По-малката сестра

Глава 25

Кантората беше празна. Никакви дългокраки брюнетки, нито момичета с очила. Нямаше дори мургави мъже с гангстерски очи.

Седнах зад бюрото и се загледах в умиращия ден. Шумът от прибиращите се коли бе утихнал. Неоновите светлини оттатък булеварда примигваха една към друга. Трябваше да правя нещо, но не знаех какво. И без това щеше да е излишно. Разтребих бюрото, заслушах се да чуя тракането на кофа по плочките в коридора. Прибрах всички документи в чекмеджето, оправих чашата с писалките, извадих парцал и избърсах стъклото, после и телефона. Стана тъмно, петмезено. На никого няма да се обадя тази вечер. И никой няма да ме потърси. Сега вече не. И може би никога.

Прибрах парцала, както си беше с прахта, облегнах се назад и останах така, без да пуша, без дори да мисля. Празен човек. Без лице, без смисъл, без личност, почти без име. Не ми се ядеше. Не ми се и пиеше. Бях страница от миналогодишен календар, захвърлена на дъното на кошчето за боклук.

Затова придърпах телефона и набрах номера на Мейвис Уелд. Звън, звън, звън. Много дълго звъниш, Марлоу. Сигурно няма никой. За теб никой никога не си е вкъщи. Затворих. А сега на кого искаш да се обадиш? Имаш ли приятел, който би пожелал да чуе гласа ти? Не. Нямаш.

Остави телефона, може да звънне. Нека се обади някой, за да ме включи отново в редиците на човечеството. Ако ще да е полицай. Дори някой Маглашан. Не е задължително да ме харесва. Просто искам да сляза от тази замръзнала звезда.

Телефонът иззвъня.

— Амиго! Случиха се неприятности. Големи неприятности. Тя иска да те види. Харесва те. Мисли те за почтен.

— Къде е?

Не беше въпрос, а просто звук, излязъл от гърлото ми. Засмуках студената лула, облегнах глава на ръката си, загледан замислено в телефона. Все пак можех да разговарям с този глас.

— Ще дойдеш ли?

— Тази вечер бих правил компания и на болен папагал. Къде да отида?

— Аз ще те закарам. След петнайсет минути ще бъда отпред. Там, където отиваме, не се стига лесно.

— Ас връщането как сме? Или не ни пука? Но тя вече бе затворила.

Слязох в закусвалнята — имах време за две чаши кафе и сандвич с топено сирене и два резена ерзац-шунка — като мъртви риби в тинята на пресушен басейн.

Явно не съм наред. Хареса ми.