Съпоставката от гледна точка на положителните и отрицателните страни на двете системи не е предмет на анализ на това място. Тя изисква много по-задълбочено проучване.
Подготовката на Третата световна война започва веднага след поражението на Германия във Втората световна война. Операция „Немислима“ е трябвало да започне на 1 юли 1945 г. по идея на Уинстън Чърчил. Той предвиждал 100 000 немски войници да подкрепят настъплението на 500 000 американски и английски войници през Северна Германия.
Това по всяка вероятност е далечно влияние на неофройдизма.
Чомски, А.Н., Медиите под контрол: забележителните постижения на пропагандата, С., 1994, с. 15.
В. Дума, бр. 115, 1988, с. 6.
Не че не останаха т.нар. комунистически страни — Китай, Куба и др. Но техните особености и размери ни дават основание наистина да твърдим, че войната е завършила. На фона на победителите Куба наистина стои добре. Т.напр. през 1998 г. рекорден брой от 157 страни — членки на ООН осъдиха с резолюция икономическото ембарго на САЩ срещу тази малка, но опака страна, започнато през 1962 г. Против нея гласуваха само САЩ и Израел. Вашингтон вероятно доста се дразни от подкрепата на другите към „опасния враг“.
В. Дума, Бр. 235, 17 октомври 1998, с. 1.
„Отворена икономика“ е обикновено икономика, отворена за рентабилни чужди инвестиции. Много „отворени икономики“ в Латинска Америка, Азия и Африка функционират добре за инвеститорите и зле за собствените си граждани.
Т.напр. само от нелегалния внос на обувки бюджетът губи 15 000 000 000 лв. годишно, 3–4 пъти по-големи са щетите за българските обувни заводи, които през последните години загубиха над 50 на сто от вътрешния пазар. По в. Сега, Бр. 299, 20.10.98 г.
По данни на „Аргументы и факты“. В. Труд, Бр. 179, 17 октомври 1998, с. 26.
Т.напр. съдържанието на бактерии в българското сирене надминава 3–4 пъти допустимите европейски нормативи. Хигиената и качеството се оказват — благодарение на дребното производство — препятствие за износа.
По какво ще познаете, че сте пристигнали в Западна Европа? По това, че кравите стават по-красиви от жените!
В Ню-Йорк авторът видя доста дупки по пътищата. Защо обаче не ги запълват? Защото не могат да спрат огромното движение…
Съвет за взаимодействие — международна организация на бивши ръководители на държави и правителства, сред които Хелмуд Шмидт, Валери Жискар д’Естен, Такео Фукуда, Джеймс Калахан, Пиер Трюдо и др.
Жерве, Д., Капитализмът има нужда от безработица, В: Стандарт, 2.06.1993, с. V.
Colegrove, K., Democracy Versus Communismus. Princeton, 1961, p. 55.
Само в България репресираните са били над 17 000 души (по справка на МВР от януари 1993 г.), което показва, че репресиите не са били „изключения и деформации“.
С други думи, по израза на доайена на Великото народно събрание Йосиф Петров „всички пред всички за всичко сме виновни. Всеки от нас носи вина за това, което представляваме сега. И всички трябва да се напънем, за да излезем от кризата. А да очакваме някой свише да ни оправи с един замах — това е отново белег на тоталитарно мислене“. В: Свободен народ, 1993, бр. 21, с. 12.
Така постъпва например Румен Димитров в нашумялата статия „Трибунал или форум“: „да прехвърлиш вината за икономическия крах върху отделни личности означава да признаеш, че самият социализъм като система е бил ефективен, а личностите са били неефективни. И това ако не е комунистическо мислене!“
За подобно издирване на „жертви“ споменава и Маркус Волф: „На Изток огорчението и разочарованията на хората се оказаха прекалено силни. Следователно има нужда от изкупителна жертва за маскировка на недостатъците в масовото съзнание.“ В: Стандарт, 1.06.1993, с. V.
В други части на Европа през XX в. бушуваха далеч по-кървави и по-неясни революции. Така например по време на „френския май“’ 68 бяха ранени 367 души, от които 54 тежко. 460 бяха арестувани, около 200 автомобила — унищожени. Освен това вдъхновителите на западните революционери по онова време бяха трите „Ма“ — Маркс, Мао и Маркузе; моделът бе заимстван от други движения и революции: руската революция от 1917 г., Народния фронт, Испанската република, примера от Виетнам и Куба; същевременно липсваха някакъв цялостен политически модел, проект за обществото, мислима алтернатива. Обратно, Централна и Източна Европа сринаха именно тези кумири и модели, като възприеха политическия модел от развития Запад. В цяла Централна и Източна Европа революцията премина по-спокойно, но бе по-продължителна. В този смисъл Източноевропейската е много по-различна от Западноевропейската революция. Този факт, както ще стане ясно по-нататък, има важно значение от гледна точка на перспективите.
Например твърденията на експремиера Филип Димитров при посещенията му в САЩ и Англия в началото на 1993 г.
Мартинес разтревожен от проявите на национализъм, В: 24 часа, 6.05.1993, с. 4.
Това се констатира и от Даниел Жерве: Жерве, Д., Капитализмът има нужда от безработица. В: Стандарт, 2.06.1993, с. V.
Председателят на комисията на ЕО Жак Делор настоява за размисъл върху „нов модел на развитие предвид доста отчайващото икономическо положение на общността“. В: Стандарт, 5.06.1993, с. 11.
По този повод френският писател Жан Роки пише: „вярвам повече от всякога в необходимостта от социалност. Онова, което изчезна заедно с комунистическия свят, няма нищо общо с нашите мечти за «щастлив свят». Тези «комунисти» впрочем са първите, които се нахвърлиха да правят гешефти и подозрителни комбинации. Вечни самци ли? Доволен съм, че се сгромолясаха! Те бяха крадци! Под други маски, зад други етикети. И ние, обикновените хора, нямахме срещу такива друго средство освен да настояваме за повече демокрация, за повече граждански формации. Вярвам повече в Републиката, отколкото в демокрацията. Републиката е способна да наложи една програма, докато Демокрацията понякога ражда… чудовища“. Подобна е оценката и на Йосиф Петров: „Свидетели сме как бивши партийни функционери за две-три години натрупаха милиони. А как стана това? Чрез грабеж. Грабеж на натрупаното от труда на целия български народ. И никой не им иска сметка“. В: Свободен народ, 1993, бр. 21, с. 9–12.
Подобна оценка за Русия (15–20 на сто) дава и известният историк и политолог Дмитрий Волкогонов. Нещо повече, той забелязва една напълно закономерна корелация: „Колкото повече потъваме в кризата, толкова повече неосталинистите увеличават своята аудитория. Разбирам под неосталинисти привържениците на един модернизиран сталинизъм. Те вярват в идеала на тоталитарната държава, казват, че трябва да се помага на Кадафи, Саддам Хюсеин и сърбите, мечтаят за възстановяване на съветската империя. Болшевишките традиции си остават твърде силни.“ (Волкогонов, Д., Сталинистите в Москва са по-силни от демократите, Стандарт, 11.05.1993, с.IV).
Типичен случай: законът, който ще остане в историята, на името на своя творец — Панев. Впрочем интересно е да се прецени след време приносът на този учен и в науката. Но на практика Панев настоява за реполитизация на науката. Както и преди, така и сега българското висше образование и българската наука продължават да са единствените, които са „осъдени и разпънати“ за тоталитаризма. Тук, както е цивилизовано, демократизацията „влиза във владение“ с типично болшевишки методи. Отново има правоимащи и правонямащи, а следователно — ще се раждат нови репресирани и дисиденти. (Вж по-подробно: Джаджев, И., Политизирането на науката е посегателство срещу нея, В: Стандарт, 11.05.1993, с.5).
Разликата между Сталин и пловдивските общинари е в това, че те едва ли ще останат в историята, събаряйки Альоша. Но един политик винаги може да се изложи.
Само в столична община Средец от девет детски градини са реституирани седем. Но след реституцията възниква сложен социален проблем. Нима той няма да предизвика обратно откупуване? Но с какви пари?
Печеи, А., Качеството човек, С., 1987, с. 65–66.
Пак там, с.71.
Вж поучителните мисли на този романтик в: 24 часа, 4.03.1992.
Източноевропейците са отчаяни от демокрацията. В: 24 часа, 30.01.1992, с. 6.
Според анкета на „Франкфуртер алгемайне“ само 22% от западняците и 11% от жителите на източните провинции смятат, че са един народ. Затова пък 85% от първите и 71% от вторите намират, че интересите им си противоречат. В: Стандарт, 20.05.1993, с. 6.
Отнемете на което и да е правителство „бушона“ на критиката и машината му ще изгори бързо.
И преди, и сега, недемократичните и демократичните управници бързат да „монтират“ около себе си дворцови учени или да „произведат“ в учени някои свои практици, ако не им намерят работа в чужбина.
Но не и за управляващите, които просто „преминават на друга отговорна работа“.
Вж: Калигоров, Хр., Сбогом, ДВУФАН, С., 1995.
Вж по-подробно: Структура и ефективност на националния стопански комплекс, С., 1987.
Наистина всеки реагира, както можеше. Така например някои от най-популярните партийци учени възприеха незабавно Новата вяра и се насочиха към новите си постове. Те добре знаеха цената на хляба! Вълкът променя кожата, но нрава си — не
И те имаха своето основание. Някои вече бяха написали „книгата“ на живота си. Други никога не са писали сериозно и днес още повече няма какво да кажат. Само във висшето учебно заведение, в което авторът преподава, по негова преценка има най-малко 20% подобни нехабилитирани и хабилитирани „Мъртви души“. Пък и никой не им търси отговорност дали имат написани два реда след 1989 година!
Когато „синият отбор“ дойде на власт, трябваше да се доказва, че „45 години икономическа наука в България не е имало“. ВАК на синята организация го доказваше много настървено. Обратно, когато „червеният отбор“ си взе властта, старите им партийни другари трябваше да бъдат произведени в по-горни степени и звания, за да отложат пенсионирането. Когато и това се оказа недостатъчно, беше им направен коледен подарък от още три години свободна „работа“ след пенсията. Халал им и на управляващите, халал им и на учените — ако така се „доказва науката“…
А защо тогава сте на кормилото?
Ако в края на 1996 г. 1$ ще е равен на 85 български лева, както декларира правителството, авторът ще се отрече от всичките си дипломи и писания!
Европа ще помага на България, ако се спазват човешките права. В: Стандарт. 19.05.1993, с. 2.
Министърът на отбраната на България смути с откровените си въпроси представителите на НАТО: „Ликвидирането на Варшавския пакт и невъзможността на източноевропейските страни да се включат в НАТО поставят България във вакуум и прехвърлят отговорността върху онези сили, които се наричаха велики. Доколко тези сили изобщо са заинтересовани?“, запита той. Последваха обяснения колко много приятели има България. В: Стандарт, 19.05.1993, с. 4.
Експертът на Програмата за развитие на ООН Джеймс Гросман и другите международни експерти се задоволиха с препоръката… България да изнася цветя! Това предложение е съперник на Нероновия цинизъм.
И през XXI в. ЕС ще пази интересите на фермерите си. В: Стандарт, 6.05.1993, с. 10.
Типичен пример — износът на фураж. През 1992 г. той бе закупуван от селските стопани на цена около 1500, а е изнесен на цена около 2500 лева на тон. Страната започна новия стопански сезон с 2017 хил. т налична царевица и го завърши с отрицателно салдо и 237 хил. т недостиг. В крайна сметка животните започнаха да умират от глад, а България продължи да внася скъпо и прескъпо месо, сирене и мляко на прах! (В: Стандарт, 21.05.1993, с. 2)
Le Monde е категоричен: „пълното спиране на притока на имигранти не може да се осъществи. Винаги ще бъдат желани и полезни висококвалифицираните специалисти, които допринасят за икономическото развитие на страната“. Цит. по: Стандарт, 3.06.1993, с. 8.
Печеи, А., Качеството човек, С., 1987, с. 67.
По препоръка на солидна транснационална корпорация, споделена пред мен, България трябва да изисква ежегодно от големите корпорации ценовата листа на техните стоки, които се внасят у нас. Само чрез тази мярка митата според тях ще нараснат над десет пъти.