Напаст божия

© 1901 Елин Пелин

За пръв път публикуван в сп. Общо дело, II, кн. 3, ноември 1901, с. 43–44, под заглавие „Напаст Божия. Очерк. От Елин Пелин“ и означение накрая: с. Байлово. Сам Елин Пелин си спомня през 1949: „По тия времена там, в това «Общо дело», напечатах първия си разказ, който в сериозно списание се напечата. Той е «Напаст божия»“ („Как пиша“). Разказът е непосредствено отражение на неволята в родното му село през засушливите години у нас по време на острата аграрна криза в света 1897–1901. За непосредствения повод на разказа Елин Пелин си спомня: „В моето село се появи една болест — дифтерит по децата — и през едно лято умряха 50 деца бързо, за два месеца. Мене ме нямаше там. Връщам се в село. Научих каква е работата и почнахме с някои хора да се питаме: какво е това. Лекар нямаше. Имаше един арменец, околийски лекар в Новоселци. Обаче тази болест беше пламнала по всички села — инжекциите бяха известни — и той не смогваше да отиде да лекува хората. Там по-будните селяни се събрахме да видим какво става, отгде иде тая зараза. Хората се научиха да се пазят, да се не сношават едни с други. Отгде иде тая работа? Но хората живееха малко примитивно. Имаше един кладенец, който не беше изграден, а една много голяма коруба от дърво беше бутната в земята и той се пълнеше с вода. От тоя кладенец наливаха вода много хора. И си наливат съдовете, които носят на кобилици. Взел менчето, като дойде, върже го за нещо, бръкне — не беше дълбоко, — налее го, сипе си. Рекохме да не е от това нещо тази болест, да не иде оттам тази зараза. Защото действително беше ужасно нещо: 50 деца в едно малко село бързо-бързо отидоха. И мислехме. И аз, който тогава четех, имах възможност да чета медицински книги и списания, които ми попадаха, и ходех и в София като по-будно момче в селото, предполагах, че заразата иде от кладенеца. И поисках да бъде затворен тоя кладенец. Ако може да прекратят да наливат от него вода. Най-после обявиха да не наливат от него вода. Добре, ама хората невежи: «Е, от водата ще ни дойде болестта!» Не слушаха. Някои послушаха, но не всички послушаха. Тогава се принудиха да поставят човек да им казва да не наливат от тая вода. — От този случай ми хрумна на мене пък разказа «Напаст божия». Та разказът аз го напечатах в «Общо дело» тогава. Митишев ми го взе, намери го за добър и интересен“ („Как пиша“). Включен с доста поправки в Разкази, т. I, 1904, с. 110—116, и с незначителни промени в следващите издания на първия том. Наново преработен от автора за Съчиненията от 1938. Сцената на скарването между попа и Младен е силно съкратена още при първото издание на Р — премахнат е в нея чуждият на общия тон на разказа гротескно-хумористичен елемент. Премахната е още в първото издание и сантименталната сцена на помирението на Младен с баща му. На мястото на зачеркнатия текст е написан съвсем нов. — Наред с тия изчиствания на странични моменти, чрез което разказът става много по-стегнат, по-напрегнат, още при първото му включване в книга са направени редица по-големи и по-малки поправки — смислови, стилистични, езикови, в пунктуацията, правописни. Напр. „сякаш самодиви прелетяха над селото“ става „сякаш зли духове прелетяха над селото“; „и черковната камбана всяка сутрина почна да разнася ледния си език над загриженото селце“ става „и черковната камбана всяка сутрина почна да разнася медния си ек над…“; „болестта се разнася чрез селския излак“ — „болестта се разнася от поповия излак“.

Поправките в Р, 2-о, 3-о и 4-о изд., са незначителни, предимно в пунктуацията и тук-таме стилистични. За СI1 разказът е наново цялостно отредактиран, но независимо от отстраняване на чужди грешки поправките имат предимно стилистичен характер — текстът се очиства от неприсъщи чужди думи, неуместни прилагателни, опростява се изразът. Напр.: „Сякаш цялата атмосфера се запали. Белият дроб поимаше въздуха, като от някои адско нажежени тръби, лепнеше се на корубата и съхнеше“ става в СI: „Сякаш въздухът гореше и гърдите го поемаха като от някакви адски нажежени тръби. Дробовете съхнеха.“ След излизане на СI, 1938, Елин Пелин обърна внимание да се отстранят само някои излишни многоточия.

Елин Пелин. Съчинения, том 1 — Разкази 1901–1906, „Български писател“, 1972 г.

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5292]

Последна редакция: 2008-02-06 20:00:00