Шон не успя да намери жив свидетел за присъствието на Чамп в Барака № 2 по времето на убийството. Това автоматично върна името на учения в списъка на заподозрените за убийството на Лен Райвест. Телефонът на Шон иззвъня, докато пътуваше към къщичката на Алиша.
— Получихме съобщение от собствениците на Бабидж Таун — осведоми го Джоун.
— Кои са те?
— Не знам.
— Как тогава реши, че съобщението е от тях?
— Използваха предварително уточнените пароли и начин за връзка. След убийството на Райвест те променят становището си за присъствието ни в Бабидж Таун. Но ако все пак демонстрираш някакъв напредък…
— Джоун! — нетърпеливо я прекъсна Шон. — Скъсвам си задника, за да направя точно това! Едва ли си виждала по-високи каменни стени от тези, които ни заобикалят тук! На всичкото отгоре още не знаем кой ни плаща!
— Все пак си открил нещо, така ли?
Той се поколеба само за миг, след което я информира за германските военнопленници.
— Нима мислиш, че това има нещо общо със смъртта на Мънк Тюринг? — засече го тя.
— Възможно е. Много ще ми помогнеш, ако успееш да изровиш отнякъде списък с имената на германските военнопленници, които са били затворени в Кемп Пиъри по време на войната. Надявам се, че след като успя да уточниш маршрута му в Англия, ще можеш да направиш същото и за Германия. Аз от своя страна ще се опитам да надникна в задграничния му паспорт, разбира се, ако успея да го измъкна от ФБР.
— Ще видя какво мога да направя. Имаш ли идея къде по-точно е бил в Германия?
— Никаква.
— Чух, че си поискал средства за екипировка.
— Има такова нещо.
— Но не си дал никакви подробности.
— Нищо необикновено, повярвай ми.
— В такъв случай можеш да ми кажеш за какво става въпрос.
— Джоун, ако не искате да отпуснете средствата, просто ми кажи. Открил съм на добра цена нещата, които ми трябват. Част от тях могат да се вземат и под наем.
— Не оспорвам разходите.
— В такъв случай за какво става въпрос?
— Имам чувството, че криеш някаква информация от мен.
— Когато имам конкретни резултати, ти ще си първата, която ще ги научи.
— Какво е положението с твоята откачена партньорка?
— Какво имаш предвид, по дяволите? — вцепени се от изненада той.
— Аз също си имам източници — лаконично отвърна Джоун.
— Тя е добре.
— Сигурна съм. Но ако приемеш един приятелски съвет, не разчитай на една психически неуравновесена личност да ти пази гърба в кризисна ситуация.
— Гърбът ми си е окей.
— На мен ли го казваш? — иронично подхвърли тя. — Убедена съм, че това се отнася и за някои други части на тялото ти. Но ако говорим сериозно, трябва да повторя, че човек никога не трябва да оставя живота си в ръцете на приятели. Трима души вече намериха смъртта си, Шон. Никак не ми се ще четвъртият да си ти!
Линията прекъсна, а Шон се прокле за обзелите го съмнения в стабилността на Мишел. Какво щеше стане, ако тя изпаднеше в криза точно когато са на територията на секретната база? Нямаше ли да доведе до смъртта и на двамата?