Пазителка

6. КОЛЕКТОР

Колекторът не бе човешко творение. Той бе наследен от хората и другите разумни видове от древните и вече хилядолетия го изучаваха. Единствено производството на врати бе усвоено. За другото само гадаеха. Колкото и много да знаеха, все още се използваше най-древния метод за развитие на системата от канали и врати — планетата се достигаше по традиционния метод с космически кораб и се монтираше врата. На всяка от достигнатите планети се монтираха три врати. Активно се използваше само една — първата. Втората бе резервна, а третата запасна. Всички врати бяха свързани единствено с колектора.

На първоизточника на човешката цивилизация — Земята имаше също три врати. Първата бе около Вавилон, втората в Андите, а третата в антарктида. Възрастта им бе около десетина хиляди години преди потопа, и бяха използвани още толкова след потопа. На Земята имаше открита още една врата в Хималаите, но тя бе доста примитивна и не бе свързана с Колектора, а с друга врата на крайно неподходящо за хора място незнайно къде във вселената. През нея периодично през няколко столетия се предприемаха безуспешни експедиции да се установи къде излиза. Тази врата не използваше системата на пазителки и макар да бе открита първа не допринесе с нищо за развитието, и бе на около седемстотин хиляди години. Интересно бе, че някой я ползваше все още през дълги периоди от време, но не желаеше контакт.

Трите врати от по-новата епоха бяха свързани с Колектора на общ вход и използваха системата на пазителките, които бяха оцелели само в Андите. Именно през нея хората достигнаха до Колектора и завариха там други три вида. След това до Колектора достигнаха и други видове. Никой обаче не достигна колектора самостоятелно, освен хората.

Системата на пазителките функционираше добре по тези времена и хората я използваха така както бе заложена от Древните. Пазителките на всяка планета бяха клонинги на една и съща пазителка и се самовъзпроизвеждаха при завършване на обучението си. Те бяха ключ за вратата — техния генетичен код. Вратата възприемаше само тях и само тях допускаше до контролните органи.

Хората достигаха все нови и нови планети и монтираха врати. След това всяка планета тръгваше по свой собствен път. Дакома бе достигната преди хиляда и деветстотин години и бе населена, но не тръгна по технологичен път на развитие. Това се нарича вторично подивяване и се получава когато природните ресурси са достатъчно и не изискват твърд ред за общото оцеляване. Дакома се децивилизова и Земята като имаше други грижи уважи избора им, а и скоро престана да бъде център на родените от нея светове. По този начин Дакома както и много други се оказаха забравени. Тя не представляваше интерес за никого — децентрализирана и нетехнологична — непригодна за търговия и непредлагаща нищо стойностно.

Вратите при едно прехвърляне можеха да прехвърлят най-много 279 килограма наведнъж или комбинация от хора и товар до тази маса. Това ограничаваше възможностите за активна експанзия и пряка намеса през тях. Проблемът започна около 600 години след началото на активното им използване. Налетяха на агресивна раса или на сбирщина от всички видове която по всяка вероятност се бе докопала до възможност да прихваща кодове и координати на току-що използвана врата и да прониква на планетата като ги имитира до няколко часа след преминаването. Естествено любимата им цел бе Колектора, но за всичките тези столетия не успяха да го овладеят. Поради опасността от проникване вратите се използваха рядко. Със сигурност се бяха добрали до технология позволяваща им да пренастроят завладените врати за връзка с друг колектор и крадяха достигнатите планети. При неуспешните нападения бяха намирани трупове от всички познати видове и не бе ясно какво ги обединява. Никога обаче не успяха да заловят пленник, за да получат някаква информация по въпроса.

Тактиката им бе да проникнат през току що ползвана врата преди да са се изменили настройките и да я завладеят залавяйки поне една пазителка. После през вратата се изсипваше всевъзможна сган и се стремяха да завладеят или унищожат другите две врати на планетата. Тази тактика им носеше успех и много планети бяха загубени. Сега пробваха с Дакома. Елдилон бе уверен, че не са успели да заловят жива пазителка, защото след проникването след неговото идване не последва мащабно нападение на планетата. В Колектора се опасяваха от възможността нападателите да са оцелели и да са затворени между вратата и предверието. Биха изчакали стотина години за да са сигурни, че и да е успял някой да премине, ще почине от естествена смърт, но ги блазнеше мисълта да ги заловят. През предверието не можеше да се влезе или излезе, ако отвътре не ти отвори пазителка, обаче вратата можеше да се отвори откъм прохода за Колектора от пазителка на същата планета. Точно за това им бе необходима Лора.