Пирати от астероидите

13. ВНЕЗАПНО НАПАДЕНИЕ

Корабите идваха, роейки се от космоса в съвършена координация. Едно цяло крило се хвърли право към Обсерваторията. В отговор на това отбранителните сили на Серес концентрираха мощта се в тази точка.

Атаката не беше енергична и с пълна сила. Корабите се гмуркаха един след друг надолу, за да отправят енергийни лъчи в един очевидно неуязвим щит. Никой не предприемаше рискованата стъпка да се опита да взриви подземните централи, чието местоположение пиратите сигурно не знаеха. Правителствените кораби излетяха в космоса, а наземните батерии откриха огън. Накрая два пиратски кораба бяха унищожени, след като щитовете им се разпаднаха и се превърнаха в нажежена пара. Един друг кораб, с почти изчерпани енергийни запаси, бе почти заловен в последвалото преследване. Той бе взривен в последния момент вероятно от собствения му екипаж.

Дори по време на атаката някои от защитниците подозираха, че това е маневра. По-късно, разбира се, се убедиха, че е било точно така. Докато вниманието на Обсерваторията бе ангажирано от атаката, на сто мили от нея върху астероида кацнаха три кораба. От тях на летящи „космически шейни“ слязоха пирати, които с ръчни оръжия и преносими оръдия атакуваха жилищните въздушни шлюзове.

Шлюзовете бяха взривени и пирати в скафандри се втурнаха надолу по коридорите, от които излиташе въздухът. В горната част на коридорите се намираха фабрики и служби, чиито обитатели бяха евакуирани при първата тревога. Техните места бяха заети от облечени в скафандри членове на местната милиция, които се сражаваха храбро, но не бяха равностойни на професионалистите от пиратската флота

По-дълбоко, в мирните отделения на Серес, се чуваше шумът от битка с бластери. Изпращаха се повиквания за помощ. После пиратите се оттеглиха почти внезапно, както бяха дошли.

След напускането на пиратите хората на Серес преброиха своите жертви. Петнадесет обитатели на Серес бяха мъртви и много други ранени срещу петима убити пирати. Материалните щети бяха много големи.

— А един човек липсва — гневно обясняваше Конуей на Лъки, когато последният пристигна. — Само че той не е от списъка на обитателите и можем да не споменаваме името му в новините.

Лъки пристигна на Серес, превърнал се в огнище на почти истерично вълнение, когато нападението бе преминало. От цяло поколение насам, това бе първата атака срещу важен Земен център. Лъки трябваше да мине през три проверки преди да му бъде разрешено да кацне.

Той седна в служебното помещение на Съвета с Конуей и Хенри и каза с горчивина:

— И така, Хенсън си отиде! Ето за какво е било всичко.

— За стария отшелник ще кажа следното — рече Хенри. — Той беше смел. Когато пиратите проникнаха, настоя да сложи скафандър, грабна един бластер и се качи горе с милицията.

— Не сме имали недостиг на милиция — отбеляза Лъки. — Ако бе останал тук, долу, щеше да ни направи много по-голяма услуга. Как стана така, че не го спря? Как можахте да допуснем подобно нещо при създалите се обстоятелства?

Обикновено равният глас на Лъки съдържаше подтиснат гняв.

— Ние не бяхме при него — отвърна търпеливо Конуей. — Часовоят, който бяхме оставили да го пази, трябваше да се яви на служба в милицията. Хенсън настоя да се присъедини към него и часовоят реши, че по този начин ще може да изпълни едновременно и двете си задължения: да се бие с пиратите и да пази отшелника.

— Но не го е опазил.

— При тези обстоятелства едва ли може да бъде винен. Часовоят е видял последната атака на Хенсън към един пират. А следващото нещо, което разбрал, било, че не вижда повече никой около себе си и че пиратите са се оттеглили. Тялото на Хенсън не беше открито. Пиратите трябва да са го заловили жив или мъртъв.

— Сигурно — съгласи се Лъки. — А сега ми позволете да ви кажа нещо. Да ви кажа колко голяма грешка е това. Сигурен съм, че цялото нападение на Серес е било организирано просто за да заловят Хенсън.

Хенри се пресегна за лулата си.

— Знаеш ли, Хектор — обърна се той към Конуей, — почти се изкушавам да се съглася с Лъки. Атаката на Обсерваторията беше незначителна, очевидно фалшива тревога, за да изтеглят нашите защитни сили. Залавянето на Хенсън беше единственото нещо, което извършиха.

— За едно възможно изтичане на информация чрез отшелника не си струва да се рискуват тридесет кораба — изсумтя Конуей.

— Там е цялата работа, я — реагира буйно Лъки. — Точно сега може би си струва. Казах ви за астероида, на който бях. Явно беше някакъв завод. Да предположим, че пиратите почти са уточнили къде да направят големия удар. Да предположим, че Хенсън знае точната дата, на която е насрочен ударът и също точния метод.

— Тогава защо не ни каза? — попита Конуей.

— Може би е чакал да използува това като средство, с което да откупи собствената си неприкосновеност. Никога няма да имаме шанса да обсъдим истински този въпрос с него. Хектор, трябва да признаеш, че ако наистина е притежавал тази важна информация, си е струвало да рискуват всичките си кораби. И трябва да признаеш, че Лъки вероятно е прав относно тяхната готовност за големия удар.

Лъки поглеждаше проницателно ту единия, ту другия.

— Защо казваш това, чичо Гъс? Какво се е случило?

— Кажи му Хектор — рече Хенри.

— Защо да му казвам каквото и да било — изсумтя Конуей. — Уморен съм от неговите самостоятелни пътувания. Той ще иска да отиде на Ганимед.

— Какво става на Ганимед? — попита невъзмутимо Лъки. Доколкото му беше известно на Ганимед нямаше почти нищо интересно за когото и да е. Той беше най-голямата луна на Юпитер, но поради близостта му с него, космическите кораби маневрираха трудно, така че космическите пътувания в неговата околност бяха неизгодни.

— Кажи му — рече отново Хенри.

— Слушай — каза Конуей. — Касае се за следното. Ние знаехме, че Хенсън е важен. Причината, поради която не го държахме под строго наблюдение и не бяхме край него, е съобщението от Съвета, пристигнало два часа преди пиратското нападение. В него се казваше, че има доказателства за кацането на сириусиански сили на Ганимед.

— Какви доказателства?

— Проникнато е било в интензивен лъч субетерни радиосигнали. Това е дълга история, но същината е, че съвсем случайно са били уловени няколко откъса от шифъра. Експертите казват, че шифърът е сириусиански и че със сигурност на Ганимед няма нищо земно, което да е в състояние да излъчи радиосигнал в един толкова интензивен лъч. Гъс и аз се канехме да вземем Хенсън и се върнем на Земята, когато пиратите ни нападнаха. Това е всичко. В момента ние още смятаме да се върнем на Земята. След историята всеки момент може да избухне война.

— Разбирам — рече Лъки. — Е, преди да се върнем на Земята, има още едно нещо, което искам да проверя. Разполагаме ли с кинокадри на пиратското нападение? Предполагам, отбраната на Серес не е била така дезорганизирана, че да не направи снимки.

— Снимки бяха направени, но как очакваш да ни помогнат?

— Ще ви кажа, след като ги видим.

Мъже в униформа на флотата и пагони за висок чин прожектираха свръхсекретните кинокадри, които по-късно станаха известни в историята като „Нападението на Серес“.

— Двадесет и седем кораба са атакували Обсерваторията. Вярно ли е това? — попита Лъки.

— Вярно е — отвърна един от командирите. — Абсолютно вярно.

— Добре. Нека сега видим, дали и останалите факти, които имам, са верни. Два от корабите са били ликвидирани по време на битката, а третият при преследването. Останалите двадесет и четири кораба са избягали, но вие сте направили една или повече снимки на всеки от тях при отстъплението им.

— Ако намеквате, че някои от тях са кацнали на Серес и още се крият тук, грешите — усмихна се командирът.

— Що се отнася до тези двадесет и седем кораба, може би сте прав. Но три други кораба са били кацнали на Серес и екипажите им са атакували въздушния шлюз на Масей. Къде са тези кадри?

— За съжаление, не се сдобихме с много от тях — неохотно призна командирът. — В случая бяхме изненадани. Но имаме техни снимки при отстъплението им и ви ги показахме.

— Да, направихте го, но там имаше само два кораба. Очевидци съобщиха, че са кацнали три.

— И три са излетели и отстъпили. Има очевидци, доказващи и това.

— Но вие имате кадри само за два кораба, нали?

— Е… да.

— Благодаря ви.

— Какво ще кажеш за всичко това, Лъки? — попита Конуей, когато се върнаха в служебното помещение на Съвета.

— Мислех, че корабът на капитан Антън е интересно място. Кинокадрите доказаха, че е така.

— Къде е бил?

— Никъде. Това беше интересното. Неговият кораб е пиратския кораб, който бих могъл да позная. Въпреки това, в нападението не е взел участие кораб, който и слабо да наподобява този на Антън. Странно, защото Антън беше един от най-добрите им хора, иначе не биха го изпратили след „Атлас“. Или щеше да бъде странно, ако не се окаже, че тридесет кораба са атакували Серес, а ние сме заснели само двадесет и девет. Липсващият кораб е бил на Антън!

— Аз също бих могъл да се досетя за това — каза Конуей, — Но каква полза?

— Нападението на Обсерваторията е било маневра — отвърна Лъки. — Това сега се признава дори от корабите на защитата. Трите кораба, които нападнаха въздушния шлюз, бяха важни. А те са били под командването на Антън. Два от тях са успяли да се присъединят към останалите от ескадрата при отстъплението им, маневра в маневра. Третият кораб, този на Антън, който не сме видели, е продължил изпълнението на главната си задача за деня. Той е напуснал Серес по съвсем различна траектория. Хората са го видели да се издига в космоса, но преследвайки с цялата си мощ главната част от силите на врага, изобщо не са успяли да го уловят на филма.

— Искаш да кажеш, че е заминал за Ганимед — каза загрижено Конуей.

— Нали така излиза? Пиратите, колкото и добре да се организирани, не могат да нападнат сами Земята и нейните колонии. Но могат да проведат отлична диверсионна борба. Могат да задържат достатъчно земни кораби, патрулиращи по безкрайния Астероиден пояс, за да позволят на сириусианските флотилии да разбият останалите. От друга страна, Сириус не може безопасно да проведе една война на разстояние осем светлинни години от собствените си планети, ако не разчита на значителната помощ на астероидите. В края на краищата, осем светлинни години се равняват на четиридесет и пет трилиона мили. Корабът на Антън се е отправил за Ганимед, за да ги увери, че ще окажат помощ и да даде сигнал за започване на войната. Без предупреждение, разбира се.

— Ако само можем да попаднем по-скоро на базата на Ганимед — промърмори Конуей.

— Дори да знаехме за Ганимед — намеси се Хенри, — не бихме осъзнали сериозността на положението без двете пътешествия на Лъки в района на астероидите.

— Зная. Моите извинения, Лъки. Между другото, разполагаме със съвсем малко време, за да предприемем каквото и да било. Трябва мигновенно да ги ударим в сърцето. Една ескадра от кораби, изпратена на ключовия астероид, за който ни каза Лъки…

— Не — възрази Лъки. — Така няма да постигнем нищо хубаво.

— Защо?

— Ние не искаме да започваме война, дори и да сме сигурни, че ще победим. Те я искат. Виж какво, чичо Хектор, пиратът Динго можеше да ме изгори още на астероида. Вместо това нареди да ме изпратят напосоки в космоса. За момент помислих, че искат да представят смъртта ми като нещастен случай. Сега чувствувам, че намерението им е било да ядосат Съвета. Имали са намерение да разгласят факта, че са убили член на Съвета, а не да скриват това, предизвиквайки ни да атакуваме преждевременно. Една от причините за нападението на Серес може да е била застраховка с допълнителна провокация.

— А ако ние започнем война и победим?

— Тук, от тази страна на Слънцето? И да оставим Земята от другата страна, оголена от важни флотски единици? Със сириусиански кораби, чакащи на Ганимед също от другата страна на Слънцето? Аз предсказвам, че това би било една много скъпо струваща победа. Нашият най-добър изход е не да започнем война, а да я предотвратим.

— Как?

— Нищо няма да се случи, докато корабът на Антън не достигне Ганимед. Да допуснем, че го пресрещнем и предотвратим срещата.

— Пресрещането е риск със слаба надежда за успех — каза замислено Конуей.

— Освен ако не тръгна аз. „Светкавичния Стар“ е по-бърз и има по-добри ергометри от всеки друг кораб на флотата.

— Ти заминаваш? — извика Конуей.

— Няма да е безопасно да се изпращат флотски единици. Сириусианите на Ганимед ще предположат, че се готвим да ги нападнем и ще бъдат принудени да предприемат контрадействия. Това би означавало да избухне войната, която се опитваме да избегнем. „Светкавичния Стар“ ще им се види безобиден кораб. Те ще останат на мястото си.

— Ти си свръхнетърпелив, Лъки — каза Хенри. — Антън е тръгнал преди двадесет и четири часа. Дори „Светкавичния Стар“ не може да го настигне.

— Грешиш. Може. А щом веднъж ги настигне, чичо Гъс, мисля, че ще успея да принудя астероидите да се предадат. Без тях сириусианците няма да ни нападнат и война няма да има.

Те го погледнаха втренчено.

— Досега се връщах два пъти — каза сериозно Лъки.

— И все като по чудо — измърмори Конуей.

— Преди не знаех с какво се заемам. Трябваше да опипвам пътя си. Този път знам. Ще загрея „Светкавичния Стар“ и докато трае загряването, ще направя необходимото съгласуване с обсерваторията на Серес. Вие двамата можете да се обадите по субетера на Земята. Да се свържете с Координатора за…

— Ще се погрижа за това, синко — каза Конуей. — Занимавам се с правителствени дела още отпреди да се родиш. А ти, Лъки, ще можеш ли да се погрижиш за себе си?

— Не съм ли го правил винаги, чичо Хектор? Чичо Гъс?

Той топло си взе сбогом с тях и излезе.

Бигман си тътреше печално краката в праха на Серес.

— Имам скафандър и всичко необходимо за път — каза Бигман.

— Не можеш да дойдеш, Бигман — рече Лъки. — Съжалявам.

— Защо?

— Защото ще мина напряко, за да стигна до Ганимед.

— Е и какво? Как така напряко?

— Ще мина през Слънцето! — усмихна се сдържано Лъки.

Той излезе на площадката и се отправи към „Светкавичния Стар“, оставайки Бигман с отворени уста.