Отрицателната енергия

АКТИВНАТА ОТРИЦАТЕЛНА ЕНЕРГИЯ

Понякога, съзнателно или не, насочваме негативните си емоции към други хора: към съперницата, към снахата или свекървата, към шефа, който ни подценявал, към работодателя, който ни дерял кожата или към политика-мерзавец. Омразата прилича на енергиен лъч, насочен към определена мишена, за разлика от страданието, което просто се разпръсква хаотично в атмосферата. Естествено, концентрираната и насочена отрицателна енергия е по-силна. Тя поразява и нанася духовни травми и рани. Неслучайно хора, които с поведението си са успели да си спечелят масова ненавист от страна на своите себеподобни, често се разболяват. Случват им се както лични и семейни, така и служебни неприятности. Независимо от завидното си финансово положение, страдат и се депресират. Често съм се чудела каква е тази саморазрушителна сила, която тласка разумни човешки същества да дразнят умишлено ближните си при такива критични обстоятелства?! По този начин те само нараняват по-зле самите себе си.

Например, шеф на ТЕЦ, крадил от клиентите, вместо да се покрие скромно и да бъде по-нисък от тревата, правейки се на бедняк, започва да демонстрира нагло новопридобитите си блага. Слага си, например, перлени вани и джакузита на работното място. Корумпирани митничари, за които се предполага, че тихомълком биха внесли краденото в чуждестранни банки, издигат къщи като замъци, подходящи за монарх в изгнание или за петролен магнат. Арогантни политици, предприели непопулярни мерки, водещи народа им към гибел, вместо да отклоняват неудобните теми и да се опитват да замажат положението, реагират с наглост, самонадеяност и бруталност. Визирам само за пример един министър на финансите по време на учителската стачка и друг, на здравеопазването, след антихуманното изявление за раково болните.

Сякаш у човека се събужда някакъв демон на саморазрушението. Защото не може да съществуваш в епицентъра на фокусирана към теб масова омраза, без това да ти навреди изключително сериозно.

Не по-малка е бедата за ония, които са насочили отрицателната си енергия към други хора. В случая не говоря толкова за съвест и морал, а за физика. Насоченото отрицание не може да бъде погълнато изцяло от обекта и част от него се връща към източника. Работата, обаче, е там, че се връща увеличено и смесено със същия вид енергия, дошла от мишената. Защото е съвсем естествено оня, към когото е насочена ненавист, да реагира със същите чувства.

И така, омразата е еднакво разрушителна за ония, които я получават и за ония, които я излъчват. Последните дори страдат повече.

Японците неслучайно дават много добър съвет за безвредно освобождаване от отрицателните емоции. Те съветват човека да си направи изображение на врага и, когато е много ядосан, да къса, чупи или замеря с ножове това изображение. По този начин се търси способ за неутрализиране на негативната енергия, без някой да пострада. Нещо като енергиен гръмоотвод.

Някогашната китайска традиция човек да се обеси на прага на врага си като най-тежко отмъщение с тези обяснения добива своят злокобен смисъл. По този начин към противника е насочена най-чиста проба отровна отрицателна енергия. Защото непосредствено преди смъртта излъчването е особено силно, увеличено от агонията на болката.

И така, оказва се, че в своите собствени естествени човешки реакции и импулси — страдание, болка, омраза, ние излъчваме и получаваме сериозни количества отрицателна енергия, като в крайна сметка от това страдат всички, включително невинните деца, подложени на отровното лъчение. Коварното е там, че никой от участниците в тази спонтанна енергийна битка всъщност не осъзнава какво прави. Ако кажете на измъчен, огорчен или изпълнен с гняв човек, че всъщност прави излъчване, подобно на черна магия, за нищо на света няма да повярва, защото наистина е действал невинно, без умисъл. Но тук става дума за хиляди, десетки хиляди човешки същества в нашата страна и за милиони по цялата планета. Ден след ден ни обгръща миазма от вредна енергия, която бавно и неумолимо ни уврежда.

Неслучайно Исус е проповядвал да обичаме враговете си и за силата на прошката. Ако излъчим положителна енергия, обич, състрадание в отговор на омразата, можем да неутрализираме вредите и да прочистим атмосферата от зло. Вярно, ние сме обикновени човешки същества. За нас е трудно винаги да отговаряме на злото с добро, на омразата с обич, на лошата постъпка с прошка. Трудно е, но поне можем да опитаме.

Старите хора съветват да не се плаче на погребение. В Средновековието са препоръчвали по време на големи злощастия и беди, като например чумата, да се пирува.

Трябва да се опитваме да се настройваме позитивно и оптимистично, колкото и непосилно да ни се струва това. Трябва да се стремим да реагираме с обич, състрадание и разбиране на лошите постъпки, дори това да граничи с невъзможното. Защото само така имаме надежда за избавление.

По-особена форма на отрицателна енергия са така наречените „уроки“