Окото на Бога (Песни от космическите друми — 2)

Няколко думи от автора

Здравей! Мислеше си, че съм потънал в небитието така, както се появих? Да, ама не — просто си имах ДРУГА РАБОТА. И ако ме попиташ какво е било толкова по-важно от книгите-игри, че да изчезна за цели две години… Много просто — учех се. Постудентствах малко… Но, което е главното, мъчех се да му хвана чалъма на доброто писане. Може и да съм успял. Във всеки случай изобретих нещо ново, с което ще се запознаеш в тази книга. Няма да се хваля, но ще отбележа, че поне според мен тя доста се доближава до компютърните игри. Ще ти кажа и защо: лично на мен картите на Блонд са ми дяволски отегчителни. На девет десети от квадратчетата му нищо не се случва — само ти казват „Продължаваш…“ и това си е. Е, как при тези условия да спазваш правилата и да се движиш квадратче след квадратче — дори ако имаш реалния шанс да намериш нещо полезно на следващото? Освен това, след като веднъж си минал отнякъде, няма начин да преживееш нещо ново на същото място. Моят метод — плаващи кодировки — решава едновременно двата проблема. Първо, кодировките ти дават пълното право да се мотаеш навсякъде, където ти харесва — стига да имаш кодировка за даденото място. Никакви правила на движение, никакви празни квадратчета. И второ, на едно и също място можеш да преживееш куп различни приключения, които зависят само от кодировката — като при това боравиш с една и съща карта! Както сам ще видиш, решението е гениално просто… Но ми струваше повече от година експерименти, за да можеш днес ти да се запознаеш с първата и уникална по рода си симулационна книга-игра.

И за да не кажеш, че просто се хваля, приветствам те с добре дошъл в „Окото на бога“!

Крис

2.12.1996 — с. Есеница