Неустоима сила

Глава 5

Пътуването, свързано с емисията ценни книжа, което Мередит организира за Калан Дау, премина блестящо. В Чикаго имаха огромен успех, речта му мина много добре и дори финансовият директор се представи забележително. Въпросите, които задаваха присъстващите, бяха интелигентни и конкретни, а отговорите на Кал бяха тъкмо това, каквото те очакваха да чуят. В Минеаполис събитията се развиха още по-добре.

Когато стигнаха в Лос Анжелис, Кал и Мередит бяха много ентусиазирани, защото имаха заявки за почти цялата емисия. Във всички случай акциите щяха да бъдат недостатъчни. Очертаваха се повече инвеститори, отколкото им бяха необходими.

Мередит бе в толкова прекрасно настроение и бе прекарала така чудесно с него, че почти му бе простила за нелепостите, които й бе наговорил в Чикаго за брака й. По това време вече бе решила, че гледната му точка произтича от собствения му неуспешен опит в брака. Никой от тях не спомена повече за това и докато пътуваха от град на град, между двамата се създадоха непринудени приятелски отношения. През това време бе разговаряла със Стив два пъти. Той най-сетне се бе прибрал да нощува вкъщи, ситуацията в травматологията значително се бе успокоила. Нямаше търпение да го види.

Изкара още една вечеря в Лос Анжелис, на следващия ден й предстояха още три презентации, а между закуската и обяда имаха време да се срещнат конфиденциално с още двама големи инвеститори. Емисията срещаше огромен интерес и след втората вечеря в Лос Анжелис в четвъртък вечерта те заминаха за Сан Франциско. Приземиха се в десет и петнайсет, където тя бе уредила да го чакат кола и шофьор, а друг закара нея в хотел „Феърмонт“. Кал възнамеряваше да се прибере вкъщи при децата си и щяха да се срещнат с него за работната закуска във „Феърмонт“. Бяха преживели три безкрайни дни, които обаче се оказаха изключително плодотворни.

— Ще се оправиш ли? — попита я той загрижено.

Постоянно си разменяха ролите. Тя се грижеше за него, когато имаха срещи и презентации, а по време на пътуването или докато разговаряха в паузите, имаше чувството, че той е по-големият й брат.

— Чувствам се виновен, че те оставям на летището. — След като бяха прекарали заедно три дни, се чувстваха като стари приятели.

— Мисля, че мога да си представя — усмихна му се тя. — Прибери се вкъщи и се радвай на децата. Аз ще отида в хотела, ще взема гореща вана и ще се отпусна. Ще се видим утре сутринта.

— Ще бъда там в седем и трийсет — обеща й той.

Презентацията бе насрочена за осем. После имаха още една по обяд, следвана от среща с представители на два частни инвеститора — и двата бяха университети, а после й предстоеше полет до Ню Йорк.

— Може би утре вечер ще успееш да дойдеш на вечеря с децата, след като завършат срещите ни.

— Зависи как ще се чувствам тогава — отвърна тя съвсем благоразумно. — Предполагам, че вече ти се повдига от мен. Не искам да ти се натрапвам, когато си със семейството си. А имам и много работа. — Мередит не се разделяше с вечното куфарче.

— И ти имаш нужда от малко почивка. А децата ще се радват да се запознаят с теб.

— Нека го обсъдим утре — предложи тя, докато излизаха заедно от летището. — Ще се видим сутринта. — Тя му помаха, след като се разделиха, а когато се прибра в хотелската си стая, й се обади Стив.

— Кога си идваш? Липсваш ми!

— И ти ми липсваш, скъпи. Ще си бъда у дома към седем сутринта в събота. Работиш ли?

— Да, в момента съм на работа. Но утре вечерта съм в почивка. Когато се прибереш в събота, само ела в леглото и ме събуди.

— Това е най-доброто предложение, което чувам от седмица — тя се усмихна.

Грозните думи, които Кал изрече за брака им, не бяха забравени. Но вече бе сигурна, че те не се отнасят до нея. Той бе просто циник.

— Надявам се това наистина да е най-доброто предложение, което си получавала през седмицата. Този тип нали не те сваля?

— Разбира се, че не. Става дума за бизнес.

— Как върви?

— Страхотно. Нямам търпение да стигнем до Ню Йорк. В понеделник сме в Бостън, във вторник — в Ню Йорк. Между другото, ще замина за Бостън чак в неделя вечерта. Ще имаме заедно на разположение цели два дни.

— По дяволите. Точно от това се страхувах. В неделя съм на работа, замествам Лукас.

— Няма проблем, поне ще прекараме заедно съботата.

— Казах ти, че все едно съм женен за стюардеса. Единственото, което не правиш, е да ми сервираш вечерята.

— Ще ти донеса вкъщи някоя от онези малки бутилки текила от полета утре вечерта, ако искаш.

— Донеси себе си вкъщи. Нямам търпение да те видя.

И на двамата седмицата им се видя твърде дълга и тя също копнееше за присъствието му. Следеше новините след атентата в Емпайър стейт билдинг, все още терористите, които го бяха извършили, не бяха заловени. Повечето хора бяха загинали след първата експлозия. Броят на мъртвите нарасна на над триста въпреки усилията на Стив и колегите му.

Побъбриха още няколко минути и тя взе душ. После, когато вече четеше в леглото, Калан се обади с няколко обичайни въпроса.

— Струва ми се странно, че не съм в един хотел с теб, Мери. Това ми стана навик. — Стори й се спокоен и както винаги дружелюбен.

— Ще бъдеш истински щастлив, когато след Европа ме видиш за последен път, повярвай ми. Нека обаче първо отидем до Ню Йорк. Там е най-важната презентация.

— Знам, че е така. Все още малко се тревожа за нея.

— Недей. Досега всичко върви чудесно. Вече се говори за емисията. А след Ню Йорк купувачите ще са повече, отколкото предлаганите пакети акции. Списъкът им ще е като справочник „Кой кой е в инвестиционната банкова дейност“. — Тя имаше предвид рекламното съобщение, което щеше да се появи в „Уолстрийт джърнъл“ на следващия ден след предлагането на ценните книжа, за да оповести края на сделката със списък на всички купувачи. А в този случай той щеше да е впечатляващ.

— Благодаря ти, Мередит — с благодарност изрече той. — Никога не бих постигнал това без теб.

— Глупости — отвърна тя не съвсем в тона на вежливостта и той се разсмя. Беше му приятно да работи с нея и съжаляваше, че скоро ще се разделят. — Как бяха децата ти, когато се прибра? Обзалагам се, че са се зарадвали много. — Особено след като майка им я нямаше, тя си даваше сметка колко важен трябва да е за тях Калан.

— Всъщност бяха заспали. Икономката ми е безкомпромисна, що се отнася до режима им на сън. За тях това е полезно. Ще ги видя утре вечерта, когато се прибера. Мислех първо да се отбия в офиса. Може би ще ме придружиш?

— Сигурно. Ще мина оттам на път към летището.

Възнамеряваше да остане в първокласния си апартамент и да чете материалите, спокойно да хапне един сандвич и да хване после полета за Ню Йорк.

— Ще поговорим за това по-късно — сдържано отвърна той, а после я посъветва да се наспи и й обеща да се видят на сутринта.

След като затвориха, тя дълго лежа в леглото, не може да заспи, мислеше за него. Той бе чудесен мъж и добър приятел, но в известен смисъл тя го съжаляваше. Бе толкова очевидно, дори за външен човек като нея, че той бе силно наранен от предателството на съпругата си, от факта, че в крайна сметка го бе изоставила. Обичаше децата си, но явно в сърцето му не бе останало място за любов към друга жена. Сякаш Шарлот бе унищожила частица от него и сега, осем години по-късно, тази частица все още не бе възстановена. Явно поради това той не можеше да проумее отношенията й със Стив и се отнасяше към брака й с недоверие. Мисълта за това отново я върна към Стив и тя се усмихна сама на себе си, замислена колко много й липсва той и колко щастлива ще бъде, когато го види в събота сутринта. Бяха щастливи, след четиринайсетгодишен брак все още между тях имаше нещо много специално. А теорията на Кал, че тя не го обича или че не му вярва достатъчно, за да има деца от него, й се струваше глупава. Тя се унесе постепенно в сън с мисълта за Стив и тази нощ сънищата й бяха прекрасни.

На следващата сутрин се срещна с Кал във фоайето в седем часа, както се бяха уговорили. Разходиха се за кратко в Хънтигтън парк на чист въздух, а после се върнаха да пият кафе. Мередит бе учудена от студа, бризът беше бръснещ, а мъглата над града още не се бе вдигнала. Въпреки това разходката навън бе разнообразие, вместо да седи в неприветливите помещения, в които бяха организирани презентациите им.

— Готов ли си за следващия рунд? — попита го тя, докато похапваха кифлички с боровинки.

— Разбира се. А ти? Отегчи ли се вече от „Дау тек“?

Той изглеждаше енергичен и свеж, след като бе прекарал нощта в собственото си легло, а и явно бе щастлив, защото бе видял децата си.

— Разбира се, че не съм уморена от „Дау тек“ — тя му се усмихна, докато сервитьорката им сипваше кафе. — Предстои да завоюваме нови светове.

Ала и двамата знаеха, че в Сан Франциско щеше да им е лесно. Това бе градът, където той живееше, а жителите на Сан Франциско знаеха какво бе постигнал в Силициевата долина.

Първата им презентация за деня мина добре, след това имаха кратка закуска и тя успя да се обади в работата си. А после отидоха направо на обяд и на следващата презентация. Храниха се с ритуалното „гумено пиле“, а към два и трийсет свършиха и всичко бе готово. Калан погледна часовника си и каза, че може да се върне до офиса и покани Мередит да го придружи.

— Мисля, че бих могла да се опитам да хвана по-ранен полет — отклони поканата тя.

Имаше един в пет часа, който ако можеше да хване, щеше да се прибере у дома в един часа след полунощ. Знаеше, че на Стив това ще му хареса.

Но когато се обади в авиокомпанията от хотела, информираха я, че няма свободни места. Трябваше да чака до нощния полет. Каза на Калан, че ще остане в хотела и ще чете нещо. Ала той бе настоятелен. Искаше да я заведе в Пало Алто и отново да се срещне с хората в неговия офис, преди да отпътува от Сан Франциско. Покани я да посети и дома му, ако има време, и да се запознае с децата му.

— Нямало те е цялата седмица, ще имаш твърде много ангажименти, за да се занимаваш и с мен — не отстъпваше тя.

— Харесва ми да се занимавам с теб. Освен това винаги съм готов да получа безплатен съвет.

Той ценеше изключително високо мнението и, а тя вече знаеше за „Дау тек“ почти колкото него. Калан бе толкова горд с компанията и семейството си, че нямаше търпение да й ги покаже. Тя се качи горе, взе багажа си и след десет минути слезе при него във фоайето. А в три и половина бяха в Пало Алто. Служителите в офиса се зарадваха, когато го видяха, и веднага го заразпитваха за подробности от гастролната презентация.

— Всичко мина гладко — съобщи той с широка усмивка и погледна Мередит. — Благодарение на мисис Уитман — обясни на колегите си.

Чарлс Макинтош се бе прибрал вкъщи след обяда във „Феърмонт“. Той не бе в първа младост и се бе уморил след цяла седмица презентации. Мередит не би искала да го признае пред Кал, но за нея бе облекчение да не чува придирчивите му забележки и отрицателното му мнение за всичко. С него се работеше твърде напрегнато. А когато след обяда седнаха в кабинета на Кал, той сам заговори за това:

— Не знам какво да правя с него, Мери. Мислех, че вече ще е свикнал с идеята, но той все още е ядосан, че превръщам компанията в акционерна. Противопоставя се принципно и е съвсем искрен. В случая обаче тази позиция не е конструктивна. Тъй като чувствата му са много силни, той отхвърля работата, която трябва да свърши, не желае да се занимава с анализаторите, с Комисията по ценните книжа и фондовите борси, с акционерите. Според него ние просто грешим. Не допуска никой да погледне какво прави, понякога дори и мен. Ще спечели пари от тази операция, но съм сигурен, че дори не го е грижа за това. Просто не искаше да предприемам тази стъпка.

— Нека поговоря с него — отвърна Мередит.

Тя все още смяташе, че може да го привлече към идеята. Чарли не бе казал нищо, което да навреди, но и не помагаше кой знае колко.

— Не съм сигурен, че това е правилната тактика — Кал бе предпазлив. Чарли не одобряваше особено Мередит, а той не искаше да подсилва неприязънта му към нея. — Нека почакаме и да видим дали ще се успокои, може и сам да размисли. Не искам да го притискам. — Кал твърде много уважаваше Чарли, който бе приятел на баща му.

— Ако не се приспособи — предупреди Мередит, — е възможно акционерите ти да не го възприемат.

Тя също продължаваше да се притеснява по този повод.

— Бедният стар Чарли — отбеляза Кал, след което двамата насочиха разговора към друга тема.

Той й показа няколко доклада и двамата обсъдиха новите му идеи. Тя отново се впечатли силно от творческия му размах и от широтата на мисълта му. Неговият успех се дължеше преди всичко на тези му качества. А в пет и половина той я погледна, настанен удобно в креслото си, и й зададе странен въпрос.

— Мередит, някога мислила ли си да напуснеш инвестиционната банкова дейност?

Тя бе забележителна в професията си, той го разбираше по-добре от всеки друг, но бе установил, че Мередит проявява интерес и към бизнеса с високи технологии.

— Ти се справяш отлично и вероятно печелиш дяволски много пари.

— Така е — отвърна тя със срамежлива усмивка.

— Тук ще печелиш още повече — отбеляза Калан Дау. — Ако някога решиш да направиш промяна, ще се радвам да ми се обадиш. Надявам се, че ме разбираш.

— Поласкана съм. Но за момента не възнамерявам да отивам никъде. — Двамата със Стив бяха прекалено обвързани с Ню Йорк, за да мислят за преместване. Той имаше чудесна работа в травматологичното отделение, а тя бе омъжена за Уолстрийт.

— Това може да е по-вярно, отколкото предполагаш — рече Калан Дау. — В една старомодна фирма като тази, в която работиш, Мередит, каква кариера можеш да направиш според теб? Ти си вече партньор, но освен теб има много възрастни, солидни, добре окопали се старши партньори. Ти никога няма да управляваш тази фирма. Няма да допуснат жена на това място и ти го знаеш.

— Възможно е да се случи някой ден — спокойно отвърна тя. — Времената се менят.

— Времената са се променили навсякъде другаде. В инвестиционната банкова дейност обаче всичко се развива по-бавно. Това е последният бастион на господата, които бяха свикнали да управляват света, и все още го правят на някои места. Струва ми се, че ти си си осигурила забележителни позиции, особено в сделките с високотехнологичните компании. Няма да отречеш, че старшите партньори още изпращат хора като Пол Блек, за да те придружават на срещите с клиентите ти. Тези хора имат повече власт от теб. Ти свършваш работата, за тях остава славата. — Тя самата бе размишлявала върху това, но не искаше да го признае пред него.

— Ти си истински подстрекател, нали, мистър Дау? — Гледаше го с широка усмивка на лицето. — Какво искаш да направя? Да подам оставка, когато се прибера? Те ще бъдат доволни.

— Не, струва ми се, че само хвърлям камък в локвата. Когато видя добра възможност, не мога да не действам. Ние работим добре заедно, Мередит. Мислим еднакво за много неща. Не искам да те изпускам.

Не можеше да не се съгласи с него, но и не можеше да се каже, че бяха пропуснали възможността.

— Не бих казала, че сме си губили времето заедно, нали? — Бяха организирали прекрасно първичното предлагане на акции заедно.

— Разбира се, че не. Просто вече мисля колко ми е неприятно, че съвместната ни работа приключи. Мога всеки ден да ти се обаждам и да се съветвам. Като си мисля за това, разбирам, че вече трупам загуби.

Тя се разсмя на думите му.

— Предупредих те, че в края на гастролната презентация ще съм ти омръзнала до смърт. Но винаги можеш да ми се обадиш.

— Вероятно ще бъдеш на път с някой нов клиент, който ще хленчи и ще плаче, ще има нужда да държиш ръката му, докато не превърнеш компанията му в акционерна.

— Не за дълго във всеки случай. Ще го преживея за няколко седмици. Със Стив не сме се виждали почти цялото лято.

— Не знам как го правиш — отбеляза той с възхищение. — Може би така сте запазили брака си в продължение на четиринайсет години. Възможно е да се развива още по-добре, ако изобщо не се виждате. — Това обаче не можеше да се каже за неговия брак и той си даваше сметка.

— Стив твърди, че е страхотно да си женен за стюардеса.

— Едва ли — Кал й се усмихна, изглеждаше вече успокоен в края на дългата седмица. А и явно очакваше уикенда, който щеше да прекара с децата си, преди да замине в неделя за Бостън. — Какво ще кажеш за една ранна вечеря с моите малки чудовища? Ще те откарам после до летището за нощния полет. Не е необходимо да тръгваме преди осем и половина.

Макар че тя се бе съгласила да се запознае с тях, първоначално се бе съпротивлявала на предложението, но сега й бе неудобно да му откаже. Наистина не искаше да се натрапва, но харесваше компанията му и проявяваше любопитство да се запознае с децата.

— Сигурен ли си, че няма да им е неприятно да заведеш непознат вкъщи?

— Ще го преживеят. Свикнали са с бизнес дами като майка им. Не обръщат голямо внимание на това, което правя. На този етап момичетата се интересуват от къси поли и грим. А Анди го е грижа единствено за ферарито ми. С тях не разговарям за работата си.

— Вероятно това не е толкова лошо. Ще имат достатъчно време за делови ангажименти след години.

— Миналия уикенд се върнахме от Тахо, вчера тръгнаха на училище. Тази сутрин всички недоволстваха по този повод.

Двамата излязоха заедно от офиса, по това време почти всички служители си бяха тръгнали. Ферарито му бе на паркинга. Бе докарал Мередит от Сан Франциско с него, чантите й бяха в багажника и когато тя отново се качи в колата, той свали гюрука.

— Само на пет минути сме от дома ми. Не е лошо да вземеш малко чист въздух — непринудено обясни Кал.

В Пало Алто бе с четири-пет градуса по-топло, отколкото в града. Мередит изпита удоволствие от краткото пътуване в открита кола.

Бъбреха приятелски, когато той зави по алеята с ограда от двете страни, портата се отвори автоматично при натискането на копчето на козирката на автомобила. А когато портата се прибра, пред очите й се откри прекрасна каменна къща с просторна ливада от едната страна, няколко красиви стари дървета, огромен басейн, група деца в него и няколко други, разположили се на шезлонги отстрани, увити в хавлиени кърпи. Наблюдаваше ги приятна на вид жена на около трийсет и пет години, а до едно малко момче стоеше златен ритрийвър, който се затича след топката, която то хвърли надалеч. Сцената бе идилична и напълно контрастираше с деловия живот в сферата на високите технологии. Това бе светът, в който той обичаше да се връща. Няколко деца му помахаха, когато наближиха. Той паркира колата, а Мередит забеляза, че едно от момичетата я наблюдаваше с интерес.

— Здравейте, деца — извика им Кал и прекоси ливадата.

Край басейна имаше поне десет деца и Мередит се досети, че повечето са техни другарчета, но когато наближиха, тя разбра кои са на Калан. Двете момичета, които той й бе описал — Мери Елън и Джули, приличаха много на него дотолкова, че дори бе забавно. А пък Анди бе смалено копие на баща си. Когато той я представи, и тримата я заоглеждаха, сякаш току-що идваше от друга планета.

— Двамата бяхме заедно на проучвателно пътуване. В Чикаго и Минеаполис, и Лос Анжелис. А следващата седмица заминаваме за Европа — обясни той, докато Анди я гледаше подозрително.

— Ти новата приятелка на татко ли си?

Мередит се усмихна на този въпрос, а Кал побърза да го сгълчи.

— Анди! Много си груб и отгоре на това говориш, без да мислиш.

— Е, така ли е? — настоя детето.

Кучето донесе топката и я пусна в краката му, но Анди не му обърна внимание. Да разпитва Мередит, бе много по-интересно, отколкото да играе с ритрийвъра. А изглежда и сестрите му слушаха с интерес.

— Всъщност, аз съм омъжена. С баща ви просто работим заедно. Съпругът ми е лекар. — Надяваше се да се разбере лесно с тях. Приятелчетата им се струпаха наоколо, но двете момичета сякаш изпитваха неудобство и не се приближиха.

— Какъв лекар? — попита я Анди. — За деца ли се грижи?

— Понякога. Грижи се за хора, преживели тежки злополуки, той е травматолог.

— Веднъж паднах от велосипеда и си счупих ръката — обясни Анди и й се усмихна.

Явно бе решил, че е красива и не преследва баща му.

— Сигурно е боляло — съчувствено рече Мередит.

— Така е. Имаш ли деца?

— Не, нямам — запита се дали трябва да се извини заради този факт.

Двете момичета продължаваха да я наблюдават крадешком, но се задоволиха единствено да я поздравят възпитано, когато баща им я представи. Не направиха нищо повече. Слушаха отговорите й на въпросите на брат им и изглежда бяха доволни от чутото.

— Връщам се в Ню Йорк след няколко часа.

Каза го сякаш искаше да им внуши по-голямо доверие. По някакъв начин почувства, че те я възприемат като заплаха, въпреки че е омъжена, и тя се постара да ги увери, че скоро ще си тръгне.

Кал й предложи чаша вино, а децата се върнаха при другарчетата си. Половин час по-късно, докато двамата с Мередит седяха във вътрешния двор, пиеха вино и бъбреха, приятелите на децата му си тръгнаха и те се качиха горе да се преоблекат за вечеря.

— Децата ти са красиви — отбеляза тя, — толкова много приличат на теб.

— Шарлот винаги е казвала, че Анди ми е одрал кожата, дори когато беше бебе. А двете момичета изглеждат точно като майка ми. Мисля, че отчасти заради това Шарлот никога не се е чувствала обвързана с тях. — От всичко, което бе споделил с нея до този момент, Мередит подозираше, че има по-дълбоки причини да не се обвърже с тях, главно заради дългата й връзка с друг мъж и факта, че тя никога не бе искала деца. — Те не са свикнали да водя тук хора. Срещали са се само с една-две от жените, с които съм излизал.

— И защо? — Тя бе озадачена от думите му, макар те донякъде да обясняваха защо децата изпитваха недоверие към нея.

— Не мисля, че тази част от живота ми е тяхна работа — обясни й той искрено. — Не съм имал достатъчно сериозна връзка, за да се налага да представям жената на децата си.

Трудно бе да се повярва, че през осемте години след развода си той не се бе ангажирал сериозно с жена. Започна да си задава въпроси за него и стигна до същия извод, до който бе стигнала и преди това — че той се страхува от обвързване, след като съпругата му го бе изоставила, въпреки твърденията му, че се е възстановил от удара.

Поседяха още известно време във вътрешния двор, наслаждаваха се на благоуханната вечер, а после той я покани вътре в елегантната дневна, пълна с английски антики и прекрасни произведения на изкуството. Няколко минути по-късно икономката им съобщи, че вечерята е готова. Чувстваше се като животно в зоологическа градина, когато двете момичета я заоглеждаха, не можеше да не си зададе въпроса какво ли мислят за нея.

Калан се изправи и се приближи бавно към тях.

— Как мина в училище, деца? — попита ги той непринудено, а Мередит го последва.

— Мразя училището — заяви Анди, но не достатъчно убедително.

По-скоро това бе стандартен отговор, а Джули неохотно обясни, че харесва новата си учителка. Мери Елън замълча.

— В гимназията ли учите? — поинтересува се Мередит вежливо, когато влязоха в трапезарията, а Кал издърпа стола до своя и настани Мередит на него.

— Аз съм в първия гимназиален клас — лаконично отговори Мери Елън и думата, която изникна в съзнанието на Мередит, докато я гледаше, бе нацупена.

Нямаше нищо общо с непринуденото поведение на баща си. Тя бе красиво момиче, но й липсваше живец и заради очевидното отсъствие на сърдечност изглеждаше по-малко привлекателна. Доколкото Мередит можеше да прецени, почти не намираше у нея чар, може би момичето се чувстваше нещастно. Мередит се питаше дали винаги е такава или просто състоянието й се дължи на неочакваната гостенка и на факта, че вижда баща си с чужда жена.

Разговорът по време на вечерята не вървеше, точеше се бавно, децата почти не говореха, а Калан се преструваше, че не забелязва. В крайна сметка Мередит престана да се опитва да ги въвлече в разговор. Единственото, което показаха ясно, без да го казват, беше, че не проявяват интерес да разговарят с нея, дори да отговарят на въпросите й. А и тя самата не общуваше лесно с деца. След известно време вече изобщо не знаеше какво да им каже, стори й се, че и Калан не проявяваше голям интерес към тях. Веднага след десерта помолиха да ги извинят и изтичаха горе толкова бързо, когато той им позволи, че почти се сблъскаха на прага.

— Съжалявам, Мередит — обърна се той към нея да й се извини, когато икономката сервира кафето, а Мередит видимо се отпусна. Беше твърде напрегнато за нея да вечеря с децата. — Струва ми се, че се разтревожиха заради теб. Обикновено не се държат така. Те са добри деца. Мисля, че просто не могат да разберат коя си, нито защо си тук. Ще трябва да си поговоря с тях на тази тема.

— Недей — вежливо се зае да го разубеждава тя, — ако никога не водиш жени вкъщи, не е чудно, че са се притеснили. Това не е ли малко необичайна ситуация? Твоите приятелки не искат ли да се срещат с децата? — За нея начинът му на живот бе странен. Очевидно той си имаше своите недостатъци, след като децата седяха като вкаменени при появата на жена в къщата, независимо че му е само делова партньорка.

— Това, което моите приятелки искат, и това, което получават, са две различни неща — Кал й се усмихна. — Няма смисъл да ги представям, след като не се задържат дълго.

— Това бе страхотно изказване, Кал. Как успя да го научиш наизуст?

— Защото така е от доста време и вероятно ще продължи още дълго. Ако си променя решението, винаги мога да направя нещо. Много по-лесно е да представя някоя жена на децата, отколкото да им обяснявам защо повече не се виждам с нея. Не е необходимо да се тревожат за това.

— Предполагам, че тъй като не споделяш с тях, те са развили чувство на собственост към теб.

Това бе вежливият начин да му каже, че докато седяха на масата, приличаха на малки безмилостни убийци. Погледите им пробиваха Мередит като със свредел цялата вечер и на нея това никак не й бе приятно. На никого не би му било приятно. Ала тя се страхуваше да каже нещо повече. В края на краищата те бяха негови деца и едва ли бе нейна работа да му казва, че не ги възпитава правилно. Предполагаше, че те всъщност са чудесни деца. Бяха здрави и изглеждаха добре, сториха й се интелигентни, но със сигурност не бяха дружелюбни. Всъщност, доколкото усети, се отнесоха към нея с неприязън, особено Мери Елън. Мередит не можеше да не изпитва жалост към жената, която би попаднала в тази обстановка, особено ако обичаше Калан, а това бе възможно да се случи някой ден, въпреки че засега той отричаше.

Разговаряха отново за бизнеса и в осем и половина, съвсем по разписание, той я откара на летището. Помогна й да чекира багажа си, а после я изпрати до фоайето за първа класа и тя му благодари за интересния следобед и прекрасната вечер, каза му, че й е било много приятно да се запознае с децата му.

— Бих искал да ти повярвам — с извинителен тон отвърна той. — Те не са точно страхотни, Мери, и аз си давам сметка за това. Може би трябва да започна да ги запознавам с различни хора, приятели като теб, най-малкото.

— Може би за тях ще стане по-лесно в бъдеще, ако не усещат заплаха. Те няма защо да се страхуват от мен — увери го тя чистосърдечно, а той се намръщи.

— Не съм сигурен, че ще повярват. Може би си мислят, че ги лъжа и че имаме връзка. Може би смятат, че си измислила историята със съпруга си.

— Защо бих направила подобно нещо, Кал? — Тя го погледна, шокирана от предположението.

— Защото така би постъпила майка им, ако това отговаря на целите й. Излъга ги за мъжа, за когото в крайна сметка се омъжи. Те подозираха за връзката й с него, много преди да го споделя с тях. Опитвам се да не постъпя по същия начин, затова не им казвам нищо.

— Може би правилното поведение е някъде по средата.

— Трябва да опитам — усмихна се той, а после й пожела приятно пътуване и й напомни, че ще се видят в неделя вечерта в „Риц Карлтън“ в Бостън.

— Вероятно ще стане към полунощ — отвърна Мередит. — Исках да прекарам малко време със съпруга си, но както изглежда, той ще работи, както обикновено. Поне утре ще бъдем заедно. Тръгвам в десет вечерта в неделя с полет от Ню Йорк.

— Ще бъда в хотела в седем — каза той. — Ако ти е скучно, когато той отиде на работа, тръгни по-рано и вечеряй с мен.

— Ще се обадя, ако реша. Междувременно, желая ти приятен уикенд.

— Ще играя тенис с децата утре, а останалата част от деня ще се излежавам край басейна. Нямам търпение — призна си той и тя се засмя при мисълта за съвсем различните си занимания.

— А аз ще пера.

— Някак си не мога да си го представя — разсмя се той.

Тя бе прекалено хубава и блестяща, за да прекарва времето си край пералната машина. Не можеше да я види в ролята домакиня.

— Някой трябва да свърши тази работа, а Стив може единствено да готви. Не мисля, че трябва да го обвинявам.

— Трябва да ме запознаеш с него идните дни. Струва ми се страхотна комбинация — да спасява човешки живот и да готви едновременно. Идеалният съпруг.

— Много си подхождаме — усмихна се тя.

Остави я във фоайето с куфара й и след половин час тя се качи на самолета. Малко след излитането Мередит извади лаптопа си. Работи едва час, след това го прибра, облегна се в креслото на самолета и затвори очи. Мислеше за Кал. Не можеше да си представи каква жена би го привлякла. Питаше се дали би го впечатлило хубаво лице, остър ум, глупост или приятелка, която да споделя душевните му терзания. С неговото враждебно отношение към брака и дългите връзки, бе трудно да се предвиди с каква жена би излизал. Даваше си сметка, че това изобщо не е нейна работа.

Седмицата бе дълга и се чувстваше уморена. Нямаше търпение да се види със Стив. Замислена за него, Мередит се унесе в дрямка и стюардесата я събуди, когато се приземиха. Тя бе една от първите, слезе от самолета, взе чантите си и хвана такси. В седем без десет в събота сутринта тя отвори вратата на апартамента им. Остави чантите в антрето, свали обувките си и влезе на пръсти в спалнята им, за да не го събуди. Той спеше дълбоко в леглото им, гол както обикновено, тя свали дрехите си и се пъхна под завивките до него. Той леко се размърда и я притегли към себе си, сякаш е била до него през цялата нощ, а после отвори очи и разбра какво се е случило.

— Ти си се върнала — прошепна Стив, тя се усмихна и кимна, после го целуна. — Липсваше ми — той я притегли още по-близо и тя почувства топлината на тялото му до нейното, когато започна да я целува.

— И ти ми липсваше — призна тя. Стив прокара ръка бавно по изящните извивки на тялото й и тя осъзна с копнеж колко много време е минало, откакто бяха заедно за последен път. Преди повече от седмица, близо осем дни, и двамата жадуваха един за друг.

След това нямаше нужда от повече думи, остана само страстта, която пламтеше помежду им като вечен огън от деня, в който се бяха срещнали. И двамата копнееха за това, искаха го, отчаяно се нуждаеха от него. Колкото и малко време да прекарваха заедно, всеки момент за тях бе скъпоценен. Мина доста време, преди да продумат отново, а когато заговориха, копринената й руса коса се бе разпиляла по възглавницата, тя отново го прегърна и целуна.