Не мести предметите, Вячек!

7

Майката не посрещна Вячек на Шереметиево. Навярно седеше на конференцията и благородно страдаше, разкъсвайки се между любовта и дълга и поставяйки дълга малко над любовта. Никой не посрещна и Люда, и Вячек, благодарен на конференцията, я закара до къщи, продължавайки така минутите на мълчаливо щастие.

В къщи майката също я нямаше. Намери само бележка, в която се изброяваше какво да яде като първо, какво като второ и къде има компот. В бележката се изразяваше надежда, че полетът е преминал нормално и пътуването във Великобритания е дало на сина много и от познавателна гледна точка. Вячек се усмихна, четейки бележката: понякога майка му е трогателна. Той извади върху масата жълтата английска чанта — подарък за мама, единствената му покупка, и се отправи към кухнята да се занимае с обяда. И тогава се досети, че ако използува способностите си, може да революционизира скучния процес на приготвяне на храната.

Вячек довлече креслото от стаята в кухнята, постави го до вратата и се настани удобно в него. Жалко, че я няма Люда — тя би оценила това, което възнамеряваше да предприеме. Тя има чувство за хумор, което така не достига на майка му. Затова пък при нея има някои други качества в излишък.

Най-напред Вячек се съсредоточи и, без да напусне креслото, накара вратата на хладилника да се отвори. Там, на втората лавица трябва да има тенджера със супа. Да я поставим на печката. Не, най-напред ще запалим печката. Тази работа се оказа сложна и изискваща ловкост. Най-напред кибритените клечки веднага се изсипаха от отворената от разстояние кутия. Вячек не ги събра от пода, а избра една, най-красивата, и я накара да се драска двадесет пъти, докато не се запали. Това погълна толкова енергия,че Вячек се измори и за да възстанови силите си, извика в паметта си образа на Люда. Подкрепил се по такъв начин, Вячек запали друга клечка, но се оказа, че е забравил да завърти крана за газта. При следващия опит той отначало отвори крана, но докато успее да запали клечката, кухнята така се напълни с газ, че вместо да постави супата на печката, трябваше да отвори прозореца.

Газта гореше, хладилникът беше отворен, но от тази точка, от която Вячек ръководеше предметите, тенджерата не се виждаше. Той мислено накара всички предмети, стоящи на втората лавица на хладилника, бавно да се придвижват към вратата, но преди да се покаже бялата страна на тенджерата, на пода паднаха бурканче сметана, две краставици и, което беше най-обидно, отворена бутилка олио.

Като повдигна крак, за да не стъпи в сместа от сметама и олио, протекла като ручей към обувките му, Вячек постави супата на пачката. Да, мама беше заръчала да подправи супата с фиде. Къде ли е фидето? Обикновено стои на горната етажерка над печката. Да отвори шкафчето не беше трудно. Ето го и белия пакет. Умело маневрирайки с пакета, Вячек го накара в полет бавно да се наклони и изсипе съдържанието си в тенджерата. За съжаление, чак след това той се досети, че е взел не фиде, а сол. Наложи се да върне солта на място, макар че през това време цялата печка около тенджерата беше покрита с бял сиреж, а трошичките, попаднали в огъня, припламваха със сини искри. Като поразиисли малко дали си струва да подправя супата, след като е вече пресолена, Вячек все пак реши да доведе работата докрай, намери на етажерката пакета с фиде, но когато го сипваше в супата, не улучи и фидето се изсипа предимно на пода.

Този несполука никак не разстрои Вячек. Можеше да изпържи кюфтета. Той премести тенджерата със супата, за да освободи колелото на печката, тенджерата щеше да се пракатури, но с отчаяно усилие Вячек задържа в нея остатъците от супата и я постави на мивката. Смесеният поток от олио, сметана, фиде, бульон вече протече под креслото и като дълъг език изпълзя в коридора.

Кой знае защо Вячек се развесели. С усилие на мисълта извади от хладилника и постави на пода чинийката с кюфтетата и започна да ги мята оттам в тигана. Не винаги успешно. Едно кюфте, например, се удари в стената и залепна за нея. Още две паднаха зад печката. Затова пък останалите три попаднаха където трябва и Вячек започна да търси в хладилника масло, за да не прегорят кюфтетата.

— Вячек — каза майката. Те стоеше отзад вече пет минути, но в хазарта на играта Вячек не я забеляза. — Вячек, престани да местиш предметите!

— Мамо — зарадва се Вячек, — видя ли как го правя?

— За съжаление, да — каза майка му. Те влезе в кухнята, ката внимаваше да не стъпи в локвата и най-напред започна кой знае защо да изстъргва с нож залепналото на фаянсовата плочка кюфте. — Веднага прекрати това безобразие!

— Мамо, всичко това е древна работа — каза Вячек. — Ще го почистим за пет минути. Сега вече няма да възразяваш, нали?

— Против какво?

— Против съществуването на телекинезата?

— Не, мили, ще възразявам — каза майката. — Между другото, много благодаря за чудесната чанта! Приятно ми е, че понякога си мислил и за мене.

— Защо понякога? — Вячек оттътри креслата от кухнята и взе парцала за пода.

— Впрочем — каза майката, — ти правиш грешка.

— За какво говориш, мамо!

— Аз вече позвъних на Мария Петровна…

— Ах, вече…

Кухнята представляваше тъжна гледка — плод на хлапашко хулиганство. Вячек отбеляза това с известно учудване, като че той самият нямаше отношение към това.

— У мене предизвиква отвращение този цинизъм, с който тази млада особа се е опитала да ти завърти главата.

— За бога, мамо, престани! Аз вече не съм на десет години…

— Той не бил на десет години — повтори майката сурово и очерта кухнята с ръка. — Той не бил на десет години…

— Но нима не виждаш, че аз извърших всичко това от разстояние? Не мърдайки от мястото си?

— Всяко достижение на човешкия разум — каза майката, — има смисъл само в случай, че може да принесе полза на човечеството като цяло. Аз предлполагам, че тя наистина е завъртяла твоята, за съжаление, нестабилна глава…

— Но ти нали видя?

— Надявам се, че ти никога повече няма да се заминаваш с това!

Вячек махна с ръка и излезе от кухнята. Той тъжно помисли за това, че всичките спорове с майка му завършват така, че той махва с ръка и излиза.

Като се върна в стаята, Вячек с неприязън погледна самоуверената чанта, разположила се на масата, заповяда й да се махне от масата, но чантата, естествено, не се подчини. Вячек приклекна пред куфара, извади от нега шепа касетки с фотоленти. Нали обеща на Люда!

— Мамо! — викна той, — Ще отида да занеса филмите да ги проявят.

— Защо е това бързане?

— Заснех осем филма в Англия.

— Архитектурни забележителности?

— Там има всичко. И забележителности, и хора…

— Само това липсваше! В деня ма пристигането ти от чужбина! Никъде няма да ходиш!

Майката винаги поощряваше увлечението на Вячек по фотографията. Но не и сега. Тя имаше всички основания да предполага, че в дадения момент Вячек го вълнуват не историческите паметници на Лондон, а физиономията на онази особа. А това следваше да се пресече.

— Аз тръгвам — каза Вячек. И веднага му се оправи настроението. В бунта най-трудното е началото.

Майката не отговори, мълчанието й беше по-красноречиво от гневен монолог.

На стълбата една съседка срещна Вячек и вместо да поздрави, се притисна към стената. Вячек не я забеляза. Той се усмихваше странно. А пред него във въздуха, подобно на ято птички, плаваха осем касетки с фотолента.