Наказанието на Прометей

Като покашлюваха и пъшкаха, членовете на извънредния сенат след дългото заседание се оттеглиха на съвещание под сянката на свещената маслина.

— Хайде, господа — прозина се Хипометей, председателят на съда. — Брей, колко се проточи това заседание! Струва ми се, не е нужно да правя резюме, но за да няма възражения от формално естество… И така значи подсъдимият Прометей, местен жител, даден под съд заради това, че е изнамерил огъня и по тоя начин, как да кажа — хм, хм — е нарушил обществения ред, призна, първо, че наистина е изобретил огъня; освен това, че е в състояние, когато си поиска, да предизвика същия с една дейност, наречена чаткане на огниво и кремък; трето, че не е опазил тайната за това възмутително откритие, нито пък го е декларирал на надлежното място, ами най-своеволно го е направил обществено достояние или, с други думи, дал го е, както се установи от разпита на съответните току-що изслушани лица, в ръцете на некомпетентни хора. Струва ми се, това е напълно достатъчно и ние можем незабавно да гласуваме степента на вината и присъдата.

— Извинете, господин председателю — възрази членът на сената Апометей, — но аз съм на мнение, че с оглед на сериозността на тоя извънреден трибунал все пак може би ще бъде по-уместно да пристъпим към произнасяне на присъдата едва след основно обсъждане на въпроса и — така да се каже — след всестранното му осветление.

— Както желаете, господа — склони примирителният Хипометей. — Всъщност работата е ясна, но ако някой от вас желае да добави още нещо, моля.

— Аз бих си позволил да обърна внимание — обади се членът на съда Аметей, след като солидно се изкашля, — че по мое мнение в цялата тая история би следвало да се подчертае един аспект. Аз имам предвид верския аспект, господа. Позволете ми да поставя въпроса — какво е това огънят? Какво представлява добитата искра? Както призна самият Прометей, това не е нищо друго освен мълния, а мълнията, всички знаем, е проява на особената мощ на гръмовержеца Зевс. Бъдете така любезни, господа, и ми обяснете по какъв начин тоя неизвестен на никого Прометей се е докопал до божия огън? С какво право го е обсебил? И откъде изобщо го е взел? Прометей се опитва да ни убеждава, че той просто го е изобретил; но това е най-обикновено и преглупаво усукване — ако тая работа беше така невинна, защо досега не е изобретил огъня, примерно казано, някой от нас? Аз съм убеден, господа, че Прометей просто е откраднал огъня от боговете. Отричанията и усукванията му няма да ни объркат. Аз бих квалифицирал провинението му, от една страна, като най-банална кражба, от друга страна, като богохулство и светотатство. Ние сме поставени тук, за да накажем по възможния най-строг начин това безбожно нахалство и пазим свещеното имущество на националните ни богове. Само това имах да кажа — завърши Аметей и енергично се изсекна в пеша на хламидата2 си.

— Добре го каза — съгласи се Хипометей. — Някой друг ще добави ли още нещо?

— Моля да бъда извинен — подхвана Апометей, — но аз не мога да се съглася с изводите на уважаемия колега. Със собствените си очи аз наблюдавах как въпросният Прометей стъква огъня си; и ще ви кажа най-искрено, господа, в тая работа — между нас казано — няма абсолютно нищо особено. Да открие огъня би бил в състояние всеки мързеливец, лентяй и козар; и ако ние не сме се сетили за това, то се дължи само на обстоятелството, че сериозният човек, и това е съвсем естествено, няма нито време, нито желание да се занимава с чаткане на кремъци. Уверявам ви, колега Аметей, това са най-обикновени природни сили; под достойнството на мислещия човек и още по-малко на боговете е да се занимават с тях. Според мене, огънят е твърде незначително явление, за да го свързваме по какъвто и да било начин с неща, които са свети за нас. Но работата има и друг аспект и върху него аз бих искал да привлека вниманието на господа колегите. Изглежда че огънят е твърде опасна, дори бих казал, вредна стихия. Вие изслушахте показанията на цяла редица свидетели, които съобщиха, че изпробвайки хлапашкото изобретение на Прометей, те са получили тежки изгаряния, дори в някои случаи са понесли материални щети и загуби. Господа, ако употребата на огъня по вина на Прометей се разпространи, което за жалост вече не може да се предотврати, никой от нас вече няма да бъде сигурен за живота, дори и за имота си; но това, господа, може да означава край на цялата цивилизация. Достатъчна е най-малката непредпазливост — и кажете пред какво ще се спре тази неспокойна стихия? Като е извадил на бял свят това толкова пакостно нещо, господа, Прометей е проявил достойно за наказание лекомислие. Квалифицирайки престъплението му, трябва да се има предвид, че то се равнява на нанасяне на тежка телесна повреда и заплаха за обществената сигурност. Предвид на това аз предлагам да бъде осъден на доживотен затвор, като наказанието му бъде утежнено с оковаване във верига и кораво легло. Аз свърших, господин председателю.

— Имате пълно право, колега — изпъшка Хипометей. — Аз ще добавя само следното, господа — за какво изобщо ни е притрябвал някакъв си там огън? Нима нашите прадеди са си служили с огъня? Открил огъня — та това е просто неуважение към наследения от прадедите ред, това си е — хм — чиста подмолна дейност и нищо друго. Да си играем с огъня, само това ни липсваше! И помислете, господа, докъде може да доведе това нещо. Хората край огъня съвършено излишно ще се изнежат, ще си се излежават най-удобно на топличко, вместо да — е, вместо да ходят на война и подобни. Последиците от това могат да бъдат само мекушавост, упадък на нравите — хм, и изобщо безредие и други такива неща. С една дума, господа, ние трябва да предприемем нещо против подобни нездрави явления. Времената са твърде сериозни, но какво ще ви разправям. Само това исках да отбележа.

— Много правилно — обади се Антиметей. — Безспорно всички ние ще се съгласим с господин председателя, че огънят на Прометей може да има съвсем неочаквани последици. Нека не си затваряме очите, господа, това е нещо изключително. Да държиш огъня в ръцете си — какви нови възможности разкрива това пред нас! Ще посоча само наслуки: ние ще бъдем в състояние да опожарим реколтата на противника, да запалим маслинените му гори и така нататък. С огъня, господа, ние, хората, получаваме нова сила и ново оръжие; с огъня ние ставаме почти равни на боговете — шепнеше Антиметей, но внезапно избухна. — Аз обвинявам Прометей, че той е дал божествената и непреодолима стихия — огъня, на пастирите и робите, на всеки случаен минувач; аз го обвинявам в това, че той не е поверил огъня в ръцете на компетентни лица, които, владеейки го, биха го пазили като истинско държавно съкровище. Аз обвинявам Прометей и в това, че той с откриването на огъня, който би трябвало да остане тайна единствено на царете, е извършил престъпна злоупотреба. Обвинявам Прометей — викаше Антиметей възбудено, — че е научил да стъкват огън и чужденците! Че го е направил достояние дори и на нашите врагове! С това, че е дал огъня на всички, Прометей го е откраднал от нас. Обвинявам Прометей в предателство! Обвинявам го в предприемане на действия, насочени против нашата родна община!

От викане Антиметей се закашля.

— Предлагам смъртно наказание — едва можа да се доизкаже той.

— Е, господа — каза Хипометей, — иска ли още някой думата? Нека резюмирам тогава: от една страна, членовете на съда намират, че обвиняемият Прометей е извършил престъплението богохулство и светотатство, от друга — те го обвиняват в нанасяне на тежка телесна повреда, евентуално вреди и загуби на чуждо имущество и в застрашаване ва обществената сигурност, а най-сетне той бе обвинен тук и в престъплението държавна измяна. Господа, аз предлагам да го осъдим или на доживотен затвор, утежнен с оковаване във вериги и кораво легло, или на смърт. Хм.

— Или на двете заедно — рече замислен Аметей. — За да се вземат предвид и двете предложения.

— Как така и двете наказания заедно? — попита председателят.

— Тъкмо върху това мисля сега — измърмори Аметей. — Би могло например така… да осъдим Прометей на доживотно приковаване към някаква скала… нека лешоядите изкълват безбожния му дроб, разбирате ли?

— Виж, това може — каза Хипометей задоволен. — Господа, това ще бъде едно твърде назидателно наказание за такива — е, престъпни ексцеси, нали? Има ли възражения? Свършихме значи.

— Абе татко, защо осъдихте на смърт тоя Прометей? — обърна се вечерта към Хипометей синът му Епиметей. Тъкмо вечеряха.

— Не ги разбираш ти тия работи — промърмори Хипометей, като оглозгваше един овнешки бут. — Гледай, че той, печеният бут, бил по-вкусен от суровия; не ще да е толкова загубена работа това, огънят. За това имаше съображения от обществен интерес, разбираш ли? Къде ще му иде краят, ако всеки вземе да открива нови и големи неща, нали така? Но нещо му липсва на това месо! — А сетих се! — извика той радостен. — Печеният бут трябва да се посоли и натрие със скълцан чесън! Ето какво му липсвало! И това ако не е откритие, сине, здраве му кажи! За такова нещо Прометей едва ли би се досетил!