Още дневници и нощници - Иво Сиромахов (2009)

копеле на света.

- Мисля, че съм го измислил.

И взе да ми разправя как щял да затвори хора в тъмна зала и

вътре с неква сложна машина щял да им прожектира на бял

чаршаф некви мърдащи картинки. Пълна психоделия! Направо

почнах да се тревожа за Луи Жан. Тревата май му е изпържила

мозъка.

21 март 1895

Луи Жан май успя. Днеска събрахме стотина човека в една тъмна

зала и Луи Жан взе да им разправя, че сега ще видят ново

изобретение и ще ги вкара във филма. Трябвало само да гледат

към чаршафа. Обясни им, че няма опасност за здравето и за

психиката им, но въпреки това десетина човека напуснаха

залата. Тогава Луи Жан изгаси осветлението и отиде зад

машината. Нещо присветна и върху чаршафа се появи надпис

“Работници напускат фабриката в края на работното време”.

Хората изръкопляскаха. И в тоя момент започна трипа. На

чаршафа взеха да мърдат некви хора, ама като истински, копеле.

Почнах да треперя целия като след ония гъби в Монпелие. Но

най-страшното тепърва предстоеше. На чаршафа се появи един

влак, който тръгна с луда скорост към хората в залата. Щеше да

ни прегази, заклевам се. Хората се разпищяха, а Гулиелмо почна

да си скубе косите и да си блъска главата с юмруци. Всички

бяхме обзети от тежка параноя.

Влакът премина през нас и изчезна все едно не го е имало

никога. Картинките на чаршафа изчезнаха. Лампите в залата

светнаха. Чувствах се смазан. Не можех да стана на краката си.

Гулиелмо отиде при Луи Жан, прегърнах го и изписка:

- Ти си велик, копеле. Ти откри нова дрога.

10 Юли 1895

Маркони много се е въодушевил от новата дрога на брат ми и

постоянно ни досажда. Днес дойде вкъщи и донесе някакъв странен

сандък:

- Ей това е новата психоделия, копеле. Измислихме я с Цацата.

- Кво е тва?

- Тва е лудница, копеле. С Цацата и сестра му оня ден ядохме

некви кактуси и направо се разгембихме. На мен ми стана

суперзле и имах чувството, че се парализирам и в тоя момент

почнах да халюцинирам. Цацата се превърна в некво

суперкосмато чудовище, което искаше да ме удуши с

мустаците си. А сестра му се превърна в хеликоптер и взе да

кръжи над нас и да ни бомбардира. Ужасен филм, копеле... И

по едно време съм припаднал... Събуждам се и не знам на кой

свят съм, а Цацата взел ей тоя сандък и рови вътре в него с

неква отвертка. Аз свих един джойнт за да се осеферя малко,

а Цацата ми вика: скивай, Гулиелмо, ква простотия измислих.

И като ми я показа се хилихме два часа като репи и даже си

направихме пого.

- Как пого бе, копеле?

- Е то беше некво суперстранно пого, щото бехме само двамата

и беше трудно да се уцелим. Ма скачахме като изоглавени из

стаята и аз на неколко пъти налетех върху секцията и оттогава

ми е тая цицина. Тоя сандък е мания, копеле. Цацата му вика

“радио”. Бахти смешното име.

- Кво има в сандъка?

- Не знам кво има, ама глей кво прави.

Маркони бръкна в сандъка, извади една жица и я включи в контакта.

В сандъка присветна искра и отвътре се чу пращене, след което се

разнесе ужасен вой, все едно някой дере живи пудели. Маркони се

разхили, почна да подскача на един крак и да крещи фалцетно:

“Пидираси-и-и-и, пидираси-и-и”. Направо зацикли. Уплаших се да не

му стане нещо, затова дръпнах жицата от контакта. Маркони ме

погледна тъжно:

- Не ти ли хареса, копеле?

- Кво да ми хареса. Бахти ужасния вой. Вземай си сандъка и се

разкарай.

- Що бе копеле? Аз си мислех, че ако сложим тоя сандък в оная

тъмната зала на брат ти и го пуснем да пищи баш когато идва

влака, ше стане ебати трипа.

- Нищо няма да стане. Изчезвай.

- Нещо си си повервал, струва ми се... Имаш ли десет кинта до

понеделник?

- Неам.

- Еми аре.

- Аре.

- А, щех да забравя да ти кажа: тоя Луис Хамилтън е нечовек,

копеле.

-

14 септември 1895

Вече пет месеца откак спрех тревата и изобщо не ми липсва. С брат

ми сека вечер сме в залата и се филмираме яко. Направо се

размазваме. Брат ми кръсти новата дрога “Кино” и според него тя не

дава никакви поражения върху здравето. Аз обаче не съм много

сигурен. Със сигурност има привикване, а от опит знам, че нещата

към които се привиква задължително са вредни.

Маркони пък пробвал да меша киното с джойнт:

- Снощи се напушихме с Цацата и сестра му, копеле, и ходихме

да гледаме “Властелина”. Ма бехме мега надрани.

- И кво?

- Ми ся за мен “Властелина” си е яка психоделия. Аз по принцип

отдавна съм казал, че треаше да се направи такъв филм, но

ся съм педесе на педесе. С мноо неща не съм съгласен.

- С кво не си съгласен?

- Еми например Легулас. Много ми геее тоя, батенце, аз съм си

го представял некъв такъв по-мъжкар, а те са зели некъв

неприятен рус пендел. А и кви беха тия орки, копеле? Тия

според мене са с тежка пародонтоза... И по едно време Цацата

заспа, а сестра му се издрайфа и се нокаутира. А мен изобщо

не ме фана. Не можах да се филмирам както си требе и чак ме

фана яд на тоя шит. И викам: дай да свием още един масур и

ше ходим да гледаме “Карибски пирати”. Огърмехме се и

отидохме на “пиратите”. И Цацата пак заспа, а сестра му се

насра и осмърде всичко, дееба свинята миризлива, дееба. Ма

аз си бех във филма и въобще не ми пукаше. И както се бех

накозил, като се появи кракена, изпаднах в истерия, копеле.

Сичко ми се размаза. Имаш ли десет кинта до понеделник?

- Неам.

- Еми аре.

- Аре.

- А щех да забравя да ти кажа: тоя Дейви Джоунс е нечовек,

копеле.

Всичко е пиар

7 Април 1903

На прага съм на голямо изобретение, което ще даде невероятен

тласък на селското стопанство. Идеята ми хрумна преди една

седмица, когато видях как един щъркел, докато летеше над

царевичната нива, внезапно се изсра и лайното му пльокна върху

един кочан.

Замислих се и реших, че може да се изобрети някаква механична

птица, която да лети над посевите и образно казано “да сере” върху

тях препарати срещу вредители. Кеф ти син камък, кеф ти ДДТ.

Това много ще облекчи работата на фермерите и ще увеличи

добивите им.

Разказах идеята си на Орвил, а той ми вика:

- Действай, Уилбър. Ти само го измисли, а аз ще поема целия пиар.

Знаеш, че имам много добри контакти с медиите.

Това е факт. Откакто го помня, тоя пич ебе само репортерки. Имам

чувството, че журналистиката му е някакъв фетиш.

14 май 1903

Синът ми Джони вече е на осем години и непрекъснато ми задава

тъпи въпроси. От една страна гледам да поощрявам неговата

любознателност, но от друга страна копелето направо ме вбесява.

Добре, че имам богата обща култура, та мога да отговарям на

всичките му въпроси. Днеска идва при мен и ми вика:

- Тате, кво е троянски кон?

Тва младите са много прости. Как може да си втори клас и да не

знаеш какво е троянски кон. Расте изключително неграмотно

поколение.

- Троянски кон, татковото – му викам, - това е специална порода

коне, които се отглеждат в Троян. Много са добри в надбягванията.

- А какво е нервна почва?

- Ами това е термин от земеделието. В някои полупланински

региони, почвата е “нервна”, в смисъл че ражда недобре развити,

депресирани култури. Това съответно изнервя и фермерите и те

почват да псуват.

Стори ми се, че Джони се кани да продължи с тъпите си въпроси,

затова му дадох два долара да иде да постреля на стрелбището.

25 август 1903

Чета всякаква литература за принципите на летене и просто се

отчайвам. Единственият уред, измислен досега, е шибаният балон

на братята Монголфие. Но той е загубена работа – хвърчи,

накъдето го духне вятърът и се вдига много нависоко. А на мен ми

трябва нещо, което да прелита ниско над посевите. Сетих се за

историята с Дедал и Икар и реших да пробвам нещо на техния

принцип. Оскубах 11 кокошки и залепих с туткал перата им по

ръцете си. Цял ден си играх, но накрая се получиха що-годе

прилични крила. Качих се на покрива на къщата, размахах силно

крила и скочих.

Опитът беше пълен провал. Така жестоко се изплющях на Земята,

че се разревах от болка – натъртих си коленете, лактите, охлузих си

лицето. Очевидно кокошите пера нямат необходимата подемна

сила, за да задържат във въздуха 90-те ми килограма.

И сега хем съм натъртен, хем кокошките ми са голи. На всичкото

отгоре пристигна Орвил и ми вика:

- Кво става, Уилбър, готова ли е летящата пръскачка?

- Не още. Няма да стане толкова бързо, колкото ми се иска.

- Абе гледай до две-три седмици да си готов, щото вече почнах

пиар-кампанията.

И ми показва вестник със заглавие на първа страница: “Орвил Райт

на прага на голямо изобретение. Механична птица оре, сее и

плеви”. Направо ми причерня. Аз се блъскам от сутрин до вечер,

скубя кокошки, пребивам се, а това лайно обира цялата медийна

слава.

- Как не те е срам, Орвил – казах му. – Дори не си ми споменал

името. Можеше поне да кажеш, че двамата работим по

изобретението.

- Това ще е следващият етап от кампанията. Аз я разгръщам

постепенно. Проблемът е, че ти си никой в медийното пространство

и ще мине известно време, докато наложа името ти. А мен всички

ме знаят, редовно съм по светските хроники. Що да не използваме

тая популярност, която имам?

- Съгласен съм, нека да я използваме. Но поне се поинтересувай

какво изобретяваме. Механичната птица няма да оре, сее и плеви, а

само ще пръска против вредители.

- Е, то е горе-долу същото. Ти само я измисли, па после никой няма

да ни държи сметка за вестникарските заглавия.

В тоя момент дойде Джони и ми изтресе поредния си глупав въпрос:

- Тате, кво е лебедова песен?

- Лебедова песен, мойто момче, е песента на лебеда, когато се

надпява с други лебеди за любовта на някоя женска. Лебедите са

пойни птици.

- Какво значи бойни птици?

Не можах да му отговоря, защото в тоя момент ми хрумна нещо

гениално... Тая летяща пръскачка, дето ще я измисля, може да се

използва и за бой. Колко му е да я натоваря с камъни и тя да ги

пуска от въздуха върху главите на всички неприятни копелета.

Ебаси кефа! Остава само да измисля как да лети.

30 ноември 1903

Джони почна да ми задава и неудобни въпроси. Попита ме какво е

“бананова република”. Изчервих се от неудобство:

- Бананова република, сине, е република, в която... хм... как да

кажа... република, в която жените се задоволяват с банани.

Казах го и ми олекна. В крайна сметка е по-добре да научава тези

неща от баща си вместо от уличните келеши...

Орвил продължава да се рекламира по вестниците със всякакви

безумни новини от сорта: “Орвил смени имиджа си” (бил си изрязал

ноктите, моля ти се), “Орвил ще празнува рождения си ден в

Хисаря”, “Орвил с нова фотосесия”, “Орвил е загрижен за

глобалното затопляне”. Тежки тъпотии, а за изобретението ни няма

и една дума.

А аз вече доста съм напреднал в работата. Летящата пръскачка ще

е с две двойки крила, дълги 12 метра. Между тях монтирах два

големи вентилатора и като ги набримча, би трябвало това чудо да

хвръкне.

На долното крило ще лежи човек, който хем ще управлява

машината, хем ще пръска посевите. Проблемът е кой да е тоя

човек, който ще рискува да се пребие.

- Аз ще го карам – вика Орвил – кво толкова? Най-много да си

строша ръка или крак. Ама пък ще съм първият човек, който е летял

във въздуха с изкуствена птица. Ще съм на първа страница на

всички медии.

Някои хора са готови и майка си да наебат, само и само да ги пишат

по вестниците. Щом му е толкова акъла – нека си троши главата.

4 декември 1903

Орвил ме вбесява. Днес във вестника попаднах на следната

дописка: “Фолкдивата Екстра Цуца вече не крие връзката си с Орвил

Райт. Двамата се запознали на светско парти и между тях веднага

прехвръкнали искри. Изпълнителката на големия хит “Огън в

слабините ми” открила, че имат много сходни интереси с великия

изобретател. “От три месеца сме заедно и сме много щастливи,

заяви силиконовата фурия, която в момента подготвя нов сингъл”.

Страшно се ядосах и веднага звъннах на Орвил.

- Тия курви ще ти изядат главата, да знаеш.

- Кви курви бе, Уилбър?

- Айде, айде, не се прави. Прочетох вестника. Ква е тая Екстра

Цуца?

- А, това е една приятелка. Нищо повече.

- Как така нищо повече? Във вестника пише, че от три месеца

сте заедно.

- Това е само пиар, брат ми. Трябваше да произведа някаква

новина, за да ме пишат по вестниците. А и Екстра Цуца искаше

да напомни за себе си, щото от пет години не е вадила

свестно парче и вече никой не я кани по участия. И се

разбрахме да пуснем слух, че сме гаджета.

- А не сте ли?

- Не сме, разбира се. Всичко е пиар. Но ще видиш, че

благодарение на тая история ние с теб ще привлечем интерес

към научната ни работа.

Винаги съм се удивлявал на наглостта на брат ми. Каква научна

работа е свършил тоя пройдоха? Само лежи на моите лаври.

17 декември 1903

Днес е големият ден. Летящата пръскачка вече е напълно готова,

дойде моментът да я изпробваме. Орвил си натъпка анцуга с

дунапрен, за да не го боляло толкова, ако паднел.

Отидохме на царевичната нива. Студ, вятър, майката си ебало.

Орвил взе да трепери целият.

- Страх ли те е? – питам го.

- Тоя па! От кво да ме е страх? Студено ми е.

- Ми аре качвай се.

- Дай да изчакаме медиите. Повикал съм ги за 9 и 30. А

пресконференцията съм я обявил за 12.

- Добре бе, Орвил, защо ги правиш тия работи? Дай да проведем

експеримента, пък като видим, че всичко е окей, тогава ще викаме

журналистите.

- Нищо не разбираш от пиар, Уилбър. Събитие е първият полет.

Вторият полет вече не е събитие, а рутина. Ако не ги поканим сега,

втория път изобщо няма да дойдат.

Поседяхме, измръзнахме, никой не идва. Кой ще ти дойде в тоя кучи

студ?

Викам на Орвил: аре, качвай се, не мога да ги чакам повече. А той

ми вика: ми качи се ти, като си толко нетърпелив.

Почакахме още десетина минути и най-после пристигна една кола, а

от нея слезе самата Екстра Цуца с още три момичета, които се

представиха като “светски репортерки”.

Орвил ги поздрави приятелски, целуна Екстра Цуца и тежко се

запъти към летящата пръскачка. Сърцето ми се разтуптя като лудо.

Орвил легна върху долното крило и пусна вентилаторите. Имах

чувството, че ще умра.

И в този момент стана чудото. Летящата пръскачка се затресе,

тръгна напред и след около 50 метра се отдели от земята! Екстра

Цуца почна да пищи все едно я колят. Пръскачката прехвръкна

около 30 метра и отново се тръшна на земята. Орвил слезе от

крилото, изтупа се и гордо тръгна към нас. Не бях на себе си от

щастие.

Но щастието ми не продължи дълго. Направихме планираната

пресконференция и като чух въпросите на репортерките ми идеше

да се самоубия. Никоя не се интересуваше от изобретението ми,

всички питаха само за връзката на Орвил с Екстра Цуца, за

силикона й, за новия й клип, за бившите й гаджета. Оказа се, че

голямата новина от пресконференцията е, че Орвил е написал

текста за новото парче на Екстра Цуца “Погали гърдите ми”. Според

Екстра Цуца то било “много изстрадано” и с него “казвала много

истини”. Ето го текста:

Погали гърдите ми,

Разроши косите ми,

Палят ме очите ти,

Ще изгорим!

Облизах ушите ти

Почесах мъдите ти,

Палят те очите ми,

Ще изгорим!

Бях потресен. Не можех да си представя, че брат ми е написал

такава простотия. Но медиите бяха очаровани и тотално забравиха

за какво сме се събрали. Чак накрая една отегчена репортерка се

обърна към мен:

- А вие кой сте?

- Аз съм Уилбър Райт. Брат съм на Орвил.

- Искам да благодаря на брат ми – обади се Орвил – затова че

ми помагаше с ценни съвети да изобретя летящата пръскачка.

Моите успехи до голяма степен се дължат на факта, че

семейството ми винаги ме е подкрепяло.

- Но най-много го подкрепях аз – измяука Екстра Цуца. – Още

когато се запознахме, Орвил ми каза, че много го вдъхновявам

и иска да посвети изобретението си на мен. Както знаете зад

всеки велик мъж винаги е стояла една велика жена.

Стоях като гръмнат. Не можех да повярвам, че някаква безмозъчна

силиконова кифла краде целия ми труд пред очите ми. Извиних се,

че ми е лошо и напуснах пресконференцията.

18 декември 1903

Заглавията във вестниците са потресаващи. “Гаджето на Екстра

Цуца изобрети странна машина”, “Попфолкът вдъхновява

изобретател”, “Есктра Цуца ходи с луд учен”.

Но Орвил е доволен.

- Ако не бях измислил тоя номер с певицата – ми вика, –

вестниците нямаше да ни обърнат никакво внимание. А сега

всички пишат за нас.

- Какво пишат бе, Орвил? Глупости пишат. Занимават се само

със силикона на твойта приятелка и с тъпите й изказвания.

- Не ги разбираш медиите, брат ми. Не е важно какво пишат.

Важното е да пишат. Иначе ще си умреш неразбран и

неизвестен. Как не го проумяваш? Всичко е пиар.

Кризата с недвижимите имоти

5 септември 1932

Ева Браун направи опит за самоубийство. Предполагам, че е

стигнала до това решение, след като й направих забележка да

престане да носи грим. Тези гримове са отвратителни. Миришат на

бабичка. А аз харесвам Ева, такава каквато е.

Много е нервна напоследък, затова й купих вила на

Васербюргерщрасе и тя се успокои. Жените имат странна нервна

система. Като им купиш някакъв имот, той им действа като

антидепресант.

30 януари 1933

Станах канцлер и назначих Ева за секретарка. Сестра ми е против,

но на мен изобщо не ми пука какво мисли тъпата кокошка. Често си

говорим с Ева как ще издържаме домакинство в настоящата

световна финансова криза. Ева смята, че е добре да инвестираме в

недвижими имоти, защото сега са много евтини, а кризата все някой

ден ще свърши, и ще поскъпнат.

Аз пък мисля, че трябва да се инвестира във военната индустрия.

Световният опит показва, че тази индустрия никога не е била

губеща.

В крайна сметка стигнахме до компромисно решение – да насочим

усилията си към военната промишленост, а чрез нея да влезем в

пазара на имоти. Идеята е доста ексцентрична, но в кризисни

времена трябва да се действа нестандартно.

19 април 1934

Регистрирах си фирма “Третия райх” и си направих много гъзарско

лого. Пречупен кръст и двуглав орел. Всички ме питат какво

символизира. Ми нищо не символизира, ама е яко, запомня се.

10 януари 1938

Ева е запалена скиорка и постоянно ми дудне да купим земя в

австрийските Алпи. Викам – за какво да я купуваме, ей къде е

Австрия, можем да си ходим там, когато си поискаме. Но Ева не е

съгласна. Друго си е да си е наше, вика.

Писна ми да ми опява и реших да й взема малко земя в Алпите като

подарък за рождения й ден на 6-ти февруари.

Звъннах в няколко австрийски агенции за недвижими имоти. Тия са

ебати кавалите. Ама не можели да ми продадат, ама конституцията

им забранявала да продават земя на чужденци, мрънкат ми некви

тотални глупости. Много ме ядосаха. Аз че ще си я взема тая земя,

ще си я взема, ама предпочитах да ми я дадат с добро. А сега ще се

наложи да се разправяме.

13 март 1938

Разправиите почнаха. Наредих на брокерите ми да идат до Австрия

и да вземат малко земя в Алпите. По възможност да има повечко

писти и поне 5-6 лифта. Австрийският канцлер фон Шушинг е пълна

шушумига. Казах му, че съм много разочарован от враждебното им

отношение към чуждите инвеститори.

А той ми се прави на обиден и ми разправя, че щял да си подаде

оставката. Ми подай я, като си толко некадърен, та една земя не

можеш да ми продадеш. Така ме вбеси това лайно, че реших да

взема цяла Австрия. Обадих се на Мусолини да го питам какво

мисли по въпроса, а той ми вика: Вземай я, не ми дреме за Австрия.

Голям пич е Мусолини. Някой ден ще му се отблагодаря.

Написах закон за пълен аншлус на всички австрийски недвижими

имоти. Законът започва с думите: “Австрия е провинция на

германския райх”.

Ева ще е доволна.

30 септември 1938

Ева е харесала един парцел в Судетите и вика да вземем да го

вземем. Парцелът не е голям - 28 600 квадратни километра. Не е в

регулация, ама предполагам, че това лесно може да се уреди.

Проблемът е, че Судетите засега се водят към Чехия, а чешките

агенции за недвижими имоти са некви суперзадръстени. В прав

текст ми казаха, че не са склонни да преговарят с мен за подобна

сделка. Наложи се да предприема заобиколни бизнесходове.

Събрахме се в Мюнхен с британския премиер Чембърлейн,

френския министър-председател Даладие и италианския премиер

Мусолини.

Знам, че откровеността е най-добрата политика, затова открито им

заявих: така и така, колеги, с жена ми сме си харесали едно

парцелче в Судетите, искаме да го вземем, но ако може да не

минаваме през агенция за имоти, за да не ни товарят с некви

безсмислени комисиони. Така че ви моля да ми ударите едно рамо,

за да не вземе жена ми да хареса някой парцел във вашите

държави.

Мусолини веднага се нави. Чембърлейн и Даладие мрънкаха доста,

но като разбраха, че съм сериозен клиент, клекнаха. И в крайна

сметка подписахме Мюнхенското споразумение, според което

Судетите вече са мои. Възложих на Гьоринг и фон Нойрат да

оправят документацията по прехвърлянето на имота, така че

мюнхенското споразумение да има силата на нотариален акт.

Ева беше много щастлива. Сега с нетърпение чакаме да дойде

зимата, та да идем да караме ски в новия ни вилает.

7 април 1939

Мусолини явно е решил да инвестира в морски курорти, защото

окупира Албания. Имало много хубави плажове и Бенито очаква

цените на имотите там рязко да скочат, като свърши кризата.

23 Август 1939

Сталин е много приятен човек. Оказа се, че с него имаме сходни

бизнесинтереси – и той е решил да инвестира в недвижими имоти.

Фирмата му е сериозна, само логото й е напълно идиотско – сърп и

чук.

Ебахти малоумните съветски дизайнери. Как може да сложиш сърп

и чук за символи на агенция за имоти? Къде са виждали брокер със

сърп и чук?

Както и да е, това са подробности. По-важното е, че със Сталин се

харесахме. И понеже стигнахме до извода, че в момента двамата с

него сме може би най-сериозните играчи на световния пазар,

решихме да се видим и да се разберем как да развиваме фирмите

си, без да си пречим.

Винаги съм бил за това да има гилдия. Всичко трябва да е културно

и легално. Трябва да играем по правилата, а не да си правим

мръсни номера и да се ритаме по кокалчетата. Разбира се, първо

трябва да изхвърлим евреите от бизнеса. Тия мръсни копеленца

държат 80 процента от всички сделки...

Та със Сталин уговорихме среща в Москва. Изпратихме външните

си министри – Сталин прати Молотов, а аз – Рибентроп.

Постигнахме разбирателство по всички въпроси. Ще си поделим по

братски Полша и по тоя начин ще станем комшии със Сталин – ще

имаме съседни парцели. Освен това той иска да инвестира в

имотите на Литва, Латвия, Естония, Финландия и част от Румъния.

Амбициозно момче е Сталин. Но няма лошо. В бизнеса с имотите,

ако не си агресивен, го духаш.

1 септември 1939

Влязохме с моите брокери в Полша. Хубаво парцелче е, широко,

просторно, но няма планини и това изнервя Ева. Къде ще карам ски,

вика.

Вярно, няма условия за ски, но пък парцелът си има други

предимства – излаз на море, полезни изкопаеми, картофени ниви. А

и вече сме съседи със Сталин и можем да си пием ракията до

оградата. Даже смятам да направя един комшулук в оградата, за да

си ходим на гости.

9 април 1940

Най-лошото нещо за един бизнес е да спреш да го развиваш.

Успокоиш ли се, си мъртъв. Затова превзех Дания. Не че ми трябват

тия студени ветровити земи, ама не бива да спирам на едно място.

Смятам тия дни да инвестирам и в Норвегия, пък после ще видим.

28 май 1940

Днес капитулира Белгия, а преди две седмици и Холандия. Пратих

им брокерите си и те ми приписаха доброволно всичките си

парцели.

Това недвижимите имоти били много сладък бизнес, бе. За има-

няма две години стъпих на пазарите в седем държави. Ако

продължавам така, колегите от гилдията ще ме номинират за

Агенция № 1 в Европа.

Ева иска да я водя в Париж през лятната ваканция. Никога не била

ходила там.

14 юни 1940

Влязохме в Париж. Моите храбри брокери маршируват под

Триумфалната арка. Париж е много хубав град – уютен, задушевен,

артистичен. Отидохме в “Мулен Руж”, после в Лувъра и си взехме

оттам каквото ни хареса. А и французите са много вежлив народ –

всичко ни дават без пари. Ева е очарована.

Август 1940

Мисля си да почна да инвестирам във Великобритания. Там е хубав

пазар, все още неразработен. Обадих се на Чембърлейн и му

викам: идвам да инвестирам в Англия. А той: сакън, вика, недей,

сега бизнесклиматът в Англия не е подходящ.

Много ме изнерви това копеленце. Ше ме учи той на бизнесклимат!

Ше си инвестирам, където си искам. Събрах всичките си служители,

дръпнах им една надъхваща реч и ги призовах да атакуваме

английските пазари. Искам да построя там ваканционно селище и да

го кръстя “Морски лъв”. Пратих няколко самолета с мои брокери да

проучат тамошния пазар. Казаха ми, че пазарът е бомба.

24 декември 1940

Дойде и Бъдни вечер. Ядохме сърмички, боб, ошав, а Ева ми

подготви празнична изненада. Облече се като Снежанка, потанцува

ми около елхата. И тъкмо се появи едно такова готино настроение и

Ева взе да пее “О Таненбаум, о, Таненбаум”. Вбесих се. Не

познавам никакъв Таненбаум, но ако съдя по фамилията му,

вероятно е евреин. Вдигнах телефона и наредих незабавно да го

издирят и да го пратят в концлагер.

6 април 1941

Реших да инвестирам и на Балканите. Там хората са малко кофти,

ама земите им са много хубави. На първо време взех Югославия и

Гърция. Имам много силен агент и в България – Борис

Сакскобургготски. Наше момче е, германче, много се разбираме с

него и му дадох да развива бизнеса си в Македония.

С Борис съм добре, но междувременно се оказа, че Сталин се

опитва да ми играе курвачка. Имам информация, че се опитва да

играе зад гърба ми с англичаните и американците и да сключи

джойнт венчър с тях, за да не стана монополист на пазара.

Много мразя некоректните бизнес отношения. Какво му пречи на

Сталин да вдигне един телефон и да се разберем като културни

хора, така както се разбрахме за Полша? Нали сме социалисти!

Не ми харесват тия негови интриги и при първа възможност ще

гледам да го прееба.

22 юни 1941

Майне дамен унд херен, настъпи моментът да разберем кой е най-

големият играч в бизнеса с недвижими имоти. Нападнах парцела на

Сталин.

Много ме ядоса това лайно с интригите си и смятам не само да му

взема парцелите, ами и да ида в офиса му в Москва и да му се

изсера върху ксерокса.

Дееба и грузинския отворко, дееба.

3 юли 1941

Моите брокери смело пазаруват имоти в Съветския съюз и

напредват към Москва. Сталин се е насрал от страх, покрил се е

някъде и не си вдига телефона. А аз все още съм склонен да му

простя. Да се чуем, да намерим пресечната точка на нашите

интереси, да се разберем. В бизнеса трябва да има коректност и

благородство.

5 декември 1941

Брокерите на Сталин нещо са почнали да се дървят на моите хора.

Тръгнали моите момчета към Москва, искали да отидат в офиса на

Сталин и културно да дадат оферта. А онези руски лайнари не ги

пуснали и се опитали да ги изгонят със сила. Според мен са били

пияни, но това изобщо не ги оправдава. Така ли се прави бизнес?

7 декември 1941

Японците решили да инвестират в Пърл Харбър и днеска попиляли

американците. Това много ме зарадва. Винаги съм бил широко

скроен и съм приветствал всеки млад амбициозен играч на пазара.

Има някакъв чар в това да демонстрираш хлапашко неуважение към

авторитетите.

Много се възхищавам на японците. Истински самураи са. От кеф си

препрочетох пак “Шогун”. Тва е велика книга.

31 януари 1943

Бизнесът ми в Съветския съюз нещо се закучи. Вече половин година

се опитвам да инвестирам в Сталинград и не става, и не става.

Руснаците са пленили един от най-силните ми брокери – Паулус.

Ще взема да се оттегля от тоя скапан пазар – само ядове ми носи.

Обадих се на момчетата и им казах да се прибират. Ебахти

загубения Сталинград. За кво да се мъчиме там, тва да не е

Ривиерата?

6 юни 1944

Англичаните и американците нещо се опитват да ми се отварят.

Пратили ми инвеститори-парашутисти в Нормандия. Смешници!

Опитват се да ме изтикат от бизнеса с непозволени средства. Ама

ше ми пръднат на оная работа.

3 септември 1944

Мусолини го е закъсал. Агенцията му фалирала и тоя тъпак предал

бизнеса си в ръцете на англичаните и американците. Не съм

очаквал, че ще излезе такава путка. Това доказва тезата ми, че

търговията с недвижими имоти е за хора с характер, а не за

страхливци.

12 април 1945

Напоследък бизнесът ми не се развива добре. Постоянно

получавам от конкуренцията заплахи за живота си, затова

преместих офиса си във Фюрербункера. Не мога да разбера откъде

идва всичката тая агресия към мен. Цял живот съм се стремил да

играя коректно, да бъда почтен и открит бизнеспартньор, да си

плащам данъците и да създам някаква гилдия сред търговците на

недвижими имоти. Гилдия, в която да си помагаме, а не да се

преебаваме.

Но се оказва, че това е било илюзия. Хората са лоши и постоянно

гледат да те прецакат. Такива са отвратителните правила на дивия

вълчи капитализъм.

Много съм огорчен и смятам лека-полека да се оттегля от бизнеса.

За какво ми е само да си късам нервите?

30 април 1945

Руските брокери влязоха в Берлин и изкупуват на безценица

имотите ми. Това е краят. Цялата ми бизнесимперия рухна. С какво

ще се занимавам отсега нататък? Чорапи ли ще продавам? Тъкмо

натрупах знания и умения в търговията с имоти и всичко свърши.

Сега всички онези новоизлюпени брокерчета от Англия, Щатите и

Съветския съюз, които до вчера трепереха от страх пред мен и

позеленяваха от завист пред успехите ми, ще ми се подиграват.

Едва ли ще го преживея. По-скоро ще избера смъртта пред позора

на поражението.

Куиз за напреднали

7 ноември 1934

Днес празнуваме 17 години от Октомврийската революция. Уж

революцията е октомврийска, а е избухнала през ноември... Има

нещо изначално сбъркано в комунизма. Но засега тази система ми е

изгодна. Подчинените ми ме слушат, народът ме обича. Само тая

мумия в мавзолея ме дразни, но някой ден ще я разкарам оттам.

Нямам кой знае колко работа по управлението на държавата, затова

с Киров по цял ден играем на логически задачи.

Вчера жестоко го затапих със следната загадка:

Ромео се прибрал пиян вкъщи. Легнал на леглото и заспал. През

нощта се събудил от жажда и в просъница напипал един буркан.

Изпил течността от буркана и заспал. На сутринта се събудил и

видял

Жулиета

мъртва.

Какво е станало и защо Жулиета е мъртва?

Киров цял следобед пуфтя, сумтя и накрая стигна до хипотезата, че

Жулиета се е самоубила от яд, защото Ромео е ходил да пие без

нея.

Не, казвам, другарю Киров, не е това отговорът. А той помоли да му

дам 24 часа да си помисли. И днеска идва при мен пребледнял и ми

вика:

- Вие ми ебахте майката с тая загадка, другарю Сталин. Цяла нощ

не съм спал и не можах да се сетя какъв е отговора. Предавам се.

- Ами много е просто, другарю Киров. Жулиета е била рибка. Ромео

й е изпил водата от аквариума и тя умряла.

Много се смяхме.

30 ноември 1934

Киров влезе в кабинета ми ухилен до уши и ми вика:

- Другарю Сталин, разрешете да ви запитам: какво се среща

веднъж в минута, два пъти в момента и нито веднъж в хиляда

години?

Запалих лулата си и пуснах замислено кълбенце дим.

- Хм, интересен въпрос, другарю Киров. Да не би да е

кихавицата?

- Защо пък кихавицата?

- Ами случвало ми се е да кихна веднъж в минута или два пъти

в момента, а после цяла вечност да не кихам.

- Не е кихавицата, другарю Сталин.

- Хм... Какво ли ще е това нещо?... Сетих се, другарю Киров.

Това е обичта към партията. Усещаме я всяка минута,

понякога и два пъти в момента, а в предишните хиляда години

не се е срещала, защото нашата партия не е съществувала,

нали така? Не съм ли гениален?

- Не... ъъъ... искам да кажа “да”... разбира се, че сте гениален,

другарю Сталин, но това не е верният отговор. Има и хора,

които не обичат партията.

- Моля? Какво казахте, другарю Киров?

- Казах, че... ъъъ... какво казах... хахаха... казах ли нещо?

- Стори ми се, че казахте.

- Не съм казал нищо. Верният е отговор е буквата “м”, другарю

Сталин. Тя се среща веднъж в Минута, два пъти в МоМента и

нито веднъж във фразата “хиляда години”. Ей това е верният

отговор.

- Остроумен човек сте, Киров, но имате странни схващания за

обичта към партията. Свободен сте.

Киров си тръгна като насран. Обадих се на Николаев и му

наредих да го застреля. Николаев много се зарадва. Оказа се, че

навремето Киров бил ебал жена му и той имал да си връща.

1 декември 1934

Киров е мъртъв. Николаев дойде много щастлив в кабинета ми.

- Застрелях го като куче, другарю Сталин – вика. – Ще ебе жена

ми той...

- Отлично, другарю Николаев. А сега да поиграем на въпроси и

отговори. Кое е това нещо, което на Джони Деп му е много късо, на

Арнолд Шварценегер му е много дълго, Мадона изобщо го няма, а

Папата го има, но не го използва ?

- Хахаха, неудобно ми е да го кажа, другарю Сталин.

- Хайде, хайде, не се стеснявайте, тука сме свои. Стари

болшевики сме, всичко си знаем...

- Курът.

- Хм, виждам че сте се настроили на сексуална вълна, другарю

Николаев, но не е курът.

- Може би... буржоазните предразсъдъци?

- Интересен отговор, другарю Николаев. Искате да кажете, че

Мадона няма буржоазни предразсъдъци? Че песните й не

развращават младите? Това ли искате да кажете?

- Ъъъ... съвсем не, другарю Сталин... пошегувах се.

- Интересно чувство за хумор имате, другарю Николаев.

Повиках охраната и наредих да го разстрелят. Докато го отвеждаха,

му казах верният отговор. Това, което на Джони Деп му е много

късо, на Арнолд Шварценегер му е много дълго, Мадона изобщо го

няма, а Папата го има, но не го използва, е фамилията.

Но не знам дали Николаев чу отговора, защото крещеше като

обезумял и молеше за милост.

23 февруари 1938

Извиках при мен Ягода. Ягода е способен човек. Той измисли

гениалната формула на нашия икономически модел: “Страната е

лагер. Трудещите се са затворници. Чекистите са ръководители на

производството”.

Просто и ясно. И системата работи отлично.

Та дойде при мен Ягода да си поговорим за актуалната политическа

обстановка. Запалих лулата си и го подпуках със загадки:

- Другарю Ягода, ситуацията е следната: Троцки и Бухарин казват

винаги истината освен в някои дни, в които систематично лъжат.

Троцки лъже в понеделник, вторник и сряда. А Бухарин лъже в

четвъртък, петък и събота. Един ден двамата се срещнали и всеки

от тях казал на другия, че вчера е лъгал. В кой ден от седмицата се

е случило това?

- Тия двамата постоянно лъжат, другарю Сталин. Така че това може

да се е случило по всяко време.

- Така е, другарю Ягода. Но за нуждите на задачата приемаме, че

Троцки лъже само в понеделник, вторник и сряда, а Бухарин само в

четвъртък, петък и събота.

- Отказвам да отговарям на задачи, свързани с врагове на народа,

другаря Сталин.

- Отлично, другарю Ягода. Всъщност верният отговор е четвъртък.

Троцки е лъгал вчера, тоест в сряда, а Бухарин лъже в момента,

защото четвъртък му е ден за лъгане.

- Отдавна трябваше да ги разстреляте тия двамата, другарю

Сталин, ама айде да не ви се бъркам.

- Хм. На всеки ще му дойде времето. Сега е ваш ред да ми

зададете загадка.

- Добре. Един от пазачите в НКВД се напил и загубил ключа от

килията с арестантите. Навсякъде го търсил, но не можал да го

намери. И тогава видял на масата бележка, на която пишело

КЕЗВПМ. Къде бил ключът?

- Затруднихте ме, другарю Ягода. Не мога да отговоря.

- Много просто. Отговорът се крие в съкращението КЕЗВПМ. Ключът

Е Зад Вратата Под Метлата.

Замълчах и запалих лулата си. Пуснах тежко облаче дим.

- Хм. Не ми харесва дисциплината в повереното ви ведомство,

другарю Ягода. Пазачите ви пиянстват, губят ключовете си, крият ги

зад вратата под метлата. Докъде ще я докарате така?

- Ама това е една измислена загадка, другарю Сталин. Няма нищо

общо с реалността.

- В комунистическото общество всичко има общо с реалността,

Ягода. Факт е, че Троцки и Бухарин са безсрамни лъжци, както е

факт и това, че вашите подчинени са некадърници и си губят

ключовете под разни метли. Затова смятам, че трябва да бъдете

разстрелян незабавно.

Наредих да го разстрелят и назначих на неговия пост Ежов. Той е

идеалният служител – зъл, предан и тъп.

15 март 1938

Бухарин е интересен човек, голям интелектуалец. Винаги ми е било

интересно да играя с него на въпроси и отговори. Обикновено

печеля тия игри, но вчера копеленцето ми заби такава задача, че

направо ме хвърли в джаза.

Един кораб акостира в пристанище. От външната страна на кораба

е пусната въжена стълба, на 5 метра от водата, а разстоянието

между стъпалата на стълбата е 1 метър. Прилива покачва нивото на

водата с 2метра на час. След колко време водата ще достигне до

третото стъпало?

Мислих, смятах, ама не мога да го изчисля. Извиках Бухарин в

кабинета ми.

- Много интересна задача, другарю Бухарин. Според мен

верният отговор е след пет часа.

- Грешите, другарю Сталин.

- А може би има някаква уловка? Всъщност за какъв кораб става

дума?

- За обикновен кораб. Например крайцерът “Аврора”.

- Да не би да намеквате, че крайцерът “Аврора” потъва? Че

корабът – символ на нашата революция скоро ще бъде

потопен от вълните на империализма? Така ли смятате?

- Съвсем не, другарю Сталин. Напротив. Отговорът е, че водата

никога няма да достигне до третото стъпало, защото приливът

повдига и самият кораб. Крайцерът “Аврора” не може да

потъне никога. Нали така, другарю Сталин?

Прееба ме хитрецът и страшно се ядосах. Можех веднага да наредя

да го разстрелят, но реших да си поиграя малко с него.

- Другарю Бухарин - казах му. – Имам информация, че сте

изменили на комунистическите идеи и трябва да бъдете разстрелян.

Но понеже много ви ценя, ще ви дам един последен шанс. Това са

две листчета. На едното от тях ще напиша “виновен”, а на другото

“невинен”. Ще сгъна листчетата и ще ги пусна в каскета на Ленин,

който винаги стои до мен, за да ми напомня за делото на вожда на

революцията. Вие ще изтеглите едно листче и ако на него пише

“невинен” ще ви пусна да си вървите поживо-поздраво. Но ако

извадите листчето с надпис “виновен”, ще наредя да ви разстрелят.

Бухарин пребледня и се разтрепери целият. Нямах никакво

намерение да му дам шанс да се измъкне, затова написах и на

двете листчета “виновен”. Сгънах ги и ги пуснах в миризливия каскет

на оная мумия. И в тоя момент хитрата лисица Бухарин реши да ме

преметне. Взе едно от листчетата и без да го отваря, бързо го

глътна.

- Другарю Сталин – каза Бухарин. – Свикнал съм да си изяждам

късмета. Отворете другото листче. Ако на него пише “виновен”,

значи съм изтеглил “невинен” и трябва да ме пуснете. Ако пък пише

“невинен”, значи съм изтеглил лошия късмет и ще се оставя да бъда

разстрелян. Хайде, отворете другото листче...

Бахти хитреца. Ще ми се отваря той на мене!

- Другарю Бухарин – казах му. – Според законите на комунизма

изяденият късмет се брои за невалиден, така че съдбата ви

ще бъде решена от това, което пише на листчето останало в

свещения каскет на Владимир Илич Ленин. Я да видим какво

пише на него. А, пише “виновен”! Колко жалко. Вие сте ценен

кадър и не бих искал да се разделя с вас, защото кадрите

решават всичко. Но какво да се прави, такъв ви бил късметът.

- Протестирам! Това е несправедливо.

- От гледна точка на диалектическия материализъм светът е

пълен с несправедливости, другарю Бухарин. Какво е

несправедливостта спрямо един отделен индивид като вас в

сравнение с цялата световна несправедливост? В този смисъл

протестите относно личната ви съдба звучат някак дребнаво и

егоистично.

Извиках охраната и наредих да разстрелят Бухарин, а после да

дадат каскета на Ленин на химическо чистене, че много се е

вмирисал.

4 февруари 1940

Ежов дойде в кабинета ми. Много ме дразни това неприятно

джудже. Бях в лошо настроение и реших да си го оправя като

поиграем на въпроси и отговори. Тоя е такъв тъпак, че със

сигурност ще изръси някой бисер.

- Другарю Ежов, искам да ви попитам нещо. Кажете ми колко

котки има в една стая, ако във всеки от четирите й ъгли има по

една котка, срещу всяка котка има по три котки и върху

опашката на всяка котка има по една котка.

- Може ли да повторите, другарю Сталин? Не можах да

запомня.

Тоя е невиждан тъпанар, заклевам се.

- Имаме стая с четири ъгъла. Във всеки ъгъл има по една котка,

срещу всяка котка има по 3 котки и върху опашката на всяка

котка има по една котка. Колко общо са котките?

- Начи, така ми е много трудно да ги броя, другарю Сталин.

Някоя може да мръдне и да я преброя два пъти. По-лесно ще

ми е, ако преди това ги разстрелям. Аз веднъж така броих

един взвод милиционери. Бяха пияни, залитаха и всеки път ми

излизаше различна бройка – веднъж 14, после 15, третият път

- 12. Накрая се ядосах, разстрелях ги и труповете се оказаха

18. Оттогава разбрах, че когато работим с жив материал

винаги стават грешки.

- Така е, другарю Ежов. Има човек – има проблем. Няма човек –

няма проблем. Кажете сега за котките.

- Ами и за котките съм на същото мнение. Има котка – има

проблем. Няма котка – няма проблем.

- Не се измъквайте, другарю Ежов. Попитах ви нещо.

- Може ли пак да повторите условието на задачата, че го

забравих.

Тоя е кух като гъбено семе.

- За последен път ви повтарям, другарю Ежов. Стая с четири

ъгъла. Във всеки ъгъл има по една котка. Запомнихте ли?

- Тъй вярно.

- Срещу всяка котка има по три котки.

- Тъй вярно.

- И върху опашката на всяка котка има по една котка. Ясно ли е?

- Напълно, другарю Сталин.

- Пита се колко общо са котките?

- Седемстотин петдесет и девет.

- Вие сте голям тъпак, другарю Ежов.

- Тъй вярно, другарю Сталин.

- Помислете малко. За какво я ползвате тая глава?

- За близък бой. Като им набия една глава, рухват.

- Сега ще се наложи да я използвате за мислене.

- Еми няма да се справя, другарю Сталин. Аз съм изключителен

тъпак. Знам само, че котките са много, ама не бих могъл да ги

преброя, ако ще до утре да ме държите.

- Котките са само четири, другарю Ежов. Срещу всяка има по

три – в останалите три ъгъла на стаята. И всяка от тях е

седнала върху опашката си.

- Еми радвам се. Искате ли аз да ви дам една задача?

- Давайте. Аз много обичам задачите.

- На една улица има седеметажна сграда. На седмия етаж

живее шофьорът Альоша с братята си Василий, Сергей и

Николай, като всеки от тях живее в собствена стая. В стаята на

Альоша има три врати и два прозореца. В стаята на Василий

има толкова врати, колкото са прозорците в стаята на Сергей.

А в стаите на братята на Николай има толкова врати, колкото

са прозорците. Въпросът е: живее ли на същата улица тъщата

на шофьора Альоша?

- Хм. Задачата е доста трудна. Предавам се. Какъв е отговорът?

- Отде да знам. Нали ви казах, че съм изключителен тъпак.

Стори ми се, че ми се подиграва, затова наредих да го разстрелят.

23 август 1939

С Хитлер подписахме пакт за ненападение. Хитлер е много забавен

тип, с невероятно чувство за хумор. Интересува се от археология и

това беше поводът да му задам една от любимите си загадки. Един

археолог открил в една пещера два напълно запазени, неразложени

трупа на мъж и жена. След което веднага се обадил на шефа си и

му казал:

- Шефе, открих телата на Адам и Ева.

Как археологът е разбрал, че това са Адам и Ева?

- Аба натюрлих – каза Хитлер.- Били са със смокинови листа.

- Не е това отговорът, господин Хитлер.

- Мъжът е бил с белег от изваденото ребро?

- Остроумно, но и това не е верният отговор.

- До тях е имало труп на змия и нахапана ябълка?

- И това не е.

- Майн гот, не мога да отгатна. Капитулирам.

- Елементарно, Хитлер. Понеже и двамата не са родени от

жена, не са имали пъпове.

- Хахаха, абъ йаа. Вундъбаа. Дас ист фантастиш, хер Сталин. А

какво ще правим с Полша?

Писма от ски пистата

Драги приятелю Понагалски,

Винаги съм се възхищавал на амбицията и упоритостта ти, които

вероятно се дължат на полския ти произход. Но идеята ти за

движещо се въже, което да дърпа скиорите нагоре по баира, е

просто смехотворна. За да те спася от горчиви разочарования,

приятелю, само ще ти напомня, че ските са направени, за да вървят

надолу, а не нагоре.

И ако тръгнеш да се бориш с този основен физически закон, най-

вероятно ще причиниш травми и счупвания на хиляди скиори по

света. Те ще заведат съдебни дела срещу теб и ще се наложи да

прекараш остатъка от жалкия си живот в затвора. А аз не искам това

да се случи, защото ако ти прекратиш кариерата си, няма да има

над кого да се смея и дните ми ще станат далеч по-скучни.

Бъди здрав!

Завинаги

твой:

Допелмайнер

Драги приятелю Допелмайнер,

Винаги съм се възхищавал на австрийския ти консерватизъм, който

не допуска никакви иновации и свежи идеи в работата ти.

Благодарение на него аз вече дълги години съм лидер в бизнеса и

безспорен авторитет в изграждането на ски-съоръжения.

Това, за което твърдиш, че е невъзможно, вече го инсталирах на

една от пистите в Курмайор.

Съоръжението представлява дебело стоманено въже, окачено на

стълбове на разстояние 50 метра един от друг и задвижвано с

електромотор. На въжето са закачени дълги метални прътове, а

накрая на прътовете има нещо като паничка. Скиорите обкрачват

металния прът, а паничката остава зад задника им и ги тегли нагоре

по баира. Кръстих тази машина “влек”.

С нея скиорите се качват за около 4 минути на баир с дължина един

километър. И ако си мислиш, че ските не вървят нагоре, ела в

Курмайор да видиш за какво става въпрос.

Някои от дамите скиорки пък ми споделиха, че прътът между

краката им създавал едни много приятни вибрации и направо не

искали да слизат от влека.

Сключих договор с 28 ски-курорта във Френските алпи, да им

построя такива влекове. Питай твоите колеги по ски-курортите в

Австрия дали се интересуват от машината ми. Ако ми уредиш някоя

поръчка, ще ти дам два процента комисион.

Бъди здрав!

Твой:

Понагалски

Драги Понагалски,

Говориш тежки глупости, а на всичкото отгоре си вярваш. Къв кур,

къв майор, кви пет лева? Проверих на картата – няма такъв курорт.

А тоя “влек”, дето ми го описваш, е неква пълна порнография. Кой

уважаващ себе си скиор ще си сложи паничка под задника? Ще

серат ли в нея или какво? Тва е ебати унижението.

Относно отзивите от “скиорките” (нарочно слагам кавички, защото

съм сигурен, че ти не познаваш нито една скиорка), искам да те

питам – ти ски-съоръжения ли искаш да правиш или някакви зимни

вибратори, мръсен перверзнико?

Твой: Допелмайнер

Драги Допелмайнер,

Завистта към успехите ми явно е замъглила разсъдъка ти и писмата

ти вече могат да бъдат окачествени единствено като “врява и

безумство”. Направил съм влек, а не вибратор, нещастнико. Нещо,

което ти никога няма да направиш, защото си завистлив,

комплексиран и задръстен. Относно подмятането ти за скиорките,

държа да те уведомя, че само преди няколко часа една твоя

сънародничка – австрийка, дошла на ски в Шамони ми врътна

такава шеметна свирка, че в ушите ми още звучи одата на радостта.

След което ми каза, че винаги ще идва тук на ски, защото в нейната

страна няма влекове и скиорите са принудени да бъхтят по баира

със ските на рамо. А и австрийските мъже били гола вода в леглото.

Твой: Понагалски

Драги Понагалски,

От това, което ми пишеш, разбирам че имаш нужда от психиатрична

помощ. Ти жена си виждал само на картинка, а “успехите” в

проектирането на ски-съоръжения се случват само в главата ти.

Вчера един приятел се върна от Шамони и Курмайор и ми каза, че

там няма никакви съоръжения и скиорите катерят по баира като

гламави. Къде са ти влековете, колега?

Междувременно аз и моя екип изобретихме страхотна машина. Тя

представлява дебело стоманено въже, окачено на стълбове на

разстояние 50 метра един от друг и задвижвано с електромотор. На

въжето са закачени дълги метални прътове, а накрая на прътовете

има нещо като котва. Скиорите се нареждат двама по двама, прътът

минава между всяка една двойка, а двете рамена на котвата се

поставят под задниците на скиорите и ги бутат нагоре по баира.

Съоръжението е уникално. Монтирахме го на една от пистите край

Инсбрук и хората толкова го харесаха, че вече имам заявки от 43

ски-курорта. Направо не знам как ще насмогна.

Твой: Допелмайнер

Допелмайнер,

Не съм се съмнявал, че твоите крадливи инженерчета ще ми гепят

идеята за влека. Тези мръсни плагиати са доказали, че сами

нищичко не могат да измислят. Но тази сутрин заведох дело за

интелектуална кражба в международния съд в Хага. Ще ти скъсам

задника от дела, нищожество.

И не ми е ясно как тоя твой приятел се връща от Курмайор при

положение че твърдиш, че няма такъв курорт.

Междувременно искам да те информирам, че славата на моя влек-

паничка вече е стигнала до всички краища на Европа. Днес ми се

обади един човек от България. Някой си Заека. Заръча да му

направя влек за най-прочутата ски-писта в планината Витоша край

София.

Печеля луди пари от производство на ски-съоръжения, но хич няма

да ми дойдат зле и кинтите, които ще смъкна от теб, като те осъдя.

Понагалски

Понагалски,

Не знам дали ще ме осъдиш, но виждам, че теб природата те е

осъдила на вечна тъпота. Освен това лъжеш като дърт циганин. С

България отдавна поддържам бизнесконтакти и в местните ски-

курорти няма никакъв Заек. Най-влиятелният човек на Витоша се

казва Спас и той още преди месец ми заръча да му направя влек-

котва за най-хубавата писта край София.

Освен това изобретих ново съоръжение. Казва се “бейби-влек” и

представлява дебело стоманено въже, окачено на две макари на

стълбове на разстояние не повече от 200 метра една от друга.

Горната макара е задвижвана с електромотор и върти въжето, на

което са закачени дръжки на височина не повече от метър, за да

може дечицата да се хващат за тях.

Бейбивлекът

ще

предизвика

истинска

революция

във

влекостроенето, защото не е нужно да се забучват носещи стълбове

и това намалява инвестицията многократно.

Вече имам поръчки да изработя бейбивлекове за 62 ски-курорта.

Затрупан съм с работа. И, разбира се, с пари.

Допелмайнер

Крадливо долно копеленце,

Докога ще паразитираш на мой гръб? Принципът на “бейбивлека”,

който твърдиш, че ти си измислил, е същият като принципа на моя

влек-паничка. Ако ти пуснеш в производство шибания си

“бейбивлек”, ще заведа ново дело срещу теб в Хага и тогава - жална

ти майка.

Освен това искам да те уведомя, че вчера се върнах от България.

Бях на откриването на влека “Заека”. Влек–красавец. Лично кмета

на София присъства на откриването и ми връчи почетния знак на

българската столица. Питах ги дали знаят кой е Спас, а те ми

казаха, че няма такъв човек нито на Витоша, нито в който и да е от

българските курорти. Което е поредното доказателство, че ти си

един долен лъжец.

Тия дни започнах работа по ново ски-съоръжение. Кръстих го

“седалков лифт”. На същия принцип като влека е, само че вместо

метални прътове с паничка накрая, на стоманеното въже се закача

седалка. Така скиорите могат да си почиват, докато лифтът ги

изкачва до горния край на пистата. Изобретението е уникално и

вече имам поръчки да го изработя за 91 ски-курорта. А и от

световната ски-федерация искат да сключат договор с мен и да им

стана ексклузивен партньор за оборудване на всички писти,

включени в стартовете за световната купа.

Толкова много лифтове трябва да направя, че няма да ми стигне

времето да си напиша името върху всеки един. Затова реших да

съкратя логото на фирмата си и от “Понагалски”, остана само

“Пона”.

Тегля ти една двойна майна в съзвучие с фамилията ти!

Понагалски

Ей, лайняр мръсен,

Първо – нищо не съм ти откраднал, ясно ли ти е? И второ – няма да

ме псуваш, щото ще дойда и ще ти спукам кофата, ясно ли ти е?

Вчера се върнах от България. Открихме влека-котва “Спас”.

Съоръжението е фантастично, поне според думите на софийския

кмет, от когото получих уверения, че ще работят само с мен и за

оборудването на други писти – “Конярника” и т.н.

С моя екип разработихме ново ски-съоръжение. Казва се “кабинков

лифт” и работи на принципа на влека-котва, но вместо котви има

кабинки. Във всяка една кабинка могат да се возят до четирима

скиори. В лифтстанциите кабинките се откачат от въжената линия и

се придвижват с бавна скорост, за да могат скиорите да се качат

или да слязат.

Вече имам поръчки за изработването на 147 кабинкови лифта. Изяж

се от завист, некадърнико.

“Пона”, а? “Пона” ли? Да го туря на майка ти у поната!

Допелмайнер

На кого ше го туриш бе, хуй сплескан?

Искаш ли да ти го набия в крадливия гъз, миризливецо?

Ти си един пълен нещастник, който само ми краде идеите, но тая

вече свърши. Ако до една седмица не се откажеш от така

наречените си “изобретения” и не признаеш, че всичките съм ги

измислил всъщност аз, ще се наложи да ходиш до офиса си със

счупени коленца.

Времето ти изтича, капут такъв.

Понагалски

Заплашваш ли ме бе, сопол?

Искаш ли да ти пратя едни яки момчета да те преслушат какво

имаш да ми казваш, а?

Ако до една седмица не затвориш офиса си и не ми изпратиш

всичките си чертежи, ще береш ядове, обещавам ти.

Помисли си добре и си прецени кое ти е по-важно: животът или

бизнесът.

Да ми ядеш допелмайнера, да ми ядеш!

Допелмайнер

Лайк а кендъл ин дъ уинд

19 януари 1981

Мило дневниче,

Направо ше откача. Май ще се омъжвам. Гаджето ми се казва Чарлс

и е принц. Грозен е и е неприятен, ма то в Англия няма кой знае

колко принцове. Всъщност има само един, така че нямам избор.

Пък и Марта ще се пукне от яд като разбере, че съм станала

принцеса.

Лошото е, че на практика ще имам две свекърви. На свекито майка й

е жива и е почти на 100 години. Напълно е изкуфяла и настоява да я

наричаме кралицата-майка, моля ти се.

24 февруари 1981

Мило дневниче,

Направо ше откача. Днес се сгодихме с Чарлс. Подари ми пръстен

за 30 хиляди паунда – с 14 диаманта и сапфир. Веднага се обадих

на Марта да й се похваля, а тя ми вика, че дефакто била болна. Ми

как няма да се разболее, като гледа, че нося пръстени за по 30

хиляди паунда, а тя ходи с разни тенекиени евтинджоси от сергиите

на индийците.

Решихме сватбата ни да е на 29 юли. Чарлс предлага да я

направим в Уестминстърското абатство, но аз настоявам да сме в

“Свети Павел”. Там ще съберем много повече хора, отколкото в

Уестминстър.

Освен това искам сватбата ми да се предава по телевизията. Да

видят всички коя е най-хубавата принцеска на света.

30 юли 1981

Мило дневниче,

Направо ше откача. Вчера беше сватбата. Направихме я в “Свети

Павел”, както исках аз и беше фрашкано с народ. А с каква рокля

бях – не е истина. Струва девет хиляди паунда и шлейфът беше

дълъг 25 фута с десет хиляди ръчно пришити перли. Марта като я

видя, щеше да припадне от завист.

И днес във вестника пише, че сватбата ми е била гледана по

телевизията от над 750 милиона зрители. Егати рейтинга!

Първата брачна нощ беше малко разочароваща. На Чарлс не му

стана. Предполагам, че е било заради умората.

31 юли 1981

Мило дневниче,

Направо ше откача. Марта ми се обади да ми каже, че в списанието

излязла една статия, която се казва “Най-скъпите сватби в света”. И

мойта сватба дефакто била на второ място. Скъсах се от рев. На

първо място била сватбата на емира на Дубай шейх Мохамед бин

Рашид ал Мактум. Той се оженил за принцеса Салама. Егати тъпото

име, заклевам се. Обаче похарчил 100 милиона долара за сватбата

си с тая Салама и сега е на първо място. А моя мъж, дето уж е

принц, се стиска и е похарчил има-няма 5 милиона, та сега всички

да ми се смеят, че сме на второ място.

Защо не се омъжих за арабин?

20 март 1982

Мило дневниче,

Направо ше откача. Скарах се със свекито. Егати надутата пуйка.

Кво като е кралица. Не може ли да отиде да отиде да купи две

кисели млека за бременната си снаха? Била аристократка. Абе за

каква аристокрация говорим в Англия? Всичко що е било

аристокрация е избито до крак през стогодишната война. Останали

са само селяците. Аристокрация има да речем в България, те са с

1300-годишна история, ама тука да се правим на аристократи е

просто смешно. Я да бега до магазина и да не ми се отваря, щото

ще й откърша един шамар и ше ми стане само на кралици и

аристократки.

На Чарлс продължава да не му става и вече не знам какво да правя.

8 септември 1987

Мило дневниче,

Направо ше откача. Днес в едно списание излезе класацията на

най-известните жени в света. Аз съм на второ място. Направо се

побърках от рев. На първо място е Мадона. Е как може такова

нещо? Неква загубена певица. Как може някаква курва, дето си

размахва кълките по сцените да е по-известна от една принцеса?

Просто не знам какво да правя.

Обадих се на Марта, а тя ми вика: недей да ревеш, ще измислим

нещо. Според Марта, за да стана по-известна, ще ми трябват

папараци, които да ме следят на всяка крачка и да ми правят некви

уж нелегални снимки. Ма откъде да ги намеря тия папараци? Те си

нямат друга работа, разбираш ли, та ще тръгнат да ме следят. Пък

й с кво ще им плащам на папараците? Аз съм само една бедна

принцеска, омъжена за един беден, стиснат и импотентен принц...

Освен трябвало да се отдам на благотворителност. Трябва ти кауза,

вика Марта. Нещо, което дефакто да си е твоя битка в полза на

обществото. Например, вика Марта, вчера гледах по новините за

някакви противопехотни мини. Що не вземеш да се бориш срещу

тях? Ти дефакто ще си първата.

Изобщо не разбрах какви са тия мини, но прегърнах каузата. Утре

ще наредя прессекретарят ми да разпрати съобщение до всички

медии за новото ми начинание.

15 юли 1988

Мило дневниче,

Направо ше откача. Непрекъснато съм на диета и пак съм дебела.

Какъв е тоя мой организъм – не знам. Квото хапна и ми се лепи.

Марта ми вика, че според нея човек дефакто трябвало да стане

приятел с килограмите си. Така като я гледам, тя доста приятели си

има, тлъстата пача.

Започнах една нова диета, която прочетох в списанието:

Закуска

Две стафиди

Половин слива

1 чаена лъжичка син камък

Обяд

1 лешник

3 зърна черен пипер

2 листенца магданоз

Вечеря

2 твърдосварени зърна леща

1 скилидка чесън

1 стръкче копър

В списанието пише, че диетата давала потресаващи резултати, но

при мен не дава нищо, освен че два пъти припаднах. Може би съм

преуморена от тая изтощителна борба с противопехотните мини.

3 юни 1995

Мило дневниче,

Направо ше откача. Вчера преспах с коняра Джими. Стана толкова

спонтанно, че въобще не разбрах как стана. Свършихме

тренировката по езда и аз влязох в съблекалнята да си взема един

душ. Събляхох се, отидох под душовете и се оказа, че в женската

съблекалня няма топла вода. И аз си викам: дай да видя дали в

мъжката съблекалня има. Щото не върви една принцеса да ходи

вмирисана на кон, нали?

Влизам аз в мъжката съблекалня и гледам Джими се къпе под душа.

Начи направо се вбесих, ти казвам. Ква е тая загубена държава бе,

за мъжете има топла вода, за жените – няма. Тоя проблем направо

си плаче за обществена кампания.

Отидох при него под душа и верно водата си беше супертопла. И му

викам: абе, Джими, що няма топла вода в женската съблекалня. А

той ми се пули и нищо не отговаря. Егати тъпака! И както ми се

пули, гледам че му се появява една нарастваща възбуда. Аз много

възбуди съм виждала през живота си, ама тая възбуда си беше над

една педя. Това ми направи впечатление.

И седим си ние двамата под душа, а той продължава да ми се пули.

И аз му викам: няма кво да се пулиш, ама вземи да ми насапунисаш

гърба. Насапуниса ми той гърба и възбудата му стана още по-

голяма и вече отиваше към педя и половина. Друга на мое място

можеше и да не я забележи, но аз имам набито око за тия неща. И

по едно време да взема да се подхлъзна и го хванах за възбудата.

А той се пули и нищо не казва. Много тъпо момче, заклевам се. И аз,

за да му върна жеста с насапунисването, реших да му насапунисам

възбудата. Насапунисах я, изплакнах я и той взе да пъшка нещо. А

аз съм много състрадателна и не мога да понасям някой да ми

пъшка или да ми страда. И му викам: Джими, сложи ми я тука тая

възбуда, че направо ми се къса сърцето, като те слушам как

пъшкаш. И той да вземе да ми я сложи и веднага се почувствах

много по-добре. Щото човек като върши добрини, му става хубаво.

Джими пъшка, по едно време взех да пъшкам и аз и му викам: само

не я вади от мене тая възбуда, че не мога да я гледам.

Да му се не надяваш на тоя Джими, аз изобщо не предполагах, че

ме харесва.

13 юли 1995

Мило дневниче,

Направо ше откача. Днеска обядвах с Елтън и той смята, че много

съм отслабнала. Яж, вика, мацко, щото си заприличала на свещ във

вятъра. Така каза, честно. Лайк а кендъл ин дъ уинд. Тоя Елтън

понякога такива ги ръси, че се чудя дали е у ред.

Разказах му за странната случка с коняря Джими и Елтън много се

въодушеви. И като ме заразпитва: ма кажи сега, как ти го сложи, кво

та направи, голям ли му е, твърд ли му е. Ми викам: не помня бе,

мацко, то толко внезапно стана сичко, че не съм обърнала внимание

на подробностите. А той: айде, айде, вика, не помнела, на ква се

праиш? И му разказах квото си спомням, а той много се впечатли.

Ма ти си била много разчупена бе, мацко, вика. Слагаш си го, без да

ти мигне окото. Браво. Пък аз с мойте предразсъдъци, все ме е срам

да си поискам. Ше взема и аз да тръгна на езда, па дано ми излезе

късмета.

Много е смешен Елтън, направо е суперзабавен.

30 ноември 1995

Мило дневниче,

Направо ше откача. Днес в списанието излезе класацията на най-

богатите жени в света. Свекито е на пето място. Ма какви са тия

класации, моля ти се. Кое й е богатото? Сигурно й броят и дворците

и ливадите, ма те реално не са нейни, щото нито може да ги

продаде, нито да ги ипотекира. И така свекито хем е на пето място в

света, хем няма кинти. Абе що ли се хванах с тая загубена

фамилия? Оказа се, че мъжът ми хем е грозен, хем не му става, хем

е беден. Кво като е принц... Чудя се дали да не поискам развод.

11 април 1996

Мило дневниче,

Направо ше откача. Запознах се с един страхотен мъж. Казва се Ал

Файед. Бях чувала за Ал Бънди, но за Ал Файед нищо не знаех.

Обаче не е истина колко е богат тоя човек. Има нещо петрол-метрол

и направо не си знае парите. Дошъл в Лондон, щото баща му искал

да купува някакъв отбор. Май че Фулъм. Много е сладичък. Мисля,

че ме харесва, защото постоянно ми вика “хабиби принцес”.

7 май 1996

Мило дневниче,

Направо ше откача. Четох в списанието една статия как да

достигаме винаги до оргазъм. И авторката дава разни акъли, обаче

никъде не казва как се стига до оргазъм с мек член. А на Чарлс

винаги му е бил мек като втасала мушмула. Само ме пипа и ме

лигави нещо, а аз след това тичам до банята да се довършвам

самичка. Трагедия.

Така ме разстрои тая статия, че се разревах тихичко и точно в тоя

момент влезе Ал Файед. Носи букет от 101 червени рози, гледа

виновно и ми вика:

- Додох.

- Защо доди Ал Файед?

- Щото ку не дода аз, ша доди някой друг.

Прав е. Природата не търпи празнини.

- Защо си тъжна, хабиби принцес?

- Защото не мога да имам оргазъм, Ал Файед.

- Вай, вай. Това сериозно проблем.

И взе, че се разплака и той. Какъв мил човек. Само той ме разбира в

тоя живот. Чарлс един път не е ревал с мен.

Поревахме, поревахме и изобщо не разбрах как стана така, че взех

да го събличам. Съблякох го аз и гледам, че възбудата му нараства.

Е, не беше толкова голяма, колкото възбудата на Джими, ама за

толкова богат човек като Ал Файед си беше предостатъчна.

Направи ми впечатление, че възбудата му беше някак странна.

Липсваше част от кожата и беше оголена. Предположих, че е

загубил кожа в някоя от арабските войни. Но въпреки това

възбудата му стърчеше горда и независима. Аз, нали съм си много

състрадателна, взех да я погаля. Винаги съм съчувствала на

инвалидите. И после си я сложих, и пак ми стана хубаво, щото

благотворителността винаги ми е носила огромно щастие.

Ал Файед взе да пъшка и по едно време ми вика:

- Ша дода, ша дода.

- Доди, доди – му викам аз.

И той доде.

6 октомври 1996

Мило дневниче,

Направо ше откача. Днес в списанието прочетох писмо от една

читателка, което много ме разстрои. Ето какво е написала тя:

“Преди години с един тампон искарвах 4-5 часа а сега за 2 часа

стават на нищо. Според мен нарочно ги прават така за да си

копуваме повече и те да си пълнат гушите на наш гръп. Егати

даржавата чуда се вече дали да не емегрирам. С оважение Сузи Д,

Манчестър”.

Направо бях потресена от това писмо и звъннах на Марта да я

питам какво мисли. Еми кво мисля, вика Марта, жената дефакто е

права. Производителите на тампони са пълни мошеници. Добре, че

има честни журналисти, като тия в списанието, та да ги заклеймят.

Попитах Марта дали да не поведа кампания срещу фалшивите

тампони, така както се боря срещу противопехотните мини, но тя

смята, че обществото все още не е узряло за такава кауза.

14 декември 1996

Мило дневниче,

Направо ше откача. Казах на Доди, че искам да отидем до “Хародс”

на шопинг. А той вика: добре, след половин час ша дода да та зема

с колата и отиваме. Бе мина половин час, мина един час, няма го.

Аз страшно се изнервих и си викам – такъв скандал ше му вдигна на

тва миризливо шейхче, че ше му държи влага до Нова година. А той

пристига след час и половина ухилен като ряпа. И ми вика:

извинявай, че се забавих, мило, ама исках да купя коледен подарък

за мойто хабиби принцес. И реших да ти купя “Хародс”. Да си имаш

магазин.

Направо се просълзих от щастие. Тва арабите са истински

романтици, не са като наште сухари. За толкова години брак Чарлс

една бакалийка не ми купи.

Бях трогната и го целунах. Човекът се сетил, отишъл и ми купил

магазин. Обадих се на Марта, да й се похваля. Щеше да се пукне от

яд. Вика ми: много се радвам за теб, мацко, то дефакто не е важно

колко е голям подаръкът, важен е жестът. Да, бе! Важен бил жестът.

На нея що не й направят такъв жест?

3 юни 1997

Мило дневниче,

Направо ше откача. Ал Файед ме покани на яхтата си. Аз след оня

случай му викам “Доди”. Просто си остана като закачка между нас

двамата.

Отидох аз на яхтата му, ама яхта ти казвам. С едни махагони, едни

кожени салони, едни луксове. И едни манафи тичат постоянно

напред-назад и сервират по най-изискан арабски маниер. Абе кво да

ти разправям... те и Марта веднъж я бяха канили на яхта, ма кой

знае ква миризлива гемийка е било. Къде ще се мери с тоя разкош?

Поплавахме с яхтата, попихме, поебахме се, па се прибрахме.

Свекито нещо тръгна да ми образува изречения и да ме пита къде

съм била, но аз изобщо не й отговорих на тая дърта идиотка. Ква е

тя бе? Гаджето ми, ако иска, ше я купи с всичките й дворци и

реквизити.

25 юни 1997

Мило дневниче,

Направо ше откача. Видях се с Елтън. Ох, много е смешен тоя

човек. Сега се цанил да пише музиката за неква анимация – “Цар

Лъв”. Викам му: какъв цар лъв, бе мацко? Кви са тия халтури? Ти си

сериозен композитор, може ли да се излагаш с такива неща.

А той ми вика: мацко, ако знаеш колко ше ми платят, няма да ми

говориш така. От един филм ше изкарам колкото от 50 концерта.

Пък нека да говорят, че съм халтураджия, дреме ми на гъза. А моят

гъз много е видял, както знаеш.

2 юли 1997

Мило дневниче,

Направо ше откача. В списанието пише, че Чарлс си е хванал

любовница, тоя мръсник. Някаква Камила. Скъсах се от рев. Едно че

е стара, второ че е грозна и трето – изобщо не може да се сравнява

с мен. Аз съм много класи над нея във всяко отношение.

Обадих се на Марта да й се оплача, а тя ми вика: не се разстройвай,

мацко, нали знаеш, че мъжете дефакто са свине...

Свине, свине, ама защо ходят с камили? Е това не мога да разбера.

А Марта ми вика: недей да ревеш, нали дефакто си разведена, нали

си имаш любовник. Замисли се и ше видиш, че дефакто ти си му

изневерила на Чарлс много преди той да ти изневери.

Замислих се и то верно излиза, че аз съм му изневерила преди той

да ми изневери на мене. Но все пак си е доста обидно това, че от

невероятна принцеса като мен тоя тиквеник налетя на такава дърта

грозна вещица.

А и Марта все повече ме изнервя с това нейното “дефакто”.

29 август 1997

Мило дневниче,

Направо ше откача. Доди ми се обади, че си купил нов мерцедес.

Ес-класа. Направо се подмокрих. И ме кани на романтична вечеря в

Париж. В Риц, моля ти се. Не, този човек винаги ме е смайвал със

своята изобретателност. Как всеки път успява да отгатне желанията

ми? Това си е талант.

Тръгвам за Париж. Ех, как ще се повозим...

Сини шведски обувки

3 февруари 1955

Голям проблем са ми текстовете за песните. В цяла Америка няма

един читав текстописец.

Карл Пъркинс например е голям пич. Приятелче ми е и винаги ми е

кеф да изпия с него по един бърбън, обаче пише тежки глупости.

Ето какъв текст ми е предложил сега:

СИНИ ШВЕДСКИ ОБУВКИ

Едно за парите

Две за шоуто

Три за да си готов,

Давай, коте, давай

Но не настъпвай сините ми шведски обувки.

Прави квото си искаш,

но се разкарай от сините ми шведски обувки.

Можеш да ме събориш,

Да ми стъпваш по лицето

Да ми очерниш името

По целия свят

Прави квото искаш, но ъ-ъ,

Мед, разкарай се от обувките ми.

Не настъпвай сините ми шведски обувки

Прави квото си искаш,

но се разкарай от сините ми шведски обувки.

Можеш да ми запалиш къщата

Да ми откраднеш колата

Да ми изпиеш ликьора,

От стария буркан за компот

Прави квото искаш, но ъ-ъ,

Мед, разкарай се от обувките ми.

Не настъпвай сините ми шведски обувки.

Прави квото си искаш,

но се разкарай от сините ми шведски обувки.

Сини шведски обувки, представяте ли си? Според мен Карл се е

побъркал. Кви шведски обувки, кви пет лева? И какъв е тоя буркан

за компот, в който си държи ликьора? Как може да пише такива

простотии? Аз сега как да го изпея това? Нали ще ми се смее цяла

Америка...

6 март 1955

Изпях го. Стана голям хит. Излиза, че колкото по-тъп е един текст,

толкова по-популярен става. Не мога да разбера психологията на

публиката.

19 януари 1956

Зарязах Карл Пъркинс и вече работя с Джери Лайбър. Казаха ми, че

в момента бил номер едно сред текстописците. Но първият текст,

който ми даде, много ме озадачи:

ЛОВДЖИЙСКО КУЧЕ

Ти не си нищо повече от едно ловджийско куче,

Което плаче през цялото време

Ти не си нищо повече от едно ловджийско куче,

Което плаче през цялото време

Но ти не си хванал заек

И вече не си ми приятел.

Казаха ми, че си голяма работа

ала това е лъжа.

Казаха ми, че си голяма работа

ала това е лъжа.

Но ти не си хванал заек

И вече не си ми приятел.

Не мога да разбера защо текстописците ме вземат за идиот, който

би изпял всяка глупост. Как да възпея ловджийското куче, което не е

хванало заек? Как да вложа страст и да пресъздам убедително

драмата на някакъв провалил се пес?

24 април 1956

“Ловджийското куче” вече шеста седмица не слиза от първите места

на чартовете. Питам се дали хората, които си го тананикат,

разбират каква простотия е текста? Или до такава степен са им

промити мозъците, че изобщо не се замислят?

Най-лошото е, че успехът на “Ловджийско куче” подтикна Джери

Лайбър към още по-големи безсмислици. Сега ми е дал някакъв

текст, който се казва “Топло куче”:

Топло куче, казваш, че наистина се връщаш,

Топло куче, ще те чакам на гарата

Топло куче, казваш, че се връщаш завинаги

Топло куче, ше взема да чукна на дърво,

И, бебе, вече нямам търпение

Ще те чакам на входа, топло куче.

Кажи ми ся, това нормален поет ли е? И защо според него трябва

да пея само за кучета? Няма ли по-подходящи теми за Джери, та

непрекъснато ми навира неволите на някакви помияри?

Аз разбирам, че всеки човек си има някакви странности и хобита.

Джери очевидно е страстен кучкар. Ама ако продължавам да му

уйдисвам на акъла, като нищо ще ме накара и да лая в някое парче.

В такива лайна съм нагазил, че не е истина просто.

17 юни 1956

И “Топлото куче” стана голям хит. Това хем ме радва, хем ме плаши,

защото очертава пред мен перспективата цял живот да пея за

кучета. А на мен ми се пее за жени, за любов, за звезди. Искам

текстове като на Веско Маринов.

29 юни 1956

Джери отново ми донесе някаква сълзлива кучешка сага. Нервите

ми не издържаха и го изгоних.

10 юли 1956

Обявих конкурс за текстописци. Само за една седмица получих над

хиляда текста. Не е истина колко графомани има в тая държава.

Най-лошото е, че за да ми угодят, повечето хора ми пращат песни

за кучета. Възпели са малките кученца, дъртите песове, има и

няколко балади за мъртви кучета в стил: “Шаро, на кого ни оставяш”.

Изглежда поетите са решили, че кучешката тема е лайтмотивът на

моето творчество. Просто не знам какво да правя.

Получих и една песен, която горе-долу става. Пее се за любов,

Само заглавието е малко странно – “Летни целувки, зимни сълзи”.

Звучи ми като поговорката “Летно лайно – зимна мерудия”.

Имам чувството, че ще остана в историята като певецът изпял най-

безсмислените текстове за всички времена.

16 август 1978

Днес се навършва точно една година от смъртта ми.

Поживях си през тая година. Няма концерти, няма простотии, няма

разгонени фенки.

Сега съм се крил в едно ранчо, паса крави, пия уиски, чукам

фелдшерката Сузана. О, Сузана, донт ю край фор ми.

Между другото доста хора реваха на моето погребение. Ама те

американците са си ревливи. Само им дай повод и почват да

циврят.

16 август 1988

Медиите явно са надушили нещо, защото в пресата почнаха да се

появяват заглавия “Елвис е жив!” Май ще се наложи да емигрирам

зад океана.

16 август 1989

Избягах им. Вече от два месеца живея в малка страна, наречена

Бългериа. Тук си имат всичко – имат си хубави жени, имат си кисело

мляко, имат си комунизъм.

Не беше проблем да си сменя името, защото в момента в

държавата сменят имената на всички чужденци. Викат му

“възродителен процес” и наистина след като си смених името се

почувствах възроден. Сега се казвам Цецо. А българските ми

приятели ме наричат Цецо Елвиса. Дали не ме подозират?

10 ноември 1989

Нещо се случва в тая държава. Всички хора са на улицата,

скандират, крещят. Направо като на мой концерт. Много весел

народ са това, българите.

15 октомври 1991

Миналата седмица ми се обади някой си Хачо Бояджиев и ме

покани да участвам в новогодишната програма по националната

телевизия. Идеята ми хареса. Не съм излизал на сцена от 15

години, но се надявам, че не съм загубил форма.

Започнахме репетиции. Компанията е много приятна. Има едно

момче с кецове, викат му Васко. Голям веселяк e и постоянно ме

закача.

Освен това в програмата участва балета на Алла Пугачова. Не знам

коя е Алла Пугачова, но балерините й са страхотни. 15 момичета,

коя от коя по-хубави. Получих от тях 14 предложения за брак. Само

една не ми предложи. Може би е обратна.

11 юли 1993

Тия мойте приятели такъв номер ми скроиха, че направо ми стана

лошо. Записали ме, моля ти се, на конкурс за двойници на Елвис

Пресли в Мемфис. Ти, викат, Цецо, толкова приличаш на Краля на

рока, че си длъжен да се пробваш. И не само ме записали ами даже

ми купили билет. Аз едвам избягах от Щатите, те зорлем ме връщат.

Заминавам със свито от ужас сърце.

25 август 1993

Конкурсът за двойници на Елвис Пресли мина много добре.

Класирах се на 14-то място, което е много достойно представяне

като се има предвид, че от 78-ма година аз не съм аз. Искам да кажа

аз съм си, ама се правя, че не съм аз.

Прибрах се в Бългериа. Тук се чувствам много по-добре. Да си Цецо

Елвиса е много по-приятно отколкото да си Елвис Пресли.

Тук живея по-весело и по-спокойно. А и работа се намира отвреме-

навреме. Ето, Хачо Бояджиев пак ме е търсил.

СЪДЪРЖАНИЕ:

Спа-център “Архимед”

Македония цела да е, секой да я знае

Такава е практиката

Шест кокошки съм заклала

Двеста от лежанка

Първият президент

Наполеон хепи тур

Порнбластер турбо 1

Във филма сме

Всичко е пиар

Кризата с недвижимите имоти

Куиз за напреднали

Писма от ски-пистата

Лайк а кендъл ин дъ уинд

Сини шведски обувки