Нощни криле

Втора глава

Прислоних се към количката, не бива така рязко да отвличат човек от работата му. Това е винаги болезнено. За миг в сърцето ми се впиха нокти. Лицето ми потъмня, пламна; очите ми не виждаха нищо, устата ми се напълни със слюнка. Побързах, колкото ми беше възможно, да взема предпазни мерки, за да забавя метаболизма и да се изключа от своите инструменти. Обърнах се, доколкото можах, прикривайки треперенето ей.

Хормон, третият член на нашата малка компания, стоеше, като се зъбеше весело и наблюдаваше недоволството ми. Не можех да му се сърдя. Не бива да се сърдим на необвързаните2, каквото и да стане.

Произнесох насила през стиснати зъби:

— Твоите издирвания увенчаха ли се с успех?

— И то голям. Къде е Евлуела?

Посочих нагоре. Хормон кимна.

— Е, какво откри? — попитах аз.

— Този град, със сигурност, е Рам.

— Никой не се и съмняваше в това.

— Аз се съмнявах, но сега има доказателства.

— Така ли?

— В кесията. Виж.

Той извади от туниката си своята кесия, сложи я на земята до мен и я разтвори широко, за да може да бръкне там с ръка. Като си мърмореше под нос, той започна да вади нещо тежко отвътре, нещо тежко от бял камък: дълъг мраморен цилиндър, както видях сега, дълъг и разяден от времето.

— От храма на императора на Рам! — възхитено възкликна той.

— Не трябваше да го вземаш оттам.

— Чакай! — извика той и отново пъхна ръка в кесията. Извади пълна шепа кръгли метални пластинки и със звън ги изсипа в краката ми. — Монети! Пари! Погледни ги, Наблюдателю! Ликовете на царете!

— На кого?

— На древните законодатели. Не познаваш ли историята на миналите цикли?

Аз го погледнах учудено.

— Навсякъде ти казваш, че не членуваш в нито един съюз, Хормоне. Но не може да си Летописец и да криеш това от мен?

— Виж ми лицето, Наблюдателю. Мога ли да принадлежа към какъвто и да е съюз? Нима там ще вземат Мутант?

— Може би — казах аз, като оглеждах златистата му коса, дебелата восъчна кожа, пурпурночервените му очи, щърбата уста. Хормон беше отгледан с тератогенични лекарства. Това беше урод, прекрасен по рода си, но все пак урод, Мутант, извън човешките закони и обичаи. От Третия Цикъл на цивилизацията. Мутантите нямаха даже свой съюз.

— Тук има още нещо — каза Хормон.

Кесията беше изключително вместителна; в сивия нагънат отвор можеше при необходимост да влезе целият свят, но в същото време тя беше с големината на ръка, не повече. Хормон извади от там части на механизми, ролки със записи, ъгловати предмети от кафеникав метал, които можеха да бъдат старинни инструменти, три квадратчета от блестящо стъкло, пет късчета хартия (хартия!) и още цял куп различни старинни предмети.

— Виж — каза той. — Плодотворна разходка, Наблюдателю! И всичко това е събрано не просто така. Всеки предмет е записан, снабден е с етикет: пласт, възраст, разположение. Тук са десет хилядолетия на Рам.

— А струваше ли си да вземаш тези неща? — попитах със съмнение.

— Защо пък не? Кой ще се сети за тях? Кой в нашия цикъл се грижи за миналото?

— Летописците.

— За тяхната работа не са нужни предмети.

— Но защо са ти на теб всички тези неща?

— Интересува ме миналото, Наблюдателю. Аз съм необвързан и се увличам от наука. Какво толкова? Нима уродът не може да търси знания?

— Разбира се, разбира се. Търси, каквото искаш! Запълвай времето си! Това е Рам. При изгрев слънце тръгваме. Надявам се там да намеря работа.

— Ти можеш да имаш затруднения.

— Защо?

— В Рам сега е пълно с Наблюдатели, можеш да не се съмняваш. Едва ли ще има голяма нужда от твоите услуги.

— Аз ще потърся милостта на Принца на Рам — казах аз.

— Принцът на Рам е труден, студен и жесток човек.

— Познаваш ли го?

Хормон вдигна рамене.

— Чувал съм туй-онуй. — Той започна да напъхва съкровищата си обратно в кесията. — Опитай си късмета, Наблюдателю! Имаш ли избор?

— Никакъв — казах аз и Хормон се засмя.

Той пъхаше плячката си обратно. Открих, че съм дълбоко засегнат от думите му. В този непостоянен свят той изглеждаше много сигурен в себе си, този необвързан тип, уродлив мутант, човек в нечовешки облик! Как можеше той да бъде толкова студен, такъв променлив? Той живееше, без изобщо да се интересува от бедственото си положение, и закачаше всекиго, който проявяваше страх. Хормон странстваше вече десети ден с нас, ние го срещнахме в древния град в подножието на Вулкана, на юг от морския бряг. Аз и не допуснах, че той ще се присъедини към нас. Той се самопокани, със съгласието на Евлуела, както ми се струва. Пътищата са тъмни и студени по това време на годината, горите гъмжат от всевъзможни зверове и старецът-, който пътешестваше с момичето, трябваше да бъде благодарен на съдбата, щом с тях върви мускулест младеж като Хормон. Въпреки че понякога имаше моменти, когато бих искал да го няма с нас. Като сега, например.

Бавно се върнах при количката си.

Хормон произнесе, като че ли едва сега е забелязал:

— Аз те откъснах от Наблюдението?

Отговорих спокойно:

— Да.

— Извинявай! Продължавай си работата. Аз ще те оставя на мира — и той ми подари ослепителната си крива усмивка, толкова изпълнена с очарование, че изглади високомерието на думите му.

Натисках клавиши, въртях скалите за фина настройка, наблюдавах циферблатите. Но не изпаднах в транс, защото ми пречеше присъствието на Хормон и страхът, че той отново ще наруши концентрацията ми в най-важния момент, въпреки обещанието си. Все пак не издържах и отместих поглед от апаратурата. Хормон стоеше от другата страна на пътя, изпънал шия, за да открие поне някаква следа от Евлуела. Когато се обърнах към него, той почувства това.

— Нещо не е в ред, Наблюдателю?

— Просто моментът е неподходящ за работа. Ще почакам.

— Кажи ми — попита той, — когато враговете на Земята дойдат от своите звезди, твоите машини ще помогнат ли действително, за да се разбере за това?

— Сигурен съм, че да.

— А после?

— После ще уведомя Защитниците.

— След което твоята работа няма да бъде нужна повече на никого?

— Сигурно — казах аз.

— А защо вие сте цял съюз? Защо не един специализиран център, където да се извършва Наблюдението? За какво е нужна мрежата от странстващи Наблюдатели, безкрайно търсещи някого?

— Повече са векторите за детекция — казах аз, — по-голяма е вероятността за ранно откриване на нашествието.

— Тогава отделният Наблюдател може старателно да си прави Наблюденията и нищо да не забележи, ако окупаторите са съвсем наблизо.

— Така можеше и да бъде. Затова ние използваме голямо количество Наблюдатели.

— Аз пък мисля, че вие довеждате нещата до крайност — засмя се Хормон. — Ти действително ли вярваш в нападението?

— Да — казах твърдо. — Иначе животът ми щеше да е минал напразно.

— А защо е нужна Земята на хората от звездите? Какво толкова има тук, освен развалини от древни империи? Какво ще правят те със западналия Рам? С Парриш? С Корсалем? Прогнили градове! Полуоткачени принцове! Слушай, Наблюдателю, признай си: нападението е мит и три пъти дневно ти извършваш абсолютно безсмислени движения, нали?

— Моят занаят, моята наука е да Наблюдавам. Твоят — да се подиграващ. Всеки със способностите си, Хормоне!

— Е, извинявай — каза той с ужасяваща насмешка. — Ти върви и Наблюдавай!

— Отивам.

Побеснял, аз се обърнах към инструментите си, като бях решил да игнорирам каквато и да е негова намеса, колкото и жестоко да беше това. Звездите ме гледаха; аз се взирах в сияещите съзвездия и мозъкът ми автоматично регистрираше многобройни светове. Ще Наблюдаваме, мислех си аз. Ще бодърстваме, въпреки шегобийците.

Изпаднах в транс.

Вкопчих се в ръчките и позволих на стремителния енергиен поток да протича през мен. Позволих мозъкът ми да обхване цялата вселена и започнах да търся прояви на враждебност. Какъв екстаз! Какво невъобразимо наслаждение! Аз, който никога не бях напускал своята малка планета, се скитах по черните пространства на вселената, носейки се от една пламтяща звезда към друга, виждах планети, които се въртяха като пумпали. Лица се обръщаха към мен, когато аз прелитах край тях. Лице без очи и с множество очи, цялата достъпна за мен и населена с много раси галактика. Търсех и най-малкото съсредоточаване на вражеска сила. Изследвах подземни шахти и военни укрепления. Аз търсех, както търсех четири пъти дневно в течение на целия си дълъг живот, обещаните ни окупатори, завоеватели, които са предопределени на стари години да завладеят нашия доста изнемощял свят.

Не намерих нищо, но когато излязох, от състоянието на транс, потен и изтощен, видях Евлуела.

Тя се спусна като перо на райска птица. Хормон я извика и тя изтича при него, боса, с потрепкващи малки гърди, и той разтвори силни ръце срещу нейната крехкост, и те се прегърнаха, не страстно, но радостно. Когато той я пусна, тя се обърна към мен.

— Рам — възкликна тя. — РАМ!

— Ти видя ли го?

— Целия. Хиляди хора! Огньове! Булевардите! Пазара! Развалините от минали цикли! Ех, Наблюдателю, колко е прекрасен Рам!

— Тогава полетът ти е бил сполучлив — казах аз.

— Чудо!

— Утре тръгваме на път и ще спрем в Рам.

— Не, Наблюдателю, тази вечер, сега! — Тя беше като вироглаво момиченце, лицето й светеше от възбуда. — Останало ни е съвсем малко! Погледни, то е съвсем близо!

— За нас е по-добре най-напред да си отпочинем — казах аз. — Нали не искаме да се явим в Рам уморени?

— Ние ще можем да си отпочинем, когато отидем там — възрази Евлуела. — Хайде! Събирай всички неща! Ти си направи вече Наблюдението, нали?

— Да, да.

— Тогава да вървим! В Рам! В Рам!

Огледах се към Хормон, търсейки подкрепа. Нощта беше вече настъпила: дойде време да се разположим на лагер, за да поспим малко.

Този път Хормон се присъедини към мен. Той каза на момичето:

— Всички се нуждаем от почивка. Ще тръгнем на разсъмване.

Евлуела се нацупи. Сега тя приличаше на дете повече от всеки друг път: Крилете й спаднаха: неоформеното й тяло клюмна. Тя сгъна обидено крилете си, които се превърнаха в две възвишения на гърба й с размер на юмрук, събра разхвърляните на пътя дрехи. Докато се разполагахме на бивак, тя се обличаше. Аз разделих хапчетата за храна; вмъкнахме се в спалните чували; заспах трудно и сънувах Евлуела, която изпъкваше на огнения фон на разпадащата се на късчета Луна, и летящия до нея Хормон. Два часа преди разсъмване аз се събудих и извърших първото за новия ден Наблюдение, докато те още спяха. После ги накарах да станат и ние се насочихме право към приказния свят на Империята, тръгнахме право за Рам.