Омагьосан кръг

3.

Сет караше обратно към Лексингтън много бавно. Почти не забелязваше преминаващите покрай него коли, нито пък красотата на есенния пейзаж. Въпреки разкоша на Айдьл ауър, въпреки глупавото от финансова гледна точка решение на Кортни да не продава нито земята, нито конете, Сет съвсем по донкихотски искаше да й помогне и щеше да направи каквото може, за да успее тя да запази фермата.

Никога нямаше да забрави чувството, което изпита, когато баща му му каза, че ще трябва да продадат фермата си и да се преместят в Лексингтън. Те не пострадаха финансово — баща му печелеше дори повече от продажбата на застраховки за коне, с която започна да се занимава — но Сет никога не успя да преодолее тягостното чувство на поражение. В продължение на години се надяваше, че баща му ще откупи фермата, но той не го направи и накрая Сет престана да мисли за това.

Така ли бе наистина?

Да изгуби фермата щеше да е много тежко за Кортни, но много по-тежко щеше да й бъде, ако изгуби коня си. Тя нямаше семейство, което да я подкрепи, нито пък имаше професия, която да задоволи необходимостта й от реализация. Беше мислила само за Гас в продължение на толкова дълго време, че вече го приемаше като част от себе си. Може би всичко най-важно в живота й се свеждаше до успеха на жребеца, от него зависеше дори самоуважението й.

Първият му импулс беше да се възпротиви, да каже, че никой не бива да оценява себе си според своите постижения, но беше достатъчно честен, за да признае, че самият той го прави. Не знаеше поради какви причини — явно свързани с някаква дълбока психическа травма, но Кортни се бе изолирала от света и се бе посветила на целта си. Сет много силно искаше да й помогне да запази жребчето, но в самата нея имаше нещо, което още повече си струваше да бъде запазено, и Сет не би могъл да понесе то да бъде разрушено.

Сет се разположи върху любимия си стол в кабинета на Клей. Все искаше да попита приятеля си откъде го е купил. Би желал да има същия, когато си построи къща.

— Тя ме разходи из цялата външна част на фермата — заразказва на Клей, докато пиеха поредната чаша бърбън, този път с малц, гореща вода и лимон. — Старецът трябва да е бил много богат, за да купи такава забележителност.

— Той е купил само къщата, останалото е построил сам.

Сет подсвирна.

— Точно така. Било е преди около четиридесет години, но си спомням, че баща ми казваше, че е вложил почти всичко, което е имал. Трябвало е да купи три ферми, за да получи земята. Разрушил е съществуващите сгради, съборил е оградите, разкопал е пътеките и е започнал наново. Дори е направил езеро, на мястото на една от ливадите, а дърветата от двете страни на главната алея са били донесени от Апалачите. Татко казваше, че известно време хората говорели само за това. След като е продал конете си, не е имало причина някой да посещава това място и то постепенно било забравено.

— Сигурен ли си, че Кортни ще може да оцелее, докато жребчето започне да се надбягва? Не съм се отказал от опитите да го продам, но тя е толкова убедена, че той е превъплъщение на Пегас, че дори не желае да ме слуша.

— Мисля, че ще може.

— Не те питам какво мислиш. Искам факти и цифри, всичко, което можеш да ми кажеш за финансовото й състояние.

— Тази информация е поверителна. Не бих могъл да ти я дам, дори ако я имах, но я нямам. Кортни не работи само с мен.

— Слушай, когато загубихме фермата, баща ми имаше и друго поле за реализация, но, както изглежда, Кортни не разбира от нищо, освен от коне.

— Няма да умре от глад.

— Само ако продава. Синята трева на Кентъки не съществува никъде по света, но ако веднъж бъде павирана, тя умира завинаги. Намери начин да забавим кредиторите й, а аз ще помисля как да увеличим доходите на Кортни. В онези конюшни могат да живеят стотици коне, а не само шепата, които видях. Да не говорим, че те не успяват да опасат тревата дори само от най-близките до къщата ливади. Ще можеш ли да го направиш, без целият свят да разбере? Имам предвид, че тя ще се противопостави, ако узнае и реши, че сме я превърнали в съвместен проект.

— Сто процента ще го направи — каза Клей със сърдечен смях. — И пет пари не давам за теб, ако това се разчуе.

— Благодаря. Просто исках да се уверя, че ще си държиш езика зад зъбите. Всъщност по-добре да не се заяждам, а да си пазя силите за бизнеса.

— Или за леглото?

— Дано да имам шанс за това в скоро време. Колкото повече преуспявам в бизнеса, толкова по-малко ми върви в любовта. Мислех, че парите трябва да привличат, не да отблъскват жените.

— Не и типа жени, от които се интересуваш. Те могат да се влюбят само в един истински мъж.

— Не я намерих, докато бях беден, не я намирам и когато съм между бедността и богатството. Явно на въпросния истински мъж нещо му липсва.

— Не се продаваш евтино.

— Да се продавам? По дяволите, не ме искат дори без пари.

Свирещият клаксон на идваща насреща кола изкара Сет от вглъбението му. Той игнорира гневния поглед на шофьора — човек, когото познаваше от години — и се прибра в своята пътна лента. Ако в най-скоро време не престанеше да мисли за Кортни, сигурно ще бъде убит.

Пътуваше за среща с един от клиентите си. Уговореното място бе фермата Айдъл ауър, защото човекът търсеше къде да настани няколко кобили и Сет реши, че ще се пребори с Кортни да го приеме. Струваше му се, че ако той й препоръча нещо, тя задължително ще го отхвърли. Един петминутен телефонен разговор бе достатъчен, за да убеди Сид Фелпс, че Айдъл ауър бе най-подходящото място за неговите кобили. За да придума Кортни само да се срещне със Сид обаче, му бяха необходими цели тридесет минути и всичките му търговски умения.

Сет първо обсъди идеята с мениджъра на фермата и чак след това я предложи на самата Кортни. Да говори с Тед зад гърба й съвсем не беше по вкуса му, но той беше сигурен, че Кортни изобщо няма да изслуша предложението му. Тя явно бе твърдо убедена, че всички търговци на коне са си поставили за цел да унищожат отглеждането на породисти коне като индустрия и конкретно — самата Кортни.

— Бих искал да доведа един клиент да разгледа фермата ти — каза Сет, когато най-сетне реши да предложи идеята си на Кортни. — Не е доволен от условията, в които живеят кобилите му, и търси ново място.

— Защо избра мен? — попита тя с подозрение. Ако си внушеше, че тази среща е нагласена, тя най-вероятно щеше да откаже да се срещне с Фелпс.

— В момента това е единственото място, където има достатъчно място за конете му. Не всеки може да приеме сто коня веднага след инцидентно обаждане.

Това не беше пълната истина, но достатъчно се доближаваше до нея.

— Ще трябва да наема още работници.

— С парите, които ще получиш от Фелпс, ще можеш да наемеш колкото работници поискаш.

Тед беше казал на Сет, че възможността отново да върне на работа хората, които беше освободила, евентуално ще бъде единствената причина Кортни да се съгласи с някоя от идеите му. Айдьл ауър бе с изчерпан капитал поради причини, които за радост на Сет не бяха известни никому. Това означаваше, че за да се компенсират загубите, ще бъдат необходими милиони долари, а не просто стабилен годишен доход.

Единственият начин да се възстанови инвестиционният капитал бе да се продаде жребчето, освен ако то наистина не излезе шампион. Но ако рационалната страна на Кортни й подсказваше, че трябва да продава, емоционалната активно протестираше. Дори Тед не можеше да я убеди, а Сет не би трябвало даже да си го помисля.

Сет знаеше, че интересът му към Кортни се бе превърнал от професионален в емоционален, но това не променяше ситуацията. Всъщност ако инстинктът не го лъжеше, а обикновено беше така, това само щеше да усложни, а може би и да влоши нещата.

Да я посети пак толкова скоро не беше най-умното нещо, което можеше да направи. Кортни ясно му даде да разбере, че няма желание да го вижда. На практика май нямаше нещо, свързано с него, което тя да харесва.

Той се засмя. Явно във всеки прагматик живееше частица от средновековния странстващ рицар или поне романтичното желание да помага на онеправданите.

Но защо избра точно Кортни? Имаше толкова други изгубени каузи, които можеха да бъдат предизвикателство за него, без да съществува заплахата да бъде засегнат в личен план. Той я харесваше, призна го пред себе си предишната нощ, иначе нямаше да може да заспи. Наистина я харесваше, но още не знаеше защо.

Не можеше съвсем да игнорира външността й, фигурата й бе прекрасна, а и той изпитваше особен афинитет към чипото й носле, но като цяло Кортни не беше изключителна красавица. Оценяваше упоритостта й, но това не беше някакво силно привличащо качество. Не беше такъв и маниерът й непрекъснато да го оприличава на нещо, изпълзяло иззад някоя скала. Възхищаваше се на желанието, с което си вършеше работата, но и това не беше причината да я харесва толкова.

Сет още два пъти навлезе в средата на платното, преди да установи, че това, което прави Кортни толкова специална, е нейният несломим дух, отказът й да приеме за единствен изход този, който й сочеха всички, отказът да изостави мечтите си или вярата в жребчето. За един мъж, който бе изградил бизнеса и репутацията си върху безпристрастната оценка на своя продукт, познаването на клиента в тънкости и безкомпромисната работа, това би следвало да е като анатема. Но събрано в тази буйна червенокоса жена, за Сет то беше възбуждащо.

— Това просто е младежкото желание за рискован живот — измърмори под носа си, докато завиваше по алеята към фермата.

Едва не си глътна езика, когато видя мерцедеса на Фелпс, паркиран пред офиса. Въздишка на облекчение се отрони от устните му, когато осъзна, че богатият мъж не беше в компанията на бълваща огън червенокоса жена. Нуждаеше се от няколко минути насаме с Кортни, за да я поуспокои. Тя звучеше доста раздразнено по телефона.

Бързо излезе от колата и протягайки ръка на Фелпс, каза:

— Не те очаквах толкова рано.

— Жена ми е на нещо като прием. Ако не се появя там преди края, ще ми отреже главата.

— Мисля, че наистина не е необходимо да се бавиш повече, отколкото е нужно, за да погледнеш няколко от конюшните и едно-две пасбища — каза Сет. Ако успееше да го отпрати, преди да се появи Кортни, нещата щяха да се улеснят малко.

— Харесва ли ви това, което виждате? — Неочакваната реплика стресна и двамата. Сет погледна изражението на Кортни и надеждите му увехнаха. Всичките й оръжия бяха налице. Дори дрехите възбуждаха борбения дух — и сетивата.

Беше облечена в дънки, ботуши и червена връхна дреха. Сет не мислеше, че Кортни е с прекалено голям бюст, но тази червена блуза… беше почти като предизвикателство.

— Това място е много красиво — отбеляза Сид, — никога не съм виждал нещо подобно.

— Нещо подобно просто не съществува — отговори Кортни, прекалено остро за правилата на етикета. — Дядо ми искаше само най-доброто за конете си.

— Аз също, и смятам, че то е тук.

— Това ли е всичко, което имате да кажете? — Изненадата наруши ледената й надменност. — Не ви ли интересуват цените, качеството на моята помощ, репутацията на ветеринаря ми?

Сет изстена. Нямаше да мине лесно.

— Сет нямаше да ми препоръча вас, ако всичко не беше на ниво. А сега, както вече споменах на Сет, трябва да тръгвам, за една среща с жена ми. Ще известя фермата Хилтоп да изпратят конете ми още утре сутринта.

— Аз мога да се погрижа за това — предложи Сет. Изпрати Фелпс до колата му, като през цялото време очакваше Кортни да каже нещо, с което да провали цялата сделка. Тя обаче не го направи, поне докато колата на Сид потегли и Сет отправи благодарствена молитва за това.

— Всичките ти клиенти ли са от този тип надути глупаци? — попита Кортни, когато той отново се обърна към нея.

— Тази реплика е оскърбление за твоята интелигентност — каза рязко Сет.

— Този мъж не би различил кон от магаре.

— Не повтаряй като папагал думите на дядо си.

— Повтарям ги, защото ти толкова ме ядоса, че не мога да мисля — тросна му се тя. — Хора като него нямат място в бизнеса с коне. Такива трябва да отглеждат хрътки или камили.

— Не можеш да отричаш правото на Сид да се наслаждава на парите си както пожелае, само защото разбираш от коне повече от него. Той смята ли, че не можеш да използваш трактори, а това е, с което се занимава, само защото знае за тях много повече от теб?

— Дядо ми беше против хора като него да се занимават с коне — бързо намери какво да каже Коргни. — Той казваше, че те биха купили кон само заради родословието му, без дори да погледнат дали има четири крака.

Жалко е, че старецът е бил много по-загрижен за конете, отколкото за хората, помисли си Сет. Ако не беше така, може би внучката му щеше да бъде по-благосклонна към човешките същества, отколкото към конете.

— Това може и да важи за някои от собствениците, но не и за Сид — отсече Сет. Измори се да слуша предразсъдъците на дядо й от устата на Кортни. — Освен това, можеш да мислиш за парите, които ще ти носи всеки месец.

— Нямам нужда от парите му.

Сет изгуби търпение.

— Нека потърсим Тед — той хвана Кортни за ръката. — Бих искал да чуя как ще му кажеш същите думи.

— Махни си ръцете от мен — заповяда Кортни, опитвайки се да измъкне китката си. — Мога да вървя и сама.

Точно в този момент Тед се показа иззад ъгъла. Хамлет го следваше по петите.

— Идва ли вече мистър Фелпс? — попита мениджърът.

— Да — отговори Сет, преди Кортни да успее да отвори устата си, — но Кортни реши, че е надут глупак и смята да откаже да приеме конете му.

— Какво? — възкликна Тед и се извърна толкова рязко, че без малко да се спъне в Хамлет.

— Казах, че ми се искаше да му откажа — оправда се тя, хвърляйки на Сет унищожителен поглед. — Не съм казала, че ще го направя.

— Благодаря ти, Господи — промърмори Тед. — За момент си помислих, че наистина си си изгубила акъла.

— Това е в разрез с всичко, в което вярваше дядо ми — каза Кортни. — Би се обърнал в гроба, ако знаеше, че ще взема конете на някой, който ги е купил на търг, и който е избрал нашата ферма само защото му харесва как изглеждат конюшните.

— Държиш се така, сякаш те е страх да направиш нещо, което дядо ти не би одобрил, дори ако трябва да се направи точно това. — Раздразнението на Сет нарастваше и той се обърна малко грубо към Кортни, но това не му попречи да забележи изражението на болка в очите й. — Сид избра Айдъл ауър, защото вярва на моята преценка. Когато си толкова преуспяващ като него, нямаш време да вършиш всичко сам.

— Не ме е грижа, дори ако Фелпс е избрал нашата ферма заради красивите храсти — намеси се Тед. — Освен това мога да изтърпя цялото му високомерие, стига да си плаща сметките навреме.

— Ако искаш фермата да просперира, трябва да започнеш да печелиш повече пари — каза, вече по-меко, Сет.

— Не искам да го правя, отричайки всичко, в което вярваше дядо.

Кортни знаеше, че Сет няма никаква представа колко важен беше за нея дядо й. Дори сега, три години след смъртта му, тя още не можеше да приеме, че той няма внезапно да изникне иззад ъгъла, с разрошена червена коса, крещейки с всичка сила някакви заповеди.

Но това, което я вбесяваше най-много, беше фактът, че само преди шест месеца, когато се обърна към него, Сид Фелпс беше отхвърлил предложението й. Каза й, че му е известно колко зле вървят нещата й и се съмнява, че Кортни ще може да запази фермата.

А ето че сега, без нещата изобщо да са се променили, той беше готов на драго сърце да й повери конете си само защото Сет Камерън му беше препоръчал да го направи. Тя би насъскала Хамлет срещу него, ако не беше сигурна, че вместо да го разкъса, кучето ще започне да го ближе от радост. Само Гас споделяше недоверието към обичания от всички мистър Камерън.

Тед се насочи към офиса си.

— Чакай малко — каза Сет. — Моля те, обясни на Кортни дали имам право.

— Тя знае, че е така. — Тед се обърна към Кортни. — Дядо ти ми плащаше, за да движа фермата, а не да му давам съвети, но той винаги е знаел, че не съм съгласен с неговите виждания.

— Искаш ли да запазиш Гас? — намеси се Сет.

— Знаеш, че искам — отвърна Кортни нетърпеливо.

— В такъв случай ще трябва да забравиш доста от нещата, на които те е учил дядо ти, и да подходиш към проблема по-реалистично. Може да се наложи дори да продадеш малка част от земята си.

— Няма да продам нито метър — процеди Кортни, ядосана, че трябва да му обяснява неща, за които смяташе, че не са негова работа. — Дядо не искаше да ми оставя това място. Мислеше, че няма да мога да се справя с управлението му сама. Затова се разори — опитваше се да върне фермата в предишното й състояние, преди да умре. Но аз ще изправя Айдъл ауър на крака и ще го направя сама.

Двамата мъже я гледаха втренчено, поразени от силата на речта й.

Сет се опомни пръв.

— В такъв случай считай, че ще трябва да продадеш поне част от Гас.

— Кога най-сетне ще разбереш? — сопна се Кортни с треперещ от гняв глас. — По-скоро ще разпродам това място метър по метър, отколкото да продам и най-малката част от Гас.

Сет се почувства като глупак. Как не го бе разбрал по-рано? Та то бе пред очите му. Милувките, игрите, часовете, които прекарваха заедно, разбирателството помежду им. Не само фермата и дядо й, а най-вече Гас беше причината за държането на Кортни.

— Притежавам земя, конюшни и възможност да полагам грижи за конете — продължи Кортни. — Дори аз разбирам, че това, което трябва да се направи, е да се привлекат наематели.

— Ти имаш и собствен хиподрум за тренировки. Защо да не го използваш за обяздване на жребчета? — Сет се почувства малко по-добре, след като й предложи нещо, което би могло да й хареса. Може би това щеше да направи изражението на Кортни малко по-щастливо.

— Защо не? — вметна Тед с нотка на въодушевление в гласа си. — Ти се справяш много добре с конете. Джон и аз можем да се грижим за кобилите и магаретата.

— Не познавам никой, който би искал да обяздвам конете му.

Този път в гласа й нямаше нежелание и Сет започна да се надява, че е намерил слабото й място.

— След като видят как си подготвила Гас, хората ще почнат да се редят при теб — избъбра Сет.

— Не искам да ходатайстваш за мен — отвърна Кортни непреклонно.

— Няма да е необходимо да го правя. Те ще ме питат за теб. Не забравяй, че моята работа е да давам съвети срещу заплащане.

— Мислех, че само продаваш коне.

— След като купи коня, клиентът ми се нуждае от място, където да го държи, от някой, който да го обязди, и от такъв, който да го подготви за надбягванията. В случая най-лесно е да потърси съвет от човека, с когото вече е работил, и комуто има доверие…

— Колко удобно за теб.

— Така е и за клиентите ми. За мен би било по-лесно само да продавам, но клиентът трябва да получава това, което иска, в противен случай ще си намери друг търговец.

— Затова предпочитам сама да съм си шеф.

— Макар и да не съм си шеф, ми се струва, че конете на мистър Фелпс ще бъдат преместени възможно най-скоро.

— Но ние може би няма да бъдем готови до утре — запротестира Кортни.

— Знам. Ще ви стигне ли една седмица?

— Идеално — промърмори Тед, — ще бъдем готови.

— Добре. Почистете и останалите конюшни. Познавам няколко души, които търсят място за конете си. Мисля, че ще мога да ги зарадвам с новината, че съм намерил такова.

— Сет, не си ли позволяваш…

Но той си беше тръгнал, а Хамлет подтичваше след него. Кортни погледна Тед, обаче и той зяпаше след Сет, а на лицето му бе изписано възхищение. Обхвана я чувството на гняв и безсилие. Нямаше никакво значение, че Айдъл ауър беше спасена, при положение че Сет бе направил това. Тя трябваше да го направи.

— Мисля, че този мъж би могъл да продаде дори печки с въглища на арабите.

— Сигурна съм в това. Едно след друго той ме накара да правя неща, които изобщо не бих искала. Не знам какво го е подтикнало да дойде тук първия път, но оттогава нещата започнаха да се променят. И независимо от всичко, което казвам, той не може да повярва, че не желая помощта му.

— Конете на мистър Фелпс означават, че ще можем отново да наемем повечето от хората, които освободихме — поде делово Тед. — Означава също, че ще можем да си плащаме данъците навреме.

— Все още се изкушавам да кажа на Фелпс, че няма да приема конете му. — Това беше един последен жалък опит да се противопостави на необходимостта да прави неща, които не желае. Кортни знаеше, че всъщност не мисли това, което казва.

— Размисли — изскърца Тед. Беше много рязък. — Трябва да наема хора.

— Добре, върви. Мистър Фелпс може да изпрати конете си веднага щом ти и Сет приключите с приготовленията.

— Няма да е чак толкова лошо — въздъхна дълбоко Тед. — Даже ще е добре фермата да се напълни отново. С остатъка от парите ще можеш да си купиш още един или два добри коня.

— Гас ще ми донесе парите, от които имам нужда.

— Ако се окаже чак толкова добър, ще имаш нужда от кобили за разплод. Никога не бива да търсиш кобили набързо. Помисли върху това и сама ще се убедиш.

Тед се отправи към офиса си, а Кортни — към любимата си пейка под дървото. Наведе се, взе в ръка шепа жълъди и започна да си играе с тях.

Сега би искала само да се отърси от чувството за вина. Лесно си спомни как изглеждаше дядо й, когато беше ядосан. Гледаше я право в очите, пръстът му беше в опасна близост до върха на нослето й, а гласът му наподобяваше звука на гръмотевица, когато й крещеше, в желанието си тя да научи урока. Винаги завършваше, като я караше да се кълне в гроба на баба си, че до края на своите дни ще изпълнява това, което той е казал. Преди малко тя бе пренебрегнала двадесет години, изпълнени с такива обещания, и то благодарение на Сет Камерън.

Хамлет се приближи към нея и легна до пейката, но Кортни игнорира присъствието му. Той беше предател, също като нея. Започна да го замерва по главата с жълъдите. Той изръмжа в отговор. Падаше му се, задето тръгна със Сет. Кортни отново напълни шепата си с жълъди.

Все пак защо така изведнъж Сет се появи във фермата й? Някой трябваше да му е казал за Гас. Хората говореха, но тя знаеше, че не са много тези, които след едно виждане биха повярвали, че Гас е роден за шампион.

Днес той не се бе опитвал да я накара да продаде жребчето. Тогава защо дойде отново? Дали се беше отказал, или това бе просто ловка маневра, с която да наруши баланса й, а после отново да я притиска?

Дали наистина се интересуваше от нея? Определено не се държеше така. Убедена беше, че причината за посещенията му бе Гас и че Сет ще изчезне на минутата, след като жребчето бъде продадено. Много важно! Това щеше да го понесе, но съвсем не бе сигурна, че би могла да се справи, ако интересът на Сет наистина бе насочен към нея.

Започна да подава жълъдите на някаква катеричка, която безцеремонно отказа почерпката. Напоследък дори гризачите й бяха обърнали гръб.

Кортни трябваше да признае, че тези няколко дни преминаха по-вълнуващо, отколкото последните няколко години от живота й. Изведнъж нещата започнаха да се развиват твърде бързо и тя не успяваше да ги контролира.

Никой, освен дядо й, не беше успявал да я убеди да направи нещо, което не желае, а сега тя се остави на тази планина да я склони. Защо му отстъпи?

Тя знаеше защо.

Не й пукаше дали Сет си пада по нея, самата тя не знаеше със сигурност дали го харесва, но беше обзета от нещо като идея фикс да го накара да разбере, че не е глупачка.

Кортни взе някакво сухо клонче от земята и започна да го чупи на парченца.

Явно го харесваше поне малко. Наистина мразеше търговските агенти и всичко, което правеха, но щеше да бъде разочарована, ако той не се върнеше с конете на Фелпс. Всъщност по някаква причина бе решила, че Сет ще ги докара лично.

В някои отношения той й напомняше за дядо й. Естествено, те изобщо не си приличаха по външност. Дядо й беше нисък, слаб и жилав човечец с буйна червена коса. Сет бе огромен. Съмняваше се, че би могъл да мине през половината от вратите в Лексингтън, без да се навежда. Чупливата му сламеноруса коса бе винаги грижливо сресана, а на лицето си имаше няколко почти незабележими лунички. Дядо й, също като нея, обожаваше дънките, а Сет винаги носеше костюм и вратовръзка. Никога не изглеждаше притеснен. Беше олицетворение на хладнокръвието, абсолютно, абсолютно самоуверен. Затова й напомняше за дядо й. И двамата много добре знаеха какво правят.

Кортни взе в ръце друга клонка.

Чудеше се дали някога ще може да развие такава увереност в себе си. Чувстваше я, когато беше върху коня, но не и когато ставаше дума за пари, предпочиташе с милионите да се оправя Тед. Дядо й не правеше така, Сет — също.

Как щеше да се спасява, ако Тед беше напуснал? Засрамена и шокирана, тя осъзна, че първата й мисъл беше за Сет. Нито една жена не би устояла на изкушението да разчита на толкова внушителен мъж. Въпреки че бе толкова огромен, той й вдъхваше чувство за сигурност и защита, а не за брутална сила. Тя можеше да се бори и сама, никога не бягаше от конфронтации, но трябваше да признае приятното чувство на безопасност, което я обземаше, когато някой друг вършеше всичко това. Смущаващото бе, че образът на този някой за нея беше свързан със Сет.

Кортни яростно ритна начупените клончета.

По дяволите! Тя се интересуваше от него.

Насочи се към къщата, въпреки че не беше изпълнила задълженията си за деня. Знаеше, че ако отложи сегашната работа, това само ще затрудни нещата по-нататък, но в момента не можеше да мисли за друго, освен за един огромен мъж, който се беше намесил в живота й и заплашваше да започне да доминира в него.