Оръжейните майстори

15.

Разрушенията се състояха в пробив в стената на главния коридор на двореца и няколко зеещи дупки от енергийни оръдия из местата, където се бяха водили битки.

Седнал до императрицата, принц Дел Куртин загрижено я убеждаваше:

— Не е ли по-добре да поспите, ваше величество? Вече е четири през нощта. Оръжейните магазини не отговарят на настойчивите ни запитвания, така че в момента просто няма какво да направим за вашия съпруг… капитан Хедрок.

Тя вяло махна с ръка, заповядвайки му да спре. В главата й се въртеше една мисъл — толкова ясна и отчетлива, че изглеждаше почти материална, но едновременно с това толкова болезнена, че бе като къс от ада: трябваше да го върне, каквото и да й струваше това, трябваше да си върне Хедрок. Странно как точно тя, която считаше себе си за хладна, пресметлива, уравновесена и толкова нечовешки аристократична, когато ситуацията се изостри до крайност, се оказа като всички останали влюбени жени. По какъв необясним начин емоционалното й обвързване с един мъж бе променило сякаш самата биохимия на целия й организъм. Когато Хедрок бе въведен в покоите й в шест часа предната вечер, тя вече беше взела решение. Смяташе това решение за династическо, предизвикано от необходимостта Ишер да има престолонаследник. Но всъщност никога не си бе представяла като негов баща някой друг освен Хедрок. Още при първата си аудиенция преди осем месеца той съвсем хладнокръвно й беше заявил, че е дошъл в двореца с единствената цел да се ожени за нея. В първия миг това я бе развеселило, после я бе ядосало, а накрая разгневило, но случаят го бе поставил в много специална категория: той беше единственият човек, осмелил се да й поиска ръката. Всъщност чисто психологически погледнато, нещата бяха много прости, макар понякога тя да бе изпитвала съжаление към тези, които имаха амбицията или изпитваха желание. Дворцовият етикет им забраняваше да говорят на тази тема. Традицията повеляваше, че тя трябва да попита. Тя никога не го бе правила.

Така че единственият, за когото бе мислила, се бе оказал и единственият, който й бе направил предложение — човекът, дошъл в шест вечерта в отговор на поканата й и без да се замисля, съгласил се на незабавен брак. Церемонията бе проста и публична. Публична в смисъл, че тя бе изразила желанието си пред терминала, така че целият свят да я види и да чуе думите й. Хедрок не бе показан. Дори името му не бе споменато. Единственото казано за него бе, че е „достоен офицер, спечелил уважението на Нейно величество“. В крайна сметка той щеше да бъде само консорт и като такъв му бе отредено винаги да остава на заден план.

Значение имаха единствено членовете на династията Ишер. Мъжете и жените, за които те се женеха, оставаха обикновени частни лица. Такъв беше законът и на нея никога не й беше хрумвало, че в него има нещо нередно. И този път не си го помисли, но за десетте часа, през които бе съпруга, мисленето и метаболизмът й претърпяха коренна промяна. В главата й се въртяха нови, напълно непознати досега мисли. Странни мисли като например това, че сега ще трябва да износи децата на избраника си, да им бъде майка и да направи необходимото преустройство на двореца, за да стане той пригоден в него да израснат деца. Шест часа след брачната церемония тя му разказа за уговорената среща с Едуард Гониш. Тръгна за нея, но не можеше да забрави странното изражение в очите му… И ето че сега виждаше пред себе си разрушения, а Хедрок го нямаше, вероятно отвлечен в самото сърце на нейната империя от старите й врагове. В този момент тя осъзна с периферията на съзнанието си, че някой — дворцовият канцлер може би — изброява списък от мерки, имащи за цел да се избегне изтичане на информация, че дворецът е бил атакуван.

Забраняваше се излъчването на репортажи. Всички свидетели трябваше да положат специална клетва за мълчание под страх от сурово наказание. До сутринта трябваше да завършат всички ремонтни работи и да не остане нито следа, така че ако все пак плъзнеше слух за случилото се, той щеше да изглежда като абсолютна нелепост, осъдена на присмех и недоверие. Вътре в себе си тя се съгласи, че комплексът от мерки изглежда ефективен. Ставаше дума за нещо изключително важно: на престижа на Ишер бе нанесен зашеметяващ удар и само строга цензура можеше да омаловажи нещата. Много хора щяха да получат награди за успешната си работа по ликвидирането на кризисната ситуация, но това щеше да стане по-късно. Важното сега бе да си го върне!

Малко по малко тя започна да се отърсва от обзелото я мрачно настроение. Едва сега осъзна, че бяха изпреварили ремонтните машини и вече вървяха сами по разрушения коридор. Мислите й престанаха да се въртят в кръг и тя най-сетне беше в състояние да се огледа. Разбра, че трябва бързо да оценят пораженията и после да се действа без никакво забавяне. Изправена пред конкретна и изпълнима задача, тя огледа разбитите стени на коридора. Зелените й очи проблеснаха. Превръщайки се отново в онази, която беше допреди едно денонощие, Инелда отбеляза саркастично:

— Ако съдя по наклона на лъчевите удари, по-голямата част от повредите са нанесени откъм нашата страна, може би с изключение на първия пробив в главната стена…

Единият от съпровождащите я офицери кимна мрачно:

— Единствената им цел беше капитан Хедрок. Използваха особен парализиращ лъч, от който нашите войници се търкаляха като кегли. Хората вече се възстановяват, без никаква следа от трайни поражения, също както направи капитан Хедрок с генерал Грал на онзи обяд преди два месеца, когато всички помислихме, че е умрял от сърдечен удар.

— Но какво се е случило? — остро попита тя. — Доведете някой, който е видял всичко. Капитан Хедрок не спеше ли, когато ни атакуваха?

— Неее… — офицерът видимо се затрудняваше какви думи да използва. — Не, ваше величество, той беше долу при гробниците.

— Къде?

Военният явно не бе никак щастлив, че точно на него му се налага да разказва тази част от историята.

— Ваше величество, щом вие и свитата ви напуснахте двореца, капитан Хед… вашият консорт…

— Наричайте го просто принц Хедрок, ако обичате — нетърпеливо го прекъсна тя.

— Благодаря, ваше величество. Принц Хедрок слезе при гробниците, влезе в една изоставена работилница, свали част от едната стена…

— Какво е направил? Не, по-добре продължете.

— Да, ваше величество. Естествено, предвид новото му положение в двореца охраната му помогна да свали една секция на металната стена, да я пренесе до асансьорите и да я качи в коридора.

— Така ли?

— После войниците ми докладваха, че стената не тежала, но някак странно се съпротивлявала на пренасянето. Парчето било половин метър широко и два метра високо и когато кап… принц Хедрок минал през него и изчезнал, а после се върнал, то…

— Какво, какво? Полковник, чувате ли се какво говорите?

Офицерът се поклони.

— Извинявам се за объркания начин, по който разказвам, госпожо. Всъщност аз не съм видял всичко това, но сглобих картината от няколко различни рапорта. Естествено, подсъзнателно отдавам предпочитание на онова, на което съм бил свидетел лично. Аз го съгледах да минава през свалената секция от стената, пак аз го видях да изчезва и отново аз го зърнах да се връща минута по-късно.

Императрицата стоеше изправена и не знаеше какво да мисли. Главата й бе празна. Знаеше, че в крайна сметка ще разбере какво точно е станало, но в момента бе напълно ошашавена, понеже смисълът на събитието бе скрит във фрази, които сами за себе си звучаха неправдоподобно. Капитан Хедрок бе слязъл при гробниците, много дълбоко под двореца, беше свалил секция от някаква стена и после какво…?

Тя зададе въпроса конкретно и полковникът дисциплинирано отговори:

— Тогава, ваше величество, той я качи в двореца и зачака.

— Това преди атаката ли беше?

— По време на атаката — отвърна прилежно офицерът. — Той все още беше долу при гробниците, когато стената на коридора падна под концентрирания огън на бойните кораби на Оръжейните магазини. Аз лично го предупредих в качеството си на началник на дворцовата охрана какво става. Но предупреждението ми само го накара да побърза да се върне — и тогава беше пленен.

Отново я обзе пълна безпомощност. Описанието вече изглеждаше съвсем ясно. Едновременно с това в него нямаше смисъл. Хедрок, изглежда, бе знаел точно какво ще се случи, защото бе слязъл при гробниците веднага след като тя бе тръгнала за срещата с Едуард Гониш. Дотук ясно. Всичко говореше за съществуването на план. Странното беше, че той се бе качил обратно и пред очите на силите на Оръжейните магазини и цялата охрана на двореца бе използвал секцията от стената, за да се телепортира някъде, вероятно по начина, по който го правеха Оръжейните магазини. Но вместо да остане там, се беше върнал. Абсолютно неразбираемо защо се бе завърнал и на всичко отгоре бе позволил на Магазините да го пленят.

— И какво стана със секцията от стената? — попита тя, просто защото не знаеше какъв друг въпрос да зададе.

— Тя изгоря веднага след като принц Хедрок предупреди съветника на Оръжейните магазини Питър Кадрон, който ръководеше провеждането на атаката.

— Предупредил… — Тя се обърна към Дел Куртин. — Принце, може би от вас ще чуя нещо по-свързано. Аз… аз просто не знам какво да мисля.

Принцът спокойно отговори:

— Всички сме изморени, ваше величество. Полковник Найсън е бил на крак цяла нощ. — Той се обърна към изчервилия се офицер. — Полковник, доколкото разбирам, оръдията на Оръжейните магазини са отворили дупка във външната стена в дъното на коридора. След това един от корабите с маневра се е приближил непосредствено до разбитата част и от него са слезли войници, които са напреднали безпрепятствено по коридора, понеже са били неуязвими за огъня на нашите войски, така ли е?

— Абсолютно правилно, сър.

— Били са предвождани от Питър Кадрон — един от членовете на Съвета на Оръжейните магазини — и когато са стигнали до определено място в коридора, там ги е чакал принц Хедрок. Той вече е бил изнесъл от тайник в гробниците някакъв електронен щит или панел от стена с размер половин на два метра. Стоял е до него, изчакал е да се убеди, че всички ще видят какво ще направи, стъпил е в секцията от стената и мигновено е изчезнал… Панелът е останал да стои изправен, вероятно поддържан откъм другата страна от невидим механизъм. Минута след изчезването си Хедрок излязъл от панела, изправил се пред хората на Оръжейните магазини и отправил предупреждение на Питър Кадрон.

— Точно така, сър.

— Какво беше предупреждението?

— Попита дали съветник Кадрон си спомня законите на Оръжейните магазини, забраняващи всякаква намеса, независимо от възможната причина, в работите на Имперското правителство и го предупреди, че целият Съвет на Оръжейните магазини ще съжалява за необмислените си действия, както и че на Съвета ще му бъде даден урок, за да помни, че е само една от двете страни на Ишерската цивилизация.

— Казал е това? — Гласът на Инелда беше развълнуван. Тя се извърна към Дел Куртин: — Принце, чухте ли?

Принцът се поклони и обърна поглед към полковник Найсън.

— Последният ми въпрос е следният: според вас принц Хедрок оставяше ли впечатление на човек, способен да изпълни заплахата си срещу оръжейните майстори?

— В никакъв случай, сър. Дори аз бих могъл да го застрелям от мястото, където стоях. Физически той беше, а предполагам и в момента е, напълно в ръцете на онези хора.

— Благодаря — каза принцът. — Това е всичко.

Императрицата неспокойно крачеше напред-назад. Узнатото от нея означаваше, че тя трябва да спаси капитан Хедрок. Навън започна да се зазорява и през огромните прозорци на частния й кабинет взе да се просмуква сива лепкава светлина, която плъзна към тъмните ъгли на помещението. Инелда забеляза, че принц Дел Куртин я наблюдава притеснено и това я накара да забави крачка и да поясни:

— Не мога да го повярвам! Не, никога не бих повярвала, че капитан Хедрок ще каже нещо, само за да се изрепчи. Възможно е да съществува някаква организация, за която не ни е известно нищо. Всъщност… — тя го погледна тревожно: — Принце, той ми каза, че не е бил, не е и никога няма да бъде човек на Оръжейните магазини.

Дел Куртин я изслуша намръщено, после се опита да я успокои.

— Инелда — каза той, — вълнуваш се без причина. Не може да има нищо тайно. В природата на човешките същества е рано или късно да демонстрират своята сила. Това е закон, действащ с неумолимостта на закона за гравитацията. Ако подобна организация съществуваше, ние щяхме да знаем за нея.

— Може би нещо ни се е изплъзнало. Не виждаш ли? — Гласът й трепереше от отчаянието, което я бе обзело. — Той дойде да се ожени за мен и го постигна. Дори само това показва мощта на тази организация. Ами какво ще кажеш за онази секция от стената, която е свалил от гробниците?… Как се е озовало това нещо там? Обясни ми!

— Означават ли думите ти, че династията Ишер може да бъде само и единствено смъртен враг на всяка съществуваща организация, била тя тайна или не!

— Ишерите — с леден глас му обясни тя — постепенно са разбрали, че са едновременно човешки същества и владетели и че светът е твърде голямо място, прекалено голямо, за да може един мозък или група мозъци да го обхванат в неговата цялост.

Те се изгледаха в упор — двама души, чиито нерви бяха опънати до крайност. Императрицата дойде на себе си първа.

— Невероятно е, принце — въздъхна тя, — че ние двамата, които сме като брат и сестра, можем да стигнем почти до кавга. Извинявай.

Тя пристъпи крачка напред и сложи ръка върху неговата. Той я взе и я целуна.

— Инелда — с пресипнал глас каза той, — аз трябва да те моля за прошка. Трябваше да помня на какво напрежение си подложена. Уверявам те, че съм на твое разположение и ще изпълня всяка твоя заповед. Ние не сме безсилни. Един милиард души ще хванат оръжието, стига да им намекнеш. Можем да заплашим Оръжейните магазини с война, която ще продължи цяло поколение. Можем да унищожим всеки, който има нещо общо с тях. Можем…

Тя тъжно поклати глава.

— Скъпи мой, ти не съзнаваш какво говориш. Живеем в епоха, в която назрява революция. Има психологическите предпоставки за това — обърканото съзнание на обикновените хора. Налице са и „лошите“: администрация, която мисли само за себе си, корумпирана съдебна система, грабителски ориентирана промишленост. Всяка класа създава характерните за нея аморални явления и те се намират извън контрола на който и да било индивид. Животът сам е на кормилото — ние сме само пасажери. До момента чудесната ни наука, мащабът на машиностроенето, сложната, но премислена система от правни норми и… — тя се поколеба, после неохотно довърши: — … съществуването на Оръжейниците като балансиращ фактор предотвратиха експлозията. Но в течение на поне едно поколение ние не трябва да клатим лодката. Особено залагам в това отношение на новия метод за обучение, разработен и предложен от Оръжейните магазини, който обръща особено внимание на моралните функции, комбинирайки ги с най-доброто, което предлагат другите методики. Когато се освободим от заплахата на организацията, която стои зад гиганта, ние…

Тя спря, забелязала странното изражение, появило се за миг върху лицето на принца. Очите й се разшириха.

— Не е възможно… — прошепна тя. — Не… може… той… да… е… гигантът!… Почакай… почакай, не прави нищо. Можем да се убедим веднага…

Тя бързо отиде до терминала и с уморен, но спокоен глас нареди:

— Доведете затворника Едуард Гониш при мен.

Пет минути никой от двамата не помръдна. Накрая вратата се отвори и въведоха Едуард Гониш. Тя направи знак на охраната да излезе. Вече се бе успокоила достатъчно, за да задава смислени въпроси.

И-човекът послушно й отговаряше.

— Не разбирам електронния щит, през който казвате, че той е изчезнал, но да, ваше величество, капитан Хедрок беше един от гигантите или по-точно… — той се поколеба и накрая тихо завърши: — … тази мисъл ми хрумна сега: той е бил гигантът.

Неувереността му не остана незабелязана.

— Но защо ще иска да се жени за онази, чиято империя смята да разруши?

— Госпожо — тихо отговори Гониш, — едва преди два месеца ние открихме, че капитан Хедрок заблуждава и Оръжейните магазини. Съвсем случайно се натъкнахме на факти, говорещи за висшия му интелект, факти, които доказват, че за него династията Ишер и Оръжейните магазини са само средство за постигане на някаква цел. Вече започвам да се досещам каква е тази цел. Ако вие ми отговорите на няколко въпроса, след няколко минути ще мога да ви кажа кой е капитан Хедрок или по-скоро „кое е бил“. Използвам това граматическо време по необходимост. Със съжаление мога да ви разкрия, че Оръжейните магазини възнамеряваха да го разпитат в специална камера и незабавно след това да го екзекутират.

В стаята се възцари тишина. Тялото й сякаш беше загубило способността си да се движи. Тя стоеше лишена от емоции, безчувствена, неспособна да мисли, стоеше и чакаше. Забеляза, че И-човекът има много изискана външност. Спря поглед върху него заинтригувана, но забрави всичко, когато той започна да говори:

— Аз естествено разполагам с цялата известна на Оръжейните магазини информация. В процеса на търсенето й се натъкнах на много интересни странични факти. Ако и в ишерските анали има такива, а аз вярвам, че е точно така, в този случай свалянето на секцията от стената в подземието с гробниците е само, така да се каже, последният ключ към личността на Хедрок. Нека обаче тук ви запитам: има ли някаква снимка, филм или какъвто и да било физически документ, на който е запечатан съпругът на императрица Ганиел?

— Защо… не! — Едновременно със замайването тя усети, че не й стига въздух, след това й се зави свят. Накрая каза бързо: — Господин Гониш, той ми каза, че като се изключела косата, аз много съм приличала на Ганиел.

И-човекът сдържано кимна.

— Ваше величество, виждам, че вече почти разбирате. Моля ви сега да върнете мислите си назад, много назад в историята на вашето семейство и да си спомните чии снимки липсват. Говоря за император или съпруг.

— Съществували са много съпрузи на императрици — бавно отговори тя. — Традицията повелява консортите да остават в сянка. — Тя се поколеба. — Доколкото ми е известно, има само един император, за когото не са запазени никакви изображения. Но това е простимо. Като първи в линията…

Тя спря, изгледа втренчено Гониш и викна:

— Вие луд ли сте? Питам ви, луд ли сте?

Но И-човекът само поклати глава.

— Може да приемете това просто като интуиция. Знаете на какво съм обучен. Вземам факт тук, факт там, и когато събера приблизително десет процента, отговорът се появява автоматично. Наричат това интуиция, но всъщност става дума само за способността на мозъка мигновено да види връзките между десетки хиляди отделни факти и да локализира всякакви несъответствия между тях… Един от фактите в този случай е, че в архивираната история на Оръжейните магазини липсват ни повече, ни по-малко от двайсет и един важни документа, представляващи снимков материал. Насочих вниманието си към книгите, написани от тези хора, и веднага забелязах сходството в характерите на авторите им и широтата на интелектите им. Може и да не знаете тази подробност, но точно както първият и най-велик от Ишерите е само име, така и нашият основател, Уолтър С. де Лейни е само име без лице.

— Но кои е той? — попита принц Дел Куртин. — Явно в някакъв момент от хода на човешката история се е родил безсмъртен.

— „Родил“? Не бих казал. Това е станало не по естествен, а по изкуствен начин. Ако беше първото, природата вече би го повторила много пъти. Според мен е станало напълно случайно в един неповторим акт.

— Добре — продължи принцът, — но какво се опитва да постигне той? И защо се ожени за Инелда?

За един дълъг миг Гониш остана безмълвен. Той гледаше жената, която, поруменяла, също не сваляше поглед от него. Накрая тя кимна и Гониш каза:

— Първо, той се опитва да запази гена на Ишерите чист. Той вярва в собствената си кръв, при това напълно основателно, както вече е доказала историята. Бие, двамата, например сте Ишери от далечно коляно. Кръвта ви е толкова разредена, че почти не може да се говори за ваше родство с капитан Хедрок. Хедрок веднъж сподели с мен, че императорите на Ишер проявяват склонност да се женят за изключително умни и донякъде психически нестабилни жени и че това периодично застрашавало линията. За сметка на това императриците винаги спасявали нещата, омъжвайки се за спокойни, трезвомислещи и способни мъже.

— Ами ако… — Тя не искаше да го прекъсва, искаше само да изкаже хрумналата й в този момент мисъл: — Ако предложим да ви разменим за него?

— Вероятно ще ви предадат неговия труп за мен — сви рамене Гониш.

Думите му я разтърсиха, но бе свикнала да вижда често смъртта, която не бе в състояние да я потресе. Щом можеше да свързва тази дума със себе си, не беше толкова непоносимо да я свърже и с него.

— А ако се съглася и за междузвездния двигател?

Настойчивостта й започна да изненадва дори този необикновен мъж. Той отстъпи крачка назад и я изгледа, после каза:

— Госпожо, не мога да ви предложа нито интуитивно решение по този въпрос, нито основаваща се на логиката надежда. Трябва да призная, че съм озадачен от електронния щит, към който е прибягнал, но и за неговите функции имам само догадки и нямам представа защо Хедрок мисли, че той може да му послужи да се спаси. Каквото и да е направил, докато е бил там някъде, това според мен не е в състояние да му помогне да се измъкне през непроницаемите стени на боен кораб на Оръжейните магазини или от металната камера, където без съмнение вече е заключен. Цялата наука на Оръжейниците и на империята Ишер сега се използват срещу него. И все пак науката се развива на приливи и отливи и в момента сме по средата на един относително динамичен отрязък. След сто години, когато развитието забави своя ход, един безсмъртен сигурно би бил в състояние да се справи по-добре — но чак тогава.

— Може би той ще им каже истината? — предположи принц Дел Куртин.

— Никога! — избухна тя. — Това би означавало да проси милост. Никой Ишер не би сторил подобно нещо.

— Ваше величество е права, но това не е единствената причина — намеси се Гониш. — Няма да се впускам в обяснения. Възможността за признание просто не съществува.

Но императрицата даже не го изслуша. Тя се бе обърнала към принца. Позата й бе царствена. С кристалночист глас тя заповяда:

— Продължавайте опитите да се свържете с Оръжейните майстори. Предложете им Гониш, междузвездния двигател и правно признаване на статута им, включително възможността нашите и техните съдилища да действат съвместно — всичко срещу предаването на капитан Хедрок. Ще бъде лудост, ако откажат.

След това страстният изблик угасна. Тя осъзна, че И-човекът мрачно я наблюдава.

— Госпожо — тъжно каза той, — вие не обърнахте внимание на думите ми в началото. Намерението беше да го убият максимум след час. Като се има предвид как той избяга предния път, не вярвам да бъде допуснато отклонение от първоначалния замисъл. Това е краят на най-забележителната страница в цялата човешка история. И, госпожо… — И-човекът внимателно я погледна, — навярно за вас самата ще е най-добре така. Знаете много добре, както го знам и аз, че вие не можете да имате деца.

— Какво? — викна смаяно принц Дел Куртин. — Инелда…

— Мълчете! — Гласът й трепереше от едва сдържан гняв. — Принце, наредете да отведат този човек в килията му. Поведението му е непоносимо. И ви забранявам да обсъждате своя суверен с него.

Принцът се поклони.

— Аз съм на заповедите на ваше величество — каза той студено, после се обърна: — Елате, господин Гониш.

Беше се питала възможно ли е да й бъде причинена по-голяма болка. И ето че се бе случило. Миг по-късно тя вече беше сама в разрушения си свят. Трябваше да мине много време, преди да се опита да потърси утеха в съня.