Неговата страхотна любима

7.

Пат гледаше през прозореца, но не виждаше нищо пред себе си. Ласитър не й излизаше от главата. Когато тръгна, й обеща, че ще се върне след два часа. Междувременно бяха минали повече от 24 часа, а него все го нямаше. По лицето й се стичаха сълзи. Преди осем часа Джери Грей се беше върнал в града с цялата си шайка. На вратата се почука.

— Отворено е! — извика тя.

Беше Джерико, старият предан мърморко. Влезе и спря до вратата.

— Какво има? — попита сърдито тя. — Да нямаме клиент?

— Не, нямаме клиент.

— Какво тогава?

— Джери Грей си е вкъщи. Но не може да се разбере дали Ласитър е там или не.

Пат скри лице в ръцете си и избухна в плач. Старецът се приближи до нея, но не посмя да я докосне. Стоеше сковано пред нея, без да знае как да я утеши. Не се осмели дори да я погали по главата. Но Пат внезапно спря да плаче и втренчи очи в него.

— Къде е Ласитър? Не е мъртъв, чувствам го! Този негодник го е затворил някъде. Но къде?

— Не знам!

— Вярвам ти. Но кой знае?

Джерико преглътна няколко пъти. Светът беше лош. Той непрекъснато мислеше за това и от тези мисли изглежда му се гадеше — поне такъв беше видът му.

— Хората на Джери Грей сигурно знаят нещо.

— Това е умна мисъл — опери се Пат. — Защото, ако те не знаят…

— Познавам се с Джорди Милър — прекъсна я старият слуга. — Но не ми се вярва да проговори.

— Кой е този Джорди Милър?

— Не е от първите му хора, но вече цяла година работи за Джери Грей и е осведомен за всичко.

Пат го изгледа.

— Би ли могъл да го доведеш тук?

— И какво ще ни донесе това?

— Това е вече моя грижа.

— Не вярвам да проговори. Той е корав мъжага. И с пари не можеш да го привлечеш.

— Сигурен ли си?

— Да! Ще спечеля всеки облог срещу теб!

— Колко помощници ти трябват?

— За да доведа Джорди Милър тук ли? — подскочи старецът.

— Да! — Пат изтри сълзите си с бяла бродирана кърпичка. — Точно това искам да кажа.

Джерико помисли известно време и решително поклати глава.

— Май ми нямаш доверие? — засегна се Пат.

— Милър е опасен бандит, Пат. Как си представяш тази работа? Само да разбере нещо за нас и веднага ще предупреди Джери Грей. Но има и друга възможност — ще му кажа, че искаш да говориш с него, защото имаш нужда от помощ. Тогава непременно ще дойде. Какво ще правим обаче, щом дойде?

— Ти само го доведи. Останалото е моя работа.

Той мрачно я изгледа.

— Имам право на това! — заяви дрезгаво Пат. — Нали преследвам убиеца на мъжа си!

— Ще кажа на Милър, че някой те задиря и търсиш закрилник.

— Да, това звучи много добре — усмихна се нерешително тя.

— И тогава ще го попиташ за Ласитър, така ли?

Пат замълча.

— Грей веднага ще ни тегли куршума само ако разбере…

— Нищо няма да узнае — прекъсна го гневно Пат.

— Пат, аз…

— Хайде, върви! — извика тя.

Старецът кимна и закрачи към вратата.

— Джерико!

Той спря и се извърна към нея.

— Не исках да бъда лоша — прошепна тя със сълзи в гласа.

Той вдигна ръка.

— Всичко е наред, Пат.

След като Джерико излезе, Пат стана и отиде до прозореца. Като го видя да се връща само след няколко минути, придружен от висок, строен мъж, сърцето й силно заби и коленете й се подкосиха, но бързо се окопити. Като чу, че двамата влязоха в къщата, седна до масата. След малко на вратата се почука. Пат бързо попи последните сълзи с кърпичката си и се опита да се усмихне.

— Моля, влезте, мистър! — извика тя. Пръв влезе Джерико.

— Пат, това е мистър Джорди Милър — каза той и отстъпи настрана.

С шапка в ръка мъжът влезе в стаята. Беше висок и строен, с гладко сресана назад коса и приятен външен вид. Изглеждаше дори симпатичен. Но доброто впечатление се изпари, когато широко се ухили, отиде при Пат и седна срещу нея, без да го е поканила.

— Къде ви стиска обувката, мис Хърст? — попита той. — Ще смачкам гривата на всеки жребец, който ви притеснява. А щом е за вас, мадам, няма да ви струва нищо. Само ми кажете кой е тоя тип и ще му одера кожата.

— Казва се Ласитър! — произнесе твърдо Пат.

Джерико, който стоеше до вратата, я изгледа стъписано.

Физиономията на Милър видимо омекна.

— Ласитър?

— Да. Знам, че сте го заловили, и настоявам да ми кажете къде сте го затворили — тя отвори чекмеджето, измъкна оттам стария 45-милиметров револвер на мъжа си и го насочи в гърдите на Милър.

Бандитът толкова се изненада, че изобщо забрави да реагира. Обърна се безпомощно към Джерико, а после недоверчиво изгледа Пат.

— Но, мадам — изсмя се противно той. — Вие май не знаете какво вършите. Това нещо в ръцете ви може и да стреля.

— Да, и тогава край с вас, мистър Милър! — изсъска Пат и скочи от стола. Хвана пистолета с две ръце и го насочи право в лицето му. — Къде е затворен Ласитър? Отговаряйте, или стрелям!

— Чуйте ме, мадам! Джерико ми каза, че някой ви досажда. Но както виждам, вие и сама можете да си помогнете — той стана и сложи ръка на дръжката на револвера. — А сега край на шегите, мадам, иначе аз ще извадя оръжието!

— Само опитайте! — отговори строго тя. — Не мърдайте! Джерико, вземи му револвера!

Старикът веднага се раздвижи. Мъжът поиска да се обърне към него.

— Не мърдайте! — повтори заповеднически Пат. Недоверието по лицето на Милър отдавна се беше сменило с нямо учудване. Но сега в погледа му светна ярост. Когато Джерико посегна да вземе револвера му, той се изви назад, изруга го и посегна с дясната си ръка. Пат с една крачка се озова до него и го удари по тила с дръжката на револвера. Милър се строполи на земята и остана да лежи неподвижен.

Пат до такава степен се изненада от силата на удара си, че спря като вцепенена и стъписано изгледа изпадналия в безсъзнание мъж. Джерико изглежда също се почувствува зле.

— Мислех си: сега край на всичко! — каза той и вдигна очи към нея.

— О, божичко! — прошепна объркано Пат.

— Какво ще правим сега?

— Той… мъртъв ли е?

— Не! Само е припаднал. След няколко минути ще дойде на себе си. — Пат се наведе и измъкна револвера му от кобура.

— Завържи го!

Старикът я изгледа неразбиращо.

— Казвам ти да го вържеш! — повтори тя, остави двата револвера на масата и потърси въже.

Старецът извади няколко кожени ремъци от джоба си. После обърна мъжа по корем. Пат отиде при него, коленичи и изви ръцете му на гърба. Джерико ги завърза здраво с ремъците. Пат гледаше с интерес как прави възлите.

— А сега краката — прошепна тя, щом той свърши.

Старикът само кимна. Пат му помогна и този път.

— Ами сега? — попита Джерико, изправи се на крака и изтри потта от челото си.

Пат безпомощно замълча.

— Той няма да ни каже нищо. Никога!

— Ще го отнесем в обора — реши Пат.

— Какво ще правим в обора? — попита отново старият слуга.

— Не можем да го оставим тук! Я си представи, че някой дойде!

„Тук цяла година не е идвал никой“, искаше да й каже Джерико, но замълча. Хвана припадналия от другата страна и двамата го понесоха към обора. Най-трудно им беше по тясната стълба. Старикът вървеше напред. Беше му много тежко. Когато Пат се спъна и падна върху Милър, Джерико едва не се сгромоляса под двойната им тежест, но все пак издържа до последната стълба. Там обаче силите го напуснаха, изпусна безжизненото тяло и главата на бандита се удари в пода. Двамата спряха изплашени и загрижено се вгледаха в лицето му. В оскъдно осветеното пространство гладко избръснатото лице на мъжа изглеждаше бяло като тебешир.

— О, божичко! — отчаяно проплака Пат. — Да не сме го убили? Нали трябва да ни каже къде е Ласитър!

Тя мислеше само за Ласитър! Тревожеше се единствено за него, въобще не й беше жал за ударения бандит. След като си почина малко, Джерико отново хвана тялото за краката и двамата го отнесоха в обора. Те бяха окъпани в пот и дишаха на пресекулки. Пат разкрачи крака, отпусна рамене и се опита да уравновеси дишането си, докато потта се стичаше на едри капки по лицето й.

Раменете на Джерико се вдигаха и отпускаха неравномерно. Напрежението беше вдълбало по лицето му тъмни сенки. Напълно изтощени, двамата стояха и гледаха неподвижния Джорди Милър, който още не идваше в съзнание.

— Не искам дори да си представя, че е умрял — каза Пат.

— Нищо няма да ни каже — повтори упорито старецът.

— Ще го принудя!

— Ще го заплашиш, че ще го застреляш, така ли? — изгледа я втренчено старецът и заклати глава. — Той знае, че няма да го сториш.

— Може и да се лъже! — подхвърли остро Пат.

Джерико отново поклати глава.

— Ще извършиш убийство, Пат!

— А те какво правят с Ласитър? Ами ако го убият?

— Не можеш да си отмъстиш с убийство за убийството!

— А, не мога, така ли!

— Нямаш това право!

— А те питат ли какви права имат! Да не би Рой Джордж някога да си е задавал подобен въпрос?

— Той не, но мъжът ти? — погледна я право в очите старикът.

Пат сведе очи.

— Да! И затова вече не е между живите — промълви тихо тя.

В това време Джорди Милър се раздвижи. Размърда глава, после отвори очи и се вгледа в Пат.

— Къде е Ласитър? — попита тя.

Бандитът мълчеше.

— Отговаряй! — заповяда с остър глас Пат.

— Остави му малко време, Пат! — пошепна Джерико.

— Донеси ми кофа вода!

— Пат!

— Казах ти да ми донесеш кофа вода! — изкрещя тя.

Без да каже повече нито дума, Джерико взе една кофа и излезе. Веригата на кладенеца издрънча. Когато Джерико се върна, остави кофата до краката на Пат, като избягваше да я погледне.

— Ще говориш ли, Милър? — попита тя и опря ръце на хълбоците.

В очите на бандита блесна гняв.

— О, не можеш! — извика Пат, грабна кофата и плисна водата в лицето му. Тя го обля целия, той се надигна с проклятие на уста, като че се боеше да не се удави.

Пат пусна кофата, която издрънча на пода.

— Ще говориш ли най-после? — попита тя, като откопча копчетата на блузата си и нави ръкави до лактите. Джерико следеше напрегнато всяко нейно движение.

— Ти, проклета кучко! — изсъска през зъби Джорди Милър. — Ще те оправя аз тебе, мръсница такава! Но ще бъде доста по-различно от това, което си мислиш.

— Там отзад виси едно ласо, Джерико — произнесе сурово Пат.

Старикът щеше да отговори нещо, но пронизващият й поглед го накара да се подчини. Той тежко закрачи към дъното на обора. Над яслите висяха стари съдини и две седла. На едно от тях беше привързано ласо. Взе го и го отнесе на Пат. Поиска да го пъхне в ръцете й, но тя продължаваше да ги държи опрени на хълбоците, с очи, вперени неотстъпно във вързания негодник.

— Завържи го за краката му!

Старецът въздъхна дълбоко, но я послуша.

— И двамата зле ще си изпатите! — избухна гневно мъжът. — Грей ще ти откъсне главата, старче! А на тази фурия до тебе ще й одере кожата. Можете да бъдете сигурни в това.

Пат не му обръщаше внимание. Тя гледаше как Джерико връзва ласото, после хвана другия му край и го прехвърли през голямата греда на покрива, под която стоеше.

— Мърша! Мръсница такава! Гадна курва! — почна да ругае Джорди Милър, когато двамата задърпаха ласото и го издигнаха към покрива. Стана циничен. Най-после увисна с главата надолу под покрива и млъкна.

Пат го ритна с десния си крак по гърдите. Едрият мъж се заклати като махало напред-назад. Пат го блъскаше с две ръце, за да ускори люлеенето. Старият й прислужник стоеше отстрани и не можеше да повярва на очите си.

— Къде е Ласитър? — изкрещя Пат. — Отговаряй, мръснико!

Бандитът продължаваше да се люлее с главата надолу и мълчеше. Гневът на Пат сякаш й вдъхна нови сили. Тя го блъснах такава сила, че той се залюля от едната стена до другата, напред-назад, напред-назад.

— Ще си удари главата! — предупреди я Джерико. Пат отново блъсна вързания бандит и изтича две крачки след него.

— Не само ще я удари, ами и ще си разбие черепа, ако не проговори!

Тя се отстрани и когато летящото тяло се върна към нея, отново го бутна с всичка сила. После затича след него.

— Спрете! — изкрещя уплашено Милър. — Откачени такива! Всичко ще ви кажа. Но кажи й да престане, Джерико! Спри я!

Пат сложи ръце на кръста си и го остави да се полюлее още малко.

— Искам да знам къде е сега Ласитър! — извика след него тя.

— Първо ме пусни на земята, вещице!

Пат отново го блъсна с все сила и затича към отсрещната страна.

— Спри! Джерико, спри я! — изпищя ужасено бандитът. — В старата къща при сала. Джерико я знае.

Пат изгледа въпросително стария си слуга и той кимна. Тя хвана бандита, за да спре люлеенето, и Джерико побърза да й помогне. Развързаха възлите и внимателно пуснаха на пода вкочаненото от ужас тяло. Бандитът беше облян в пот и остана да лежи със затворени очи. Не искаше да ги гледа.

Пат завърза здраво края на ласото за една странична греда.

— За да не ми избяга! — обясни на стареца тя. — Ако е излъгал, ще плисна кофа спирт и ще подпаля обора. Никой повече няма да намери това копеле.

Старикът усети как го побиват студени тръпки. Джорди Милър широко отвори очи.

— Не! Казах ви истината! Пуснете ме! Не ви излъгах. Но каква полза? При него е Джери Грей с цяла дузина мъже. Нямате никакъв шанс. Ще ви изпозастрелят. А какво ще стане с мен?

— Няма защо да крещиш — отговори студено тя. — Никой няма да те чуе.

Пат излезе от обора. Старият слуга я последва и грижливо заключи. Не само завъртя ключа, а сложи и дебелата греда на вратата.

— А сега? — попита той и въпросително я изгледа.

Пат също го погледна. Изведнъж очите й угаснаха, а раменете й ниско увиснаха. Старикът разбра — тя беше на края на силите си. Красивите й очи се напълниха със сълзи.

— Помогни ми, Джерико! — прошепна тя.

— Но, Пат, как да ти помогна срещу дузина въоръжени мъже?

— Нали знаеш къде е къщурката на пазача на сала?

— Да! — старецът сложи ръка на рамото й. — Но какво от това? Не бива да се появяваме там. Възможно е Ласитър отдавна да им е казал, че през всичките тези дни е бил при нас. Сигурно скоро ще дойдат тук.

Пат сърдито поклати глава.

— Не и Ласитър. Той никога няма да ни издаде.

— Нали го видя този? — Джерико посочи с палец към обора.

— Ласитър е съвсем друг човек.

— Всеки може да омекне!

— Джерико! Нямаме много време — такова чувство имам.

— Не знам какво бихме могли да направим…

— Нека поне отидем до реката.

— Ще докарам файтон — отговори мрачно старецът и излезе през входа за конете.

Пат се върна обратно в къщата. Когато влезе в дневната и пристъпи към прозореца, едва не получи удар. Вратата на обора беше отворена и от нея тъкмо излизаше Джорди Милър.

Как беше успял да се освободи?

Сърцето й се качи в гърлото. Бандитът се огледа наоколо и с дълги крачки се отправи към къщата.

Пат изтича до масата и грабна револвера. Мъжът вече беше влязъл вътре. Тя отвори тихо вратата и изтича на стълбата. Той беше на долния етаж и влизаше от стая в стая. Пат заслиза надолу. Тъкмо стигна до средата, когато бандитът излезе от приемната. Той веднага я забеляза и спря.

— Почакай, мръснице! Сега ще ти извия врата! Но първо ще си поиграем малко.

Тя вдигна револвера с две ръце и се прицели право в лицето му.

— Змия! Зверче! — изсъска той и се втурна нагоре по стълбата, сякаш изобщо не забелязваше тежкия револвер. Вземаше по три стълби наведнъж. Лицето му беше изкривено от гняв и похот.

Силното му пъхтене й напомни за нападаща мечка гризли. Беше още съвсем млада, когато една такава едва не я уби. Стисна зъби и стреля. Гърмът от тежкия пистолет разтресе стария хотел.

Джорди Милър сякаш се блъсна в стена. Спря с отворена уста и диво се изсмя. Беше смъртно ранен, но Пат не разбра това, нито пък той поиска да го проумее. Когато се олюля и се наведе напред, револверът изгърмя. Още веднъж и още веднъж.

Бандитът падна назад и се строполи надолу по стълбата. Претърколи се няколко пъти и остана да лежи на пода в салона.

Пат избяга обратно в стаята си, хвърли се на леглото и започна да повръща. Револверът се изплъзна от ръцете й и издрънча на пода. Най-после след половин час се прибра Джерико.

— Боже мой, никой ли не чу изстрелите? — попита той, като влезе при нея.

Тя поклати глава. Старецът отиде до леглото, наведе се и я погали по гърба.

— Намерих кола, Пат…

— Първо махни трупа отдолу. Не мога да го гледам! — изплака отчаяно тя.

Джерико се изправи.

— Ще го отнеса обратно в обора — каза той и излезе.

Тя го чу на долния етаж. Изглежда теглеше мъртвия през салона към задната врата. Отново й прилоша, но в стомаха й вече нямаше нищо.

— Хайде, стани! — каза изведнъж Джерико съвсем близо до нея.

Пат се стресна. Нима беше заспала? Скочи от леглото. Джерико побърза да я подкрепи.

— Само да знаеш как изглеждаш! — каза укорително той. — Би трябвало да си легнеш.

Тя го отблъсна и се наведе да си вземе револвера.

— Нямам вече патрони.

Джерико бръкна в джоба на якето си и й подаде цяла кутия. Тя я взе и се усмихна с благодарност.

— Много си мил, Джерико!

Той шумно преглътна.

— Да знаеш само колко съжалявам, че не ти подхождам по възраст — отговори развълнувано старикът.

Пат протегна ръка, докосна с върха на пръстите си брадясалото му лице и го погледна нежно в очите. После тя бързо мина покрай него и заслиза надолу по стълбите. Джерико тежко я последва.

Двуколката, открит файтон с два коня, стоеше пред задната врата. Джерико отвори вратичката. Пат се качи и изтощено се отпусна на меката седалка. Той седна на капрата и посегна към юздите и камшика. Лицето му беше по-мрачно от всякога.

Двата кафяви коня бързо препуснаха.