Робърт Силвърбърг Назад по линията

На Ан Маккафри — приятелка и съратничка

1.

Гуруто Сам беше чернокож, неговите хора назад по линията били роби… а преди това царе. Чудех се за моите хора. Поколения запотени селяци, умиращи от преумора? Или заговорници, бунтовници, умели съблазнители, майстори на меча, съгрешили свещеници, куртизанки, търговци на употребявани вещи от слонова кост, готвачи, икономи, борсови посредници, фалшификатори на монети? Всички онези, които никога не съм познавал и няма да опозная, чиято кръв, лимфа и гени нося — аз исках да ги познавам. Не понасях мисълта, че съм откъснат от собственото си минало. Жадувах да мъкна миналото със себе си като камилска гърбица и да си пийвам от него при засуха.

— Щом е тъй, полети с ветровете на времето — каза ми гуруто Сам.

Вслушах се в думите му. Така се набърках в бизнеса с пътуване във времето.

Вече бях назад по линията. Видях онези, които ме чакат в отминалите хилядолетия. И миналото се е вкопчило в мен като гърбица.

Пулхерия!

Прапра… и още много пъти прапрабаба!

Ако не се бяхме срещнали…

Ако бях стоял настрана от дюкянчето за сладкиши и подправки…

Ако бях останал равнодушен към тъмните очи, мургавата кожа и щръкналите гърди… Пулхерия…

Моята любима. Моята страстна прародителка. Ти си мъчение в сънищата ми. Ти ми пееш от далечината назад по линията.

Загрузка...