Карл, кралят наш, прославен император — поради късната дата на написването на поемата историческите събития и географските данни са много неточни и дори неверни. Карл става римски император в 800 година. Значи не е бил император по време на похода в Испания — 778 г.
Седемгодишен бой води в Испания — голямо преувеличение. В други легенди — Карл бил стоял в Испания 27 години!
Чак до морето замък не остана — в същност Карл не е достигал никога до морето. Синът му Луи Благочестиви още приживе на баща си превзема Барцелона, която е на морето.
На хълм един град Сарагоса само — Сарагоса е в равнина. Според някои имало замък „Сарагус“, който бил на височина. Фактически сарагоският цар извиква Карл на помощ срещу друг езичник.
А там е цар Марсили — това име не съществува в историята.
Мохамед и Аполон — авторът на Роланд не познава мохамеданството и мисли, че сарацините обожават идоли — Мохамед, Аполон (Аполон — от римските вярвания), Терваган и др.
Аой — непреводим припев, възклицание.
Графове, херцози — старофренският поет не е имал никакво понятие за мюсюлманската държава, нито чувство за действителността извън Франция, затова приписва същата държавна организация на неверниците, каквато имат християните, същите закони, обичаи, костюми и пр.
Мила Франция — и френската народна поезия си служи с постоянни епитети. „Мила Франция“ остава дори в устата на езичниците. Под Франция поетът е разбирал цялата империя, ту заедно с Германия и Англия, ту парижката област „Ил дьо Франс“. 37. Михайловден — 16 октомври.
Михайлов ден — 16 октомври.
Карл в своя Екс, в параклиса ще слави — Екс-ла-Шапел (Аахен — ФРГ), столицата на Карл Велики тогава според поемата се намира във Франция. Според старите френски поеми дворецът в Екс-ла-Шапел се състои от 12 блестящи дворци, събрани около още по-величествен замък. Самият параклис архитектът построява съвсем малък, но става чудо и бог разширява параклиса.
Град Кордрес — Кордона. Поетът поставя този южноиспански град в северна Испания, която единствено е бяла известна на тогавашните французи. Така и Севиля от южна Испания е преместена много на север.
Маслинов клон — маслиновият клон е символ на мира още от древността.
Саутилие — неизвестна страна. Може би Сицилия, която е била по-рано арабска (827–1064).
Роланд и Оливер — във всички епически старофренски легенди от XII до XIV век Роланд е сестриник на Карл, макар че исторически това не е известно. Изцяло посветена на подвизите на Роланд е поемата „Нашествие в Испания“ (XIII—XIV век). Тук той, след другите 11 перове, се бори срещу великана Ферагус и го убива. После се бие пред Памплона, а след скарване с Карл — изчезва, заминава за Мека. След дълги приключения се завръща и помага на Карл при завладяването на други испански градове освен Сарагоса. Тук след повече от 6000 стиха свършва поемата, за да започне легендата на „Песен за Роланд“. Оливер е също често герой в старите поеми. В една от тях той воюва срещу Карл и в героичен дуел с Роланд и двамата падат в ръцете на противника си. Така започва трогателното приятелство между двамата, за което се разказва в тази национална епопея.
Херцог Самсун, Ансеис — името на Самсон се среща в много легенди. Също и Ансеис (Ансеис Стария — виж ст. 796). Не трябва да се смесва с Ансеис Младия — измислено име в други поеми.
Джефрейд Анджуйски — знаменосец кралски — историческо лице от град Анжу. Умрял в 987 г. Може да се допусне от значителното място, дадено на герои от Анжу, че поетът е от този край на Франция. Джефрейд е герой и в други поеми. А брат му, според поемата, е Тиери, който побеждава в поемата Ганелун.
Над шах мъдруват старци белобради — играта шах. За шахмат в Европа се споменава за пръв път към 1060 г. у италианския писател от XI век Дамнани.
С прошарени коси и белобрад е — всички френски поети славят белобрадия Карл дори когато съвременните му изображения го представят само с мустаци. Исторически в 778 г. Карл е бил на 36 години.
Бланкандринс — пратеничество на Бланкандринс не съществува в други варианти. Преговори предлага Роланд или самият Карл. И в „Песен за Роланд“ Бланкандринс се среща само до ст. 510.
Турпин — архиепископ от Реймс (753–794). Исторически не участвува в походи. А тук е един от главните герои и загива на Ронцесвал. Има го в почти всички старофренски хроники и поеми. В „Роланд“ той е предан и храбър войник-отец.
Ацелин Гасконски — графът храбър — неизвестно лице. В ст. 2882 се явява в свитата на Карл, значи не е бил в ариергарда.
Херцог Оджер — Оджер Датчанин. Той е един от дванайсетте пера на Карл. Постоянен герой на френските епически песни. Син на датския крал Жофроа.
И Ричард Стари — Ричард Нормандски. Виж и ст.3050.
Дойде и Ганелун — не е сигурно дали Ганелун е историческо лице. Предполага се, че той е архиепископът от Санс — Гвенило (837–865), съден в 859 г. за предателство и опростен. Но нашият поет е дал крайното наказание — поради отвращението му от предателството.
Със пера сменени — соколите минават критичен момент — смяна на перата, след което се ценят повече.
Ноплес и Комиблес — град Ноплес е близо до Сарагоса, а вторият град е неизвестен.
Валтерне и земята Пине — Валтера е сарацински замък на 95 км от Сарагоса. Пине, Баласгед, Туеле са местности между Ронсевал и Сарагоса. Сезилие е навярно Севиля, която поетът премества от Южна Испания тук.
Базан и неговият брат Базилие — неизвестни лица. Срешат се и другаде. В историята има много християнски посланици, убити от езичниците.
Нейм — херцог Найм. И в други епически песни той е представен като мъдър и разумен старец.
Пер — буквално означава равен. Дванадесетте пера са тези дванадесет васали, които Карл смята равни на себе си. Дванадесетте пера отговарят на дванадесетте апостоли в християнската религия.
Жезъла и тая ръкавица — известен е символът на ръкавицата. Да хвърлиш някому ръкавица, значи да го предизвикаш. Да я предадеш — значи да се подчиниш. Изпускането на ръкавицата — носи беда някому.
От Англия покорна данък взима — Карл никога не е достигал Англия. И Калабрия никога не е била на Карл.
Плячка от Каркасоние. — в едно сказание се говори за героинята Каркас, която се противопоставя мъжествено на Карл Велики, но бива победена и стените на Каркасон се предават. И сега може да се види на вратите на града статуя на девойката Каркас, надуваща рог.
Алхалифът — халиф е наместник на пророка, най-висшето лице в мюсюлманския свят, и не може да е подчинен на един малък цар като Марсили.
Теснината Сидзер — това е днешното Сизе (Сиз), долина в Навар, северните френски склонове на Пиренеите (Вал Карлос).
Голямата земя — това е Франция.
Маркиз Роланд — граф Роланд тука е наречен маркиз — по времето на Карл това е титла на военен губернатор, а по времето на написването на „Песен за Роланд“ е титла на владетеля на определена феодална земя.
Брамимунде — в други произведения се разказва на-широко за хубостта на царица Брамимунде, което още повече кара Ганелун да бъде твърд в предателството си. На някоя места в поемата името се среща в друг вариант — Брамидоние.
В град Галне — не може да се каже кой е този град Галне или Гелне. Може би Хелса — на 8 км от Сарагоса.
Та късчетата вредом се разнасят — значението на тоя сън е, че ще загинат много хора на Ронцесвал и душите им ще отидат на небето.
Мечок е десницата му зъби впива — този сън може да се тълкува така: мечокът е Марсили, десницата на Карл е Роланд, леопардът е Алхалифа, хрътката е Роланд, ухото е ръката на Марсили, която ще бъде отрязана от Роланд. Такива сънища се срещат много често в литературата на средните векове.
Изпусна жезъла — това е грешка навярно на някой от певците, който е забравил, че в ст. 333 Ганелун изпуска ръкавицата, а не жезъла.
Тук са изброени първите 10 (включително Роланд) — перове на Карл. Турпин е един от прелатите на Империята, не е вероятно да бъде другар на тези светски люде. Гуалтеротум — като лице, подчинено на Роланд — също не може да е пер. Но ако ги сравним с изброените в стих 2402–2410 (Оливер, Турпин, Джерин, Джерер, Отун, Беранджер, Ивон, Ивори, Анджелер Гасконски, херцог Самсун, Ансеис и Джерард от Русилиун), липсват ни Ивон и Ивори, Анджелер Гасконски и херцог Самсун. Добавени са в повече Астор и Гайфиер. Понеже е имало различни певци, не е чудно да се забрави първият списък.
Джерард от Русилиун — той е един от перовете на Карл, често герой в старофренските поеми. Той е действително лице от IX век.
И графове, херцози, амирафли свика — при цар Марсили има смесване на християнски титли (херцози, графове) с арабски (амирафли, алхалифи и пр.); Амирафл — може би от арабското ал-модаффер, победител.
Мохамед издигат — поради незнание авторът смята мохамеданите за идолопоклонници.
От проходите чак до Дюрестан — не е установено.
Бойци дванайсет — навярно Аелрот, сестриникът на Марсили, включва и себе си в това число. Защото ясно е, че авторът по подобие на 12-те пера на Карл Велики дава 12 пера и на Марсили. Сестриникът на Марсили ще загине от ръката на сестриника на Карл — Роланд.
И алмацур един от Мориане — от арабското ал-мансур, победител, храбрец. Мориане е местност при горното течение на Ебро.
Туртелузе — това е Тортоза, обсадена от сина на Карл Велики и превзета в 811 г.
В град Сеинт-Денизе — Сен-Дени, близо до Париж, гробница на френските крале. Да спят там неверници е оскърбление за французите и на религиозното, и на националното им чувство.
«Мунджоие!» — боен вик на Карл Велики.
Датан и Абирун — бунтовници, които според библейското предание били погълнати от земята за неподчинение на Мойсей.
Наказа амирафла — същият от Балагет в ст. 894.
На алмацура — от Мориане. От арабското ал-мансур, победител, храбрец.
Гасконец от Бурдел — от Бордо.
Не чух да казват — отнася се за Джерин и Джерер, яхнали своите коне.
Тогава Анджелер от град Бурдел — неясни два стиха в Оксфордския препис. Взимаме ги от Леон Готие. Бурдел — Бордо.
Юпитер — тук олицетворява дявола.
Осъден бе — в оригинала: «да бъде обесен». Някои виждат в този стих стара легенда за Ганелун, но няма доказателства за това. В по-късните варианти се среща същото — че е обесен.
Сеинц — град Сент (дьо Колонь). Колонь. (Кьолн) — наричан Сент (светият град).
Дошъл е краят на света човешки — през средновековието са чакали края на света, като се е смятало, че това ще стане в началото на X век.
«Деяния на франките» — това е хроника, която често се цитира от поетите.
С невинните ще седне — невинно избитите новородени деца във Витлеем.
Че патриарха вътре той убил — исторически е вярно, че в 1012 г. халифът Хакем разрушава голямата църква в Ерусалим и ослепява патриарх Еремия. Това е имало силно въздействие върху цяла Европа и затова поетът го използува, като хвърля вината върху езичника Валдабрун.
Салт Пердют — загубен скок.
Кападокия — в Мала Азия.
Не с мярка ти реши — да имаш „мярка“ е едно от изискванията на рицарския морал.
Той Ноплес взе — виж ст. 198.
Разстлал над броня бялата брада — развяната брада е предизвикателство срещу врага. Виж ст. 3122–3124, 3518–19.
Белне — Бон, на 38 км югоизточно от Дижон.
Херцог Рейнер — историческо лице, граф Рение от Жен, селище край Сомюр, близо до Лоара.
Тече вода — в Ронцесвал има два потока: Урроби и Ерро.
Бог заръка му изпрати — според някои автори от епохата бог изпратил по ангел самия меч на Карл, но според Джирард Амиенски (в поемата му «Карл Велики» от XIV век) Карл още на младини завладява меча при бой от африканския цар Полинор.
С теб завладях му аз — историческата осведоменост на автора е много слаба. Не от Роланд, а от предците си Карл получава в наследство Анжу, Поату, Мен, Прованс и Аквитания, Бавария и Фландрия. Нормандия получава своето название едва в 912 г., а в VII век при Карл Велики няма такава държава. По Оксфордския текст само Нормандия има епитет «свободната Нормандия». Това е лесно обяснимо, като се има предвид, че преписвачът пише на англо-нормандско наречие. Бретаня (Бретан) Карл изоставил след победа, а взел само заложници. Ломбардия той завладял в 771 г. и така му се открил път към Рим и римската култура (Каролингското възраждане). Романя (Румъния) Карл на взел, а предал на папата. Саксония завладял наистина след много войни. Не е вярно, че Карл Велики е покорил и Полша (Пулиния), Шотландия, Англия и Цариград (Константинопол).
За Карл Велики чудо бог направи — този стих е станал почти пословица и се ползува често от старофренските поети.
Първият сън на Карл се отнася до предстоящия бой с емира Балигант.
Огромен лъв, свиреп и смел — самият Балигант.
И в две вериги той мечок държеше — мечокът е Ганелун, мечките са неговите 30 роднини, а хрътката е Тиери, който ще победи най-злата мечка Пинабел.
Емирът — това е Балигант.
Този епизод — борбата с Балигант — е разказан само в «Песен за Роланд». В другите поеми за Карл липсва. Някои изследователи мислят, че е по-късна добавка към първоначалния текст, включена по време на Първия кръстоносен поход (1096–1099 г.), на границата между XI и XII век. Както и да е, «Епизодът с Балигант» разширява географските познания за света и придава историческа перспектива на «Песен за Роланд», като превръща кръстоносния поход срещу испанските маври в борба на Западната империя против целия нехристиянски свят.
Във Вавилон — под това название тогавашните историци разбират не древния Вавилон (в Месопотамия), а Кайро, (Новият Вавилон) в Египет, столица на султаните от династията на Фатимидите (972 г.). Даже се среща титла Балигант като адмирал на Вавилон.
Фенери, бисери — от бряг до бряг — предполагало се е, че скъпоценните камъни светят нощем.
На дясната ръка да я надене — зла подигравка. Дясната ръка на Марсили до китката е отрязана.
Щом в Лан сам остана — за Лан има легенди от X в XI век, като се разбира Екс, столица на Каролингите от края на IX век, докато в стих 2917 се говори пак за Екс. Значи „Лан“ е написано в X век на основа на преданието.
Хунгри — унгарци. България тогава е далеч на запад при хан Омуртаг (816–831), като води сполучливи войни с франкското кралство. Това е след похода на Карл Велики в Испания. Излиза, че неговото предсказание е вярно.
Африка и Калиферне — Калиферне е вероятно местност в Азия.
Битернския си щит — щит от Битерне. Може би от Битербо в Италия.
Римският апостол — апостол Павел. Като римски император Карл бика на помощ патрона на Рим.
Рабел и Гинеман — Рабел е много разпространено име в Нормандия.
Херцог тракийски — Херман в оригинала „херцог от Траце“ — Навярно грешка на преписвача. Това име не може да бъде тракийско, а е чисто немско. При това е казано „германци от германска земя“ (3038).
Ричард Стари — виж ст. 173: Ричард Нормандски.
А всеки техен щит с различен знак е — орнамент, който след време става емблема, а най-после и герб на даден род.
Развява… бойно знаме здраво — в оригинала знамето е „орифламма“ (хоругва — църковно знаме). Орифламма е знаме на Римската империя, изпратено на Карл Велики от папа Лъв III в 796 г. (По време на похода в Испания през 778 г. то не е фигурирало.) Наричало се е „ори-фламма“, защото е било червено като пламък знаме със златни звезди. Отначало е било църковно знаме — хоругва в манастира „Сен Дени“. Луи VI пръв нарежда да се носи начело на армията този флаг в 1121 г. — до XV век. Капетингските крале (от 927 до 1326 г.) в XI век започват да наричат своето знаме „орифламма“, искайки да кажат, че това е знамето на Карл Велики.
За други — ръкавица не ще дам! — Това означава: а другите — не струват и пара.
Цар леютицки — лютичите са славянско племе по Одра край Шчечин, езичници по това време, с които немците водят упорита борба през X и XI век.
Чериант — може би Керуан, град в Тунис.
Вал Маркиза — навярно град Маракеш в Мароко.
Тук са изброени всички нехристиянски народи от Европа, Азия, Африка, познати на автора. Има и измислени имена на народи. Ще се спрем само на познатите, и то ако са неясни.
С бойци от Бутентрот — това е опасен планински проход в Кападокия, път по сухо между Мала Азия и Палестина, в Европа известен още от средата на XI в. поради масовото поклонничество в Палестина.
Мицени — полабски славяни по Елба (Лаба).
Нублите са вероятно нубийци. Нубия е област в Африка (днешен Судан).
Блосите са навярно власи, тогава наричани бласи.
Брунс и Есклавоц — някои смятат, че бруните са от Саксония, но саксонците са поданици на Карл, християнски воини. Есклавоц са славяни.
Сърбия и Сорц — в оригинала Сорбрес и Сорц. Сорц е неизвестно, може би е употребено за звучност.
Арменци — в текста: ерминес. Авторът не е знаел, че арменците са християни.
Морс — може би Мавритания (?).
Йерихон — в текста: Йерико, град в Палестина, зает от сарацини.
Нигрес — т.е. Нигерия, с черни (по цвят на кожата) племена.
Грос — гросите са може би „грузинци“ (?).
Измислено или неизвестно за нас име във войската на емира.
Хананейци — семитски племена.
Солтери — племе, което, разгромено от сина на Карл Велики — Пипин, в 798 г., изчезва от историята. Но „Песен за Роланд“ възкресява и това племе, което е едно от многобройните аварски племена.
Евгли — угличи, славянско племе по Днестър и Прут. 3243.
Ормалейци — балтийско племе (?).
Бруизи — пруси, балтийско племе, или от Бруса в Мала Азия.
Окциан — навярно в Мала Азия.
Малпрозе — неизвестна страна.
Макар и покръстени в 997–1038 г., унгарците попадат в числото на езичниците, защото унищожавали кръстоносците при тяхното преминаване през Унгария.
Измислено или неизвестно за нас име във войската на емира.
Измислено или неизвестно за нас име във войската на емира.
Измислено или неизвестно за нас име във войската на емира.
Леи — финско племе в Мала Азия (?).
Астримони — стримонско племе в Мала Азия (?)
Аргойлци — навярно от град Ергели в Мала Азия (?).
Измислено или неизвестно за нас име във войската на емира.
Измислено или неизвестно за нас име във войската на емира.
Олферне — навярно Алеп, град в Сирия.
Измислено или неизвестно за нас име във войската на емира.
Измислено или неизвестно за нас име във войската на емира.
Баскле — баски (?).
Анфруни — неизвестна народност.
Каноник — духовник без монашеско задължение. Този сан е пренесен в мюсюлманския свят както званията граф, херцог в ст. 849.
Магията, лъжливото учение — като са отричали, че езическите богове имат божествена власт, християните са приемали, че могат да имат дяволска власт — магьосничество.
Нарбон превземат с устрем, продължават — Нарбон е на пътя от Пиренеите за Бордо. Може би това е град Арбон, близо до Биариц.
И рога на Роланд напълнен със злато — освен Бордо и църквата в Бле спори, че там е рогът на Роланд.
Река Жиронда — реката Жиронда се образува от сливането на Гарона и Дордон.
Лоевис той е — Луи Благочестиви, бъдещият император (814–840). Син на Карл Велики.
Умря. Смили се, боже, над душата страдна! — Други ръкописи рисуват нашироко мъката на Алде.
Силвестровден е на 31 декември.
Карл не е имал право сам да осъжда васал. Това ставало само в съд на перовете. Тяхното решение е било задължително за Карл Велики.
От замъка Соранце — навярно Саранса в Пиренеите.
Отличен воин — щом сам си брани щита! — Доспехите на средновековния воин — шлем, броня, ризница, щит и наколенници — по право получавал победителят при двубоя. Така че при двубой, защитавайки себе си, всеки защитава и своето оръжие.
Тиедеи — това е старото англосаксонско название на германците. Може би тук е употребено за тези от Северна Германия, за отличаване от баварците (южни германци). Но саксонците (от Северна Германия) са посочени отделно. Не е ясно.
Но Тиери, брат на Джефрейд, той само — братът на Джефрейд Анджуйски. Продължава да се възвеличава тоя род. Тиери има почетно място в поемата.
Роднини трийсет станаха безгласно — те ще бъдат заложници, ще отговарят както за това Пинабел да се яви своевременно на мястото на двубоя, така и за правотата на делото му.
На дъба магьосан — дървото, на което са бесили или са се бесили, се е смятало за проклето, омагьосано.
От земята Бире — може би Ебире — в Южна Испания, където християнските църкви са били унищожени от завоевателя.
Тук свършва песента, Туролд която тачи — различните литературни изследователи търсят историческо лице, но не са убедителни в доводите си. Дали Туролд е авторът или певецът, или преписвачът на поемата „Песен за Роланд“, остава неизвестно.