Новите български демони

Кутията на Пандора се отваря

На 27.11.2007 г. българските медии съобщиха, че пловдивският полицай от пътна полиция Тодор Джурков е бил задържан на пътя за София, а в колата му са намерени 80 кг амфетамини. Малко след това в софийския хотел „Плиска“ беше арестуван Стоян Стойчев, който е съпровождал джипа с амфетамините. На последвалата пресконференция на полицията се разбра, че Стойчев, тогава оповестен само с инициалите си С. С., бил водач на престъпна група, която се занимавала с производството на синтетична дрога. В жилищата му в София, Пловдив и Батак са намерени според твърденията на полицията суровини за производството на синтетични наркотици. Разследването показа, че дрогата в колата на Джурков е натоварена в къщата на Стойчев в Батак.

Като цяло ставаше дума за наркотични вещества на стойност 320 милиона долара. Полицай Джурков остана в ареста, а Стойчев беше освободен и за него се говореше само като за свидетел. Според в. „Капитал“ полицейски сведения за него никога не са постъпвали в прокуратурата. Нямало достатъчно доказателства. Бащата на Джурков, Георги Джурков, от своя страна, твърди в едно интервю във в. „Труд“ от 10 януари 2008 г, че Стоян Стойчев само е използвал сина му. Под предлог, че колата му била развалена, накарал Джурков да превози наркотиците с надеждата, че като полицай няма да бъде спрян.

Стоян Стойчев и Тодор Джурков всъщност са братовчеди. Починалата съпруга на Джурков-старши е балдъза на бащата на Стоян Стойчев, Ангел Стойчев. Двете семейства са от малкия град Батак.

Един ден след залавянето на амфетамините, главният секретар на Министерството на вътрешните работи Илия Илиев, отговарящ за борбата с организираната престъпност, подаде оставка. Обвиниха го, че е допуснал действия в разрез със закона, между които издаването на фалшиви български паспорти (става въпрос за случая със сръбския наркобос Будимир Куйович). Тогавашният шеф на Национална служба „Полиция“ Валентин Петров пое временно функциите на главен секретар.

На 30 декември 2007 г. от българската страна на граничния пропускателен пункт Капитан Андреево (между Турция и България) бяха задържани четирима души, между тях и един митнически служител, в два автомобила, които прекарвали 60 кг хероин. Малко след това в хотел „Санкт Петербург“ в Пловдив беше арестуван Будимир Куйович във връзка с контрабандата на хероин. Според медиите намереният хероин бил част от двутонна пратка от Турция през България за Западна Европа. На 3.1.2008 г. Илия Илиев заяви пред средствата за масова информация, че задържането на Куйович сваляло обвиненията срещу него и той трябвало да бъде възстановен на поста си. Вътрешният министър Петков обаче отказа да направи това.

Във връзка със задържането на Куйович бяха уволнени четирима полицаи, между които и заместник-началникът на полицията в Разград Тодор Димов. Вътрешният министър съобщи пред журналистите имената на четиримата. Още в периода септември-декември до медиите периодично достигаха детайли за разработването на Куйович, идващи очевидно от Министерството на вътрешните работи. Медиите (сред които седмичникът „Политика“, от 11–17.1.2008 г.) съобщиха, че полицията в Разград през юни била научила, че известният наркобос Куйович ще пристигне в нейния район. Ставало въпрос за контрабандата на два тона хероин. Не било известно как Куйович е влязъл в България, след като през 2005 г. беше екстрадиран и беше придружен до сръбската граница лично от тогавашния главен секретар на вътрешното министерство Бойко Борисов. Една от причините за екстрадирането бе участието му в нелегално производство на амфетамини. В Пасарел бяха открити и ликвидирани лаборатории на Куйович. В резултат на което му бе забранено да влиза в България за срок от десет години. С одобрението на тогавашния главен секретар Илия Илиев полицията в Разград започнала разработка на Куйович. Чрез полицейска свръзка му били предложени български документи за самоличност. Лицето, предоставило самоличността си на разположение за тази цел, било дало съгласието си. Действията на Илиев несъмнено са били противозаконни не само защото не е уведомил министъра на вътрешните работи, а и защото за такава разработка му е била необходима съдебна заповед. Досега той не е дал обяснение за това. През септември шефът на полицията Валентин Петров научил за наблюдението на Куйович и заминал за Разград, за да поеме лично случая. Тогава бил предупредил Димов да прекрати следствието. Засиленият му личен интерес обаче породил подозрения у Димов. Във в. „Капитал“ от 5.1.2008 г. се разказва за връзките на Куйович с търговията с наркотици и амфетамини. Невена — сестрата на Стоян Стойчев — е имала връзка с Филип Найденов — Фатик, който беше застрелян през 2003 г., и имала от него шестгодишно дете. Бащата на Фатик — Шабан (с турско-кюрдски произход и както се говори, собственик на транспортна фирма), пристигнал през 70-те години в България и бил внедрен в специфични търговски операции на Държавна сигурност, между които и търговия с амфетамини и оръжие от България за Близкия изток. Други източници пък твърдят, че той „като търговец на наркотици с активната подкрепа на Държавна сигурност и комунистическото правителство на България е изградил и поддържал за тях контрабандни канали“49.

По онова време амфетамините се произвеждали в държавното фармацевтично предприятие, в известен смисъл от името на държавата, и се продавали в Близкия изток. Амфетаминът от България бил с по-ниско качество и поради това неподходящ за западноевропейския пазар. И до днес е така. Амфетамините за западните пазари се произвеждат днес в Полша. И така, приемникът на Фатик-младши според българските медии бил сърбинът Будимир Куйович, и то не само що се отнасяло до синтетичната дрога, а и като партньор на Невена в търговията и в живота. Двамата делели общо жилище в Пловдив и били регистрирали две общи фирми в България на името на Куйович — „Дата нет“ и „Бенд груп“. Последната Куйович вече бил продал на един египтянин.

Невена Стойчева и Стоян Стойчев са деца на бившия функционер и офицер от полицията генерал Ангел Стойчев, бивш началник на РПУ „Кремиковци“ и заместник-началник на Централно софийско управление на полицията в периода 1986–1989 г, депутат и делегат на XIV конгрес на БКП. Днес дъщерята на този висш партиен и полицейски кадър е в съдружие с престъпника Куйович.

Ангел Стойчев в момента е собственик на популярния ресторант „Монтерей“ на бул. „Жолио Кюри“, в непосредствена близост с германското посолство, където бившият пенсиониран началник от Първо главно управление на Държавна сигурност Любен Гоцев от време на време се среща с „приятели“, сред които бивши и настоящи дипломати. Гоцев бил близък (поне така се шушука) с различни босове, като Маджо, за когото пък се говори, че поддържал контакти с Румен Петков. Разбира се, нищо от това не можа да се докаже.

В интервю пред Нова телевизия Тодор Димов, един от уволнените във връзка със случая „Куйович“ полицаи, каза, че след огласяването на името му в медиите се чувства застрашен. Застрашено било и семейството му. Поради това се обръщал към обществеността. Димов отправи сериозни обвинения. Високопоставени служители на вътрешното министерство били в сътрудничество с организираната престъпност и я покривали. Те не само си сътрудничили с престъпниците, но шпионирали и собствените си колеги. „Но интересното в случая с Куйович не е хероинът, който минава през нашата страна за Европа, а производството на амфетамини в България и продажбата им в Турция и Сирия“, заяви Димов. На въпроса, дали това производство е под защитен чадър, той отговори: „Не мога да знам със сигурност какъв е чадърът, но бях обезпокоен от факта, че се проявяваше изключителен интерес към оперативната работа и към провеждането на акцията“. Кой проявяваше интерес, беше следващият въпрос. „Валентин Петров, тогавашният началник на полицията. Още в началото на работата ни по случая Куйович колеги от ГДБОП ме предупредиха, да не се занимавам със сърбина, тъй като, казано на жаргон, ще бъда изпържен, защото те самите, когато работили по случая, били наказани, изпратена им била проверка. Посъветваха ме изобщо да не се занимавам с това. Да, пред специализирана комисия бих посочил някои данни, но тази комисия трябва да бъде наистина независима, а не както сега по нареждане на министъра има пет или шест проверки, при които се говори все едно и също и ме разпитват. По този начин оперативни сведения стават достояние на много хора“.

На 11.1.2008 г. Военна прокуратура в София разпитва Димов три часа. След разпита той сподели пред медиите, че писмено е поел задължението да мълчи и няма да прави публични изявления. Журналистите възприеха изказванията на Димов като обвинения, които бяха насочени, на първо място, срещу Румен Петков. В телевизионното предаване „Панорама“ на 11.1.2008 г. вътрешният министър Петков отхвърли обвиненията на Димов като несъстоятелни и изрично се обяви в защита на Петров. Основното му обвинение беше насочено срещу одобрените от Илиев незаконни следствени действия, преди всичко срещу издаването на фалшиви документи на топгангстера Куйович. Медиите цитират изказването му, че върху Илиев бил упражнен натиск да действа по този начин. Но както каза главният прокурор Борис Велчев: „Не е нормално да се издават български документи на сръбски гражданин, който е обвинен, че е наркобос от мафията. Така му се дава възможност да се движи свободно в Европа“50. Пред медиите Велчев изказа възмущението си от незаконните оперативни комбинации. Издаването на фалшиви документи на един криминално проявен без разрешение било абсолютно неприемливо. Що се отнася до обвиненията за връзки между Министерството на вътрешните работи и организираната престъпност и скандала с амфетамините, главният прокурор не каза нито дума.

„Вторият скандал е, както изглежда, по-лошият и е логично да го замажат“, пише Петя Владимирова, журналистка от вестник „Дневник“. „По притеснителен начин той подрежда в строго организирана система историите за превръщането на бивши генерали от милицията и полицията в престъпни босове. Фактът, че министерството се опитва да покрие канала за амфетамини, показва, че вероятно важни фигури от системата са оплетени в мрежата“51.

Вестник „Труд“ от 10 януари пък коментира, че този скандал дискредитира системата в такава степен, „че каквото и да казват министърът, парламентът и прокуратурата, вече няма никакво значение“.

В края на януари 2008 г. най-сетне настъпи това, което западни дипломати и журналисти много отдавна бяха предвидили. Цялата афера започна да се разтваря в нищото. Изведнъж беше официално провъзгласено, че главният секретар на МВР Валентин Петров, естествено, не закриля производството на синтетична дрога в България. Това било само интерпретация на журналистите, които погрешно са изтълкували думите на началника на разградската полиция Тодор Димов. Военният прокурор в София се притече на помощ на тази аргументация. „Тодор Димов категорично заяви, че не разполага нито с данни, нито с доказателства, че полицейски служители са прикривали престъпни деяния“. А самият Димов съобщи: „Никога не съм разказвал на журналисти, че Петров закриля търговията с амфетамини и че има личен интерес към нея. Изказването ми за оперативната разработка в Разград е било разбрано погрешно“52.

През февруари 2008 г. тези твърдения родиха своите плодове. Министър Петков лично връчи декрета на сваления от поста заместник-директор на полицията в Разград Тодор Димов, въз основа на който, той отново може да се върне на предишния си пост. А на 6 февруари парламентът гласува създаването на едномесечна следствена комисия по случая „Куйович“. Представителите на управляващата коалиция имаха мнозинство. Председателят на парламента също е от социалистическата партия. И противно на предложението на опозицията, която искаше тази комисия да се занимае с производството и търговията със синтетични наркотични вещества, тя ще разглежда само въпроса, как и защо сръбският наркопласьор Куйович е получил български документи за самоличност. Членът на комисията Бакалов, депутат от опозицията, смята, че въпросната група е създадена само за потулване на аферата. Сигурно и над Министерството на вътрешните работи бил разтворен предпазен чадър. Същия ден беше проведено и заседание на комисията по вътрешна сигурност с изслушвания на представители от Министерството на вътрешните работи и на ДАНС по темата за производството на наркотици. След заседанието депутатът от ДСБ Атанасов заяви, че имало очебийни различия между изказванията на ръководителя на ДАНС Сертов и на Министерството на вътрешните работи, което напълно отрича този проблем.

Предвид всички тези факти сериозните съмнения, възникнали по отношение на Министерството на вътрешните работи и лично към министъра на вътрешните работи са напълно оправдани, беше коментарът на високопоставен служител от едно западно посолство. Според него българското правителство очевидно иска да потули аферата.

Много от българските ми събеседници, между другото и в Центъра за изследване на демокрацията, с които се опитах да обсъдя тази афера, бяха изключително лаконични. Един представител на Центъра каза, че ставало дума за кутията на Пандора. Основният проблем вероятно никога нямало да бъде изяснен, а именно дали Румен Петков е прикривал тези тъмни действия, дали евентуално не защитава лични интереси, както се говори, или пък е замесен в нещо, непознато досега. Защото в България, както, разбира се, и в много други страни, всичко е възможно. Но обвиненията срещу вътрешния министър през пролетта на 2008 г. ставаха все по-тежки.

А после се заредиха удар след удар. Новинарската агенция „Фокус“ съобщи: „Бившата барета Алексей Петров е организирал срещата между министъра на вътрешните работи Румен Петков и бизнесмените от Дупница Пламен Галев и Асен Христов, известни като братя Галеви, и самият той е участвал в нея. Това заяви пред парламентарната комисия за вътрешна сигурност и обществен ред генерал Ваньо Танов, бивш директор на Националната служба за борба с организираната престъпност“. Новинарската агенция се позова на анонимен източник. Малко по-късно Румен Петков заяви за „Фокус“: „Политическата низост на един градски съветник от листата на ГЕРБ и неуспял кандидат за кметския пост в Русе доведе дотам, да се разкрие самоличността на офицер, работещ под прикритие, когото аз, встъпвайки в длъжност, заварих в министерството и който е работил с моите предшественици. Многократно е награждаван за заслугите си към държавата. Политическата спекулация (…) нанесе удар и на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС), защото този сътрудник на нашето ведомство работи днес там“.

Председателят на ГЕРБ Бойко Борисов, чиято партия Танов представлява в общинския съвет в Русе, се изказа лаконично по повод на това твърдение: „Бих искал да апелирам към всички, които са замесени в този скандал, да се въздържат от публични изказвания и да говорят само пред отговорните органи“. Последва нова афера. Стана известно, че Министерството на вътрешните работи е подслушало телефонните разговори на Иван Иванов, заместник-директор на Главна дирекция за борба с организираната престъпност, с известни величия от мафията. От тези разговори стана ясно, че той е прикривал машинациите им, за което е получавал материално възнаграждение. В записите се загатвало и за други замесени на най-високо равнище в Министерството на вътрешните работи. Заради това високопоставеният полицейски служител беше задържан. Твърдеше се също, че „вътрешният министър Петков преди месеци лично е бил информиран за акцията по подслушването и за излизащите наяве незаконни практики на неговите подчинени, но не е предприел нищо“53. Министър Петков обаче заяви, че не е знаел нищо за обвиненията срещу своя високопоставен сътрудник.

Правителството все още гласуваше доверие на министъра на вътрешните работи. Но той вече бе понесъл сериозен удар.

„Не е трудно да си представим — писа в края на март Андреас фон Белев от фондация «Конрад Аденауер», — че аферата и този път ще се разводни, ще бъде насочена в друга посока или просто ще омръзне“54.

После дойдоха две поръчкови убийства. В началото на април беше застрелян на път за дома си изпълнителният директор на „Атоменергоремонт“ (голямо предприятие от енергийния сектор в България) Борислав Георгиев.

Малко по-късно смъртоносни изстрели улучиха мъжа, с когото се бях срещнал в София преди година, някогашния мафиот, а после автор на книги за престъпните групировки Георги Стоев. Бях дълбоко разтърсен, когато научих за това. И в най-смелите си фантазии не бих могъл да си представя, че човекът, който беше преживял толкова много и беше оцелял, сега също е мъртъв. Българският писател Георги Господинов пише по този повод: „Колко още ще търпим да ни убеждават бодро, че калта, в която сме затънали, е поляна, изпъстрена с цветя? Не знаем кои са наемните убийци. Но виждаме демагогското намерение да ни продадат една илюзия като нещо реално. Знаем и кои са архитектите на тази илюзорна нормалност, която от време на време се разтърсва от изстрели и експлозии. Те са същите, които строят театралните декори за дипломатите от Брюксел, когато те идват в София“55.

Бомбата избухна на 13 април 2008 г. Министърът на вътрешните работи, около който се водиха толкова много спорове, подаде оставка с вялото обяснение, че иска да запази стабилността във вътрешното министерство, а в края на краищата и престижа на своята партия. За личната си отговорност каза само, че бил виновен за „някои кадрови решения в министерството и за дестабилизиране на правителството“. Всичко друго било клевета. Предния ден беше заплашил в. „Капитал“ с юридически действия, тъй като изданието публикува стенограмата от заседанието на парламентарната комисия за вътрешна сигурност от 26 март 2008 г, където подробно се разясняваше това, което от доста време циркулираше из българските медии. Ставаше дума и за срещата на министър Петков с братя Галеви през декември 2006 г. Специалистите наричаха подобен „мирен разговор“ съучастничество, а разговарящите — Consigliore (съучастници). След това започваше разпитът на генерал Ваньо Танов. Отначало той говори за търговията с наркотици и амфетамини (така наречената синтетична дрога). Най-важните групировки, които действат в България, били две организации. Едната — на сърбина Драгомир Райкович, който всъщност бил приемникът на Куйович. Другата била на братята Галеви от Дупница, с които се беше срещнал министърът. „През двете години, докато бях директор на ГДБОП — казва Танов пред комисията, — наистина постигнахме нещо, но до истинските лаборатории не стигнахме, нито до тези, които произвеждат синтетичната дрога“. По-нататък Танов продължава: „През тези две години постоянно изтичаше информация от нашата служба към тези две групировки. Някои колеги бяха уволнени, тъй като обслужваха различни групи от организираната престъпност“. Танов информира и за съмнителни контакти на главния секретар на министерството генерал Валентин Петров, който бил много близък с министър Петков и по време на събитията ръководил Национална служба „Полиция“. В края на 2005 г. бил регистриран разговор на Петров с едно лице, срещу което се водело следствие. Ставало дума за Георги Самуилов. Той бил посредник между високопоставени служители на министерството и собствениците на известната фабрика за алкохолни напитки — „Винпром Пещера“, за която имало съмнения, че е замесена в данъчни престъпления, и се твърдяло, че е спонсорирала предизборната борба на управляващата социалистическа партия. Посредникът Самуилов се бил срещнал с генерал Петров, след това се обадил по телефона на един от собствениците на „Винпром Пещера“ и му съобщил, че има проблеми (с полицията), които обаче можели да се разрешат. (Шефът на предприятието, от своя страна, оспори отправените обвинения.)

Танов информирал министъра за подслушаните разговори, поне така твърди в показанията си. Вътрешният министър Петков му отговорил, че той лично е наредил на генерал Петров да се срещне с тези лица. Няколко дни по-късно Танов казал на ръководството на министерството, че не може и не иска повече да ръководи ГДБОП. „Вече нямах доверие в генерал Петров“, заявил Танов пред комисията. „Имах други идеи и виждания за дейността на тази дирекция — тя наистина трябваше сериозно да работи срещу организираната престъпност, но първо беше нужно напълно да си изясни структурите, за да провежда след това конкретни, а не чисто рекламни акции, като например да конфискува двадесет или петдесет кила наркотици, без да проследи цялата мрежа. През тези две години нямаше почти никакви операции срещу организираната престъпност“.

Танов разказва и друг много показателен случай. Една събота на заместник-директорката на ГДБОП било наредено незабавно да изготви списък с всички водени досега следствия. Когато Танов разбрал за това и попитал колежката си кой е наредил, тя му отговорила: „Ръководството“. А именно Сашо Петров, началникът на кабинета на вътрешния министър. При друг случай на изтичане на информация бил докладвал за братя Галеви на „един много високопоставен човек в държавата“. Два дни по-късно изчезнали два много важни секретни доклада, които били изготвени от неговата дирекция и изпратени в министерството. Тези секретни доклади по странен начин се озовали на бюрото на генерал Петров. За това била информирана и прокуратурата. Когато се опитал отново да си получи докладите, се учудил много, че те не били регистрирани като официални ведомствени документи.

Запалката, такъв бил прякорът на вече оттеглилия се министър на вътрешните работи Петков в средите на следователите. Пред парламентарната комисия Танов разказва и как се е появил този прякор. Докато бил на служба, бил начело на разработка срещу ръководителката на една митническа служба в София. Тази служителка била задържана през декември 2005 г. по обвинение, че е взела подкуп, със съмнение, че не е преследвала данъчни и митнически престъпления на фирми, внасящи стоки от Китай и Турция. Неговите следователи били разкрили цялата мрежа около въпросната началничка. Само един прякор, който се споменавал в подслушаните телефонни разговори, не им бил известен — „Запалката“. В същото време се водело следствие срещу началника на кабинета на министър Петков, Сашо Петров, за изнасяне на информация. В един от подслушаните разговори митническата служителка питала свой познат: „Какво ще правим, ако сега започне следствие срещу началника на кабинета на «Запалката»?“. Така следователите разбрали, че става дума за Румен Петков. Участниците в операцията се уплашили, според Танов, и решили да прекратят разследването. Единият доброволно излязъл в пенсия. Другият по-късно бил уволнен.

Предвид подобни тревожни факти и взаимозависимости наистина е оправдано наличието на съмнения по отношение на Министерството на вътрешните работи и персонално на министъра, се казва в един алармиращ документ на западноевропейско посолство: „Ако България опита да потули и тази афера, като много други преди това, на българското правителство и по-специално на Министерството на вътрешните работи, би трябвало недвусмислено да се обясни, че при тези обстоятелства вече не е възможно изпълнено с доверие сътрудничество и обмяна на сведения за борба с организираната престъпност. Членството на България в Европол би трябвало поне временно да се прекрати. България все още е далеч от разбирането за правова държава“.