Омагьосан съм!

ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА ТРАВМА

Друг зловреден ефект от псевдоомагьосването е, че възпитава у хората инертност, мързел и фатализъм.

Ако на човек не му върви в работата, в любовта или в учението, никак не е приятно да потърси грешките и у себе си, да признае, че не се е потрудил достатъчно или че просто силите и интелектът му не достигат за опрделена цел. Къде по-добре звучи просто да се оплаче, че е омагьосан! Тогава не е необходимо да се труди, да полага усилия, да се чувства непълноценен. Магията е нещо извън контрола му и, вместо некадърник, човекът се възприема като интересна и трагична жертва. Къде по-хубаво!

Лошото, обаче, е в това, че му липсва стимул да се стресне и да промени нещо у себе си. Отдава се на ленив фатализъм и шансът му да преодолее препятствията и да върви напред отпада. Така, заради успешния бизнес на някои шарлатани, един човек губи мотивиращата си воля, съвестта и съзнанието си. А има ли нещо по-вредно от това?!