Пепелната сряда - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Томас Стърнс Елиът (ч. notes)

1

Първият ден на Великите пости у католиците, когато свещеникът чертае пепелен кръст на челата на миряните с думите „Пръст си и в пръст ще се върнеш.“ (Бит., 3:19)

2

Превод на „Perch’io non spero di tornar giammai“, първа строфа от „Балада, написана на заточение в Саранца“ на Гуидо Кавалканти (1255–1300).

3

Перифраза на седма строфа от XXIX сонет на Шекспир.

4

От Псалм 102:5 — „Подновява се като на орел твоята младост.“ Според една средновековна алегория на кръщението и посвещаването на Бога старият орел може да си върне младостта от слънчевата светлина или от водата.

5

Последната фраза в католическата молитва „Ave Maria“.

6

Попитан през 1929 г. какво е искал да каже с тази строфа, Елиът отговаря: „Исках да кажа: Три бели леопарда седнаха под хвойната, госпожо.“ Леопардите, като божии пратеници на разрушението, се срещат в Йеремия, 5:6 и другаде. Хвойната: Пророк Илия, за да се спаси от гонение, отива в пустинята и под сянката на хвойнов храст се моли на Бог да му вземе живота, но вместо това Бог му праща храна (Царства III, 19, 1–8). Госпожата при Елиът символически се идентифицира с Беатриче в „Нов живот“ и „Чистилище“ на Данте.

7

„Биде върху мене ръка Господня, и Господ ме изведе чрез духа, тури ме всред полето, — а то беше пълно с кости, —…И каза ми: сине човешки! Ще оживеят ли тия кости? Аз отговорих: Господи Боже! Ти знаеш това. И каза ми: изречи пророчество за тия кости и кажи им: «Сухи кости, чуйте словото Господне!»“ (Йезекиил, 37, 1–4).

8

Целият пасаж е имитация на католическата Литания, където Богородица се уподобява на роза. Освен това розата е символ на Черквата.

9

„Ето земята, която по жребие ще разделите между Израилевите колена… казва Господ-Бог.“ (Йезекиил, 48:29)

10

Тази част първоначално се е наричала „Som Je l’escalina“ (Върхът на стълбата) — по думи на Арналт Даниел, адресирани към Данте, когато той изкачва третото стълбище на хълма на Чистилището, на върха на който е Райската градина.

11

Символическите цветове на вярата и надеждата.

12

„Иисус му казва: ще дойда и ще го излекувам. А стотникът отговори и рече: Господи, аз не съм достоен да влезеш под покрива ми; но кажи само дума и слугата ми ще оздравее… Като чу това, Иисус се почуди и рече… истина ви казвам, нито в Израиля намерих толкова голяма вяра.“ (Матей, 8, 7–10). Първата част от фразата „Господи, аз не съм достоен…“ се произнася от свещеника, когато той приема причастие.

13

Violet, освен теменуга, означава виолетово — литургическият цвят на покаянието и молитвата.

14

За Ада. Eterno dolore — надпис над вратата на Ада според Данте. В англ. текст „Злата орисия“ е „eternal dolour“.

15

„Помни“ — от думите на Арналт Даниел към Данте, когото той моли да запомни страданията му, с които изкупва греха на сладострастието.

16

По посланията на св. ап. Павел до Колосяни (4:5) и Ефресяни (5:16). Ако се следва българският превод на Новия завет, трябва да бъде „Скъпете времето“.

17

Тисът символизира смъртта.

18

„И след това наше изгнание яви ни благословеше плод на твоята утроба, Исус“ — краят на католическа молитва, адресирана към Дева Мария.

19

„Народе мой! Какво ти сторих и с какво те отегчавах?“ (Михей, 6:3) — думи на Бога към народа на Израил, когато го упреква, че се е отклонил от пътя на вярата и добродетелта.