Операция „Риба“

1

Извинявам се за пиперливия на места език на Афраний, но няма да съкращавам тези места в превода. Защото грубостта, макар и неприятна, си е много на място. Относно пикаенето например ще напомня, че в нашата мила татковина прасетата и политиците серат там, където ядат. И грубостта и пошлостта в случая не е на пишещия тези редове, а на извършителите. Е, прасетата поне си имат извинение че са прасета. Може пък и политиците да се оправдаят с това че са политици… Както и да е. Повтарям — няма да съкращавам такива места, защото съм убеден, че са си много на място независимо от грубостта. — Б.пр.

2

„Думите отлитат, написаното остава.“ — Б.пр.

3

Префектът — по нататък ще стане ясно — Б.пр.

4

Името в оригинала е Sacra scrinia — по-нататък обаче навсякъде ще използвам българския „свободен“ превод: тайна канцелария. Оригиналното име ми звучи доста непривично. — Б.пр.

5

„От яйцето до ябълката“ — след известно ровене открих, че древните римляни започвали обеда с яйца и го завършвали с ябълки — Б.пр.

6

Бързоноги. — Б.пр.

7

Ab urbe condita — 510 г. пр.н.е. — според традицията Ромул е основал Рим и е убил брат си Рем на 21 април 753 г. пр.н.е. и от тази дата римляните са отчитали всички събития. Така първа година е 753 г. пр.н.е., втора година е 752 г. пр.н.е. трета година е 751 г. пр.н.е., и т.н. 753 година е 1 година пр.н.е., 754 г. е 1 година от н.е., 755 е 2 година от н.е. Това летоброене се налага в Рим по времето на император Октавиан Август. По-нататък в текста ще стане ясно и как и защо. — Б.пр.

8

Res Publica — означава буквално „Общо дело“ — Б.пр.

9

387 г. пр.н.е. — Б.пр.

10

217 г. пр.н.е. — Б.пр.

11

Туткав, муден. — Б.пр.

12

197 г. пр.н.е. — Б.пр.

13

199 до 184 г. пр.н.е. — Б.пр.

14

113 г. пр.н.е. — Б.пр.

15

Става въпрос за река Елба и полуостров Ютландия, който е част от днешна Дания. — Б.пр.

16

105 г. пр.н.е. — Б.пр.

17

Става въпрос за сенаторите, от senex — старец. — Б.пр.

18

102 и 101 г. пр.н.е. — Б.пр.

19

58 г. пр.н.е. — Б.пр.

20

Когноменът е третото име на римляните, в случая Кота. Пръвото име е било личното, второто е било името на рода, от който човекът произлиза, а третото — когноменът — е било нещо като прякор, който се давал на даден човек и на неговите потомци. По-нататък самият Афраний разказва доста неща, свързани с Римската история. — Б.пр.

21

62 г. пр.н.е. — Б.пр.

22

61 г. пр.н.е. — Б.пр.

23

60 г. пр.н.е. — Б.пр.

24

Биберий означава пияница — Б.пр.

25

54 и 53 г. пр.н.е. — Б.пр.

26

15 март 44 г. пр.н.е. Иди се е наричал 13 или 15 ден от месеца. 15 през март, май, юли, октомври, 13 през останалите месеци — Б.пр.

27

88 г. пр.н.е. — Б.пр.

28

Става въпрос за границите на града Рим — там действат правила за управление, различни от тези извън града. Например в границите на града редовни войски нямат право да влизат, освен за триумф или овация. — Б.пр.

29

Извинявам се за израза, но реших да си го преведа буквално. — Б.пр.

30

Аз си мислех, че поговорката Tanstaafl! — „няма безплатен обяд“ е измислена от холандците. Явно съм бъркал! — Б.пр.

31

Тоя ме удари в земята! Сякаш ми описва нашите мили родни картинки в парламента и в държавната администрация! — Б.пр.

32

Аз пък затова го превеждам! Защото и моята държава е на същия хал! Само дето си нямаме наш Афраний, да държи изкъсо лайнарите и помиярите в Парламента и в администрацията — Б.пр.

33

Тоя тип направо ме разби — веднага се сещам за класическия пример с Уинстън Чърчил — идва на власт през 1940 година, когато Германия почти побеждава Великобритания, и губи изборите веднага след като печели войната — през юли 1945 година. — Б.пр.

34

30 г. пр.н.е. — Б.пр.

35

54 г. — Б.пр.

36

Тогава званието се е давало на пълководци за изключителни военни постижения и едва няколко десетилетия след Октавиан Август се свързва с върховната власт в Рим. — Б.пр.

37

28 г. пр.н.е. — Б.пр.

38

13 януари 27 г. пр.н.е. — Б.пр.

39

Царят царства, но не властва, хареса ми римата, затова оставих и оригинала! — Б.пр.

40

Има се впредвид Персийската империя. — Б.пр.

41

522 г. пр.н.е. — Б.пр.

42

Съжалявам, Афраний, малко късничко съм се родил за да го получа тоя достъп. — Б.пр.

43

63 г. пр.н.е. — Б.пр.

44

Преводът на горното изречение е: ДА ЖИВЕЕШ ЗНАЧИ ДА СЕ БОРИШ. — Б.пр.

45

Изкушавам се да пробвам с българския:

Б В Г Д Ж З К Л М Н

Щ Ш Ч Ц Х Ф Т С Р П

Тогава изразът ПОЛИТИЦИТЕ СА ЗАДНИЦИ става НОСИКИДИКЕ ЛА ФАЦПИДИ. Кеф. Мога да го кажа и по телевизията. И няма да се притеснявам, че някой задник ще се обиди, задето съм го сравнил с политик. — Б.пр.

46

85 г. пр.н.е. — Б.пр.

47

Сегашните Милано в Италия, Антакия в Турция и Картахена в Испания — Б.пр.

48

Нашето море — така римляните са наричали Средиземно море. Наричали са го също Вътрешно море — Mare Internum, тъй като Рим е владеел цялата му брегова ивица. — Б.пр.

49

Pax Romana — Б.пр.

50

17 г. — Б.пр.

51

При реформата на армията Гай Марий въвел и особен знак за всеки легион — сребърен орел с разперени криле — който е бил носен на висок прът. От тези знаци идва традицията на бойните знамена. — Б.пр.

52

Тук се натъкнах на още една мистерия. Явно става въпрос за Херон Александрийски. Той е добре известен, поне на математиците. Само че не е известно, кога е живял въпросният Херон Александрийски. Датите на раждането и смъртта му са неизвестни. Предполага се, че е живял през I век, но според други източници е живял през II век преди новата ера! Разликата е 2 века! Математическите му работи, например „Метрика“, представляват енциклопедия на античната приложна математика. Дал е редица правила за точно и приближено пресмятане елементите на геометрични фигури — най известната от формулите му, за пресмятане на лице на триъгълник по известни три страни и днес носи неговото име. Дал е правила за точно решаване на квадратни уравнения и приближено пресмятане на квадратни и кубични корени. И наистина е измислил парен двигател. А също и фонтана. Общо взето, доста странен тип ми се видя този Херон. — Б.пр.

53

48 г. пр.н.е. — Б.пр.

54

45 г. пр.н.е. — Б.пр.

55

Използвам съвременните означения за дати, тъй като римските календи, нони и иди ме влудяват, а и дори и без тях обяснението е достатъчно тежко! — Б.пр.

56

Този тип се оказа прав и тук! Поправката в календара е станала чак през 1582 година, когато грешката вече е била 10 дни и папа Григорий е принуден да въведе новия календар, наречен в негова чест Грегориански, и да премести датата от 4 октомври направо на 15 октомври — някои суеверни хора по онова време смятали че са им откраднали 10 дни от живота. — Б.пр.

57

153 г. пр.н.е. — Б.пр.

58

46 г. пр.н.е. — Б.пр.

59

Annus confusionis. — Б.пр.

60

8 г. пр.н.е. до 8 г. сл.н.е. — Б.пр.

61

Хляб и зрелища! — днес се ходи на футбол или на дискотека, но същността е ясна. — Б.пр.

62

131 г. пр.н.е. — Б.пр.

63

449 г. пр.н.е. — Б.пр.

64

43 г. от н.е. — Б.пр.

65

9 г. от н.е. — Б.пр.

66

Точният превод е „разредих му виното с пикня“, но ми звучи прекалено гадно. Пък и разреждането на виното с вода, типично в древността, днес не е на мода. Така че и смисълът се позагубва. — Б.пр.

67

Има се впредвид Мала Азия, т.е. днешна Турция. — Б.пр.

68

Римския свят — Б.пр.

69

18 г. пр.н.е. — Б.пр.

70

През 514 г. пр.н.е. наистина е имало заговор в Атина срещу тираните Хипий и Хипарх. Хипарх е бил убит, но Хармодий се е спасил. — Б.пр.

71

На латински lupa означава „вълчица“, но също и „блудница“! — Б.пр.

72

На латински rumis означава „гръд“. — Б.пр.

73

750 г. пр.н.е. — Б.пр.

74

747 г. пр.н.е. — Б.пр.

75

21 април 753 г. пр.н.е. А първата гръцка Олимпиада е била проведена през 776 г. пр.н.е. — Б.пр.

76

27 г. пр.н.е. — Б.пр.

77

Средиземно море — Б.пр.

78

Средиземно море. — Б.пр.

79

753–716 г. пр.н.е. — Б.пр.

80

Senatus, senex е латинската дума за старец — Б.пр.

81

716 г. пр.н.е. — Б.пр.

82

716–673 г. пр.н.е. — Б.пр.

83

Пизистрат е управлявал Атина с прекъсвания от 560 до 527 година пр.н.е. — Б.пр.

84

54 г. — Б.пр.

85

Талантът е мярка за тегло, а също и за пари. Като пари един талант е бил равен на 15 000 сестерции — толкова пари са били сечени от един талант сребро. Афраний обаче явно има впредвид златния талант, който е означавал един талант злато и е бил около 10 пъти по-скъп. По-нататък в разказа самият Афраний дава доста пояснения, но те предполагат и някои знания, които за древните са били ежедневие, но за нас са пълна мъгла, затова и си позволявам тези досадни обяснения! Ако приемем един талант за 26,2 кг — след доста ровене по книгите и в Интернет установих, че това е най-често приеманата стойност, така нареченият Евбейски талант, а оценките на различните таланти са между 25 и 30 килограма, така че това е приемлива оценка, и ако приемем че една тройска унция от 31,1 грама струва поне 260 долара или поне 8 долара за грам — в момента съответно 370 долара и 12 долара са по-точните стойности, но нека приемем максимално ниските стойности — получаваме грубо над двеста хиляди долара за талант и над седем милиарда долара за горната сума като съвременна цена — наистина е доста! Всъщност оригиналният Вавилонски талант на Хамурапи е тежал около 30 кг, но аз приех, че Афраний е използвал т.нар. Евбейски талант — по-нататък ще стане ясно защо. — Б.пр.

86

367 г. пр.н.е. — Б.пр.

87

356 г. пр.н.е. — Б.пр.

88

330 г. пр.н.е. — Б.пр.

89

604 г. пр.н.е., Нехо, или Нехао, е царувал от 609 до 593 г. пр.н.е. — Б.пр.

90

605 г. пр.н.е. — Б.пр.

91

323 г. пр.н.е. — Б.пр.

92

285 г. пр.н.е. — Б.пр.

93

Малко информация за размисъл: повече от половината от сътрудниците на Агенцията за Национална Сигурност на САЩ, разположена във форт Мийд, са математици. С докторски степени. АНС „между другото“ е разузнавателната агенция с най-голям бюджет в света. И най-потайната. Самите американци се шегуват, че съкращението NSA означава не National Security Agency, а No Such Agency — Няма Такава Агенция! Както казват англоезичниците: No comment! Без коментар! — Б.пр.

94

285 г. пр.н.е. — Б.пр.

95

Птолемей наистина се оттегля от властта през 285 г. пр.н.е. на 82 години и умира две години по-късно. А 82×365,25 = 29950,5, т.е. 50 дни след 82 години човек е живял 30 000 дни. Фарът на Александрия, който е смятан за едно от седемте чудеса на света, също е завършен през 285 г. пр.н.е. В продължение на 16 века този фар е помагал на корабите да намират пътя. Според Епифан височината му е била 560 метра, което е явно преувеличение, но истинската му височина сигурно е била над 100 метра. Разрушен е през 14 век. — Б.пр.

96

379 г. пр.н.е. — Б.пр.

97

885 г. пр.н.е. — Б.пр.

98

Означава буквално „Кучешки глави“ — Б.пр.

99

197 г. пр.н.е. — Б.пр.

100

338 г. пр.н.е. — Б.пр.

101

Ех, ако нашите пишман политици имаха една десета от таланта на Август… Мечти! — Б.пр.

102

8908 тона, ако примем един талант за 26,2 кг. — Б.пр.

103

521 г. пр.н.е. — Б.пр.

104

380 г. пр.н.е. — Б.пр.

105

6 г. — Б.пр.

106

А-А-А-А-А-А-А-А-А-А! Писна ми от тоя! Направо ме побърка с тези числа, докато ги разбера! За да разбереш, читателю, с каква гадост се занимавам, ще обясня! По онова време римляните не са използвали позиционна бройна система като арабската. Римският запис на цифри и досега се използва в някои специални случаи и сигурно ти е познат. Римският запис обаче е много тромав и Афраний е използвал гръцка система, по-точно йонийска, или още александрийска, в която всяка буква означава число, и към 24-те букви са добавени 3 знака — дигама за 6, копа за 90 и сампи за 900. Така с първите 9 букви и знаци се означават числата от 1 до 9, със следващите числата от от 10 до 90, а споследните 9 — числата от 100 до 900. Пишат се само главни, или големи, букви. Ако пред буквата се сложи знак /, това означава числото увеличено 1000 пъти. Например А означава 1, а /А означава 1000, П (пи) означава 80, а /П означава 80 000. Например 2003 ще се запише като /В Г. А //П /В А ще означава 80 002 001. Е, сега ясно ли ти е защо ми идава да отворя прозореца и да започна да крещя?! — Б.пр.

107

Това подивяване наистина идва, само че след 3–4 века. И продължава около 10 века. Само че в учебниците по история го наричат феодализъм. И не го обясняват с липсата на пари. Някои дори въобще не го обясняват. Все пак фактът, че е настъпило доста по-късно от прогнозираните 50–100 години означава, че и след Афраний някой се е опитвал да оправи работата. Ама явно се е издънил! — Б.пр.

108

Наистина се съгласява. Явно става въпрос за Колизея, строежът на който наистина започва по времето на император Веспасиан. И продължава повече от 10 години. Между другото от него е оцеляла едва една трета, и въпреки това и сега изглежда много внушително — Б.пр.

109

Около 2200–2300 години пр.н.е. — Б.пр.

110

И ние си имаме такава поговорка — празна раница не пази граница. Ама тия ахмаци в парламента и правителството ги е еня само тях кой да ги пази. И си въобгъзяват, че НАТО ще ги опази. Е, ще поживеем, ше видим. — Б.пр.

111

Буквалният превод на думата е гордост, но явно става въпрос за нещо друго — смисълът не е този, който ние влагаме в думата. По-близка по значение е думата достойнство. Само че колко от днешните политици, пък и не само те, знаят какво означава? — Б.пр.

112

89 г. пр.н.е. — Б.пр.

113

47 г. пр.н.е. — Б.пр.

114

Това май не е много ясно. Днешните хартиени пари — банкнотите — не представляват никаква ценност сами по себе си. Човек даже задника си не може да избърше с тях. Но все пак хората ги приемат. Сигурно доста интересна дискусия щеше да стане, ако Афраний можеше да види днешните пари и начините на работа с тях! Но да не се отплесваме! — Б.пр.

115

1 либра, или римски фунт, е тежала 327 грама. — Б.пр.

116

269 г. пр.н.е. — Б.пр.

117

8,18 грама. — Б.пр.

118

Според учебниците по история това наистина е станало през 1755 г. пр.н.е. — Б.пр.

119

Да въведем малко ред: един билту — или талант = 30,3 кг, една мина = 505 гр., един шекел = 8,4 гр. Един шеум = 0,046 гр. — това са най-често приеманите стойности на вавилонските мерки за тегло, а евбейският талант се приема за 26,2 кг. — Б.пр.

120

Ето и точният превод на латинските имена на мерките за ъгъл и време: gradus — стъпка, стъпало, minutus — малък, дребен, secunda divisio — второ деление. Няма да коментирам. — Б.пр.

121

В момента съотношението е около 1:60, 1:80 — една тройска унция злато върви около 270–350 долара, а една тройска унция сребро около 4 долара и 50 цента до 5 долара, като се променя всеки ден — златото е станало около 5–6 пъти по-ценно спрямо среброто. Направих историческа справка за съотношението злато-сребро. Ето я накратко за някои години: в 1700 година 1:14,8; в 1800 г. 1:15,7, в 1900 г. 1:33,3; в 1930 г. 1:53,7; в 1940 г. 1:99,8; в 1960 г. 1:38,3, в 1980 г. 1:29,8. А, освен това разбрах и откъде идва името електрон. — Б.пр.

122

405 г. пр.н.е. — Б.пр.

123

367 г. пр.н.е. — Б.пр.

124

Монета означава предпазваща — именно от работилницата в храма на Юнона Монета идва името монета за металните пари. — Б.пр.

125

Червено море — Б.пр.

126

23 г. — Б.пр.

127

671 г. пр.н.е. — Б.пр.

128

622 г. пр.н.е. — Б.пр.

129

538 г. пр.н.е. — Б.пр.

130

Римляните са наричали Червено море Арабски залив. — Б.пр.

131

250 г. пр.н.е. — Б.пр.

132

Явно става въпрос за Аршак — основателя на династията на Аршакидите. — Б.пр.

133

238 г. пр.н.е. — Б.пр.

134

140 г. пр.н.е. — Б.пр.

135

171–138 г. пр.н.е. — Б.пр.

136

124–87 г. пр.н.е. — Б.пр.

137

48 г. — Б.пр.

138

Римския свят — Б.пр.

139

30 г. пр.н.е. — Б.пр.

140

Това май така си се и нарича: „агент за влияние“. — Б.пр.

141

Ами това ми е познато! „Шахразад“ на персийски означава „разказвачка на приказки“! И тая история напълно се връзва не само с името „Муза“, но и с историята от приказките от Хиляда и една нощ! Само че Шехеразада е измислена, а Муза си е била съвсем истинска! Дори има намерени монети с нейния образ, сечени докато управлява заедно със сина си! Да се побърка човек! Е, за пореден път се убеждавам, че понякога животът е по-необикновен и от най-необикновената приказка! — Б.пр.

142

2 г. пр.н.е. — Б.пр.

143

4 г. от н.е. — Б.пр.

144

Червено море — Б.пр.

145

1 римска миля е 1000 двойни крачки или 1478 метра, следователно пътят е 177,36 км — Б.пр.

146

Арабия Феликс, явно става въпрос за днешен Йемен — Б.пр.

147

Явно става въпрос за залива Акаба и сегашния град Акаба — Б.пр.

148

Доколкото можах да се оправя в цялата географска каша, дето се забърка, Тейма е сегашната Тайма, Йатрипа е сегашната Медина, която наистина до 622 г. се е наричала Ятреб, а Медина се е нарекла след като Мохамед е избягал там от Мека. Макораба пък според мен е самата Мека. Саба пък трябва да е сегашната Сана — столицата на Йемен. — Б.пр.

149

24 г. пр.н.е. — Б.пр.

150

Mare Nostrum — Средиземно море — Б.пр.

151

Това явно са пожарникарите на древния Рим. — Б.пр.

152

Явно става въпрос за Бели Нил и Сини Нил, които се сливат при Хартум, столицата на днешен Судан. — Б.пр.

153

Тия типове явно са успели да стигнат до езерото Виктория още преди 2000 години! — Б.пр.

154

Явно Афраний има впредвид масива Рувендзори между Заир и Уганда. — Б.пр.

155

Дължината на 1 стадий обикновено се приема за 185–190 метра. Прозходът му е отново от Вавилон и дължината му е била определена строго по времето на Хамурапи. Вавилонците са определяли 1 стадий като 360 лакътя. Самият лакът е с различна дължина при различните народи, но обикновено е между 51 и 54 см. Известно е, че например „царският“ лакът в Египет е бил дълъг 52,4 см, следователно стадият в Египет е бил 188,64 метра. В самия Вавилон според някои пручвания един лакът — наричали са го аматум — е бил 49 см, следователно вавилонският стадий ще бъде 176,40 метра. Римският стадий се приема за 185 метра, а гръцкият олимпийски стадий за 192 метра. В текста не се казва кой от всички стадии е използван, но тъй като Афраний е римлянин, трябва да предположим, че е използвал римския стадий от 185 метра. Ако приемем тази стойност: 1 стадий=185 метра, получаваме 220 000×0,185=40 700 км, ако приемем втората, т.е. гръцкия стадий, резултатът е 220 000×0,190=41 800 км. Ако приемем за обиколка 218 700, получаваме според дължината на римския стадий 218 700×0,185 = 40459,5 км. Съвременните измервания на екватора дават обиколка 40 076 км. Наистина невероятна точност за онова време! — Б.пр.

156

Формулата, по която се прави това пресмятане, е R=(L×L–H×H)/(2H), където R е радиусът на Земята, L е разстоянието от кораба до брега, а H е височината, от която се вижда корабът. Формулата се извежда просто от теоремата на Питагор. — Б.пр.

157

Съвременните данни са 3,71 за отношението Земя:Луна и 400 за Слънце:Земя като диаметри и са получени след продължителни наблюдения с телескопи чак през 18 век! Самият ъгъл на Аристарх е ъгълът между Луната, Земята и Слънцето в момента на първата или третата четвърт на Луната. Ако се знае този ъгъл, може да се намери отношението между разстоянията Земя-Луна и Земя-Слънце. Според данните на Афраний Аристарх е получил 87 градуса, а той — около 89 градуса и 11 минути. Истинската стойност е 89 градуса и 51,4 минути — Б.пр.

158

20 000 × 0,185 = 3700 км — истинският диаметър е 3476 км — браво! — Б.пр.

159

370 000 км — средното разстояние е 384 401 км — пак браво! — Б.пр.

160

Отначало доста се шашнах от тези данни, но след като направих някои проверки се оказа, че Аристарх, Ератостен, Посидоний и Хипарх наистина са правили подобни измервания, доста преди Афраний, и резултатите им са горе-долу същите! Това не са измислици! Защо хората по онова време не са им обръщали особено внимание, е доста странно, поне за мен. Всъщност и в днешно време колко ли хора знаят колко е голяма Земята и колко далеч от нея са Слънцето и Луната? Ако се направи проучване, едва ли ще са повече от 5%. Пък и за какво им е да го знаят? Няма да карат кораб или самолет я! За тая работа си има капитани и пилоти. Те да се оправят. Учудващото за мен е, че древните са знаели толкова много. А след това всичко се е изгубило за около 1000 години. Дали и нас не ни чака същото? — Б.пр.

161

„Знам, че нищо не знам“ — Б.пр.

162

Горкият Афраний… Ако знаеше само, че 19 века след него хората наистина ще намерят отговорите и ще забравят въпросите… Даже на Луната ще кацнат и след това ще забравят пътя дотам… Защото няма какво да правят на Луната. Много е скучно там. Никакъв екшън. Никакви приключения. А и прахът и скалите не са нито златни, нито сребърни, Щом няма пари и забавления, какво да правим там? Между другото, 26% от самите американци не вярват, че Армстронг и Олдрин са кацали на Луната. Мислят, че това е бил само един театър, разигран някъде в някакво тайно студио… И наричат цялата история „Шашмата Аполо“. Даже филм си направиха по случая — „Полетът на «Кеприкорн 1»“. Уф, май ставам гаден, така че спирам. — Б.пр.

163

Бог от машината — в античната драма заплетените истории често се решавали с появата на бог на сцената с помощта на специална машина — Б.пр.

164

Браво, Афраний! Точно с това се занимават съвременните точни науки! Отговарят на въпроса „КАК?“ Въпросът „Защо?“ не ги интересува. — Б.пр.

165

Около 650 г. пр.н.е. — Б.пр.

166

585 г. пр.н.е. — Б.пр.

167

Има си хас да знаеш причините! Задачата за движение на Луната е частен случай на задачата за трите тела в небесната механика. Нютоновата механика позволява да се реши точно задачата за две тела. В общия случай за 3 и повече тела не може да се намери решение в явен вид. Решението се търси във вид на безкрайни степенни редове, обикновено по параметъра време, които описват другите параметри на движението на тялото — в конкретния случай на Луната, и въз основа на наблюденията се определят конкретните числови коефициенти на достатъчен брой членове, осигуряващи необходимата точност. Толкова. Който разбрал-разбрал, който не е — много му здраве! Важното е, че има периоди и че те могат доста точно да бъдат определени чрез наблюдение и използвани за предсказание. — Б.пр.

168

331 г. пр.н.е. — Б.пр.

169

Напомням че Републиката е основана през 509 г. пр.н.е., поне според официалната версия на Афраний. — Б.пр.

170

Явно Афраний има впредвид, че квадратният корен на числото 2, който е въпросното отношение, не е рационално число, т.е. не е отношение на две естествени числа. Доказателството е тривиално и наистина е било добре известно и в древността. — Б.пр.

171

Според мен Афраний се поизсилва, като нарича произведенията на Платон и останалите философи простотии, но… всеки си има право на мнение. От негова гледна точка все пак той е прав — философите са виновни за много неприятности, особено за последните 2 века. Няма нищо случайно, че и Маркс, и Енгелс, и Ленин са се занимавали с философия. Вярно че не много успешно, но те са смятали заниманията си с философия за основна част от революционната си дейност. И всички техни последователи са се опитвали да се правят на големи теоретици. А резултатите от дейността им още ни висят на шията като воденичен камък. Впрочем и някои наши дупетати също се барат за философи. Така че Афраний е бил прав да държи философите под наблюдение. Дето викат старите хора „вързан поп — мирно село“. В интерес на истината обаче сериозните философи са избягвали да се забъркват в политиката, така че не споделям нетърпимостта на Афраний към тях. А Сенека и Ленин например не са никакви философи — поне според мен. — Б.пр.

172

Май става въпрос за сегашния Аден — Б.пр.

173

Това трябва да е днешен Оман. — Б.пр.

174

Явно става дума за днешния Пешавар в Пакистан — Б.пр.

175

Известен е и като Кибер пас или Хайберски проход — Б.пр.

176

Хиндукуш — Б.пр.

177

Днес Мазар-и-Шариф в Афганистан — Б.пр.

178

Самарканд — Б.пр.

179

Дадох имената така както ги намерих по справочниците и историческите атласи, защото транскрипцията им си е отврат, а и не съм сигурен дали самият Афраний я е знаел правилно. Колкото до римската миля, тя е дълга 1000 двойни крачки и се приема за равна на 1478 метра, или грубо километър и половина. — Б.пр.

180

Аралско море — Б.пр.

181

146 г. пр.н.е. — Б.пр.

182

Явно става въпрос за Цейлон — Б.пр.

183

Май става въпрос за Кантон, или Гуанджоу, но не съм много сигурен. — Б.пр.

184

40 г. — Б.пр.

185

Сокотра — Б.пр.

186

Това мисля че беше древното име на Урал. — Б.пр.

187

513 г. пр.н.е. — Б.пр.

188

380 г. пр.н.е. — Б.пр.

189

305 г. пр.н.е. — Б.пр.

190

3 метра — Б.пр.

191

Съгласен съм с Афраний, че не е последен. Достатъчно е да напомня за Николо Макиавели. А ако някой читател не знае кой е Макиавели… да остави тази книга и да върви на дискотека! Или на майната си. Изборът си е негов. — Б.пр.

192

324 г. пр.н.е. — Б.пр.

193

232 г. пр.н.е. — Б.пр.

194

Днес гр. Констанца в Румъния, Евксински Понт е древното име на Черно море — Б.пр.

195

Азовско море — Б.пр.

196

Сега Кубан — Б.пр.

197

Дон — Б.пр.

198

Река Волга и Каспийско море — Б.пр.

199

Това е древното име на Урал. — Б.пр.

200

Оксианското езеро явно е Аралско море, а Окс и Яксарт са Аму-Даря и Сър-Даря. — Б.пр.

201

Днепър и Днестър — Б.пр.

202

Прав си, Афраний. Чак след 12 века Марко Поло ще донесе нова информация на Запад за Китай. И ще го сметнат за фантазьор и ще му лепнат прякора „Месер Милионе“! Всъщност самата дума „милион“ става популярна именно благодарение не книгата на Марко Поло, която се е казвала „Милионът“. — Б.пр.

203

510 г. пр.н.е. — Б.пр.

204

9 г. сл.н.е. — Б.пр.

205

25 г. — Б.пр.

206

Използвам името Китай, тъй като страната е известна на нас именно с това име. Всъщност думата „Китай“ е съвсем неправилна, това в действителност е име на едно племе — кидани — владяло северен Китай през 10 и 11 век — т.нар. Династия Ляо 907 (или 964?) — 1125 година. А името, с което страната е известна на Запад — China — идва от персийското име Чин. То пък идва от името на страната Цин, която обединява Китай в края на 3 век преди новата ера. Римляните са наричали страната Серика. Афраний използва името Хан — явно има впредвид династията Хан, по името на която се натича и страната, след като уточнява, че именно така наричат себе си китайците — виж по-нататък. Всъщност самите китайци в момента наричат страната си Zhonghua Renmin Gongheguo, или по-кратко Zhong Guo, а освен това използват и други имена — например Цъфтяща — Хуа. Тъй като и Хан, и Серика са ми чужди, а вариантите на Чун Куо или както там се наричат самите китайци още повече, реших да използувам името, с което съм свикнал. — Б.пр.

207

2753 г. пр.н.е. — Б.пр.

208

2697 г. пр.н.е. — Б.пр.

209

2137 г. пр.н.е. — Б.пр.

210

2205 г. пр.н.е. — Б.пр.

211

2197 г. пр.н.е. — Б.пр.

212

1766 г. пр.н.е. — Б.пр.

213

1122 г. пр.н.е. — Б.пр.

214

1183 г. пр.н.е. Дълго време 1122 г. пр.н.е. е била традиционната дата за падането на династията Ин, но напоследък се приема, че това е станало през 1045 г. пр.н.е. Лично за мен няма никакво значение коя от тези дати е вярна — Б.пр.

215

Няма грешка, 1855 държави! — Б.пр.

216

771 г. пр.н.е. — Б.пр.

217

256 г. пр.н.е. — Б.пр.

218

722 до 481 г. пр.н.е. — Б.пр.

219

403–221 г. пр.н.е. — Б.пр.

220

897 г. пр.н.е. — Б.пр.

221

821–778 г. пр.н.е. — Б.пр.

222

361–338 г. пр.н.е. — Б.пр.

223

325 г. пр.н.е. — Б.пр.

224

256 г. пр.н.е. — Б.пр.

225

120 километра — една римска миля е равна на 1000 двойни крачки или 1478 метра.

226

210 г. пр.н.е. — Б.пр.

227

230 г. пр.н.е. — Б.пр.

228

228–221 г. пр.н.е. — Б.пр.

229

215 г. пр.н.е. — Б.пр.

230

3000 километра. По сегашните данни дължината на стената е над 6000 км. — Б.пр.

231

154 г. пр.н.е. — Б.пр.

232

140–87 г. пр.н.е. — Б.пр.

233

139 г. пр.н.е. — Б.пр.

234

119 г. пр.н.е. — Б.пр.

235

1 г. от н.е. — Б.пр.

236

2 г. от н.е. — Б.пр.

237

Това направо си намирисва на извратен комунизъм в най-пошлия му вид. Явно тия идеи за „равенство“ и забрана на собствеността и на парите са доста стари. И винаги водят до неприятности, когато някой тъпанар се заеме сериозно да ги реализира в живота! — Б.пр.

238

11 г. — Б.пр.

239

602 г. пр.н.е. — Б.пр.

240

14 г. — Б.пр.

241

18 г. — Б.пр.

242

23 г. — Б.пр.

243

Тоя сложи Фройд в малкото си джобче! Това е най-точната диагноза на политиците, която съм срещал досега! Напъват се да ги забележат и… се насират!!! — Б.пр.

244

25–57 г. — Б.пр.

245

1766 г. пр.н.е. — Б.пр.

246

Около 1200 години преди новата ера. — Б.пр.

247

1158 г. пр.н.е. — Б.пр.

248

214 г. пр.н.е. — Б.пр.

249

204 г. пр.н.е. — Б.пр.

250

200 г. пр.н.е. — Б.пр.

251

9 г. н.е. — Б.пр.

252

Явно става дума за будизма. — Б.пр.

253

27 г. — Б.пр.

254

Явно Афраний има впредвид Стария завет и в частност Тората, или Петокнижието. — Б.пр.

255

3761 година пр.н.е. По други източници това е било 7 октомври 3761 г. пр.н.е., но както и да е. Еврейският календар е лунен и има 354 дни в годината, като се добавят 7 допълнителни месеца на всеки 19 години, така че еврейсккото летоброене горе-долу съвпада с нашето. От есента на 2000 година евреите са в 5761 година от Сътворението. Все пак календарът им е оформен в този си вид едва през 4 век от равина Хилел, така че бърканиците с датите са напълно възможни. Ще напомня, че според подобни „пресмятания“, само че на византийската православна църква, Сътворението е станало на 1 септември 5508 г. пр.н.е. И дълго време хронистите са писали „в лето господне…“ съгласно тази хронология. Едва ли трябва да се коментират подобни „пресмятания“! — Б.пр.

256

1813 г. пр.н.е. — Б.пр.

257

Доколкото си имам представа от болести, Афраний май има впредвид шизофренията. Тази болест обикновено се дължи на лоши връзки между двете полукълба на мозъка. Когато нарушението е съвсем леко, получава се само леко закъснение на размяната на сигнали и болният има чувството, че това което става в момента, вече му се е случвало, т.н. déjà vu. По-тежките случаи са точно несъществуващите звуци и картини, за които става дума. — Б.пр.

258

1792–1750 г. пр.н.е. — Б.пр.

259

1786 г. пр.н.е. — Б.пр.

260

1792 г. пр.н.е. — Б.пр.

261

Същият ефект са имали конете 3000 години по-късно върху индианците. Без тях испанските конквистадори никога не биха превзели толкова леко Америка! Още Кортес е използвал конниците си като основно предимство, но най-добре ефектът от тях личи при завоюването на Перу — империята на Инките е имала около 6 милиона население, а Писаро е предвождал само 177 човека и 62 коня, когато през 1532 година нахлува в страната и… я завладява! Като само в битката при Каямарка е имал насреща си 40-хилядна армия! Причината не е била само в конете разбира се. Но те са били решаващото му предимство. Надявам се, че става ясно какво е предимството от коня. — Б.пр.

262

Явно принципът във външната политика divide et impera — разделяй и владей, не е римско изобретение — Б.пр.

263

1580 г. пр.н.е. — Б.пр.

264

1379 г. пр.н.е. — Б.пр.

265

1366 г. пр.н.е. — Б.пр.

266

1358 г. пр.н.е. — Б.пр.

267

1263 г. пр.н.е. — Б.пр.

268

1237 г. пр.н.е. — Б.пр.

269

Числа, 13:18–21. Цитатът се различава малко от превода на Библията от 1998 г., на Св. Синод, който имам, но разликата е само във формата. Съдържанието е същото. Интересно защо религиозните хора не си задават въпроси като четат тези редове? Например — що за Господ е тоя, дето подстрекава избрания си народ да прави подобни мръсни номера? И къде му е всемогъществото на същия тоя Господ, щом трябва някой друг да му върши мръсната работа? — Б.пр.

270

Числа, 14:31–35. Тоя път превода го взех направо от въпросното издание. Афраниевият е по-тромав. — Б.пр.

271

1253 г. пр.н.е. — Б.пр.

272

1262 г. пр.н.е. — Б.пр.

273

Много точна характеристика на въпросното четиво. Който не вярва, нека прочете книгата на Исус Навин. Това е шестата книга от Стария завет. — Б.пр.

274

444 г. пр.н.е. — Б.пр.

275

Този начин на запис се е наричал бустрофедон. — Б.пр.

276

около 500 г. пр.н.е. — Б.пр.

277

Чудех се на кого ли сме се метнали ние, българите. Защото сме същите — ако е да си направим номер, и Одисей ще си го сложим в малкия джоб. Ама да се съберем и да свършим нещо заедно — я остави тая работа! — Б.пр.

278

о-малко и о-голямо — Б.пр.

279

То наистина си е очевадно — алфа се съкращава на а, бета на б и т.н. — Б.пр.

280

около 950 г. пр.н.е. — Б.пр.

281

около 500 г. пр.н.е. — Б.пр.

282

1010 г. пр.н.е. — Б.пр.

283

926 г. пр.н.е. — Б.пр.

284

722 г. пр.н.е. — Б.пр.

285

587 г. пр.н.е. — Б.пр.

286

701 г. пр.н.е. — Б.пр.

287

639–609 г. пр.н.е. — Б.пр.

288

587 г. пр.н.е. — Б.пр.

289

539 г. пр.н.е. — Б.пр.

290

Тази книга и сега е включена в Стария завет под номер 20, така че разказът може да бъде проверен без проблем във всяка Библия! — Б.пр.

291

465 г. пр.н.е. — Б.пр.

292

458 г. пр.н.е. — Б.пр.

293

458 г. пр.н.е. — Б.пр.

294

444 г. пр.н.е. — Б.пр.

295

332 г. пр.н.е. — Б.пр.

296

168 г. пр.н.е. — Б.пр.

297

142 г. пр.н.е. — Б.пр.

298

63 г. пр.н.е. — Б.пр.

299

4 г. пр.н.е. — Б.пр.

300

66 г. — Б.пр.

301

Ерусалим пада на 7 септември 70 година, следователно Афраний пише тези редове през ноември 70 г. от н.е. — Б.пр.

302

И нашите премиери и боклуците около тях си отиват един след друг все заради това, но май никой от политическата сган не ще да се научи какво трябва и какво не трябва да прави. — Б.пр.

303

4241 г. пр.н.е. — Б.пр.

304

404 г. пр.н.е. — Б.пр.

305

Дарданелите и Черно море — Б.пр.

306

Явно става въпрос за съзвездията Лебед и Лира, които са едно до друго — Б.пр.

307

Днес това са съзвездията Кил, Платна, Кормило, Компас — старото съзвездие Кораб е било много голямо и е разделено на по-малки — Б.пр.

308

153 г. пр.н.е. — Б.пр.

309

154 до 139 г. пр.н.е. — Б.пр.

310

146 г. пр.н.е. — Б.пр.

311

25 779 години е точната стойност — Б.пр.

312

12 г. пр.н.е. — Б.пр.

313

Явно става въпрос за Халеевата комета — Б.пр.

314

8 г. пр.н.е. — Б.пр.

315

5 г. пр.н.е. — Б.пр.

316

240, 164, 88 г. пр.н.е. — Б.пр.

317

Щяло пък и да знаят какво е това Нова звезда. Останалите събития наистина могат да се пресметнат и аз подканям любознателните читатели с опит в решаване на астрономически задачи да проверят тези явления — в днешно време има и доста компютърни програми, които могат да свършат тази работа. — Б.пр.

318

Отначало тези думи за рибата ме объркаха, тъй като за мен символът на християнството винаги си е бил кръстът. Като се порових из книгите обаче разбрах, че отначало символът на християнството наистина е бил риба! Кръстът е приет за символ на новата вяра едва след битката при моста Милвия край Рим на 28 октомври 312 г. — близо 3 века след тези събития! Тогава Константин побеждава Максенций и става единствен владетел на Западната Империя. Константин твърдял, че му се е явило видение в небето — светещ кръст с надпис In hoc signo vinces — с този знак ще победиш. Ще напомня, че именно Константин налага християнството като официална религия в Империята. — Б.пр.

319

10 в. пр.н.е. — Б.пр.

320

550 г. пр.н.е. — Б.пр.

321

Тъй като не ми беше известно, се порових малко из книгите по история. Ето каква е историята: Кир бил син на Камбуджия I, управлявал Персия от около 600 до 559 година пр.н.е., и на Мандана, дъщерята на Астиаг, царя на Мидия. Персия по това време била васална държава на Мидия. Според легендата, когато се родил Кир, жреците предсказали на Астиаг че внук му ще стане велик цар и ще го измести. Астиаг заповядал на Харпал да убие детето, като го остави в планината да го изядат дивите зверове. Харпал обаче го дал на един овчар и така го спасил — това беше споменато по-горе. През 559 година Камбуджия умира и Кир го наследява, а през 550 година вдига въстание срещу дядо си Астиаг и превзема Мидия. Подробностите могат да се намерят в учебниците по история. — Б.пр.

322

522 г. пр.н.е. — Б.пр.

323

515 г. пр.н.е. — Б.пр.

324

41 г. — Б.пр.

325

57 г. — Б.пр.

326

Бур умира през 60 г. а Нерон е убит през 68 г., Значи евангелието от Марк е писано в този интервал. Евангелието на Йоан не се споменава, значи явно е писано по-късно! Колкото до другите две евангелия — е, там не знам. Има споменаване на разни апокрифни евангелия по разни източноци, но дали става въпрос за тези евангелия си нямам и понятие. — Б.пр.

327

24 г. — Б.пр.

328

2 г. пр.н.е. — Б.пр.

329

Ако читателят е дупетат — пардон, депутат, или има сериозни интереси и амбиции в политиката, нека прескочи следващите редове до края на следващия абзац. Иначе току-виж ми се обидил. — Б.пр.

330

През 20 век такива запалиха цели държави — включително и България. При това ги палиха по няколко пъти! — Б.пр.

331

„Човек за човека е вълк“ — Б.пр.

332

Съвременният читател може и да не знае, но не е трудно да се досети. Армията се разбунтува, Сенатът също, накрая и преторианците и това е краят на Нерон. Някои от подробностите са разказани по-нататък. — Б.пр.

333

И в България през последните 3 петилетки са такива. — Б.пр.

334

Май ще взема да си променя мнението за Шестаците в КДС! — Б.пр.

335

Ох-ох-ох, ега ти кефа. Да ми паднат на мен нашите дупетати… па и премиера… па и президента… па да ги туря на това кресло… па бой, па бой!… ей, брато, не се отплесвай в садистични мечти, ами си гледай работата, демек превода! — Б.пр.

336

Тоя ме накара пак да се замисля сериозно. И днешните технологии за простака са си едно чудо. Той нищо не разбира от тях, но ги приема за даденост и щрака с копчето на дистанционното да смени канала на кабеларката или с мишката да смени сайта или да си врътка игричката на компютъра… и не му пука как работи телевизорът или компютърът. И именно технологичните „чудеса“ задържат вниманието му, а чрез тях му се налива в тиквата какво да прави — какво да яде, на какво да спи, къде да ходи, какво да купува, за кого да гласува… уф, спирам, че започва да ми се гади! — Б.пр.

337

109 до 107 г. пр.н.е. — Б.пр.

338

Наръчник, справочник — означава буквално „върви с мен“, неизменен спътник. — Б.пр.

339

Мама му стара, тоя номер със стената не беше ли на Настрадин Ходжа? Забравил съм… — Б.пр.

340

34 г. — Б.пр.

341

37 г. — Б.пр.

342

Майната ти, Афраний! Откъде да ги взема тези отчети, като са минали почти 2000 години!?! — Б.пр.

343

Sacra scrinia наистина е била възстановена и за това има достатъчно оставени следи — поне до 3 век. — Б.пр.

344

Извинявам се за израза. Също и за превода. Давам си сметка, че поне две трети от колорита на Афраний се губи при превода, но какво да правя — толкова си мога… — Б.пр.

345

33 г. — Б.пр.

346

42 година — Б.пр.

347

65 година — Б.пр.

348

62–64 г. — Б.пр.

349

67 година — Б.пр.

350

Свети Петър е първият папа и основател на Римокатолическата църква. Бил е папа от 42 до 67 година. Това съответства на разказа. — Б.пр.

351

50 г. н.е. — Б.пр.

352

58 г. н.е. — Б.пр.

353

Свети Лин е вторият папа от 67 до 76 година. Свети Анаклет е третият папа от 76 до 88 година. Някакви въпроси? — Б.пр.

354

44 г. пр.н.е. до 14 г. — Б.пр.

355

58 г. пр.н.е. — Б.пр.

356

43 г. пр.н.е. — Б.пр.

357

38 г. пр.н.е. — Б.пр.

358

23 г. — Б.пр.

359

29 г. — Б.пр.

360

42 г. пр.н.е. — Б.пр.

361

20 г. пр.н.е. — Б.пр.

362

53 г. пр.н.е. — Б.пр.

363

40 г. пр.н.е. — Б.пр.

364

36 г. пр.н.е. — Б.пр.

365

Imperium proconsulare. — Б.пр.

366

13 г. пр.н.е. — Б.пр.

367

9 г. пр.н.е. — Б.пр.

368

52 г. — Б.пр.

369

13 октомври 54 г. — Б.пр.

370

62 г. — Б.пр.

371

Цитатът е от книгата „История на парите“, автор Джак Уедърфорд, (Jack Weatherford. Тне History of Money), стр. 230 от българския превод на издателство „Обсидиан“.