяха много и ненавиждащите Те повдигнаха глава, но не предавай на зверовете душите на изповядващите те, Господи, Господи, защото всичко можеш да правиш, само ако поискаш.“

И докато светецът произнасяше още молитвата, изведнъж задуха голяма буря и тъмен облак се простря от върха на планината, що гледаше към града, където страдаше блаженият, та до градските покрайнини. Той напълно смрачи и страшно затъмни въздуха. И се виждаше тогава ден, а не е ден, както казва пророкът, и тъма, а не нощ. Когато силната буря връхлетя, изсипва се страшна градушка само върху Сардикийския град, толкова голяма, че тези, които не са видели, няма да повярват. И тя стана причина за много беди и загуби на безбожните. Така Бог знае да извършва чудеса чрез светците и изобличавайки с дело нечестивите, прославя боящите се от него. Когато ставаше страшното, дошло от Бога наказание, за два или три часа, докато всичко се свърши – уви! – се натрупа толкова много лед, че до 15-ия или до 20-ия ден се намираше още от него. Но и по това ми разбери, обични, какво е било: след толкова дни, въпреки силните слънчеви горещини – защото наближаваше време за жътва, – ледената грамада да остане недоразтопена. Понеже тази казън, наистина люта, искаше да покаже божието наказание над беззаконните заради жестоката и безчовечна злина към светеца.

Обаче божественият Николай, видял станалото, отново се отдаде на молитва и превърна божия гняв в щедрост и милост. Внезапно, в този момент, наказанието спира. Когато това се случи, голям страх връхлетя всички…

Не много време след оня ден един мъж изсред благородните в града, където стана дивното и ужасно божие знамение, като видя и повярва, че то е станало заради светеца, благодари на Бога за всичко случило се и най-вече, че беше очевидец през своя живот на страданията на мъченика заради Христа. Той се разпали чрез любовта на божествения дух към многострадалния, а и отпреди беше познат на светеца. По тази причина той бе много тъжен и загрижен как би могло да отиде в тъмницата при светеца и да говори малко с него за полза, какъвто обичай те имаха и отпреди това, и да получи от него благослов и молитва. Той се изпълняше в душата си със силна печал, като гледаше наложеното на благочестивите наказание, забраняващо им да идват при светеца, както по-горе се писа. Но мъжът, виждайки вече [всичко] това, отхвърли от себе си страх и всякакво униние, укрепи се с вярата и надеждата си към мъченика, не зачете никак забраните и наказанията, но на Бога на всичко възложи сам себе си, упова се на молитвите на светеца, и се помоли, говорейки: „Владико, Господи Иисусе Христе, Сине Божи, зная, че съм недостоен да погледна лицето на Твоите мъченици, но се надявам на Твоите истинни слова, тъй като си рекъл: «Искайте и ще получите.» И още: «Да ви бъде според вярата ви.» Затова коленича пред Тебе, Боже на силите, да ме удостоиш да видя светия Ти угодник, страдащия заради Твоето свято име. Ей, Господи, поради премногото Си щедрости не ме лишавай от желанието ми, та и аз да възхваля прославяното Ти име през всичките дни на моя живот!“

След молитвата той се прекръсти с всечестния и животворящ кръст и отива при тъмницата, където страдаше блаженият. И когато беше вече пред двора на тъмницата, видя, че дворната врата на тъмницата е заключена здраво отвсякъде, веднага заобиколи към къщата на оня Георги, който беше наблизо. Водеше със себе си един благоговеен юноша на име Стефан, и той от знатните, вярващи в Христа Бога. Споменатият Георги се зарадва от сърце, като ги видя. Те го поздравиха любезно според обичая и започнаха кратка полезна беседа помежду си, а към средата й вмъкнаха и за причината на посещението. А оня, отпъдил душевния им смут, че и всякакъв страх, чрез любезни думи, направи ги смели и им даде добър съвет да подкупят тъмничния пазач. Това стана след малко. Пазачът нарежда да почакат, докато намери удобно време.

Щом дойде петък от седмицата и настъпи около 6-ия час, тогава всички богоомразни храмове и капища се изпълваха от тях според скверния им обичай; при това те са Свикнали на висок глас да произнасят богоненавистната си молитва, безчинно, със силен крясък и с надменност. Поради споменатите причини по това време настъпи пълна тишина. Гореказаният страж видя, че е настанал моментът, прецени, че той е удобен да влязат боголюбците; и от отвора на тъмничния двор [им] помаха спокойно да влязат вътре. А оня Георги беше направил отвора на оградата откъм своя двор, та да посещава тайно светеца, понеже имаше немалко дружба и съгласие с разумния страж. Щом те получиха така преславно възможност да влязат, тъмничарят [ги] изпреварва, затичва се вътре в тъмницата и разказва подробно всичко на светеца за идването на неговите близки. Той го освобождава от оковалите го железа. Така светецът по-спокойно излиза сам при тях, считайки себе си за недостоен за тяхното идване; той открито и двойно се тревожеше за спасението им: за едните, та дано да отбягнат предстоящите беди и напасти, а за другия – че е дръзнал да престъпи заповяданото. И се обвиняваше заради тяхната беда. Такова беше благоразумието на светеца – той, дивният, бе изпълнен с толкова голямо благонравие и благодат, че, налегнат от такива беди, се грижеше за другарите си. И какво стана после? Той излиза при братята, сякаш от някакъв рай или от палат. Стъпвайки кротко и смирено, дойде до външното прозорче, пред което те стояха, носейки на тялото си Христовите рани, с лице, светещо като на ангел, изпълнен от божествеността на Светия Дух. И ги изпреварва, сторвайки им любезен поклон, както бе присъщо на естествения му благ нрав. И те също преусърдно му отправиха сърдечен поздрав. А светецът им рече някак тихо и благоразумно: „Защо си правите толкова труд, братя, та побързахте при нашето убожество, като пренебрегнахте толкова злини и наказания от враговете ни, очакващи някой от православните да влезе в клопката заради мене, грешния. А въпреки това, що мислите, аз съм далече от достойното и заслужавам най-страшната мъка, която си заслужих чрез своите грехопадения и – уви! – не съм достоен за никаква милост на моя всеблаг Бог и Владика.“ Сърцата на онези боголюбци се трогнаха, когато чуха това. И като заговори, единият от споменатите братя, за когото преди малко разказахме на ваша милост – а името на оня мъж беше Матей, – поднася на светеца боголюбезни и душеполезни думи. Разяснява му най-подробно също и части от божествените писания, понеже познаваше боголюбивия му характер, а светецът много обичаше такива духовни слова. Към това Матей добавя: колко блага на царството небесно наследиха тези, що пострадаха за Христа, колко ли пък мъки и безчестия – които от заповедите му се отметнаха. боговдъхновеният Николай много се възрадва душевно: „Благодаря на Господа, рече, изпратил ви при мене, смирения! За мене е по-сладко от мед да слушам боговдъхновените и свещени думи на светите книги. Но моля ви да ме научите, ако е възможно, може ли да се отцепиш от Христовото стадо и пак към Христовото стадо да се присъединиш?“

Те му казаха всичко, както е редно, и изтъкнаха евангелските притчи, сиреч за блудния син и още – за трикратното Петрово отречение. Разясняват накратко неговото падение. „Но топлите сълзи – рекоха – на [апостола], о преобични, с прилежното покаяние бързо пак смилиха Бога, а за тебе е достойно всячески да се кръстиш с топла кръв. И освен това друга възможност няма! Прочее богопротивното сборище въобще се постара усърдно да те срине в пропастта на най-страшната измама, о пресладко наше сърце! И вникни с внимание! Ние дойдохме да ти разкрием, обични, тяхното коварство срещу тебе. Чухме някои от убийците да съветват другите: «Никой от вас да не противоречи с нищо на мъжа, та дано с ласкателства и любезни думи го подмамим напълно, та като похули Христа, да се отрече. И тозчас бързо ще го убием. И ще бъде, безумният, от всички поруган, загубил заедно с тялото и душата.» Затова, о пречестни, пази се да не те обземе някакъв тщестлавен облак, та да не ти откраднат съкровището, събрано с толкова труд и пот, да не би измамниците да надвият твоето беззлобие чрез лютата си злоба. Накратко – да не се оплетеш в мрежата на грешните. И при това вече никаква пощада от тях няма за тебе! Вече няма, въобще няма да има за тебе никаква надежда, нито пък ще получиш по какъвто и да е начин спасение от зверовидните онези убийци. Те, както каза пророкът, наостриха срещу тебе езика си и отрова аспидина има на устата им. Но възложи на Бога своята печал и той ще те подкрепя. Отпъди далече, чрез кръстната сила, от боголюбната си душа чуждите помисли или колебанието и маловерието… Бидейки премъдър, сам добре проумей всичко това! Бъди мъжествен и се дръж! Върви усърдно по пътя, за който беше призован! Претърпи храбро за кратко време или по-точно – за едно мигновение, та да не би да станем за присмех и поругание на нашите врагове. Но побързай да бъдеш нова жертва на Бога, който за тебе се пожертвува и в днешно време да станеш светъл мъченик; и на Христовата църква – съвършено украшение; и на християните – неизказана радост и похвала; и образец на тези, о Николае, които след тебе ще пожелаят Христа! А колко слава спечелиха онези, що преди тебе бяха изповедници на Христовите страдания, та и след смъртта техните свети мощи дават на вярващите различни изцеления и изпълват божията църква с миро и с благоухания. Нали малко време преди тебе заради Христа пострада в този град достохвалният, казвам, и наистина светец Георги, чиито свети мощи ти сам си виждал. И в същата тъмница, в която и ти си днес, той пострада. Но след него ти беше достоверен свидетел и на втория Георги, завършил в този град живота си и приел за Христа мъченическия венец, и на неговите свети мъки. Възревнувай прочее мъчението на онези светци, та да се удостоиш заедно с тях и с техните венци, а този град да се похвали с вас, троицата, понеже ви спечели за горещи застъпници пред светата Троица. И защо са многото думи? Ето, настана време за подвиг, ето – чакат наградите и даровете за твоите трудове! Побързай да ги получиш! Знаеш, о възлюблени, двата пътя, прискърбния и тесния, казвам, и още – оня, широкия. Първият въвежда във вечния живот тези, които вървят по него; а вторият – в мъките отпраща. И така нашите размисли не се мерят като на везна, но което се хареса на ума ни, в него той и да се устреми. Ние сме със свободна воля. Прецени и двата и избери по-добрия. Днес ти предстои или да наследиш вечните блага, приготвени от Бога за праведните, или – вечните мъки, приготвени за дявола и неговите слуги. Господ да ни избави от него!“

Когато такива и подобни на тях слова бяха речени на светеца от тримата мъже, той, придобил от тях голяма утеха и полза, разпръсква мъглата на различните бури и душевни метежи. Той, благоразумният и проникновеният, изтълкува всичко задълбочено и усмихнат леко, рече на братята:

„Да, вярвам, че наистина така ще бъде! Но това дело не е по моите сили! Не е така, братя мои, както ваше боголюбие си мисли за мене, недостойния! Понеже е необходима помощта на вашите богоугодни молитви, и може би всеблагият Бог ще прояви своята милост към мене, грешния, молен от верните си раби. Уповавам се на него, та до сетния си дъх да се подвизавам заради светото му име и съм готов да умра за него. Дерзайте, о въжделени, и нито една мисъл да не изплаши вашите сърца! Така също и да няма, моля ви, някакъв спор сред православните заради мене. Защото е казано: «Горко томува, чрез когото идва съблазънта.» Поздравете църквата от мое име и нейните свещенослужители, и целия во Христе събор на православните. Нека те да отправят молитва за мене, смирения, към щедрия Бог, та множеството ми грехове да не попречат на доброто вероизповедание.“

Докато те беседваха такива неща и преумножаваха полезното слово, дяволът никак не забрави завистта си. Някои от затворниците в тъмницата, които бяха от агарянската вяра, завидяха на светеца поради обичта и разговора с онези братя и се съветваха как да открият на мъчителите всички разговори. Но не бе възможно това да остане скрито от светеца. Подразбрал коварството им, той веднага рече на дошлите да разговарят с него на гръцки език, та да не се разбира какво му е говорено, понеже пазеше тях, показалите твърде голяма любов към него, да не пострадат те напразно от неверните. Тъй като казаният вече Стефан владееше добре и майсторски благоизкуството на гръцките думи, нему тези, що бяха с него, наредиха да предава смисъла на думите им. После, когато блаженият ги запита за идването на съдията, когото по-преди споменахме, те казаха за него, че ще се забави и няма да дойде така бързо, като замислиха това, та да не вложат в сърцето на светеца някаква печал и буря, защото е човек от плът, той, който е по-високо от човешкото естество. Но ония прочее се смущаваха заради тъгите, притесняващи светеца, а тъй пък повече се измъчваше кога ще се освободи от тленните връзки на естеството и ще промени тленното в нетленно и смъртното, според апостола, с безсмъртните неща, и ще съжителствува с единия Христос, за когото жадуваше. Той говореше: „Кога ще дойда и ще се явя пред лицето Божие!“

И така отправя на мъжете последен поздрав и предрича крайния ден на своята блажена кончина. И им прибави следното: „Моля вас, благоразумните, да не би някой от вас да дойде тук, защото ще имате неприятности заради мене, грешния. Но в уречения ден на моето веселие моля да застанете пред мен, ако е възможно, понеже желая да ми се яви тогава светлостта на вашето лице, като да сте изпратени от Бога при мене.“

И така ги отпраща, след като ги благослови, а за тях бе непоносимо да се разделят със светото лице, защото обичта е привикнала с болка да развързва своята любовна привързаност. Очите им се изпълниха със сълзи, когато светецът прекъсна думите за умиление и полза. Ръцете на блажения бяха на тъмничното прозорче, а той се бе навел и бе положил върху тях свещената си брада с благословесни устни и така говореше на братята поради оня малък процеп, както казахме. И те пожелаха тогава да почетат с целувка светите му ръце, удостоени да бъдат вързани заради Христа. Но светецът строго им забрани да го сторят и осъди себе си като най-нищожен от всички, понеже безкрайно се гнусеше и ненавиждаше гордостта. Но самият той отвътре се поклони на братята, а също и те отвън му се поклониха, както беше редно. И излязоха, получили благословение. Светецът пък влезе кротко и доброволно в определеното място в дълбоката тъмница като в място отрадно и безмълвен прекарваше, в молитва, така че и самият пазач му се чудеше. Той се срамуваше да го връзва, ако самият светец не му заповядаше да извършва определеното си задължение. И въпреки че много пъти искаше да го премести в по-добро място, но бе спиран от светеца. Така стояха нещата.

Преждеречените мъже, получили голяма полза от светеца, разказват открито подробно на всички православни за него и им донасят благословението на светеца, и поздравляват всички от негово име. Всички хора сладостно приеха това и отправяха благодарност към Бога, посочил им такъв поборник на своята църква. И езикът на всички бе движен достохвално от Светия Дух за похвала на страдалеца.

Мнозина, щом чуха какво става с него, разпалвани духом, идваха тайно при светеца за молитва; и през дупката в двора на казания Георги със сълзи на очи приветствуваха светеца. А блаженият Николай иззад прозорчето на тъмницата им се кланяше и ги отпращаше с благослов. Прозорчето пък беше твърде малко, та като се гледа към онази дупка, едва да се съзира неговият свят образ. И не само мъже идваха, но и жени, благородни и благоговейни. И така той удостояваше всички с молитви и благослови и ги отпращаше в мир. И такова бе, както чухте, пребиваването на светеца в тъмницата.

Когато изминаха няколко дни, изведнъж в града се разнесоха немалко слухове, тъй като бе пристигнал вестител за идването на съдията, когото богоомразната тълпа дълго време очакваше сякаш някакъв пророк. Щом той стигна на няколко поприща от града, веднага усърдно наизлизаха да го посрещнат. И като му се поклониха, възхвалиха го според техния обичай. Той пък по едно време, едва дошъл на себе си от надменност и гордост, ги разпитва за състоянието и телесното [им] здраве и иска да знае подробности за градското управление. Те някак хитро скриват лукавството и с други немалки клевети срещу православните, яростни, подклаждат неговия огън. И набързо му изтъкват случая с мъченика; и с безброй различни злословни хитрости донасят срещу светеца. Щом съдията чу това, твърде се наскърби, обаче скрива в сърцето си бурята на скръбта. На неприятелите си той тайно каза: „Видяхте ли злонравието на лукавите, как ни най-малко не почакаха да скрият злобата си, но сякаш с копие или с някаква стрела ме устрелиха в сърцето ми с подобни думи! Колко внезапно ме пресрещнаха, о зла дързост на злите! О, за колко скърби станаха причина! По-добре беше за нас, о приятели, да не бях идвал в този град, нежели в началото, преди всичко друго, да бъда виновен за убийството на праведния мъж!“

И така, скърбейки, измъчен, влезе в града. И когато беше вече в дома си, някои [хора] дойдоха да пренощуват у него цялата нощ, изготвяйки пагубна клевета срещу светеца, та на всяка цена да го убият, като се уговориха помежду си да не ядат, нито пият, докато не предадат праведния на неправедна смърт. О, мерзко тяхно съглашение с дявола! О, по-богоомразни от убийците евреи! Както ония направиха лукаво съзаклятие срещу Христос, моя Бог, но повече срещу своите глави или по-точно казано срещу великия Павел. Чуй божественото писание, говорещо: „Юдеите се уговориха – рече— помежду си да не ядат, ни да пият, докле не убият Павла.“ И каква е прочее разликата между тези и онези? Явно, че никаква! Но тези, които станаха ревнители на злобата на ония, да получат заедно с тях отплатата за своята злоба; и тези, и онези да наследят вечната тъма! А нашето слово да върви към предстоящите подвизи на светлия мъченик.

На другата сутрин съдът беше подготвен със страхопочитание и се събра безчислено множество народ-убийци да възхвалят оня, който беше дошъл отново да ги управлява, а най-вече – да водят спор за мъченика. Те така бяха подучени от своите предводители чрез указания и съвети; и се събраха единодушно всички, както се каза. Споменатият съдия седна на съдилището с твърде голямо благочиние. Понеже беше много благоразумен и разсъждаваше с остър ум, той помага и на техния ум, според обещанието, както вече казахме. Народът стоеше с измамно благоговение, понеже бяха измамни, а техните предводители и старейшини стояха отпред всеки на отреденото му място. Съдията с дълги речи към тях излага учението на своята ерес и отдава чест на съдийския престол според мръсния им обичай. Тяхното учение ги поучава не на добродетел или полза, защото те са твърде празни и бедни откъм духовни слова и поощряват към пълно беззаконие и освен това към много други неща: сиреч сребролюбие, лихварство, чревоугодие, двойни отмъщения към враговете, скотоподобни близости на неудържимо блудство и на сладострастия; и още – кипрене с одежди и крайна горделивост, многобрачие и кръвопролитие, конни надбягвания и подготовката за тях и – накратко – всичко, що е противно на евангелските и апостолските предания. Той, който беше умен без разум, вразуми с такива и подобни на тях думи онези безумци, още повече че противопостави чрез сана на своето величие гордостта [си] срещу техния брътвеж. А те, прочее, му рекоха: „Достоен, достоен е, о господарю, твоят разум, можещ добре да укрепи нашето невежество. Благодарим на твоята добронамереност към нас. Но се молим на тебе, могъщи, понеже имаш власт от нашия владетел, твоя благост да има винаги грижа за стадото си и ще можеш да ни освобождаваш от всички врагове, ако пожелаеш да го вършиш…

Има, о владико, има в нашия град един мъж, който, замислил зле враждебни неща срещу учението на нашия предводител и пророк и на цялото му наследство, не знаем как, подмамен от своето безразсъдство, чрез хула твърде [го] оскърбява. Но не спря дотук, а открито се обявява за християнин. Не можахме да го надвием нито с добрина, нито с ласкателство, нито с различни наказания и мъки. И ето, хванахме го като противник на нашата вяра и го пазим строго вече много време в очакване на твоето идване. А сега, ако твоя светлост заповядва, да бъде доведен пред тебе и сам да чуеш от него странни и преславни неща и сам той пред тебе да говори за себе си.“

Съдията, чул тези неща, вече малко се поусмихна. И тъй като беше невъзможно да заобиколи задълженията на своя пост, заповядва веднага: „Така да е!“ Когато чутото бе изпълнено по-бързо от думата [му], те, сякаш орли плътоядни, изведнъж измъкват насила светеца от тъмницата и тозчас го изправят пред лицето на съдията. Понеже беше окован в тежките окови, съдията заповяда да го освободят: „Не ще е редно – каза – окован човек да отговаря пред съда.“ Щом стана това, съдията каза на мъченика, така че всички да чуят: „Заповядва ти се, о човече, сега сам да говориш за себе си. Виж колко хора се възправиха срещу тебе и от тебе много са наскърбени. Нередно прочее си замислил, ако нещата стоят така, както тези свидетелствуват. Мисля, че вършеното от тебе е неправедно и трябва да спреш и да искаш прошка за дързостите си. Ако ли пък не, веднага да се чуе отговор от тебе, та и аз, като разбера добре и от тебе, да отсъдя помежду ви справедливо.“ На това светецът отговори и рече: „Нима този смирен вид, в който си ни намерил, о съдийо, би могъл да дръзне такива неща, както ти си помислил? Ако ли пък и дръзне, то няма да е просто и безсмислено, но чрез ревността на Светия дух и за истината и правдата, и то не за да тласкам към пропастта на прелъщението, а прелъстените да напътствувам към светлината. Понеже редно, редно е, за който и да е човек, чрез разума и съда да открива лъжата и от нея да се гнуси, а на истината да се подчинява и покланя. За християните истината без всяко съмнение е Христос.“

Когато мъченикът отговори това със силата на духа, лицето му беше светло, душата – младееща пред бедите, езикът – по-предързостен в изобличенията сега, отколкото първия път; неустрашим спрямо всяко оръдие на мъчение, той ставаше мъжествен и укрепваше, и насочваше всичките си помисли към Христа.

Съдията, след като чу тези неща от духовния мъж, изпълни се веднага с почуда. Понеже желаеше да разшири общението с християните, пък и видя, че не бе изречено от светеца нищо лъжовно, нито че стореното от него съдържа нещо измамно, и едно, че нямаше какво да възрази срещу истината, друго, че се смили да мъчи несправедливо този, който се придържаше към словото на истината, попита тълпата от онези богоборци: „Какво ще прибавите към това, о приятели – рече. – Аз преценявам, че той с нищо не заслужава смърт!“ А те по-твърдо напираха: „От християните се отцепи – говореха – и беше приобщен към нас и ето – година време мислеше като нас, а сега внезапно пак избяга от нас и потъпкал ученията ни, се отклони към християните и както сам чу, нарича себе си християнин. Ние лошо ти обяснихме нещата и затова ти, давайки думата на престъпника, отсъди той да избегне смъртта.“

От това съдията си помисли колко го осъди народът от първия спор, засрами се, а по-точно – уплаши се от дързостта на града. Той се изпълни със смут и скръб и заповяда да затворят страдалеца в тъмница. Като стана от съдийското място, искайки да успокои техния гневен огън, разреши да има зрелище.

А пък блаженият, излизайки от изпитанието, пееше: „Благославям Господа във всяко време, похвалата за Него е винаги на устните ми. Заради Господа да се похвали душата ми!“ Защото езикът му не мълчеше и не спираше да пее песните заради Христа Бога. Войниците, изпълняващи службата, едва успяха да измъкнат светеца от ръцете на убийците, които искаха да го изгорят жив. Но понеже презлонравните не получиха желаното, някои от тях наостриха езика си срещу своя съдия, загдето не предаде светеца в ръцете им. И се чуваше някаква безредна гълчава. Когато съдията я чу, възнегодува много от това, учудвайки се на тяхното неистовство и безчовечност. Обаче скри яростта си и с нищо не им противоречи. Той прекара цялата нощ съвсем без сън, с голяма буря в душата си поради неправедното убийство на праведника. Но се боеше и от някакво неочаквано предизвикателство на народа. И така прекара цяла нощ, [мислейки] за това.

Когато настъпи денят, чува, че сборището пак се събра. То превъзхожда вчерашното множество хора в желанието за общата борба с думите и с благодръзновението на страдалеца. Когато настъпи вторият или третият час, седна на съдийското място. Наоколо стояха множество служители, ръмжащи ужасяващо, та дано да внушат страх на страдалеца. След това светецът беше доведен, окован с железни вериги. Съдията рече: „Кажи ми ти, о Николае, на какво си се надявал, като извърши такава и толкова голяма дързост, та да отстъпиш от нашето служение и да се присъединиш към християните, ти, който преди това доброволно дойде от тях при нас. Не знаеш ли на колко злини излагат себе си дръзналите това? И ако ти днес не ни се подчиниш, ще бъдеш предаден на страшни мъчения и ще се лишиш чрез смърт от живота.“

Светецът, като изслуша, рече: „Вникни внимателно в казаното от мен, о съдийо! Аз съм християнин от прадеди и не знам как бях ограбен чрез моето неразумие и станах – уви! – роб на греха. Прелъстен от лукави хора, аз бях изтръгнат от Христа, моя Бог и Владика. Но понеже той е благ, слезе на земята заради човешкото спасение и за мене стана [по всичко] човек освен в греха. Той, всещедрият Бог, не иска нито един човек да погине и да отпадне от вечните блага. Но като добър пастир не ме остави да се заблудя, защото съм овца от неговото словесно стадо и съм белязан с печата на светото кръщение. Той ме прие човеколюбие и ме присъедини по великата си милост към стадото си, което е изкупил със своята честна кръв. Понеже той нищо друго не желае, освен ние да влезем в неговата слава, да достигнем до съвършения мъж, в мярата на възрастта на Христовата духовна цялост…“

Съдията, понеже се боеше от народа и правеше това, що тям бе угодно, рече на мъченика: „Не говори много в глупостта си, подчини се на мене, който те съветвам за добро. Виждаш, че те щадя много отначало и досега.“

Светецът пък отговори: „Аз ви рекох, че съм изправен пред вас заради Христа. И пак казвам и не ще престана да казвам даже до последния си дъх. И да не мислиш, че със забрани или ласкателства ще ме удържиш? Защото аз се надявам на подкрепящия ме Христос. За мене, прочее, смърт е животът с вас, безчестниците, а истински живот – смъртта за Христа. Затова се погнусих от вашите измами и сякаш от някакъв огън побягнах и се притекох към Христа. Прочее не се бави, измисли по-бързо мъчение за мене. Готов съм и меч, и огън, и зверове, и всякакъв образ на смъртта да приема заради него. Друго от мене не ще чуеш!“

Тогава съдията заповяда на човешкото множество да отстъпи и им каза да чакат всички извън съда. А сам взе насаме светеца и се отдалечи с него въз вътрешността на своя двор. Те водеха различни разговори помежду си, без никой да ги узнае. Някои от тези, що бяха там наблизо, говореха, че съдията под клетва рекъл следното на мъченика: „Моля те, о Николае, да не ме тласкаш в грях и да не бъда виновен за твоята кръв. Само за пред съда ни се подчини, преструвай се пред мене, та така да намеря незначителен повед и да те освободя от убийците. И пак си върви, където искаш, и запази вярата си, както искаш. И себе си от смърт избави, мене пък от грях освободи. При това няма повече да те пратя в тъмница, а с мене ще прекараш тук, колкото време искаш, хранейки се с моите приближени.“

И светецът: „Не знаеш какво говориш, о съдийо! Аз живея в тъмницата като в някакъв рай, а вашето сборище, помрачено от неверието, живее в тъма, по-горчива от тъмница. Прочее и сам ти познай истината и пристъпи към Христос, истинската светлина, и ще бъдеш наследник на царството небесно! Защото виждам, че си натрупал дни и смъртта те очаква на прага. Побързай, докато не е дошъл краят! Ако ли не, сам ще видиш! А мене или ме върни в дома ми, или ме отпрати при моя Христос!“

Когато мъченикът изговори тези и подобни на тях неща, душата на съдията се изпълни с голяма буря и смут. И той остана съвсем като без ум и не можа да отговори на мъжа. Справедливо победи истината и измамата замлъкна, а което е най-преславно – в страдалеца действуваше силата на Светия Дух. Но какво прави съдията? Много удивен, той похвали доблестната ревност за вярата. Така също изпровожда светеца със слугите си от вътрешната страна на двора си през вътрешните врати, понеже разбра, че в същото време [агаряните] искаха да го разкъсат или с ножове и мечове да го нарежат на парчета. Тъй като беше благоразумен и милостив, както казахме, той по разни начини трудолюбиво се стараеше за спасяването на блажения, искайки на всяка цена да го пусне. Така протече всичко и пак можеше да се види светецът, настанен със затворниците, да се старае в молитвата, да се весели и да пее в душата си, удостоен с такава благодат от Светия дух и изпълнен с радост и веселие.

А съдията веднага излезе сам при входа, както някога Пилат по време на спасителевите страдания. И им говори, както тогава оня рече на юдеите: „Не намерих в този човек никаква вина, заслужаваща смърт. Затова аз не можах да произнеса присъда срещу него. Но ако искате да ме послушате мене, който ви дава добър съвет, нека той да се прогони далеч от нашия град и при това до смъртта му името му да се не чува тук, та дано и сам се разкае и пак доброволно дойде при нас. Така ние няма да бъдем виновници за кръвта му и аз ще се избавя от беди и напасти, вие пък ще се освободите от греха на убийството. Защото узнах от мнозина, че в западните земи, намиращи се до Далмация, има един [човек] почетен със сан на епарх от нашия владетел, мъж твърде страшен и на царя верен, и обичан, който бил сродник и близък по плът на мъжа, държан сега от нас. Така че ако той узнае за него, къде ще се скрием или какво можем да му отговорим – на него, имащия такава дързост, както казах, пред царя? По царска заповед той ще премахне всички, а най-вече мене ще лиши заедно със сана и от живота. И кой от вас тогава, кажете ми, ще застане, дързък. пред лицето му? Или кой ще отговаря за несправедливото убийство? Или с какво злато ще утоли яростта на мъжа и ще изкупи кръвта на невинния? Затова, ако ме послушате – слава Богу, ако ли не – вие сами ще видите. Аз не пожелах да съм причина за това дело. Нека ме чуят всички, които са се струпали тук за тази цел.“ Когато богоомразното сборище чу неочаквания отговор, едни от тях се изплашиха, виждайки последиците, и отстъпваха от замисъла, а други се разпалиха и говореха: „Не беше ли вярно онова, дето чухме в началото, че съдията е в съгласие с християните и, покварен от тях с подкуп, се старае да освободи нашия хулник?“ И стана голяма разправия и смут поради това. Един по-свиреп и по-лют от змия беше заедно с дявола предводител на цялото онова сборище и подстрекател на цялото злодейство. И той пръв подтикна всички към убийството на мъченика. Като скочи веднага сред останалите, той безочливо – о безумство! – рече със силен глас: „Дерзайте и нито един от вас да не унива, нито да бъде малодушен или маловерието да не победи някак намерението ви! Вярвайте, аз ще дам душата си за това и за всичко ще отговарям, дори и да стигне нещо до самия владетел. Ето пред всички днес свидетелствувам, че давам себе си като залог за неговата кръв!“

О, жестока дързост! О, надменност! О, горд и прескотски глас, който тогава подтикна всички към усърдие и към убийство на невинния. Но преди да бе чут докрай от множеството гласът на оня, окаяния, старец, веднага [настъпи] някакво раздвижване и странен вопъл, и недостоен ропот, и всички с все сила молеха за заколението на светеца.

От този измамник, за когото чухте, братя, от него много пострада Христовата църква. Страшен вълк, той всекидневно гонеше и тъпчеше Христовото стадо, разрушаваше до основи божите храмове. Но и за многострадалния Георги Нови! Преди малко споменахме за светото му мъчение и за светата му майка и как заради Христа той пострада, обесен на дърво. За неговото мъчение оня беше виновен! И понеже смяташе това за удоволствие, той сега пак се одързости и предизвика смъртта на блажения Николай. Мислеше си, окаяният, че поради убийството на светите мъже си прибавя голяма награда. Но тях той направи светли мъченици, а на себе си и на своите служители издействува вечния огън. Но за ония неща толкова, а нашата мисъл да върви напред.

Споменатият съдия, виждайки народния смут и неразумните им крясъци, съвсем се обърква. След това склонил ги да излязат от съдилището и да почакат до сутринта, сам става от съдийското място и влиза навътре. Те пък произнасят твърде големи хвали на оня старец, смятаха го за някакъв велик ревнител и поборник на тяхната вяра. А той, завладян от крайна гордост, им заповядва на другия ден всички пак да се съберат и разпуска тържището.

На разсъмване – тогава беше четвъртък от седмицата – съдът е подготвен според обичая и множеството надминава вчерашните хора. Упълномощеният за това, като застана на съдийския стол и видя тълпа, много по-голяма от предишната, пита ги, та дано да се уплашат от това: „Да пристъпят един след друг – рече, – които искат кръвта на мъченика!“ Тогава споменатият кръвопиец се разписва в кондиките им според беззаконния им обичай. А след него – втори, трети, пети – тези, които бяха водачи и твърде жестоки, както се каза. Съдията, видял това, става много скърбен и печален, понеже те преуспяха повече от него. Той потвърждава с достоверни свидетели записаното в съда, уплашен най-вече да не би нещо да се забележи. Когато се върна в своя дом, каза следното на близките: „Невинен съм за кръвта на оня мъж. Но нека само видят тези, които искаха това.“

Докато, казвам, ставаха тези неща, без численото множество на богопротивните заедно с градския епарх веднага окръжиха двора на тъмницата. След това един от хората на епарха, осмелил се, влезе преди другите при светеца, понеже епархът заповяда: „Като отидеш – рече – при желаещия да умре зле, кажи му: «Виждаш ли колко те щадим? Поне сега се подчини и постъпи според нашата воля, та да те изтръгнем от самото гърло на смъртта и да ти дарим живот!» И ако успееш да го склониш, ще бъдеш доволен – с немалка почест ще те удостоя заедно с него.“ Той влезе и започна с ласкателства да обикаля светеца. И, като мислеше да уплаши доблестния поради смъртта, говореше: „Подчини се, о Николае, откажи се от изповядването на християнската вяра. Ако ли не, днес умираш, изгорен с огън!“ А светецът се молеше, оставайки непреклонно с ръце и очи, насочени към небето. Едва след известно време отговори кратко: „Защо си правиш труд, о всепорочни? Защо ме плашиш със смъртта, с моя ходатай за вечния живот? Че и огън добавяш, ти, който сам с всичките си съмишленици ще гориш във вечния огън, ти, който се отказа от Христа и служиш на беса! Мисля, че сегашният огън не може да ме разлъчи от любовта на моя Христос и Бог. Защото вярвам, че той, който някога изтръгна от пламъка роса за тримата отроци в пещта, ще превърне огъня в хладина. Ако ли пък се безпокоите за дървата, аз сам ще заплатя цената им. Към тези думи прибави и следното: аз напълно се отрекох от вашата служба и я проклинам, и прибягнах към Христос, моя Бог, и поради Него имам надежда за спасение, и за Неговото славно и свето име съм готов да умра, та да ликувам навеки с Него в неговото царство. Друго от мене няма да чуете, както от първите дни на моето страдание предварително ви казах!“

Като изрече това, светецът го отпрати. Варваринът, неполучил желаното и загубил надежди, с ръка на устата си се върна без успех. И съобщи на епарха съвсем подробно, така че всички да чуят, отговора на доблестния. Когато тълпата от онези убийци чу това, те съвсем загубиха разум, отказаха се от очакваното и започнаха един по един да се втурват в тъмницата, крещейки със силни викове, та дано така сплашат светеца. В ръцете си държаха всякакви оръдия за мъчение. И отведнъж се стече едва ли не целият град. Но ония бързаха за убийството на светеца, а християните – да видят увенчан доблестния Христов страдалец и да се сподобят с неговите свети молитви; те говореха единогласно: „Господи, помилуй!“

Достохвалният Николай, предугадил своето преселване при Бога, твърде много се зарадва духом, обля се с топли сълзи, падна на колене, протегна ръце към небето и се помоли за последен път, говорейки така: „Боже велики и безначални, Ти, който един царуваш над всички, единородни Сине и слово Божие, ти, който си в недрата на Отца, животворящо слово от живия Отец, Ти, който си изначално част от присносъщния Бог, сияние на славата и образ на същността на присносъщния Отец, непостижимо начало от безначалното начало, чрез когото всичко от небитие стана битие и съществува, Ти, на когото се покланя всяка твар с Отца и с животворящия Свети Дух! Сам Ти, човеколюбче Господи, погледни от високото Си свето жилище в този час и укрепи немощта на своя раб! Ето, настана вече денят на моето веселие, но плаши ме огромността на моя грях, та да не би поради него да бъда отхвърлен от Тебе, щедри! Затова коленича пред превеликата дълбина на Твоето милосърдие! Ти си бездна от щедрости, изповядвам се – съгреших, моля се – пречисти ме, преди да е дошъл моят край! Ей, Боже мой, надежда на моето спасение! Не ме посрамвай пред ангели и човеци, но прояви върху ми Твоето милосърдие! И изпрати ангел тих и милостив да вземе окаяната ми душа от грешното ми тяло, та под неговия покров да се спася от [витаещите] във въздуха зли и лукави духове на митарството. И не си спомняй безчислените ми грехове, нещата, що съгреших от младостта си до ден днешен с дело, с дума или с мисъл. Ти, който никога не искаш смъртта на грешника, избави ме от геената и от страшните мъки; и ме сподоби с участта на твоите избраници, на тези, които добре са Ти угаждали, та и в това да се прослави светото Ти име навеки! Амин.“ Така, прочее, светецът, отдал на Бога последните си обети, се радваше духом и много се веселеше, понеже се удостои да приеме желания мъченически край според Христа.

Но кой, о възлюбени, ще изрече думите, що бяха тогава на неговия движен от духа език! И колко достохвални благодарствия и славословия изричаше той към своя Господ Бог, когото жадуваше. И най-чудно е, че в такива мъки и подвизи той виждаше пред очите си смъртта, а с колко смущения в този ден и час се изпълва душата на човека! Но светецът непрекъснато изцяло беше с Бога. И нещата, що ставаха с него, изстрадваше сякаш в чуждо тяло. Такава е, братя, любовта към Бога. И който я постигне, е блажен, защото е постигнал Бога. Бог се нарича любов, както каза апостолът.

Но нека да чуем станалото после! Страдалецът вече беше във вътрешността на тъмницата, отдаден на голям подвиг, и се грижеше как ще застане пред страшния божи престол, той, за когото, според апостола, не бе достоен целият свят. Безбожното агарянско множество, уподобило се на диви лъвове, крещеше на стражите: „Дайте ни непокорния!“. Николай, непреклонен душевно и безчувствен, готов за това, излезе при тях, след като благослови благоговейно с мир съзатворниците си и измоли от тях молитви. И както Христос на евреите, рече: „Ето, аз съм този, когото търсите.“ А те веднага го сграбчват и го хвърлят безмилостно на земята, освобождават го от тежките железни окови, с които бяха оковани ръцете и нозете на светеца. И го оставят гол, само по риза; старателно връзват ръцете му назад и го извеждат, вързан с въже. А блаженият излезе със светло лице, сияещ, както в древността боговидецът Мойсей, пеейки псаломски песни, говорейки: „Хвала ти въздавам, Христе Боже, понеже изведе душата ми от тъмница, за да се слави Твоето име. Защото си ме избавил от сриващите се в рова и във вражи ръце не си ме затворил; поставил си нозете ми на просторно място.“ Също се и обърна, та склони глава и благослови с мир християните, които се случиха там, понеже много искаше да ги види. Когато богоборците съзряха това, позавидяха на благочестивите; и ги разгонват като вълци – о, безумие! – помрачени от мисълта да не би чрез тях да се увеличи дързостта на храбреца. А те смятаха, окаяните, да го уплашат в последния час. Тогава благочестивите бяха разгонени и епархът обяви наказание, за да не се намери никой от християните, вървящ пред или след светлото шествие на мъченика. Когато стана така, бива грабнат един юноша от православните, комуто дадоха да води вързан светеца на заколение. И това беше [Божие] усмотрение, та поне така той да се наслади, като вижда своите братя. Но [там беше] и друг от братята, този, който преди бе разговарял в тъмницата със светеца и бе запомнил думите и заветите на светеца в тъмницата: „В деня на моето веселие, ако може, нека дойде някой от вас“, както преди малко бе казано подробно. Видял светеца така самотен, като избрано агне посред зверове, той отхвърли далече от себе си малодушието и леността, разпали се от любов към мъченика, защити се с оръжието на кръста, надявайки се на молитвите на светеца, втурна се сред всички и дръзко застана пред светото лице на мъченика. Той вървеше предвидливо пред него или след него; и с чести погледи един към друг изразяваха любовта [си] в Христа. Но виж ми и тук благопредвидливостта на светеца! Нито дума не проговори към обичния и – бидейки в такова нещастие – грижеше се да не би чрез разговор да стане явна дързостта на оня брат спрямо него и да не му се случи някоя беда поради него. Той само благодареше на Бога за това и непрекъснато се молеше. Когато разбра, че са стигнали до мястото, наричано Медно тържище, той почете с поклон намиращия се там свещен храм „Възнесение Господне“. Той се радваше, вървейки бързо напред, надпреварваше водещия го, понеже виждаше с душевните си очи Царя на Царете Христос Бог и ангелското зрелище, що го очакваше. И се разпалва от любов или от божествена ревност, както някога Илия. Той вървеше по-бързо от всички, за да стигне до уреченото място и да се вкопчи с дявола-мъчител, та като го смаже с кръстната сила, да получи от Христа желания венец на победата. Но онова, що подкрепяше страдалеца, бе силата на Светия Дух. Пренебрегвайки всичко долу, той мислеше за горното и очакваше кога ще се освободи от тялото и ще съжителствува с Христа. Такава е, прочее, ревността на светците – смъртта им изглежда сън. И справедливо! Тъй като преминават от смърт към живот неостаряващ; приготвени за брака, те изпълват чертога. А какво ще отговорят ония, що треперят от смъртта, що постоянствуват в низките страсти? Защото смъртта идва и насила ни изтръгва. О, горко на неподготвените тогава, когато чертогът ще се затвори и ще чуем: „Вървете си, не ви познавам!“ Каква, кажи ми, полза от тленните неща тогава? Разбира се, че никаква! Но да се върнем към предстоящия разказ и да видим какво правят побеснелите убийци.

Множеството хора се събра на тълпи, а пред тях яздеше епархът с приближените си с голяма надменност и високомерие. Те носеха тояги за изтезание и сопи. [Чуваше се] и вик, размесен с писъка проповедниците вият, а други пък крещят на глас молитвата си. Но предоблестният Николай пропускаше покрай ушите си тяхното старание, а целият беше устремен към Бога и непрекъснато гледаше към [мъченическите] венци. Така се развиваха нещата и мъченикът вече излизаше извън града, но още не беше стигнал до мястото. Един от богопротивните, взел голям камък, тежко нарани светеца в главата, та да усети по-силна болка. Изтече много кръв и свещената му глава се увенча, а раменете на светеца се обагриха сякаш от някакъв червен орар. Епархът пожела да накаже оня варварин, понеже се беше осмелил без негова заповед да нарани мъченика. И настана голямо търсене, а убиецът, видял това, смеси се с човешката тълпа и избягна наказанието. А светецът след малко достигна до мъченическата арена; той беше на мястото, известно като Три кладенци, намиращо се на запад от град Средец. И понеже там имаше върби, привързват светеца. Някакъв поток бликаше по малко вода под нозете му. Мъченикът мъжествено се приготви за борба, дръзновен и непреклонен. И отново пред погледа му застана споменатият оня мъчениколюбец, молещ с очи светеца за последна молитва. Многострадалният Николай с главата си направи знак за благослов и с радостни очи показа на духовния брат възлизането си от земята на небето. За последен път те се поклониха един на друг, без някой да ги види, защото сякаш по Божие усмотрение ослепяха очите [на агаряните] и те се занимаваха да връзват въжетата по ония дървета. Светецът вдига очите си към небето и получава, блаженият, божествени видения. Взорът му беше светъл като огън. Шепнейки и молейки се, той добави: „В Твоите ръце предавам духа си!“ И докато молитвите му са още на устните, внезапно бива пребит с камъни, както първомъченика Стефан, който някога, след като бе улучен от три големи камъка в името на светата Троица, преклони благодарствено колене. Един от убийците измъкна голям камък от потока, удари светеца с всичка сила по темето и така веднага уби мъченика, а себе си направи мъченикоубиец, от всички по-мерзък. И така блаженият Николай положи в божиите ръце душата си, подета и възхвалена от ангел. Но, прочее, при силния оня удар така се случи, че от острия камък половината от горната част на черепа на свещената му глава отскочи далече, а върху нея още стоеше малката шапка от червена коприна на оная свещена глава. Нея светецът много обичаше да носи. Мозъкът на главата се беше излял вътре в шапката; вътре бяха и тилните кости заедно със свещените му коси. Споменатият вече брат, сподобил се да види така мъченическият подвиг, с неизречена радост и сълзи въздаде за всичко хвала на Бога. Той обаче скърбеше много и страдаше за това: как да получи някоя част от светите мъченически мощи, та велик дар да принесе на Христовата църква. Понеже видя отдалече черепа на светеца с шапчицата му, тъпкан от безбожниците, той се измъчваше душевно и недоумяваше как би могло да се изпълни желаното от него. Той обикаляше и се навеждаше към оная свещена част от мощите, но бе съвсем невъзможно да се приближи поради множеството убийци. Охкащ и въздишащ, отвсякъде блъскан, побеждавай от страха, той призоваваше на помощ Бога и светеца да му помогнат за това, което искаше. Но той беше твърде близък на епарха и му беше познат, та си мислеше, че ако изпадне в беда, Господ ще го избави чрез молитвите на светеца. Обнадежден, изведнъж вижда отдалече едно момче от познатите му братя. Уговаря го, показвайки с пръст онова свещено нещо и му обещава, че за труда си ще получи голяма награда от Бога заради това. Докато варварите се занимаваха с убийството на светеца, оня дивен юноша, като улучи благоприятен момент, грабва светата част и отскачайки бързо, побягва. Въпреки че един от богоборците го подгони, но божията помощ го връща празен. И така с божията благодат мъжът получава желаното чрез ръката на добропослушния юноша. Отправил с върховна радост благодарност към Бога и към неговия угодник, че го сподобиха да се наслади на такива блага, той пак отиваше да гледа, искайки да види къде ще хвърлят останките от тялото на мъченика. Убийственият народ беснееше над мъртвото и многострадално тяло и не преставаха с обидите си, обикаляйки го като множество псета. Те, както се казва, раздробяваха цялото му тяло. Убийците не оставиха непричастни към това настървение дори децата; и всеки, който не хвърляше камък върху му, беше заплашен с голямо наказание от епарха. Но и така безчинното множество не се успокои от ярост и гняв, а го вдигнаха от мястото. Наблизо там се намираха християнски гробове и се пазеха костите. И като го завлякоха, те хвърлиха там многострадалното тяло на мъченика. Виждаха се, възлюбени, свещените членове на блажения: от камъни смазана главата, цялата надробена и разкъсана на парчета; ръцете и нозете – начупени, пръстите с ноктите – отрязани и всичко от светото тяло слято в една рана. По някое време те спряха, прекратиха и отдъхнаха от убийството. Така те извършиха всичко. А християните гледаха отдалече, радваха се много от душа за победата на мъченика и отправяха достохвално славословие към Христа, който бе дарил такъв поборник на вярата в днешни времена. И увенчаваха светеца чрез духовни песни. Те очакваха да погребат останките на светото мъченическо тяло и от това да получат освещение. Някои боголюбци от намиращите се там, които познаваха изкуството на доброписците и имаха църковен сан, движени от Христовата воля, съставят веднага тропари за славословие божие и за похвала на светеца и други възхваляй канони и песни; и украсяват подробно с похвалите разказа за мъченичеството на светеца. Те [съставят] и други, угодни на църквата [песнопения]. Това [правеше] съборът на благочестивите.

Но дяволът, винаги ненавиждащ доброто, пак не престана и бълваше с паметозлобие срещу светеца. Той внушава в ума на един от агаряните да изгори с огън останките от тялото на светия мъченик и да лиши християните от желаното. Така и стана. О, пребеззаконен сред беззаконните! О, зъл и суетномъдруващ нрав! Защото бесът в него започна да крещи към народа: „Аз – говореше, – ако искате, ще изгоря останките от тялото му!“ И, о чудо! Още неотзвучало словото на оня мерзък старец, остарял в злодеянията си, още с изричането [му], народът донесе много дърва. Той разпалва голям огън и избира сред онези помощник, нему подобен. И като опънаха ръцете и нозете на светеца, забиха здраво в земята два кола и го поставиха между двата над огнената стихия. Светецът се принесе на Бога сякаш кадило благовонно, жертва за всесъжение. Един от стоящите отпред с тях се затича, окаяният, към дърветата, що бяха струпани там за изгарянето, измъкна отнякъде голямо дърво и с две ръце с все сила удари светеца в корема. И веднага всички вътрешности се изляха на огъня като вода. Така постепенно се стопиха светите мощи; и така после сложиха всред жарта останките и всичко изгоря без следи – дотолкова, че и костите станаха на прах. А останалата пепел разпръснаха по въздуха и в течащата наблизо вода на потока.

Когато христоносните хора гледаха отдалече това, обгръщаха се със скръб, сякаш с мрачен облак, и никак не проумяваха станалото. Понеже никой не можеше да попречи, те възложиха скръбта си единствено на Бога, на можещия да спаси от малодушие и буря всички, които на него се надяват. Но виж ми и нещо достойно за почуда! Когато сложиха на огъня мощите на светеца, димният облак от изгарянето на светите мощи се разпростря по земята и покри първом християните, които гледаха отдалече, както вече казахме. И пак се вдигна оттам, та се устреми към небето право като стълб.

И така прочее многострадалният Николай умря с кончината на мъчението за Христа някъде около 45-тата си година на 17 ден на месец май в седмия час на деня четвъртък от седмицата в годината от сътворението на света 63-та, прибавена към седемхилядната (1555 г.). Тогава царуваше над измаилтяните Сюлейман, син Селимов.