Наръчник за добри обноски (Важни условия за добър тон в обществото)

2. КУЛТУРА НА ПОВЕДЕНИЕТО НА ГОСТИ, В РЕСТОРАНТ И НА МАСАТА

ВИЗИТИ. В днешно време, освен в дипломацията, визитите за учтивост за празници, след сватба, при новопристигнал висш служител, а даже и за именни дни са вече рядкост. На гости се ходи „на чашка“ и добрият тон препоръчва да не се предлагат богати трапези, които задължават връщане на визитата по същия начин.

Основно правило е да не се правят посещения без покана, уговорка или телефонно обаждане, въпреки че има практика, въведена от американците да се прави „сюрпрайз парти“, т.е. сюрпризиране. Редно е да не се носят пакети, които не са предназначени за дома, който се посещава. На тръгване гостите чакат да им отворят вратата.

Ако случайно при служебна визита или визита в дом се забележи нещо нередно, добрият тон изисква да не се дава гласност на това.

По време на визита при министър-председателя един посланик задряма. Българският домакин тактично помоли преводачката да продължи да превежда, да повтори казаното и посланикът постепенно дойде на себе си.

В друг случай при него се яви гост с незакопчан панталон. Всички се направиха, че не виждат.

При официална визита е добре да се внимава за името на госта.

Наш държавник, уверявайки френския посланик Мишел Фонтен, че ние сме възпитани в духа на френската литература, многократно го прекръсти на г-н Лафонтен.

На тръгване гостите чакат да им се отвори вратата.

Понякога и това не помага:

Ha аудиенция при Жискар д’Естен, след обичайните 30 минути, служители в ливреи отвориха широко вратите на кабинета му. Това не попречи на българския гост да продължи обстойно мисълта си, но и на домакина любезно да го изслуша.

Излишно е да се напомня, че в служебни срещи не е редно да се уреждат лични въпроси.

ПРИЕМИ, ОБЕДИ, ВЕЧЕРИ, КОКТЕЙЛИ. Домакинът отправя поканата достатъчно рано и определя разумни часове (12.30 — 13 ч. за обяд, 18.00 — 18.30 ч. за прием, 19.00 — 19.30 ч. за „чашка“ аперитив, 20.00 — 20.30 ч. за вечеря). Когато се каже: „Елате към осем“, това означава осем без четвърт. Закъснелите винаги се извиняват.

Приятно е на гости в дом да се занесе букет цветя или бутилка, особено първия път. На официален обяд или вечеря не се носи нищо.

Обядът може да бъде интимен, празничен, делови и официален.

На интимен обяд или вечеря се кани един или двама. В този случай покривката трябва да е безупречна, както и сервирането. Обикновеното меню се обогатява с още едно блюдо. Ако сервира домакинята, тя поставя съда с яденето в средата на масата, сяда и предлага на гостите като започва от по-старшия.

На обяд за семеен празник гостите са много, менюто е специално за случая, масата е украсена с цветя, а за сервирането помагат външни лица или по-млади членове от семейството.

На делови или официален обяд се кани обикновено в ресторант. В този случай предварително се избира заведението и се запазва маса. Уместно е да се предупредят гостите какъв ще е ресторантът, за да знаят как да се облекат.

Придружен от дама, мъжът влиза пръв. Когато са двама мъже, пръв влиза канещият. Същото е при жените. Когато двойките са няколко, пръв влиза мъжът, който кани, след него дамите и накрая мъжете. Канещият има грижа за всичко. Когато му посочат масата, той дава път на дамите да седнат на местата, от които се открива най-добра гледка. Обикновено дрехите се дават на гардероб след настаняването. Мъжът подава шапката си, която до този момент е държал в ръка, палтото и чадъра си. Дамата прави същото, но ако реши, че и е студено и остане наметната, особено ако е с деколтирана рокля или с кожено палто, това ще е напълно в реда на нещата.

Менюто се избира грижливо, сервитьорът се разпитва, но не се принуждава да чака дълго. Канещият прави поръчката на ястията и вината. Ако забележи, че гостите му се колебаят да поръчат по-скъпи ястия, сам им ги предлага. Ако ресторантът с битов, гостите се доверяват на вкуса на своя амфитрион.

В луксозен ресторант сервитьорът бди всичко да е наред. В противен случай, този който кани, трябва да се грижи за гостите си.

Сметката се урежда дискретно. Листчето е поставено в кърпата, но преди да се плати е редно сметката да се провери и спокойно да се обърне внимание на сервитьора, ако има грешка. Банкнотите се поставят в сгънатата кърпа, а след рестото се оставя бакшиш. Никога не бива да се коментират цените на ястията и сметката с гостите или пред тях. Добре е канещият да се е осведомил предварително за цените.

Официалният обяд или вечеря в дома на домакините изисква много внимание и грижа както за менюто, подредбата на дома, аперитива, масата, нареждането на гостите, така също и за разговора на трапезата. За официален обяд или вечеря мястото на всеки гост се определя с картонче, поставено между чинията и чашата. Картончето може да е с декорация.

Практиката на френското министерство на външните работи е картончетата да се пишат на ръка.

В дома местата на гостите се посочват от домакинята. Избрала (или приготвила) менюто, тя знае за кои от ястията да отправя по-настойчиви покани.

Още с пристигането си всеки гост се представя от домакинята на останалите и се настанява да седне. След малко домакинът предлага аперитив — уиски, вермут с лед, с газирана или негазирана вода, сокове придружени със соленки, ядки, маслини, чипс, дребни сандвичи.

При обикновена визита не бива да се бърза с почерпката, за да не си помисли гостът, че искат да го отпратят бързо. Добре е да не му налагаме да играе с нас любимите ни карти, табла и пр., тъй като това може да му е неприятно. Не трябва да го забавляваме със семейния албум и да не ставаме преди него, макар да е казал: „време е да тръгвам“.

Гостът сам избира напитка от предложените, но преди да отпие, изчаква да види дали е сервирано на всеки. Освен „наздраве“, може да се отбележи и специално случаят, по който са събрани гостите.

Ако поканата не е само за аперитив, след известно време гостите се канят на масата и домакинята им посочва местата. Ако масата е правоъгълна, домакините са разположени един срещу друг в средата на дългата страна. Почетните места са за дамата отдясно на домакина, а за мъжа — отляво на домакинята. Съществува и английски обичай домакинът и домакинята да седнат в двата срещуположни тесни края на правоъгълната маса, а редът на почетните места е същият. Ако гостите са разпределени на няколко маси в едно и също или в отделни помещения, домакинът и домакинята сядат на отделни маси.

Когато масата е във форма на буква П (за големи банкети, сватби и пр.), почетна е външната напречна страна. При такива случаи трябва винаги да се изготви план на масата и гостите да могат да се запознаят предварително с него. При подреждането на масата се редуват мъже и жени. Семейните двойки се разделят, освен ако са младоженци.

На посочените места на трапезата дамите сядат първи, а мъжете изчакват и сядат, когато всички са настанени. Не се започва с яденето преди да е сервирано на всички. При сядането всеки кимва на съседа си. Ако се случат непознати, представят се взаимно сами.

Супа, напитки и кафе се поднасят отляво, а блюда и цигари-отдясно.

Цветята на масата не бива да са високи, за да не пречат на сътрапезниците да се виждат.

Вилицата е от лявата страна на чинията, извитата й страна се опира на масата.

Супената лъжица е вдясно.

Десертната лъжичка е от горната страна на чинията.

Ножът-вляво от лъжицата, острието сочи към чинията.

Десертният нож е поставен между чинията и лъжичката за десерт, с насочено острие към чинията.

Лъжичките за десерт могат да не се нареждат, а да се дават едновременно с десерта.

Когато обядът или вечерята са официални, приборите се сменят след всяко ястие и са подредени по реда на сервираните блюда. Добре е да се внимава кога да се оставят в чинията, за да бъдат отнесени или да се оставят на масата, ако не се предвижда смяна.

Сяда се тихо, близо до масата на целия стол, а не на крайчеца. Гърбът трябва да е добре изправен, стойката леко наведена напред, ръцете прибрани и само китките се опират на масата.

Салфетката се поставя на коленете още преди сервирането. С нея устните леко се потупват, а не се бършат. След употреба салфетката се оставя настрана смачкана. За плодовете може да има и книжна салфетка.

През масата никой не се протяга, а вежливо моли съседа си да му подаде нужното.

Супа се предлага само веднъж. Всички останали блюда-по два пъти. Гарнитурите към печеното се предлагат отделно.

Яде се безшумно, със затворена уста, без да се избързва и изпреварват останалите. Залъците трябва да са малки. Не се правят трохи, а още повече топчета от хляб.

Месото се яде с вилица и нож, като се отрязва парче по парче. Не е правилно да се нарязва отначало цялото парче като на децата. Ножът и вилицата не се прехвърлят от ръка на ръка. Англичани и американци не спазват това правило.

Не се критикува яденето, нито сътрапезниците, нито обслужващите. Всеки трябва да гледа в собствената си чиния.

Когато се яде, не се разговаря и когато се разговаря, не се дъвчи. Внимава се с казаното да не се отнеме апетитът на сътрапезниците.

На официална вечеря наш министър седи до млада и красива дама, съпруга на зам. министър на външните работи на чужда страна. Когато сервират рибата, той се обръща към очарователната си съседка, взима ножа и казва на преводачката: „Кажи й, че риба и жена се цепи през гърба“.

На масата е невъзпитано да чистим зъбите си чрез всмукване или с клечка, да поправяме грима си, да оставяме мазни петна от червило по чашите. Чашите се хващат за столчето с дясната ръка. Те се напълват с вино 3/4 до 4/5 от чашата, без да се вдига от масата. Коняк се сипва на самото дъно. Бутилката се накланя направо, а не наопъки. За наливане на шампанско чашата се вдига. Неопразнена чаша не се долива и не се настоява прекалено. Ако не искате да ви наливат вино, благодарете и кажете, че ви е достатъчно. Когато отказвате, не покривайте в никакъв случай чашата си с ръка. Дамата не си позволява да покрива с ръка чашата на съпруга си и не бива да си налива сама.

Редът на напитките зависи от блюдата и от обичаите на страната. При интимен обяд или вечеря едно добро вино е достатъчно. При празник или официален случай, докато в Източна Европа се започва със силен алкохол (ракия, водка) и се преминава към вината, във Франция след аперитива, който обикновено се разрежда с вода или лед, към предястията често се предлага сладко вино, после с рибата сухо бяло вино, с печеното-червено и със сирената отново червено. С десерта се поднася шампанско, а след кафето — коняк. При повече ястия могат да се сервират две бели и две червени вина, като се върви от по-слабото към по-силното, по-старото и по-скъпото вино. Ако домакинът сервира, бутилките могат да се поставят на масата, но ако има сервитьор, те се държат в специална кошничка в десния край на масата.

Добър тон е вместо да се сменят вината, цялата вечер да премине с шампанско, държано в кофичка с лед. Белите вина се поднасят студени, червените — „шамбрирани“, т.е. на стайна температура, на която трябва да са държани няколко часа предварително и в никакъв случай затоплени. Бутилките се отпушват два часа преди консумация. Тост вдига домакинът. Ако иска да изрази специално внимание към някого, изправя се и се обръща към него. Този за чието здраве се пие, отпива от виното, като благодарно кима с глава към всеки. Тостът трябва да е кратък.

Англичаните препоръчват три правила за един добър тост:

„Стани прав, говори високо и … си затвори устата!“

Ако се пие наздравица за домакина, не бива да се забравя и домакинята. Ако домакинът вдигне тост за присъстваща дама, редно е в продължение на вечерта да направи това и за останалите дами. Тъй като се предполага, че при наздравица чашата се изпива до дъно, прието е тостовете да се произнасят, когато е сервирана по-лека напитка. Обикновено това се прави при шампанското.

След отпиването на глътка отново се поглежда към избрания гост. Гост не бива да вдига тост за друг гост и не бива да измества домакините в ръководството на трапезата. Чукането с протягане през масата не се препоръчва. С бира, както и с безалкохолни напитки чашите не се чукат. Ако се пие за „здраве“, чашите се вдигат и жестът се съпровожда с кимане с глава. Когато се пие, не се говори, а когато се говори, чашата се оставя. Отпива се на малки глътки.

Когато обядът или вечерята привърши, домакинята кани гостите да преминат от трапезарията в гостната, или да се преместят на креслата в другия край на хола за кафето, ако не е било сервирано на масата. Учтиво е по-удобните места да се предложат на дамите. Едва тогава може да се пуши и то с разрешение, ако няма специален салон за пушене.

Най-елегантно е огьн за цигара да се поднесе със свещ. Когато се сервират пури, те не трябва да са наредени плътно една до друга (не се поднасят в кутия, от която не е взета нито една пура), така че при вземането да не се докосва частта, която се допира до устните. Всеки сам си запалва пурата, но преди това със специално ножче отрязва върха й (не го отхапва и изплюва като в каубойските филми). Преди първото вдишване на запалената пура пъстрият бандерол на пурата трябва да се махне.

Трябва да се знае, че цигара и пура се държат с показалеца и средния пръст, а не с показалеца и палеца. Цигарата се загасва навреме. Пожълтелите пръсти показват, че пушачът я държи неправилно. Запаленият връх на цигарата трябва да бъде по-високо от срещуположния й край. Цигарата не се тръска и не се пали от цигара. Пепелта не се ръси навсякъде, а за да се угаси не се натиска няколко пъти, защото мирише повече. Наръчниците за добри маниери сочат местата, където не се пуши. Днес навсякъде но света съветват да не се пуши изобщо, рекламите за цигари са забранени и все повече са местата, където пушенето е изключено, макар забраната да е изразена учтиво.

Освен кафе, на гостите може да се предложи чай или запарки от билки. След като се разбърка захарта, лъжичката се изважда и се оставя в чинийката. Когато се пие кафе или чай далеч от масата, с лявата ръка се държи чинийката, а с дясната чашката за дръжката.

Гостите не бива да си тръгват веднага след последната хапка. В случай, че наистина се налага, те поднасят извинения. След кафето и коняка също не бива да се задържат дълго.

След втората покана за „дижестив“, т.е. чашка силен алкохол за храносмилане като коняк, стара крушова ракия, или ликьор за дамите, ако домакините започнат да предлагат разхладителни безалкохолни напитки, гостите трябва да разберат, че отдавна е било време да си тръгнат.

Добрият тон изисква на тръгване гостите да благодарят за „чудесно прекараната вечер, в толкова приятна компания“ и пр., а не да изтъкват, че са преяли.

По-голям брой гости могат да се поканят на коктейл след 17 ч., обикновено от 18 до 20 ч. Поканите се изпращат десет дни предварително, а когато коктейлът е делови, дори три седмици по-рано. Отговор на поканата не се очаква. При пристигане и тръгване се поздравяват само домакините. Не е проява на добър тон поканените да се застояват след позволения час, както и да се интересуват само от бюфета. Важно правило на прием и коктейл е, каквото и да се консумира, едната ръка да е свободна.

Когато коктейлът е в градина, наричат го „гарден-парти“.

„Лънч“ е коктейл по обяд с богат бюфет, при който всеки сам пълни чинията си. Необходими за тази цел са тук-там малки маси за удобство. Добър е бюфетът, когато на всяка голяма маса са подредени удобно в края плата и купи с красиво украсени вкусни хапки, соленки, печени бадеми, фъстъци и пр., петифури, торти. Всичко трябва да е с размер на хапка, за да се избегне неудобството гостите да се окажат с коричка хляб в ръката или с препълнена уста, когато трябва да се запознаят с някого.

Прието е поканените да започнат да си отиват след като са си тръгнали най-почетните гости. Домакините се стараят да правят компания на почетните гости и да им благодарят, че са дошли, едва когато ги изпращат.

След като разговарял дълго с един почетен гост, при това маршал, един посланик поръчал на съветника си да му прави компания известно време, за да може сам да изрази уважение и към другите почетни гости. Съветникът с пълна още уста и с чаша в ръка гордо упражнил знанията си на местния език, за да побърза да благодари на маршала, че е дошъл. Маршалът се изчервил до уши и незабавно си тръгнал.

На чай или „файф а клок“ (пет часа) се събират обикновено дами, защото в пет часа след обяд мъжете са на работа. Всъщност това е една следобедна закуска за възрастни, пристига се след 16.30 ч. и не се остава след 18.00 ч. Не се носят нито цветя, нито подаръци. Чаят с лимон или кафето с мляко се сервират по желание на голяма маса или малки масички заедно със сухи сладки, сладкиши, петифури, торти и пр. Обичай е да се извадят най-хубавите сервизи и сребърните прибори.

НЯКОИ ПРАВИЛА ЗА ЯДЕНЕТО НА РАЗЛИЧНИ ХРАНИ. Агнешката главичка се разтваря с ръце, след като е била поднесена разцепена, но мозъкът и езикът се ядат с вилица.

Раците се хващат с лявата ръка отпред, а с дясната се разкъсват на парчета. Шийката, клещите и крачетата се изсмукват. Яде се само бялото месо. Меките и зеленикавите части от тялото не се ядат. На официални места се дават специални прибори за раци, с които трябва да се манипулира умело, за да не се напръска със сок съседа. Най-лесно и безопасно се отделя месото от опашката. Остатъците се слагат не в собствената, а в отделна чиния. След ядене на раци в ресторант, от лявата страна на всеки гост се поднася купа с хладка вода с лимон върху чинийката. В нея пръстите се изплакват добре и се избърсват след това със салфетката. При домашни условия няма това изискване.

Ако са сервирани без черупки, охлювите се ядат забодени със специални вилички. С лъжичка може да се изяде сосът им. Ако са приготвени с черупките, с лявата ръка се хващат с щипците, а с дясната посредством виличка за охлюви се изважда месото. Сосът се абсорбира с щипците, налива се в лъжичката и се консумира.

Хайвер може да се яде намазан на филийка предварително или сервиран в чинията. Ако намазаната филийка е препечена, реже се с нож и вилица. На царска трапеза чер хайвер може да се яде и само с лъжичка, поръсен с чер пипер.

Рохко яйце се яде в чашка и с лъжичка, а при липса на чашка за яйце се изсипва в чинийка и се яде с лъжичка.

На масата винаги трябва да има вода, а не да се предлага направо вино. В случай, че липсва вода или сладка безалкохолна напитка, гостът може да си поиска. В някои страни е прието още при сядането на клиента в ресторант да му поднесат вода.

Хлябът не се отхапва направо от филията, а се отчупва залък по залък.

Маслото се взема по малко от масленика и се поставя в специална чинийка вляво или в левия ъгьл на голямата чиния. Ако на масата домакинята е пропуснала да сложи масло, проява на добър тон е да не се иска.

Поднесено на дървено плато преди десерта, сиренето се взема само с малък нож в дясната ръка и се поставя на хапка хляб, държана с лявата. Французите се считат за най-добри специалисти по сирената, които в тяхната страна са 300 вида.

Зелената салата в много страни се поднася накрая, предлага се само веднъж, яде се в нова чиния и с нови прибори.

Едничката зелена дръжчица на репичките, които се сервират като ордьовър с масло и хляб, се оставя в края на чинията.

Мед, сладко и конфитюр се вземат от купичката с дадената към тях лъжичка и се слагат в собствената специална или обикновена чинийка.

Ябълки и круши се разделят на четири и след това се белят. Ядат се с ръка. Не се белят на ленти. Ако се споделят, на другия трябва да се даде половинката с дръжката.

Прасковите се белят с нож и се ядат с вилица.

Зарзали, кайсии, череши, сливи се ядат с ръка.

Кокалчета, костици и костилки се плюят в лъжицата или вилицата и се оставят в края на чинията.

У дома резенът диня или пъпеш се реже успоредно на кората и после парче по парче. С вилицата се държи парчето, а с ножа се чистят семките. На половина като предястие се яде с лъжица. На официална маса динята, пъпешът и папаята се поднасят нарязани на малки парчета.

Гроздето се предлага на дребни чепки и зърната се ядат с ръка.

Портокалът се взема в лявата ръка и кората му се срязва надълго на 6 — 8 резена като звезда, обелва се и се разделя на резени с нож. За предпочитане е да е сребърен. Стоманата придава лош вкус на портокала. Предлагат се само цели резенчета.

Грейпфрутът се срязва напреко на две. С остър нож се прорязва край кората отвътре и през кожичките. Сервира се по половинка, поръсен със захар на вкус и се яде с лъжичка. Предлага се на закуска или като ордьовър, а не като десерт. За десерт може да се включи изчистен в плодова салата.

Ягоди и малини се сервират в индивидуални чинийки със захар и сметана или със сладолед, като се ядат с чаена лъжичка.

Бананът се срязва на върха и се полуобелва, за да се яде.

Ананасът се очиства и се разрязва на резени на масата, за да се почувства ароматът му. Резените се нареждат в кръг. Яде се с нож и вилица за плодове.

Когато се вдига чаша за пиене, лакетът трябва да е прилепен до тялото.

Преди и след глътка се избърсва устата.

Не се пие с пълна уста.

В момента в който се пие и не се яде, ножът и вилицата се поставят в чинията успоредно.

Добрият тон изисква при наздравица чашата да се вдигне и сътрапезниците да се погледнат в очите, но не и да чукат чашите си.

Когато с шампанското са сервирани бишкоти, позволено е да се топват. Шампанското се сервира изстудено, но не и ледено. Някои разбъркват с дървено чукче чашата си, за да се разгазира.

Консоме е бистър бульон от телешко месо, сервирано в чаши с две дръжки върху чинийка и с лъжичка. Консумира се студено или топло. Ако се сервира след ордьовъра, каквато е най-честата практика, трябва да е студено.

МАНИЕР НА ПОВЕДЕНИЕ. Важен елемент, по който се съди за човека, е както походката му, така и начинът му на сядане и стоене. По тях могат да се правят догадки за националността, произхода и професията му. Например всички, които са завършили някои военни академии имат еднаква походка. Като правило те стъпват изправени и стегнати, с ръце прилепнали до тялото, а не размахани.

Походката трябва да е без клатушкане. Само моряците имат такава походка, която е резултат от необходимостта да се пази равновесие на кораб. Жената трябва да стъпва грациозно, без прекалени поклащания. За хубава походка обувките трябва да бъдат с токове, но не прекалено високи. Препоръчва се ходене с изправен гръб, но когато се седи гърбът също трябва да бъде изправен.

Някога учителите и родителите поставяли гумичка на главата на децата, за да свикнат да пишат с изправен гръб и без да се навеждат.

На кратка визита се сяда почти на ръба на стола, без облягане и отпускане. На трапезата обаче столът се заема изцяло и гърбът се опира на облегалото. Навсякъде, дори у дома е редно да не свикваме да седим отпуснати, изгърбени или в изкривени пози. Някога в България и в Отоманската империя кръстосването на крака пред уважаван човек се е считало за особено неучтиво и даже обидно. В някои среди такава поза все още е неприемлива за жените. Разкрачената поза дори и в панталон е грозна.

Образец за добра поза по всички правила на възпитанието предложи Маргарет Тачър при първото си интервю пред съветската телевизия, което и българската публика можа да наблюдава: с прибрани и покрити от роклята колене и стиснати в полата ръце, с изправен гръб, леко вдигната глава и с усмивка.

От книгата на придворната г-жа Станчова може да се научи, че някога в двора на цар Фердинанд добрият тон не е разрешавал на неомъжена жена да седне на диван или канапе поради презумпцията, че до нея можел да седне мъж. Неомъжената млада жена трябвало да сяда винаги на стол.

Колкото и да е удобно, поставянето на краката върху ниска масичка е непрепоръчително.

В първите години след войната американски дипломат, който бил на посещение в Министерството на външните работи, сложил краката си на масичката. Българският дипломат веднага качил там своите.

Събуването на обувките пред вратата е навик на хора, живяли на село в кал и сред добитък. В мръсния град за домакинята също би било приятно, ако членовете на семейството и гостите се събуваха, но събуването не е прието. Редно е хората да не влизат в дом с мръсни и кални обувки и дрехи.

Един балкански дипломат бил поканен на вечеря у известен френски писател. Тъй като навън валял обилен дъжд, той понечил в антрето да събуе мокрите си обувки. Помислила, че може и да се съблече, домакинята едва го удържала.

ТАНЦИ. Който може и обича да танцува, трябва преди всичко да е в много чист и приличен външен вид, за да покани на танц. Няма възрастова граница за танцуването, ако човек е във форма и танцува прилично. Мъжът кани първо своята дама, после домакинята и след това останалите. От една и съща маса мъжът трябва да покани съпругата на приятеля, колегата или началника си. Приела поканата, дамата благодари с кимване и се насочва първа към дансинга, оставила чантата си на масата. По време на танца не се подсвирква, тананика или отмерва такта, а се води незначителен разговор. Не се блъскат другите двойки. Ако това стане, извинява се само кавалерът. Накрая той аплодира, за да покаже, че желае още един танц. Дамата дава съгласие, че е готова за нов танц, като остава на дансинга докато той започне. След танца кавалерът завежда дамата до мястото й, благодари й с лек поклон, а тя му отговаря само с усмивка. Веднъж отказала на някого танц, дамата не бива да приема да танцува през цялата вечер.

БАКШИШ. До неотдавна се смяташе, че бакшишът обижда човека. По този въпрос мненията са различни, но трябва да се знае, че в повечето европейски страни този въпрос е регламентиран. В кафенета и ресторанти на касовата бележка е вписано дали е включен бакшиш от 12 или 15 процента. Когато не е включен, клиентът е длъжен да го прибави към стойността на консумацията. В киносалоните задължителният бакшиш на разпоредителя е 10 на сто от цената на билета. Във фризьорските салони е по желание.

Този, който не дава достатъчно бакшиш, е провинциалист, който дава прекалено голям, е американец, а само истинският парижанин знае да даде точно колкото трябва — твърдят французите. В киносалоните в Париж разпоредителите щипят онези, които не им дават полагаемия им се бакшиш.

Друга практика, широко разпространена в Западна Европа и Америка, а преди войната и в България е за Нова година да се дава определена сума на портиера на жилищната сграда, на домашната прислужница, на пощальона и на бок-лукчиите.

РАЗГОВОР. Изкуството да се разговаря не се научава чрез непоклатими правила, нито наведнъж, а е комплекс от възпитание, култура, такт, чувство за хумор и още много други неща. Но все пак съществуват някои правила:

Гледайте събеседника в очите! В далечни времена учтивостта е изисквала погледът да е сведен надолу. Днес е обратното.

Искате ли насрещната страна да ви слуша? Говорете и за нея. Или за тема, която ще я заинтересува.

Не се хвалете и не се оплаквайте постоянно.

Не се старайте да изглеждате блестящи в разговора и не монополизирайте вниманието на присъстващите през цялото време с безконечни разкази.

Ако темата на разговора е наистина от вашата специалност, намесете се без да четете лекция и без да чакате събеседника да сгреши, за да го поправите назидателно.

При спор умейте да не се съгласявате като изслушвате докрай другата страна, може би тя ще се коригира. Вместо да придобивате обиден вид, кажете: „извинете, аз съм на друго мнение“, „простете, но аз не мисля така“ или „струва ми се, че точно по този въпрос …“ и т.н.

Разширете речника си чрез прочит на книги от добри автори, за да не се ограничавате само с тесните си професионални или технически познания.

В американските университети през първата година се полага писмен изпит но аргументирано изразяване на съгласие или несъгласие с дадена тема. В Европа такава задача могат да дадат преподаватели в горните класове на средните училища. Невежливо с да изразяваме отношението си с междуметията „аха“, „охо“, „хм“, и т.н. Старайте се да не употребявате думи-паразити като „вижте“, „такова“, „значи“, „нали“ …, както и прекалено много научни термини, чужди думи, жаргон и избягвайте парливите въпроси от областта на политиката, религията.

Не говорете за другите в тяхно отсъствие, не са оплаквайте за пари, не критикувайте професия, съсловие и пр. в присъствие на негови представители. Когато говорите за някого, назовете го с името му, а не с „тоя“, „онзи“, „онази“. Най-добре е да се разговаря за дребни събития от личния живот, спорт, спектакли, изкуство, пътешествия, коли, курорт, литература.

Широка култура и ерудиция се показват само на лекция. В останалите случаи с култура и ерудиция можете да блеснете, но не бива да заслепявате. Истинската култура като истинското благородство е дискретна.

Не бива да се прекъсва или надвиква събеседникът и главно да не се мушка с лакет в ребрата, за да му се привлече вниманието.

При голям брой гости се препоръчва разговорът да се води на групи най-много от 4 — 5 души.