Опустошение

33

Амбър се обади на Майло и Вергил дойде да я вземе. Не разговаря много-много с него по пътя към тях, просто си седеше и кървеше на седалката в колата му. Той я увери, че няма проблем.

Когато пристигнаха в дома му, Линда се постара да я закърпи доколкото можеше, след което ѝ дадоха да изпие няколко обезболяващи. Целият този прилив на адреналин я беше смазал и тя реши да полегне за малко в самосъжалението си, докато Майло излезе с Вергил до ядрения бункер на града. Две дойде при нея и тя го гушна и заспа, треперейки, макар и под няколко одеяла.

Когато се събуди, вече не трепереше и ефектът на обезболяващите беше отминал, а Две риташе насън. Тя изстена и се раздвижи бавно, като се изсипа от леглото и излезе от стаята, влачейки крака. Усети аромата на храна. Хавиер готвеше за всички в къщата и имаше заделена чиния и за нея. Рони и останалите преминаваха отново и отново през събитията от сутринта, личеше си ясно по физиономиите им — от победоносното усещане от намирането на Остин до чувството за надвиснала опасност от срещата с Дългия. Когато обаче се настани до Уорик и започна да взема участие в разговора, смениха темите на по-весели. Заразказваха на двама им с Остин истории за предишни бягства в последната минута. Въртяха се около преследванията и уплахата им при надбягването през шахти и изоставени хотели. Нарочно пропускаха да споменат за убийствата, ужаса и смъртта в тях. И Амбър им беше благодарна за това. Звучеше много приятно да бъдеш част от група. Никога досега не беше изпитвала това усещане. Носеше ѝ успокоение.

Майло и Вергил се върнаха малко преди четири часа.

— Бункерът ще ни свърши работа — заяви Майло, когато всички се събраха във всекидневната. — Общо взето представлява порутено убежище, останало от шейсетте и очевидно никога неупотребявано. Изглежда безопасно, а и е достатъчно отдалечено, та никой да не се натъкне случайно на него. Отваря се обаче с електронно табло, така че ще ни трябва кодът.

— И къде можем да го намерим? — попита Рони.

— Преди около пет-шест години имаше скандал, за който се разчу из целия град — заобяснява Вергил. — Няколко тийнейджъри използваха бункера, за да си вдигат купони и да се напиват, изобщо да правят каквото си правят младите в днешно време. Разкриха ги и ги наказаха, а кметът заяви, че кодът ще бъде променен, но не мисля, че изобщо се зае да го смени. Просто трябва да намерите някой от тези младежи и да го разпитате за кода, който са използвали.

— Някаква идея кои са били? — попита Линда.

— Не помня имена — отвърна Вергил, — но помня един прякор. Беше нещо страшно нелепо.

— „Парти животното“ ли? — предположи Кели.

Вергил я изгледа изумено.

— Познавате ли го?

— Срещали сме се.

— Аз го познавам — обади се Остин. — Е, не точно, но знам къде живее. Мога да ви покажа, ако искате. В края на улица „Барн Оул“ има къща с лилав камион отпред. На баща му е.

— Това ви е задачата тогава — обърна се Майло към Рони. — Говорете с този индивид „Парти животното“. Бункерът ще ни е нужен за тази нощ.

— Продължаваме по вашия план значи? — попита Хавиер.

Майло го изгледа.

— Звучиш, сякаш не го одобряваш.

— Просто го играя опозицията за момент — обясни Хавиер. — Преминахте през цялото това изпитание само и само за да спасите Остин и да спрете жертвоприношението, а сега все пак искате да пожертвате някого ли?

— Искаме да пожертваме Йеспер — уточни Амбър с леко раздразнение. Веднага съжали за тона си, но пък и болката от рамото ѝ я пронизваше в мозъка. — Заради него е започнало всичко това. Той е отговорният за злините, случващи се в града.

— Не казвам, че не си го заслужава — продължи Хавиер, — просто поставям под въпрос логиката. Току-що отбелязахте победа, защо просто не се задоволите с нея и не си обирате крушите, докато още можете?

— Спасяването на Остин не помага с нищо за отърваването на Амбър от Хрътките — обясни Кели. — Тя ни помогна, така че и ние сега ще ѝ помогнем.

— Като превърнете града в свърталище на злото — заяви Хавиер. — Нали тъкмо това ще стане? Когато пожертвате кмета Йеспер, цялата онази лудост, за която говорехте, ще се разрази, нали така?

Амбър извърна поглед встрани.

— Точно така.

— А докато в града кипи тази лудница, ние ще си стоим скрити в бункера. Не звучи много героично.

— Още по-добре тогава, че никой от нас не се мисли за герой — обади се Майло. — Вечерният час е осем, когато всички деца се прибират по къщите си, а залезът днес е към колко, десет и половина ли? След това трябва да измине около час, докато наистина се стъмни. Затова и ще се срещнем в десет пред бункера. Доста ще ни е натоварено, но мисля, че ще се справим. Дотогава двамата с Амбър ще сме се погрижили за Йеспер, а да се надяваме и че вие ще сте се сдобили с кода, с който да влезем вътре.

— Ще ви трябва ли помощ? — попита Кели.

— Ще се справим и сами — увери я Майло.

Кели го изгледа изпод вежди.

— Да не би да не ме искате, защото не съм се къпала днес? Уорик стои с часове в банята.

— Признавам си, така е — обади се Уорик.

— Ще отида да си взема душ веднага щом приключим тук.

— Не става дума за личната ти хигиена — обади се Майло. — Двамата с Амбър и с ключа на Шанкс на разположение ще сме напълно достатъчни да заловим Йеспер. Колкото по-малко сме, толкова по-добре. Ще го доведем до бункера, който вие през това време ще сте отворили, ще изчакаме бариерата да падне, след което ще го отведем при Набериус.

— Където ще го убиете — допълни Хавиер.

— Ще направим това, което е необходимо — продължи Майло. — След което ще се присъединим отново към вас, докато в града се погрижат за Хрътките, и ще изчакаме там до сутринта. Има ли някакви въпроси?

— Само такива от морална гледна точка — обади се Хавиер. — Но предполагам, че никой друг не се интересува от тях.

— Ами Дългия? — попита Линда. — Отнехме му жертвата. Надявахме се да не забележи, докато вече не е прекалено късно, но очевидно тази опция отпадна.

— Ей, права е — съгласи се Уорик. — Какво ще го спре да не си отвлече някое друго дете?

— Ще се наложи да го наблюдаваме — заяви Рони. — По-скоро Оскар Морено, де. Аз ще се погрижа. Останалите се заемете с научаването на кода, а аз ще следя Морено, ако успея да го намеря.

— Но той вече те е виждал — каза Амбър. — Виждал е лицата на всички ни.

— Ох, да му се не види — обади се Вергил, — ние двамата тогава ще следим Морено, става ли? Не сме напълно безполезни, а и не е виждал нашите лица.

— Ъм, само дето използва лицето на Хавиер — изрече Уорик.

— Вече съм стар — отвърна Хавиер. — Няма да ме разпознае.

Размениха се няколко притеснени погледа.

— Не сме някакви изкуфели старци! — сопна се Хавиер. — Способни сме да намерим някого и да го следим, уверявайки се, че няма да отвлече повече деца. Не става дума за ядрена физика.

— Но може да бъде опасно — предупреди Рони.

— Синко, на нашата възраст и сънят може да е опасен — обади се Вергил. — Нищо няма да ни стане.

— Ами добре тогава — каза Линда. — Вероятно идеята не е чак толкова лоша? Може би? Поне на мен ми се струва добра. А ние ще вземем Остин с нас. Супер.

Вергил кимна.

— Решено е.

— Ами родителите на Амбър? — попита Кели. — Възможно ли е да ни създадат проблеми?

— Може би, ако планът беше прекалено сложен — отвърна Амбър. — Но нашият е сравнително простичък. С по-простите планове могат да се объркат по-малко неща.

— Или поне така се надяваме.

Амбър сви рамене, а движението ѝ причини нов прилив на болка по цялото тяло. Тя стисна зъби, за да не извика.

— Имам още един въпрос — обади се Вергил, без да забележи мъките ѝ. — Просто никой досега не го е повдигал. А след това какво?

Майло изгледа Амбър, след което върна поглед към Вергил.

— Какво искате да кажете?

— Искам да кажа и след това какво? Да предположим, че всичко сработи по план. Дългия не отвлече друго дете, вземете кода за бункера и довлечете Йеспер, Хрътките влязат в града, вие убиете Йеспер, в града разкъсат Хрътките на парчета… и тогава какво? Всички ще си тръгнете със залеза? Какво ще стане с Дезълейшън Хил? С хората тук? Дали Дългия ще продължи да пренася в жертва деца на онзи демон, който стои окован?

— Ние ще се погрижим за Дългия — уточни Рони.

— Как? — попита Вергил. — Току-що бях свидетел на много подробен разказ колко пагубно е било за вас преживяването от тази сутрин.

— Само че той поддаде — заяви решително Амбър. — Да, когато е Дългия, не мисля, че можем и да го одраскаме. Само че когато се промени в добрия стар Оскар Морено, той куцаше. И кървеше. Мисля, че когато се преобразява на себе си, или по-скоро на теб, Хавиер, може да бъде ранен. Вероятно дори убит.

— Тоест трябва да го спипаме, когато е с облика на Морено — обобщи Вергил.

— Опасявам се, че не е чак толкова просто — обади се Майло. — Променя облика си за секунди. Ще се наложи да го сварим напълно неподготвен, а не виждам как би било възможно.

— Ами и аз ще дойда с вас — каза Вергил. — Ще го разсейвам, докато вие го нападате в гръб. Какъвто и да е, преди всичко е убиец на деца, а тези мръсници трябва да си получат заслуженото.

— Напълно съгласен съм с вас, сър, но нещата вече се случват прекалено бързо.

Вергил се намръщи.

— Все още мога да се размърдам, когато се налага.

— Но ние не просто мърдаме, сър, направо спринтираме. Съжалявам, просто е прекалено опасно.

— Не се дръж с мен като с проклето дете.

— Не бих си позволил, господин Абърнати, но действителността е, че сте възрастен, а да се захващате с някой като Дългия изобщо не ви е по силите.

— Имате нужда от мен! — извика ядосано Вергил. — Ако не бях аз, дори нямаше да знаете кой е този Дългия. Аз го разгадах. С мен започна всичко.

— И ще приключи с нас — заяви Майло. — С цялото ми уважение, сър, ще се наложи да останете странични наблюдатели. Можете да следите Морено, стига така да не се излагате на опасност, но това ще ви е общо взето раздвижването за този момент.

— Проклет да си, момче.

— Добре, сър.

— На мен не ми пречи да съм страничен наблюдател — обади се Хавиер. — И без това никога не съм бил за раздаването на юмруци наляво и надясно. Дубльорът ми се грижеше за всички бойни сцени. Беше дебел и бавен, с цяла глава над мен, но пък аз си се появявах в близките кадри. Не мисля, че някой някога забеляза.

— Всички забелязваха — заяви Вергил.

— Аз забелязах — обади се Уорик.

— И аз също — потвърди Майло.

— Мда — заключи Хавиер, — както казвах, никой не забеляза.