Откраднатото писмо - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Едгар Алън По (ч. notes)

1

Няма нищо по неприятно за мъдростта от мъдруването. — Сенека (лат.). — Б. пр.

2

На третия етаж, улица „Дюно“ №33, предградие Сен Жермен (фр.). — Б. пр.

3

Вещ (фр.). — Б. пр.

4

Джон Абърнети (1754–1831) — английски хирург, известен с много грубото си отношение към пациентите. — Б. пр.

5

Кутия с принадлежности за писане (фр.) — Б. пр.

6

Прокрустово ложе — у древните гърци, леглото на разбойника Прокруст, на което той слагал жертвите си: на по-дългите отсичал краката, а по-късите изтеглял, за да се удължат. В преносен смисъл — изкуствена мярка, с която насила се мъчат да решат нещо. — Б. пр.

7

Франсоа Ларошфуко (1613–1680) — френски писател моралист. — Б. пр.

8

Жан Лабрюйер (1645–1696) — френски писател, сатирик-моралист. — Б. пр.

9

Николо Макиавели (1469–1527) — италиански писател, историк и политически деец. — Б. пр.

10

Томазо Кампанела (1568–1639) — италиански учен и писател. — Б. пр.

11

Изтънчени (фр.). — Б. пр.

12

Неразпределеност на средния термин (лат.) — във формалната логика едно от правилата за образуване на силогизма. — Б. пр.

13

В истинския смисъл (фр.). — Б. пр.

14

Себастиан Шамфор (1741–1794) — френски писател, секретар на Якобинския клуб; автор на посмъртно издадени афоризми, от които е взет цитатът. — Б. пр.

15

Мога да се обзаложа, че всяко общо разпространено мнение, всяка общоприета условност е глупост, щом е допаднала на мнозинството (фр.). — Б. пр.

16

Обикаляне (лат.). — Б. пр.

17

Добросъвестност (лат.). — Б. пр.

18

Честни хора (лат.). — Б. пр.

19

Джейкъб Брайънт (1715–1801) — английски писател, автор на книгата „Новата система, или анализ на античната митология“. — Б. пр.

20

Сила на инерцията (лат.). — Б. пр.

21

Леснотата да слезеш в подземното царство (лат.) — цитат от „Енеида“ на Вергилий. — Б. пр.

22

Анжелика Каталани (1780–1849) — италианска певица. — Б. пр.

23

Страшно чудовище (лат.) (Вергилий, „Енеида“). — Б. пр.

24

Такъв злокобен план е достоен ако не за Атрей, то поне за Фиест (фр.). — Б. пр.

25

„Атрей и Фиест“ — трагедия от френския драматург П. Кребийон-баща (1674–1762). Героите на пиесата са братя, които жестоко си отмъщават един на друг: микенският цар Атрей убива децата на Фиест, а Фиест прелъстява жената на Атрей и проклина дома му. — Б. пр.