Пиратът

Пролог

— Не, не! Категорично не! По никакъв начин не можете да ме накарате да се кача на този самолет! Няма да помръдна оттук!

Катрин Инскип изпъна решително гръб в стола, на който седеше и отправи яден поглед към двете жени от другата страна на масата. Зад нея стъклата на прозорците на чакалнята се разтресоха от грохота на набиращия скорост по пистата самолет, който само след миг вече се бе издигнал високо в облачното небе над Сиатъл.

— Подобни неща са дори наказуеми! Та това си е чиста проба насилствено принуждаване! Нямате право да го вършите!

— По-добре запази драматичните си изказвания за своята следваща книга, Кейт. След петнадесет минути вече ще си се качила на самолета. — При тези думи, Маргарет Лийк — както винаги с невъзмутимо изражение на лице и с безупречни маниери, хвърли поглед към скъпия, елегантно изработен в черно и златно, часовник на китката си. Гласът й прозвуча спокойно и авторитетно. В продължение на не малко години се бе занимавала с корпоративен бизнес и все още успяваше да наложи своето мнение при оспорвани дискусии, стига случаят да го изискваше.

— Със Сара обсъдихме подробно въпроса и стигнахме до единодушното заключение, че се нуждаеш от почивка. На същото мнение е и личният ти лекар. Даже твоят агент приветства идеята като изключително добра, а знаеш, че когато агентът ти сметне, че е време да си вземеш малко отпуска, положението е наистина сериозно!

— Така е, Кейт! Не може да не го съзнаваш! — Заела страната на Маргарет, както по отношение на провеждания спор, така и спрямо масичката, около която седяха, Сара Флитууд се усмихна мило, но проницателният й поглед изразяваше дълбока загриженост. — Напоследък си твърде напрегната и неспокойна. Сама признаваш, че не спиш добре и че почти нямаш апетит! Ами че вече от няколко седмици не си правила нито пица, нито палачинки по мексикански, а това никак не е типично за теб! Преуморена и изнервена си — трябва да направиш нещо по този въпрос!

Кейт се намръщи в отговор.

— И какво, ако съм станала малко по-нервна? Току-що приключи обиколката по промоцията на новата ми книга — цели десет дни в не по-малко на брой градове! Какво очаквате? Не виждам нищо чудно в това, че се чувствам изморена!

— Тази умора не е само вследствие на обиколката — подметна Маргарет. — Тя се натрупва вече от много време, защото ти, Кейт, си се превърнала в истинска работохоличка и ако не вземеш някакви мерки в най-скоро време, цената, която ще трябва да заплатиш, няма да е никак малка!

— Какво лошо има в това да си работохолик? Харесва ми да пиша. Обожавам да пиша. И двете го знаете добре. Наясно сте, че се чувствам нещастна, ако не го правя и направо бих се побъркала, ако ме принудите да прекъсна работата си!

— Не казваме, че не трябва да се наслаждаваш и да си доволна от работата си — опита се да я успокои Сара. — И двете с Маргарет също обичаме да пишем, точно като теб! Въпросът обаче не се състои в това!

— А в какво, тогава? — настоя да узнае Кейт, хваната натясно. — Пак ви казвам, че съм щастлива да си живея живота именно по този начин! Щастлива! Не го ли разбрахте най-после? — Удари по масичката, за да придаде по-голяма тежест на думите си. — Никога предене съм се чувствала толкова дяволски щастлива!

— Въпросът е, че трябва да започнеш да водиш един по-балансиран и пълноценен живот — заяви Маргарет. — Вече от прекалено дълго време караш със сто километра в час, без да си отдъхваш нито за миг. Всъщност така е, откакто се разведе, и сега трябва да поспреш за малко и да продължиш с по-леко темпо — особено след като „Невестата на корсаря“ е вече по полиците на всички книжарници. За тези неща поне можеш да ми се довериш, Кейт. По времето, когато се занимавах с бизнес, имах възможност да се запозная със стотици примери за това какво могат да причинят прекомерният стрес й свръх изтощението на хората. Гледката никак не е приятна, повярвай ми! — Маргарет извади самолетния билет от черната си, изработена от най-фина италианска кожа, дамска чантичка и допълни:

— Трябва да се научиш да отделяш време за себе си, да се забавляваш истински и да си почиваш пълноценно!

— И Аметистовият остров е без съмнение най-доброто възможно място за това! — обяви Сара с въодушевление. Тя се вгледа в Кейт в продължение на няколко секунди със своя смущаващо настойчив, сякаш проникващ до най-съкровените дълбини на душата поглед, след което се протегна, издърпа билета от пръстите на Маргарет и го напъха в ръката на приятелката си отсреща. — С Маргарет сме обмислили всичко най-подробно: мястото е истински рай — зелени палми, топло тропическо море, първокласен курорт с луксозен хотел, пълно с папая, кокосови орехи…

— Мразя кокосови орехи, много добре го знаете! — извика Кейт в последен отчаян опит да се възпротиви. — Спомняте си как въобще не можах да хапна от сладките, които бяхте приготвили миналата седмица, защото бяха пълни с тези отвратителни, лепкави парченца гаден кокос!

— Значи вместо това ще си хапваш папая! — подметна Маргарет, като повдигна невъзмутимо рамене. Погледна отново часовника си и се изправи. Ушитите по поръчка вълнено сако и широки панталони подчертаваха стройната й, елегантна фигура. — Време е да тръгваш към залата за заминаващите.

Сара също скочи на крака и застана до Маргарет. Деликатното й личице излъчваше огромен ентусиазъм.

— Хайде, бебчо, ставай! На този остров те очаква истинско блаженство! Уверена съм, че страшно ще ти хареса!

Кейт я изгледа умолително, но веднага разбра, че е претърпяла поражение. Понякога бе възможно да обориш Маргарет с логически аргументи, но когато в топлите и същевременно невероятно проницателни кафяви очи на Сара се появеше този израз на дълбока, непоколебима, почти интуитивна убеденост в нещо, Кейт знаеше, че за нейната приятелка вече не съществува довод, който би могъл да я разколебае. Със своята дребна, нежна, но невероятно подвижна фигура, Сара винаги й бе напомняла на малко, пъстроперо колибри, а днес, с яркожълтия си пуловер и джинси на бели и черни райета, тя повече от всякога приличаше на странна екзотична птичка.

— Сара, знам, че двете с Маргарет ми мислите доброто, но…

Сара я хвана за ръката и я издърпа от стола.

— Просто си помисли какви преживявания те очакват, мила моя! Та това си е истинска пиратска територия! Нещо абсолютно автентично! Точно като нещата, които описваш в романите си! Маргарет направи специално проучване и е уверена, че сме намерили идеалното място за теб! Сама знаеш колко добре се справя тя с такива „изследователски“ задачи!

Кейт усети да я обхваща странно, мъчително предчувствие за фатална неизбежност. Сара бе права — тяхната обща приятелка винаги провеждаше своите проучвания и анализи с невероятна точност и усет за детайла, поради което и нейните изтънчено написани разкази за любов и опасни интриги в обществото на съвременния бизнес бяха винаги толкова въздействащи и правдоподобни.

— Освен това, Маргарет е установила, че на Аметистовия остров имало развалини на стар замък от времето, когато там в действителност е живял съвсем истински пират! — допълни Сара възторжено.

— Замък ли? — Кейт бе заинтригувана, въпреки неохотата, с която следваше Сара, надолу по коридора, след елегантно пристъпващата отпред Маргарет. — На този остров има и замък?

— Точно така. В допълнение, за това място се разправят и страшни истории, изпълнени с насилие и пагубна страст. Само си помисли, Кейти — предоставя ти се възможност да разгледаш и проучиш истинско пиратско убежище! Кой знае какви кървави деяния и невероятни престъпления са ставали там през миналия век! И ти ще се потопиш в автентичната атмосфера на жестокия и опасен корсарски живот!

— А за какви пагубни страсти става дума? — полюбопитства Кейт.

Сара махна небрежно с ръка.

— Според някаква легенда, след като се установил на острова, предводителят на пиратите се завърнал за малко в Англия, откъдето си отвлякъл невеста и я отвел в своето убежище в южните морета. Не мога да ти разкажа обаче всички подробности. Наля знаеш — аз пиша съвременни романтични и криминални истории, а не исторически романи.

— Значи пиратът отвлякъл жената, така ли? — Стиснала по-здраво самолетния билет в ръка, Кейт се остави да бъде завлечена в тълпата от хора, мотаещи се напред — към изхода за пасажерите. — Кой е бил този пират? А и що за легенда е тази? Никога не съм чувала истории за Аметистовия остров. Всъщност, доскоро дори не знаех, че съществува такъв остров.

Маргарет се усмихна и като прегърна с импулсивен жест приятелката си за довиждане, обясни:

— Част е от верига острови в Южния Тихи океан, наречена Острови на скъпоценните камъни. Ще разполагаш с предостатъчно време да научиш всичко за това място, Кейт. Пожелавам ти да прекараш приятно и забавно, а когато се завърнеш, да бъдеш вече съвсем различна жена!

В същия миг тълпата повлече Кейт към входа за заминаващите, но при все това последните думи на нейната приятелка тревожно отекнаха в съзнанието й.

— Чакай малко! Какво имаше предвид, като каза, че ще разполагам с предостатъчно време? Кога се връщам обратно? За Бога, колко дълго сте предвидили да продължи това ужасно заточение на някакъв забравен от света тропически остров?

— Направили сме ти резервация за един месец в единствения курорт там — провикна се Сара в отговор, тъкмо когато Кейт преминаваше през вратата за към излазния коридор.

— За един месец? Господи! Та това си е цяла вечност! Ще се побъркам от скука! Най-вероятно накрая ще започна да си говоря сама! Като се върна, сигурно ще приличам на някакво нещастно подобие на Робинзон! А освен това, толкова дълъг престой струва цяло състояние! Нито една от вас не може да си позволи подобни разходи за цял месец!

— Не се притеснявай, записали сме всичко на твоята банкова сметка — увери я Маргарет.

— О, Боже! А после ми разправяте, че съм била прекалено напрегната и изнервена! — проплака Кейт. — Съсипахте ме! Никога няма да се оправя!

Сара се изкиска.

— Да ни изпратиш картичка!

Маргарет й помаха за сбогом. След миг двете й приятелки се изгубиха от поглед сред тълпата изпращачи, а Кейт бе повлечена нагоре по рампата и скоро прекрачи през входа на самолета.

Застанала до Сара в залата за заминаващите, Маргарет смръщи чело с израз на лека загриженост.

— Надявам се, че постъпихме правилно.

— Така е — увери я нейната приятелка с тон на жизнерадостна увереност. Бавно се обърнаха и поеха към изхода на летището през суетящата се във всички посоки тълпа. — Имам добро предчувствие за Аметистовия остров. Още щом в туристическата агенция ти казаха за него, усетих, че тъкмо той е най-подходящото място, където да изпратим Кейт.

— Вечно тази твоя интуиция!

— Знае се, че досега никога не ми е изневерявала. — Сара внезапно спря пред една вестникарска будка и се ухили широко, забелязвайки редицата книги с меки корици. Една от тях определено изпъкваше сред другите — представляваше томче с впечатляващ живописен дизайн, където бе изобразен красив едър мъж, заел предизвикателна поза и облечен в бяла риза с широки ръкави, разкопчана до кръста, така че се виждаха мощните му яки гърди. В колана му бе затъкната кама със зловещ вид, а здраво притисната в страстната му прегръдка бе млада девойка с огненочервена коса и прозрачна рокля. Фонът отзад представляваше обвит в мъгла тропически остров, край който се носеше изящна платноходка с издути платна. Изписаното с релефни златни букви заглавие бе: „Невестата на корсаря“. В горната част на предната корица с едър шрифт се четеше и името на авторката — Катрин Инскип.

— Знаеш ли какво би превърнало почивката на Кейт в действително вълнуващо и незабравимо преживяване? — подхвърли замечтано Сара.

— Досещам се — това да попадне на истински корсар, от плът и кръв, с който да преживее свое собствено романтично приключение. — Маргарет повдигна вежди и допълни, като се подсмихна с лека ирония.

— Не затаявай обаче дъх в очакване на подобно нещо, Сара. Нашата приятелка едва ли има по-големи шансове от теб или от мен да срещне мъжа на своите мечти. И трите можем да измисляме и пишем колкото си искаме романтични истории за любов и вълнуващи приключения, но истината е, че живеем в реалността, а тя е доста по-различна!

— Знам това — поклати замислено глава Сара, — но двете с теб поне все още продължаваме да търсим този „единствен“ мъж, докато Кейт май отдавна вече се е отказала. Чудя се дали въобще ще го забележи, ако има шанса да го срещне?

— Едва ли. Дори и да се появи край нея, той ще трябва да положи адски усилия само за да успее да привлече погледа й върху себе си. Единствените представители на силния пол, които Кейт напоследък удостоява с внимание, са тези в книгите й.

— Може би си права. Но знаеш ли аз какво си мисля? — Сара хвърли един последен поглед на „Невестата на корсаря“. — Наистина имам силно предчувствие, че Кейт я очаква едно изключително преживяване на този Аметистов остров. Можеш да ми се смееш колкото си искаш, но съм уверена, че й предстои нещо много повече от обикновена почивка в южните морета.