Нощно шоу

4

Заби по „Дона Лола“. Катафалката ги следеше неотлъчно.

— Ами сега?

— Спри колата — каза Джак.

— Тук?!

Улицата бе тъмна и безлюдна. Край тротоарите бяха паркирани няколко коли и тук-там светеше някой прозорец, но хора не се мяркаха.

— Да видим какво ще направи.

Дани кимна, намали и спря. Превключи на нулева и вдигна ръчната спирачка.

Погледна в огледалото. Катафалката пълзеше след тях. На няколко метра спря. Шофьорът беше сам. Лицето му не се виждаше ясно — само две тъмни петна, където трябваше да са очите. Нямаше коса.

— Той е — прошепна Дани. — Мъжът от ресторанта.

Джак погледна през задното стъкло.

— Сигурна ли си?

— Струва ми се, че да.

Мъжът от катафалката запали дългите светлини. Блясъкът в огледалото ги заслепи. Дани присви очи и го блъсна нагоре. Светлината огря тавана.

Джак се обърна напред.

— Гаден кучи син.

— Какво иска?

— Очевидно иска да те уплаши.

— Най-малкото — промърмори Дани.

— Да не е някаква мръсна шега? Може би някой иска да внесе малко разнообразие в живота ти?

— Шега ли?

— Не е изключено. Виж каква ирония: досаден тип преследва нощем кралицата на филмите на ужаса с катафалка!

Дани кимна.

— Наистина някому може да се стори забавно.

— На някой с жестоко и просташко чувство за хумор.

— На Майкъл?

— А какво ще кажеш за старото си приятелче Ал?

— О, Боже, знаеш ли кой е последният му филм? „Собственикът на погребалното бюро?“

Джак подсвирна.

— Смятам, че мистерията е разбулена.

— Не съвсем. Откъде би могъл да знае, че тази вечер ще сме в „Джо Алън“?

— Може да ни е проследил от студиото. Би познал колата ти, нали?

— Разбира се.

— Откачалката се появи чак в края на вечерта ни. Ал сигурно му се е обадил по телефона, казал му е къде да ни намери и той се е домъкнал.

— Ал е способен на подобно нещо — каза Дани. — Не е изключено да е той и все пак… не знам.

— Това е единственото разумно обяснение.

— Недей! — изкрещя тя, когато Джак отвори вратата.

— Веднага се връщам.

— Джак, за Бога!

Той тръшна вратата и се отправи към катафалката. Дани изскочи от колата. Направи крачка към катафалката, ала страхът надделя и тя замръзна пред отворената врата.

— Джак, върни се!

Той дръпна вратата и катафалката се разлюля. Изведнъж вратата откъм шофьорското място с трясък се отвори. Мъжът се хвърли към Дани с разперени ръце и зейнала уста.

Тя тутакси разбра, че огромните вампирски зъби са изкуствени.

Театър. Безвкусен театър.

Джак се спусна към тях, опитвайки се да го изпревари. Ала Дани виждаше, че няма да успее.

Мъртвешки бледият непознат вече беше твърде близо, безумният му крясък оглушаваше ушите й.

Тя скочи в колата и тръшна вратата. Тъкмо натискаше копчето за заключване, когато той сграбчи дръжката на вратата. Задърпа я и колата се разтърси.

Тогава непознатият притисна младото си лице в стъклото. Направи безумна физиономия, носът и брадичката му се разплескаха, очите му се изцъклиха. Езикът му се проточи през изкуствените зъби и облиза прозореца.

Джак посегна да го удари, но той отскочи назад, обърна се и побягна.

Джак се хвърли подире му. Двамата хукнаха по улицата. Младежът се отказа от странната си прегърбена стоика. Сега тичаше с изумителна бързина — с наведена глава, свити в лактите ръце и огромни крачки. Разстоянието между двамата постепенно се увеличаваше. Непознатият свърша надясно и нагази в тревата. Потъна в сянката на някаква тъмна къща. Джак се завъртя на пети и се втурна обратно.

Дани се пресегна през седалката и му отвори вратата. Ала той не влезе в колата. Профуча покрай нея. Дани се обърна назад и видя, че Джак се навежда към предната гума на катафалката. Той отви нещо и го хвърли в тъмнината. Вентилът? Мушна ръка в джоба си и извади малък предмет. Дани не успя да го види. Той го притисна към гумата.

Дани погледна към къщата, взря се в мрака. Момчето не се виждаше.

Обърна се. Джак все още клечеше до гумата.

— Побързай — прошепна тя.

Изведнъж реши, че може да му помогне. Запали колата и се приближи до катафалката на заден ход.

Джак се изправи. Хвърли поглед към спадналата гума и прибра ключодържателя в джоба си. Чак тогава се качи в колата. По челото му блестяха капчици пот. Намигна й. Изглеждаше разярен, но тържествуващ.

— Хак да му е на малкия задник — каза той и тръшна вратата.

Дани засили колата към потока от светнали фарове на автомобили по „Лоръл Каниън“.