По мъж така не съм копняла

— Мат днес ще се нуждае от малко повече време, като дойде тук — рече Хелен, пристъпвайки на прага.

В камината гореше буен огън и топлеше стаята.

— Така изглежда. Ейнджи току-що замина да хване училищния автобус. По това време вчера той беше тук.

Хелен се зае да подрежда възглавниците на дивана.

— Не е човек, който ще наруши обещанието си. Какво смятате да правите днес? Мислех, че…

— Остави това, мамо. Мат ми разказа за вашия разговор. Но ние се познаваме само от една седмица!

— С баща ти се познавахме само два дена и аз знаех, че искам да се оженя за него.

Сара замислено оправи кашмирената покривка на дивана.

— Да, но на него му трябваше малко повече време, за да вземе аналогично решение, нали?

Хелен се засмя доволно. После бръкна в един шкаф и извади оттам парцал за прах.

— Напротив. И той го беше решил, но не смееше да си признае.

— Мамо! Не е било така, бъди честна! Нали винаги казваш, че родителите трябва да дават на децата си положителен пример — Сара вдигна нощната лампа от масата, за да може майка й да я излъска.

— Понеже сме навлезли в темата… — Хелен погледна внимателно към дъщеря си. — Трябва да внимаваш Ейнджи да не получи някое братче или сестриче без баща.

— Мамо!

— Не се ли звъни на вратата? — Хелен се ослуша.

— Имаш късмет — подхвърли Сара през рамо, докато бързаше да отвори. — Между другото, можем да идем в „Шоуър Аркс Парк“, бих му показала „колата на седемте дявола“.

— Докато стигнете седмия дявол, сигурно ще се почувствате като у дома си — извика Хелен след нея.

— Ще те вземем с нас. Така дяволите ще бъдат осем.

Отвори вратата. Отвън стоеше Мат с разрошена от вятъра коса. Усмихна се широко насреща й. След това я притисна към себе си. Тя обви ръце около врата му и отвърна на целувката му. Направи го естествено, сякаш го бяха репетирали хиляди пъти.

Както винаги, в ръцете му се чувствуваше сигурна и защитена. Като новородено дете. След дългите години самота близостта и нежността на този човек й бяха неизказано скъпи. Можеше отново да даде любовта си на някого.

— Толкова си хубава — гласът на Мат трепереше от вълнение, когато я притисна към себе си. — Трябва да те посещавам по-често.

Тя докосна леко бузата му с устни.

— Защо не влезеш?

Взе я на ръце и пристъпи към стаята.

— Това е най-доброто предложение, което съм получавал от години насам.

— Пусни ме, Мат! — извика Сара.

Той не обърна внимание на протестите й и влезе. Погледът му попадна върху каната с кафе и пълния със сладки поднос.

— Така си ми винаги подръка. Не можеш вечно да се държиш като капитан. Кафето топло ли е още?

— Пусни ме на земята! — Сара безпомощно заудря с юмруци по гърдите му.

— Първо кафето. Стой мирна, иначе ще го разлееш.

С една ръка Мат взе чашата.

— Дръж се здраво — рече й спокойно.

Докато Сара крепеше чашата му, той отиде към дивана и се спря пред подноса с черешовите сладки.

— Ммм, мислиш ли, че трябва да ги опитам? Изглеждат страхотно апетитни. Също както и ти. От години не съм вкусвал домашно приготвени сладкиши.

— Какво всъщност искаш да докажеш, Мат?

Той седна, без да я изпуска от ръцете си. Взе от нея чашата с кафето и я сложи на масата.

— Нищо, освен че съм гладен и жаден.

Говореше тихо, като докосваше с устни ухото й.

— Освен това, изпитвам удоволствие да те взема в ръцете си — допълни след малко.

— Невъзможен си! — Сара се обърна настрани, за да скрие усмивката си.

Защо трябваше да се съпротивлява. Така добре се чувстваше.

— Е, твоят приятел има чувство за хумор. И е голям ласкател — Хелен стоеше на вратата и се смееше.

Явно беше доволна да види дъщеря си в ръцете на такъв мъж. Без съмнение го харесваше. Пристъпи към масата и посочи към подноса със сладкишите.

— Има допълнително — обяви тя авторитетно.

— Майка ти заслужава най-висока оценка — рече Мат с пълна уста. — Мога ли да ям, колкото си искам?

— Ще ти отговоря, когато ме пуснеш. И аз заслужавам най-висока оценка. Помогнах при приготвянето им — извика, защото той я притисна по-силно до себе си.

— Само сипваше пълнежа! — обади се Хелен. — Мат, не трябва да вярваш безрезервно на всичко, което казва. На мене например ми каза, че имаш тежък характер.

Тя седна при тях и си сипа кафе.

— Още като дете обичаше да разказва приказки. Има развинтена фантазия. Това в повечето случаи е добре, но понякога трябва да я възпирам. Същото те съветвам и тебе.

Сара се съпротивляваше усилено, но Мат я държеше здраво, като същевременно говореше с Хелен през главата й.

— Всичко е наред. Владея положението. Между другото, сладките са без грешка. От години не съм ял по-добри. Моята майка беше отлична готвачка, но и тя не докарваше пълнежа толкова добре — взе си още.

— Голям ласкател си, Мат.

Сара въздъхна и прекрати за момент борбата.

— Трябва да имаш малко повече респект от майка си. Това, което казах, не е ласкателство. Наистина тя готви превъзходно. Често ли се държи непочтително? — се той към Хелен.

— Не бих казала. Все пак трябва да дава пример на дъщеря си. Само дето често се налага да й напомням, че тя нейна майка, а не сестра.

— Престанете и двамата! — Сара най-после успя да скочи от коленете на Мат.

Беше се изчервила до ушите.

— Искам да ви кажа нещо, слушайте ме добре. Аз съм възрастна, зряла жена и не се нуждая от възпитатели. Нито от тебе, мамо, нито от тебе, Мат!

Сложи ръцете си на хълбоците и ги загледа втренчено. Как смееха да се съюзяват срещу нея! Обърна се ядосана и се насочи към умивалника.

— Никога не забравям, че си зряла жена — заяви Мат, — твърде често ми го напомняш.

Хвърли многозначителен поглед към Хелен, която с мъка сдържаше смеха си.

— Днес си особено чувствителна, Сара. Да не би да е от лошото време? Не е много обичайно — Хелен намигна заговорнически към Мат. — Обикновено се държи по-любезно с гостите. Според мене трябва да яде по-витаминозна храна.

Сара стисна раздразнено устни. Върна се към масата и си наля още кафе. Гледаше Мат и майка си над ръба на чашата. След това отпи една глътка и я сложи на масата.

— Приемам достатъчно витамини. Също и вие. Мисля, че можете да се заемете с кошницата за пикник, докато аз се приготвя.

— Май че прекалихме малко, Хелен, — обади се Мат. — Както изглежда, Сара се е разсърдила не на шега.

— Предполагам, че състоянието й е своеобразна реакция на постоянната й преумора. Ежедневно изпитва стрес и се пренапряга, а това не може да остане без последствия. Според мене просто трябва да спи малко повече и…

Сара спря майка си с жест и я погледна в очите.

— Наистина малко спокойствие няма да ми навреди. Междувременно, Мат, майка ми ще те разведе из къщата и ще ти надрънка още много небивалици. Можете да измиете съдовете и да изчистите с прахосмукачката. Като свършите с разговорите, обадете ми се.

— Чу ли това, Хелен? Иска да се измъкне и да ни остави сами с цялата работа — посочи с пръст към Сара. — Типично за подрастващите, винаги се държат арогантно и безотговорно.

Докато приготвяха сандвичите, продължиха да си разменят остроумия в същия стил. Сара виждаше с какво желание шета майка й. Това донякъде я отклони от мислите й за несвършената работа на „Бет“.

Трябваше да е на лодката днес, независимо че времето е лошо. Имаше много работа. През последните години през сезона прекарваше всеки ден на борда. Имаше полза дори само от разговорите с другите рибари. Обмен на информация, последни клюки от пристанището, дискусии около движението на рибните пасажи и около цените на борсата — всичко това беше нейната работа, животът й.

Но днес искаше да бъде с Мат. Възнамеряваше да прекара целия ден с него. В този момент нищо не изглеждаше по-важно от това.

— Майка ти ме покани на вечеря, Сара, — рече Мат, когато излязоха на аутобана — стана, когато ти отиде за малко в спалнята.

— Това значи ли, че искаш и моето мнение? — включи на по-ниска предавка и зави към „Чарлстън Бридж“.

Той се засмя:

— Не, само исках да знаеш, че трябва да се приберем по-раничко. Радвам се, че ще се запозная с Ейнджи. Вчера се видяхме само за малко… И тя ли е толкова чаровна като тебе и майка ти?

Сара насочи колата към един хълм в западната част на града.

— Мисля, че тя притежава собствен, особен чар. Държи се приятелски. Весела е, искрена и много талантлива. Има много хубав глас и обича да пее. Също така обича и морето.

— Значи с нея имаме доста общи черти.

Сара включи радиото и хвърли поглед към Мат. Беше се облегнал небрежно и пригласяше на старата кънтри мелодия.

— „Шоуър Аркс“ се намира само на няколко мили от Чарлстън, но сякаш е съвсем друг свят. Някакъв стар барон си построил навремето вила. Върху една скала, надвесена над океана. Обичал природата и заповядал да направят там чудесна градина.

Излязоха от последния завой и Сара подкара колата към паркинга.

— Вилата и градината са преживяли всички превратности на времето невредими. Преди години обаче къщата била запалена. Не останало много от нея. Градината сега принадлежи на „Оуригън Парк“ и е достъпна за посетители. И тъй — обърни внимание на фантастичния пейзаж, на градините с цветни лехи и огромните дървета. Намираме се в „Шоуър Аркс“.

— Наистина, много впечатляващо. Ще се разходим ли първо или веднага ще се заемаме с храната? — Мат отвори вратата на колата и се загледа в добре поддържаната тревна площ, на която се намираха. — А какво е това?

— Тук се е намирала къщата. Ще се върнем на това място, за да обядваме. Имаш ли желание да дойдеш тук по време на буря и да разбереш, защо баронът е избрал именно това място.

Мат заобиколи колата и отвори нейната врата.

— Нека оставим бурите. Между другото, днес морето е достатъчно развълнувано.

Грохотът на разбиващите се в брега вълни наистина беше оглушителен. Сара и Мат се приближиха до ръба на скалата и се загледаха във водната стихия. Долу бушуваха разпенените вълни. Пръските достигаха до тях и мокреха лицата им. Морето беше сиво-синьо, а гребените на вълните се виждаха далече навътре, почти до линията на хоризонта. Мат хвана здраво ръката й. Сара почувства, че гледката го е впечатлила много.

— Баронът си е избрал не лошо място да си построи вилата. Изгледът е класически и се запомня за цял живот. Днес морето изглежда диво и заплашително. Но нощес, когато вятърът обърне посоката си, вълните ще изчезнат и повърхността ще стане гладка, като на някое планинско езеро. Представяш ли си как ще изглежда лунната пътека от тази скала?

Сара се усмихна замечтано. Беше усетил магията на това място и се вълнуваше също като нея, когато за пръв път дойде тук.

— Ела да разгледаме градината. Май че скоро ще вали. Там е по-защитено.

Тръгнаха по тясната пътечка към парка.

— Засадили са навсякъде наоколо цветя и дървета. Тук по всяко време на годината влажността на въздуха е голяма, а температурните разлики — незначителни. Растенията се чувстват чудесно. Мама винаги отмъква тайно по няколко стръка, за да ги разсажда в градината.

Хвана Мат за ръката и го поведе.

— Погледни! Една роза вече е цъфнала — наведе се към бодливия храст и вдъхна аромата й. — Обичам розите. А там насреща са лехите с лалета.

Виждаха се и лехи с разноцветни карамфили и азалии. Сара беше във възторг, а Мат я гледаше очарован. Макар че беше навлякла пак старите си джинси и вълнения пуловер, тя му се струваше по-красива от всички цветя в този парк. Докато се разхождаха, обзе го прилив на нежност към тази жена.

„Привързаността ми към нея е прекалено голяма“ — размишляваше Мат. Когато бяха на „Бет“, тя го учудваше с решителността и самочувствието си на опитен моряк. Явно тези качества присъстваха и в личния й живот.

Последва я замислено между дългата редица цветни лехи. Въздухът беше изпълнен с мирис на цветя и на море. Всичко се връзваше по особен начин с личността на Сара. Беше щастлив, че е с нея.

— Защо не идем да си направим пикника в заливчето? Сигурна съм, че ще намерим някое чудесно място. Там ще е по-топло, отколкото тук — предложи Сара, като приключиха с обиколката.

— Звучи добре. Но аз пак ще съм потърпевшият, понеже ще нося кошницата и покривката.

— Помощник! Трябва да ми отговаряте с „да, сър“! Иначе ще ви накарам да измиете палубата.

Сара се обърна и се отправи надолу, но Мат я настигна, хвана я за ръката и я накара да го погледне.

— Нямате ли някое по-подходящо наказание, капитане?

Тя се дръпна и се нацупи.

— Хм, мога да… мога да ти сваля ризата и…

Той я погали по бузата.

— Продължавай, става интересно! Напоследък наблюдавам у тебе нарастваща агресивност. Мисля, че и майка ти спомена нещо тази сутрин.

Мат я вдигна във въздуха и я завъртя около себе си.

— Престани, помощ! — извика Сара. — Предавам се, остави ме, ще хвана морска болест. Исках само да ти предложа да слезем долу в заливчето.

Мат я пусна и загледа разгорещеното й засмяно лице. Устните й бяха розови и съблазнителни, а очите й имаха цвета на океана. Без да се съобразява с факта, че някой може да минава наблизо, Мат я притисна към себе си и я целуна страстно.

Сара притисна тялото си до неговото. Когато я целуваше, то не се подчиняваше на разума й.

Толкова дълго й бяха липсвали ласките му! Близостта му предизвикваше горещи вълни и леко замайване. Искаше й се сега да са в удобната каюта на „Бети Лу“.

— Желая те, Сара! — промълви Мат. — Две нощи без тебе са много време и…, макар че ти обещах да не те притеснявам, сега искам да се любим.

— Аз… аз… също мисля така, Мат… — Сара беше останала без дъх. — Никога не съм предполагала, че ще си загубя в такава степен разсъдъка по някого. Целуни ме!

— Господи, Сара, ти си просто вълшебница, която може да подлуди всекиго само с едно мигване! — Мат отново впи устни в нейните.

Тя отговори на целувката му. С едната си ръка той обви шията й, а другата пъхна под пуловера и започна да гали гладката й като коприна кожа.

Сара потръпна и зарови пръсти в косата му. Другата й ръка лежеше на гърдите му. Усещаше как сърцето му бие лудо.

Мат повдигна глава и я погледна. Очите му бяха по-тъмни от обикновено.

— Направо ме подлудяваш, красавице, известно ли ти е това! На всичкото отгоре си на двадесет и осем, майка, дъщеря, вдовица, притежателка на лодка… и си нямаш представа колко много значиш за мене — замисли се за малко и продължи: — Нека да прекарам този сезон с тебе, Сара! Вземи ме със себе си!

Тя чертаеше малки кръгове с върховете на пръстите си, опрени на гърдите му. След това склони глава на рамото му. Тази топлина й беше много скъпа. Така се чувстваше сигурна, защитена.

— Ще ти дам всичко, което имам, Мат. Но знаеш ли, аз преди всичко съм… майка на Ейнджи. Тя има нужда от мен, не мога да я оставя на…

— Господи, Сара! Да не мислиш, че не си давам сметка! Точно заради това искам да се запозная с дъщеря ти! Разбира се, че тя е част от тебе. По-скоро ще скоча от онази скала ей там, отколкото да застана между теб и малката.

Погали я нежно по косата.

— Всичко, което искам, е да съм с тебе… Само един сезон.

Скалите около залива образуваха естествена защита срещу вятъра. Морето се виждаше през тясна пролука. От една цепнатина в камъните извираше ручей с кристалночиста вода, провираше се покрай скалните отломъци и падаше долу, където се разбиваха вълните. В този момент слънцето се показа за момент иззад облаците и пясъкът заблестя като златен.

Мат разгъна внимателно покривката. Сара сложи отгоре кошницата за пикник и започна да разопакова. Нахвърлиха се върху сандвичите с вълчи апетит.

Вятърът бе прогонил другите любители на природни красоти. Плажната ивица беше празна. Морската вода тъмнееше, покрита с пяна, а вълните се разбиваха с грохот в скалите. Сара и Мат се наслаждаваха на гледката.

— Чувствам се, сякаш съм получила неочаквана ваканция — рече Сара. — Дано да не е придружена с неприятности.

Обгърна коленете си с ръце и се замисли.

— Какво искаш да кажеш?

Мат се приближи към нея и облегна глава на рамото й. Загреба шепа пясък, наблюдавайки как изтича през пръстите му.

— Ти работиш твърде много на „Бет“, Сара. Почивните дни вчера и днес ти бяха крайно необходими, поне за мен.

— Ти също работеше като вол. Мислех, че ще ти писне и ще зарежеш всичко, понеже не си привикнал на тежка физическа работа. Разбира се, бях приятно изненадана от помощта ти.

— А, значи сега съм и вол! — Мат се разсмя. — Наистина, напоследък се изкачвам все по-високо в твоята ценностна система.

Сара го бутна в пясъка и се наведе над него.

— Ти не си вол, а същински дявол.

— Изглежда днес ми предстои да чуя доста комплименти.

— Тъй като ме посъветва да си почивам, засега ще се въздържам от измисляне на нови.

— Но комплиментите не са единственото нещо, което очаквам от тебе, Сара.

Тя го целуна нежно по устните.

— И какво е то?

Той вдигна ръка и прекара пръсти по челото й, след това ги спусна надолу по бузата, брадичката…

— Мисля, че навлизаме в опасни води, капитане.

Прегърна я. Започна кратка борба, след което Мат се озова триумфиращ върху нея.

— Постепенно започвам да те опознавам, Сара, — измърмори той докато докосваше с устни нежната кожа под брадичката й.

— И какво ти е впечатлението?

Мат вдигна глава и известно време внимателно я разглеждаше. След това се усмихна широко.

— Когато съм с тебе, все едно, че съм за риба, само че е много по-приятно. Хвърлям въдицата, изчаквам малко, а след това те изтеглям на сухо — изражението й стана объркано и това го развесели още повече. — Освен това, не трябва да използвам дълги въжета, защото накрая аз самият се оказвам завързан с тях.

— Не съм предполагала, че ме смяташ просто за лесна плячка на неотразимия си чар.

Сара стана сериозна. Думите му я подразниха. Нима наистина искаше да си играе с чувствата й, с нея самата… „О, боже, ако наистина е така?“

— Никога не съм искала да те обвързвам с нещо, Мат.

— Не? Но въпреки това го правиш. Ти направо ме подлудяваш, скъпа, и ако продължиш в същия дух, не знам какво може да стане — погледна я замислено, — нека да бъдем заедно известно време, любима…

Изведнъж Мат осъзна, че са близо до пътеката и изложени на любопитните погледи на някой случаен минувач. Сара сигурно щеше да се притесни много, а и в края на краищата времето занапред им принадлежеше.

Той се надигна и отиде отново на мястото си до импровизираната трапеза. Лишена от топлината на тялото му, тя потръпна от студения вятър.

Сара лежеше на пясъка и премисляше последните думи на Мат. В нея се бореха различни чувства — съмнение, благодарност, майчински дълг, желание и… любов. Да, тя обичаше Мат, в това беше напълно убедена. Обърна глава и го погледна.

Изглеждаше като заспал. Дишаше леко и равномерно. Ядоса се. Щеше й се да хвърли по него някоя мидена черупка. Той трябваше да докаже чувствата си тук, на този бряг.

— Ядосана си, така ли? — попита Мат, отваряйки очи.

— Ядосана? — Сара седна и обхвана коленете си с ръце. — Не знам. Само си мислех, че щом ме целуваше така одеве, сигурно ме желаеш и би искал да…

Той я повали на земята и я притисна до себе си.

— Напълно си права. Но все пак се нуждаем от време. Всичко стана толкова бързо…

— И аз съм виновна за това, нали? — помъчи се да превъзмогне възбудата, която я обзе от близостта му. — Хайде, направи го, Мат. Знам, че можеш!

Притисна я още по-силно.

— Вината е моя. Трябваше да си дам сметка, че ти си нещо по-различно от всички жени, които съм срещал до сега. Тогава щях да подходя по-внимателно.

Мат се изправи, хвана я за ръцете и я принуди да стане заедно с него.

— Искам да си щастлива, Сара.

— До гуша ми е дошло да ми желаят щастието. Отначало майка ми, а сега и ти: Достатъчно съм пораснала, за да знам кое е добро за мене и кое не е.

— Да се любим тук, в парка, посред бял ден сигурно не е най-доброто нещо, предполагам. Какво ще стане, ако някой ни види? Не искам да правим нещо, за което после ще съжаляваме. Да не би да си решила да ми докажеш нещо с това?

— Може би просто ще ти покажа колко нежна мога да бъда — прошепна Сара.

Мат се усмихна леко и я целуна по челото.

— Мога да почакам. Имаме достатъчно време, скъпа. Ще ти се удадат достатъчно възможности за изява. Освен това, знам вече нещичко.

— Невъзможен си, Мат! Всичката целомъдреност и благоприличие са се събрали у тебе днес — Сара събра покривката и започна да нарежда нещата в кошницата. Мат сложи ръка на рамото й.

— Не ми се сърди, Сара, моля ти се! Не бих могъл да го понеса.

Тя се овладя с усилие.

— Не се сърдя. Просто си мисля как да те прелъжа следващия път — отметна глава и се засмя, после тръгна нагоре по пътеката.

Мат я загледа за известно време объркан, а след това забърза да я настигне. Небето започна да се смрачава. Вятърът гонеше облаците, които се открояваха на синия фон. Двамата пътуваха по магистралата обратно към града.

— Ще може ли, въпреки всичко, да дойда у вас на вечеря? Искам да опозная по-добре майка ти и Ейнджи — обади се Мат.

— Колебая се още. Ще вземеш да им замаеш главите и на тях.

— Аз ли? Това е най-големият виц, който съм чувал напоследък. „Човекът, който замайва глави“. Аз самият съм една нещастна жертва.

— Ох, горкият! Сърцето ми ще се пръсне от мъка, като те гледам. Защо не спреш да говориш и просто не ми помогнеш да пренесем нещата?

— Разбрано, капитане!

— Така е добре, помощник!

Докато крачеха към къщата, Сара изтръска пясъка от покривката. На вратата застана Ейнджи. Беше развълнувана.

— Мамо, познай, какво направихме днес аз и Сенди!

— Нямам представа. Какво сте направили? — Сара погали момичето по косата.

— Сенди и аз… — Ейнджи взе покривката от ръцете на майка си и задържа вратата, докато влезе Мат.

Влязоха в кухнята. Мат сложи на масата кошницата. Сара се мъчеше да успокои дъщеря си.

— Каквото и да сте направили, надявам се да е хубаво. Нещо, което ще зарадва мене и бедната ти стара баба.

Ейнджи захихика.

— Мамо, записахме една касета. На касетофона на Сенди — той свиреше на китара, а аз пеех.

Хвана нетърпеливо майка си за ръката и я повлече към всекидневната. Мат ги последва.

— Идеята е отлична, трябва да го чуем непременно — отбеляза той.

Във всекидневната седеше Сенди с китара в ръце. Остави я на пода и се изправи, за да ги поздрави.

— Чух, че си завербувала мистър Ейндриън като помощник на „Бети Лу“? — рече той на Сара, като й намигна съучастнически.

Сара се засмя.

— Значи сте правили записи.

— Нали знаеш, от време на време свиря на китара. А Ейнджи има хубав глас. Донесох днес няколко мои песни, за да чуя как ще ги изпее.

Впери смутен поглед в земята, а после се обърна към Хелен, която се беше настанила на дивана.

— Не беше лошо, нали?

— Двамата се сработиха добре. Така мисля аз — тя посочи възглавниците до себе си. — Ела, Сара и чуй, какво се получи. Ти също, Мат!

Сенди натисна един бутон на касетофона, който беше на пода до него. Отначало се чу пращене, а след това последва тишина. Всички стояха тихо, а на лицата им беше изписано любопитство. После Сенди се огледа безпомощно, а Сара се обади:

— Изглежда касетофонът не споделя мнението ти.

— Тъкмо го слушахме, преди да влезете. Сигурно батериите са се изтощили — физиономията на Сенди беше много разочарована. — Да имате касетофон тук, Сара?

— Имаме един, но е много стар и сигурно няма да работи — тя стана от дивана, коленичи на килима и започна да разглежда апарата. — Но бих чула с удоволствие изпълнението, ако го повторите.

Сенди погледна към Ейнджи, която нервно си хапеше пръстите.

— Какво ще кажеш? Да опитаме ли пак?

— Добре! Помня текста, а нотите, така и така не са ми необходими.

Сара седна отново на дивана, а Мат я придърпа към себе си и взе ръката й.

— Може би ще мога да поправя твоя касетофон — прошепна й той на ухото.

— Не сега! По-добре стой тук и слушай. Ще станеш съпричастен на раждането на една нова звезда.

Ейнджи и Сенди се бяха изправили. Сенди изсвири няколко акорда на китарата.

Мелодията беше приятна, а думите, които Сенди беше написал, бяха прости, но поетични. Гласът на Ейнджи следваше с лекота звъна на струните, като преодоляваше височините без никакво усилие.

Мат прегърна Сара през раменете и я притисна към себе си. Тя беше погълната изцяло от изпълнението. Артистичната изява на дъщеря й я изпълваше с гордост.

В един момент осъзна, че не само песента на дъщеря й е причината да се чувства толкова добре. Присъствието на Мат беше това, което придаваше особеното очарование на този миг. Обърна глава и го погледна. Той й се усмихна и я притисна по-силно до себе си.

„Навън, в открито море, където започва моят живот…“ — Ейнджи завърши песента с кратко либрато, а Сенди изсвири финалните акорди в забавено темпо.

За миг настъпи тишина. В следващия момент обаче, стаята се изпълни с аплодисменти, смехове и коментари.

— Чудесно! Защо не занесеш записа на фестивала на младите таланти това лято, Сенди? — попита Сара и стана да прегърне дъщеря си.

Сенди беше поласкан. Не беше очаквал такова бурно одобрение за творчеството си.

— Само ако Ейнджи дойде, за да пее с мен! Тя е много по-музикална и без нея няма да мога да се оправя.

— Ако можеш и да пееш толкова добре, както свириш и пишеш текстове, от тебе ще излезе нещо голямо — Мат го тупна по рамото.

— Не, сър. Пеенето е работа на Ейнджи. Аз само ще изгоня публиката. Човек трябва да си знае възможностите.

— Нали ви казах, че ще ви хареса — лицето на Хелен сияеше.

— Този път ти прощавам израза „нали ви казах“ — засмя се Сара, — не знам какво изпитвате вие в този момент, но аз самата чувствам нужда от нещо топло за пиене, след като цял ден съм била навън на вятъра.

Всички отидоха в кухнята. Сара не беше особено изненадана от перфектното изпълнение на дъщеря си, но музикалният талант на Сенди беше нещо ново за нея.

Хелен свари какао за Ейнджи и кафе за останалите. После сложи на масата голям поднос със сладки.

Мат се беше настанил на масата толкова естествено и непринудено, сякаш бе седял на това място години наред. Сара го наблюдаваше как дискутира оживено с Ейнджи и приятеля й. Изглежда тримата се бяха харесали от пръв поглед. Лицата им бяха разгорещени и весели и изглежда се забавляваха много.

Замисли се как преди малко самата тя се намираше в прегръдките на Мат. След това обаче той не поиска да се любят. Сара въздъхна. Може би трябваше все пак днес да отиде на „Бет“. Налагаше се да премисли още веднъж всичко. Може би и Мат щеше да дойде с нея. Може би тогава щеше да я целуне, да я вземе на ръце, да я сложи на леглото й… Може би!

В този момент той й хвърли поглед през главата на дъщеря й. Намигна й, сякаш беше отгатнал мислите й. В светлината на лампата очите му изглеждаха тъмносини и напомняха на Сара цвета на небето през лятото — малко след като слънцето залезе. Беше хубаво, когато вкъщи имаше такъв мъж. Колко добре би било, ако можеше да е до нея в студените зимни нощи. Но тогава той отдавна ще си е отишъл. Сара въздъхна едва забележимо.

— Какво не е наред в твоя касетофон, Сара? — попита Мат. — Ако ми го покажеш, сигурно ще мога да го поправя.

Беше се изправил и дойде до нейното място на масата. Отидоха във всекидневната. Мат взе ръцете й и ги притисна до гърдите си.

— От един час чакам удобен момент, за да остана насаме с тебе.

Гласът му беше развълнуван. Тя го погледна изненадано. Той наведе глава и я целуна. Сара преглътна и отговори на целувката му продължително и страстно.

Мат изстена тихо.

— Целият следобед лудея напразно по тебе, красавице! На плажа в „Шоуър Аркс“ ми беше дяволски трудно да се въздържа да правя любов с тебе. Преди малко, когато седяхме на дивана, направо ми бяха настръхнали панталоните — погали нежно немирните й къдрици.

Сара се засмя закачливо.

— Надявах се, че ще поправяш моя касетофон. Ако мислиш да поправяш мене, трябва да ти кажа, че всичко си ми е наред.

— За съжаление, не мога да твърдя същото и за себе си. Сърцето ми се разкъсва от желание. Аз те желая, скъпа. И то тук, на това място и веднага!

Той се притисна неудържимо към нея и Сара ясно усети възбудата му. За момент тя се сгуши в прегръдките му, а след това вдигна глава и го погледна. Искаше да каже нещо, но само се надигна и го целуна отново.

— Тук няма да останем дълго необезпокоявани, Мат, — прошепна му развълнувано.

— Знам, знам.

С усилие на волята той я пусна и се замисли.

— Според тебе, какво ще направи майка ти, ако сега влезе и ни завари така? Дали ще грабне веднага бойната си лопата?

Сара поклати глава засмяна.

— О, бедничкият! — тя посочи към библиотеката. — Ако искаш да се позанимаваш малко — ето там е моят касетофон. Малко е прашен, но да не ти прави впечатление. Не сме го използвали дълго време. Всъщност от смъртта на Грег.

Мат взе внимателно апарата от лавицата. След това, седна на килима и се огледа за контакт.

Сара донесе една касета, даде му я и го загледа как безуспешно се мъчи да натисне бутона за старт. Касетофонът не проявяваше никакви признаци на живот.

— Сега убеди ли се със собствените си очи, че е повреден? Съвсем се е скапал.

— Не се е скапал! Просто се е повредил — измърмори Мат и се зае да изследва внимателно апарата. — Тук свети ли някоя лампа, когато е в изправност?

Сара коленичи до него и посочи един червен бутон.

— Ами… като натиснеш ето това копче тук…

— Ммм… — Мат се замисли дълбоко и заразглежда задната страна на кутията. — Да имаш случайно някакви инструменти? Например отвертка или клещи? Ако намериш и един поялник, ще съм ти безкрайно признателен.

— Мисля, че имаше. В кухнята се въргаляха някакви отвертки, а останалите инструменти сигурно са в килера.

— Ще ида да погледна.

Когато се върна, видя, че Мат е разглобил касетофона на части. Около него бяха разхвърляни безразборно касети, а отстрани стояха Ейнджи и Сенди с развълнувани лица. Майка й също присъстваше. Беше се настанила в едно кресло и наблюдаваше операцията с интерес.

— Ето, това са инструментите на Грег.

Сара подаде с гордост комплект отвертки, два чифта клещи и поялник.

— Много добре, сигурно ще потрябват! Мисля, че открих повредата и ще мога да го поправя.

Мат отново се съсредоточи върху плетеницата от кабели и платки, пръснати върху килима. Ейнджи и Сенди се включиха тутакси в играта. Сара ги наблюдаваше замислена. Чудеше се как може мъж като Мат да се занимава с такива глупости. Кой беше той всъщност и какво целеше? Тя си даде още веднъж сметка, колко малко познава този човек.

Дъщеря й и Сенди явно се забавляваха чудесно. Сара се питаше как Мат успява да се спогажда толкова добре с всички. Обзе я прилив на нежност към него. Изчерви се и сведе поглед, сякаш всички наоколо можеха да прочетат мислите й.

Накрая Мат остави инструментите и натисна бутона за старт. Чу се звънът на китарата на Сенди и пеенето на Ейнджи изпълни стаята. Събраха инструментите. Заедно с Мат Сара ги отнесе в килера.

— Ейнджи значи много за теб, нали? — попита Мат, докато поставяше поялника на лавицата.

— Изключително много! Не знам какво би станало с мене, ако я нямаше!

— Тя наистина има голям талант. Освен това изглежда се интересува от всичко, което става около нея. Одеве направо ме засипа с въпроси.

— Може би трябваше да я предупредя да бъде по-внимателна — усмихна се Сара.

— Но защо? Приятно ми е да говоря с нея! Любознателността е положително качество, скъпа — притисна я към себе си и я целуна нежно. — Ейнджи ти е дар от бога, Сара. За тебе, майка ти и починалия ти съпруг.

— Благодаря ти, Мат! Благодаря, че слагаш и Грег в сметката. Той загина, когато Ейнджи беше на пет години. Беше много малка, но въпреки това мисля, че Грег остави дълбока следа в живота й. Тя много прилича на него — Сара се загледа във вратата и по бузите и се търкулнаха сълзи.

Мат я притисна по-силно.

— Толкова съм щастлив, че ме допусна в живота си, Сара! — хвана я за ръката и я поведе по стълбите. — Ето, скъпа, мисля, че се нуждая от още една глътка от твоето разкошно и неповторимо кафе.

Сара го настигна и го целуна по бузата.

— Който стигне пръв, печели — извика внезапно тя и се втурна нагоре.

Мат погледна как тя се изкачи леко, почти без усилие и я последва. Тялото му властно желаеше Сара. Контролираше се с големи усилия. Тази жена беше влязла трайно в неговия живот, искаше му се да е винаги с нея.

Седмиците летяха неусетно. Понякога небето беше черно от облаци, а понякога се извиваха такива бури, сякаш щеше да настъпи краят на света.

Но Мат беше наблизо и неприятностите изглеждаха много по-поносими от друг път. Никога преди Сара не беше изпитвала такава радост от работата си на рибарската си лодка.

Сега тя стоеше на кея и наблюдаваше Мат, който лъскаше занемарената напоследък палуба на „Карена“. Бялата яхта се поклащаше леко.

— Хей, помощник, — извика тя накрая, — едни мои приятели предложиха да идем някъде на палатка за уикенда. Имаш ли желание да дойдеш? Сигурно ще ти хареса. С майка ми и Ейнджи ще ти намерим един спален чувал. Освен това ще ти трябва бански костюм и по-дебел пуловер за вечерта.

— Ммм! Звучи добре. Но какво ще стане с риболова?

Сара се засмя.

— Брей, ти си се пристрастил към тази работа повече от мене! Ако това те успокоява, ще ти кажа, че край къмпинга също може да се лови риба.

Мат бръкна в кофата и я напръска с вода.

— Знаеш какво имам предвид. Какво ще стане с „Бет“?

— Уловът беше слаб през цялата седмица. Сигурно сьомгата се е скрила някъде и чака момента, в който ще престанем да й обръщаме внимание.

— Добре! Ще взема моя спален чувал, но ти трябва да намериш палатка отнякъде.

Приятелите на Сара вече се бяха разположили около един приток на реката. Бяха разпънали палатките на равна пясъчна ивица, заобиколена от дървета.

Сара и Мат извадиха бързо нещата си от колата. Заедно с Ейнджи разпънаха шарена палатка и сложиха вътре спалните чували. Бързаха, понеже времето предразполагаше към плуване. Слънцето грееше силно от безоблачното небе и човек се чувстваше длъжен да се гмурне в прохладната вода.

Сара, Мат и Ейнджи облякоха банските си и се отправиха към реката. Тук, в малкия приток, течението беше почти незабележимо.

Сара си сложи маска за подводно плуване и се зае да издирва мидени черупки и цветни камъчета по дъното. Възнамеряваше да ги използва като украса на глинените вази, които правеха с майка си.

Мат и Ейнджи играеха с голяма надуваема топка. Махаха весело на моторните лодки и водните колела, които минаваха покрай тях.

— Виждаш ли бента? — извика Сара към Мат. — Можеш ли да се задържиш там, когато минава някоя лодка?

Мат се засмя и с готовност заплува нататък. След малко мина една лодка, собственикът, на която беше познат на Сара. Той спря мотора и я прекара бавно покрай преградата. В последния момент завъртя рязко кормилото и даде пълна газ. Вдигнаха се големи вълни, Мат не можа да запази равновесие и цамбурна във водата.

Разнесе се смях и пътниците от лодката замахаха с ръце. Когато Мат се показа отново на повърхността, избухнаха аплодисменти. В следващия момент той се приближи към Сара. В очите му имаше закачлив блясък. Внезапно се хвърли върху нея и я потопи във водата.

Денят премина в много веселие и забавления. Слънцето вече залязваше, а Мат, Сара и Ейнджи още продължаваха игрите си във водата.

Мъжете бяха събрали сухи дърва и оградили място за огън. Когато тъмнината се спусна, седяха около пламъците, печаха месо и си разказваха стари истории. Един от приятелите на Сара извади китарата си и подхвана някаква стара кънтри мелодия.

Луната надничаше през клоните на дърветата и осветяваше повърхността на водата. Сара седеше на един дънер до Мат. Беше склонила глава на рамото му, а той я прегръщаше нежно. Ейнджи беше отишла да спи.

Приятно й беше да чувства топлината на ръцете му. Не искаше нощта да свършва никога. Тя въздъхна леко и затвори очи. Когато Мат си отидеше след сезона, щеше да си спомня тази нощ…

— Господи, защо не пратиш малко радост на грешната земя! — Сара нахвърля парчета лед в трюма. — Седем! Седем жалки сьомги след четири дена усилена работа! Положението не е от най-розовите.

— Все пак животът не е толкова лош, Сара, — обади се Мат откъм кабината за управление. — Спомни си само, че…

— Мълчи! Трябва да обмисля положението! — Тя седна върху един сандък на палубата и подпря глава с ръце. — Ще вия и ще оплаквам нещастната си съдба. Може би сьомгата ще ме чуе и ще се смили над мене. Може би доброволно ще се закачат на куката проклетите риби, как мислиш? От състрадание. Трябва все пак да знаят, че имам да плащам колежа на Ейнджи… и… да върви всичко по дяволите! Ох…

Мат отклони поглед от линията на хоризонта и се обърна към Сара:

— Какво се е случило?

— Убодох се на някаква треска. Типично! Злото не идва само — Сара направи измъчена физиономия.

Мат остави въжето, което държеше.

— Чакай, ще ти помогна. Не можеш да я извадиш сама. Освен това, виждам по-добре и ръцете ми не треперят.

Наведе се и извади внимателно треската, която се беше забила в крака на Сара.

— Готово!

— Да се надяваме.

Той се засмя и я прегърна през талията.

— Да се надяваме, че ще го преживееш някак — наведе се и целуна мястото, откъдето беше извадил треската. — Дори няма кръв.

— Мат! — Сара се засмя нервно. — По-откачен си от всякога.

Той се изправи бавно, притисна я до себе си и целуна къдриците й:

— Това е вярно, съкровище. Да не би да имаш нещо против? И какво ще правим сега според теб?

— Мисля, че трябва да се връщаме. Остана ни малко гориво, а и храната е на привършване. И най-вече — нямаме късмет.

Склони глава на гърдите му. Кожата му беше тъмна и топла от слънцето.

— Може би ще успеем да си платим поне нафтата.

— Може би! За печалба не може и да се мисли. Сякаш някой ни е омагьосал — погледна Мат в очите. — Всъщност бих останала още малко, но започвам да се затъжавам за Ейнджи и мама. Освен това, крайно време е да взема един горещ душ. Дойде ми до гуша солената вода.

Мат се засмя.

— Не мога да кажа нищо насреща, капитане. Да обявим ли решението си и на другите рибари по радиото?

— Да, но първо ме целуни.

— Винаги съм изпълнявал с готовност такива заповеди — вече я беше взел в прегръдките си.

Когато закотвиха „Бет“ в пристанището, слънцето стоеше високо в небето. Времето беше необичайно топло за средата на май. Сара се беше облегнала на кабината за управление и наблюдаваше как Мат се занимава с кормилото.

— В дни като днешния ми се ще да управлявам една малка и приятелски настроена ветроходна яхта — тя се любуваше на изпъкналите мускули под тъмносинята фланелка на Мат.

— Не бих казал, че управлението на ветроходна яхта е безпроблемно. А ако се пусне и моторът, „Карена“ може да вдига шум, колкото и всяка друга лодка. Освен това, няма такава уютна и прясно боядисана каюта като „Бет“ — Той се засмя.

— Мат, защо всъщност докара яхтата си тук? Защо не идеш да си изкараш почивката някъде на юг, където няма толкова бури и студени дни? Не мога да си обясня, какъв интерес може да има към Чарлстън човек като теб.

— Добър въпрос. Какво всъщност търся тук? Мисля, че може да го формулираме така: Аз бягам. Бягам от всички тези конференции, уговорки, делови срещи и коктейли. Бягам от стреса — затвори капака на компаса и я погледна сериозно. — Стремейки се към все по-хубав живот, аз постепенно забравих какво трябва да съдържа това понятие.

— Но защо избра моята лодка? Защо не се излежаваш някъде на слънце, за да си почиваш от неприятностите, а веднага си навличаш нови? Животът в открито море не може да се нарече комфортен.

— Твоята работа понякога наистина е дяволски трудна, затова пък винаги чувствам удовлетворение, щом свършим. Не мога да кажа същото за собствения си бизнес. Когато слагаш стръв на въдицата и я хвърлиш във водата, а след това изтегляш рибата на борда, ти знаеш точно защо го правиш. Когато чистиш люспите на рибите, ти чувстваш предмета на дейността си в ръцете си — можеш да го пипнеш или да го помиришеш. Нали разбираш какво искам да кажа? — Мат замислено потри челото си и продължи: — За мен, както и за братята ми, положението на нашата фабрика беше много важно. Постепенно предприятието се разрасна и изгубих от поглед отделните детайли. Изгубих се в джунглата от графици, планове и икономически анализи. И ето ме тук, излязъл от семейния бизнес и вършейки неща, които придават повече смисъл на живота ми. Така времето минава много по-приятно, отколкото ако гониш графици, повярвай ми!

— Звучи, като че ли си обмислял дълго решението си да се махнеш. Измислил си си достатъчно причини. Но какво ще кажат братята ти по този въпрос?

— Приемат решението ми. Единият сега се грижи за продажбите, а другият — за производството. Откакто участвам в предприятието само като акционер, търканията помежду ни значително намаляха.

— Ти! Наблюдател? Не може да бъде!

— Не можаха да ми изплатят дяла и се разбрахме да си остана собственик, но да не се меся в управлението. Това донякъде ми допада. Трябва да призная, че се радвам, дето ти успя да впрегнеш така успешно работната ми сила тук, на „Бет“. По този начин нямам чувството, че само си губя времето, радвам се, че съм полезен на някого. Между другото, оказва се, че и като фабрикант съм свършил това-онова за клетите риболовци.

— Какво искаш да кажеш? — Сара проследи погледа му, отправен към инструментите в кабината.

— Ами, например това табло тук е конструирано в нашата фабрика. Радиостанцията също носи нашия фирмен знак — Мат се наведе и посочи към уредите. — А пък онова там…

— Стига, Мат! Това долу няма нищо общо със случая. Аз наистина си мислех, че ти тук само за ваканцията…

Той поклати глава.

— Преценката ти е погрешна. Всъщност „Карена“ беше конструирана, за да се експериментират някои нововъведения. На практика обаче нямах време дори да я изкарам от пристанището.

Сара се загледа към линията на хоризонта. Беше й необходимо малко време, за да осмисли думите на Мат.

Затвори очи и вдигна лице към слънцето. Почувства внезапно леко бодване в сърцето. С мъка сдържа напиращите сълзи. Страховете й се оправдаха. Един ден луксът щеше да започне да липсва на Мат, животът тук щеше да му се стори прекалено еднообразен. Щеше да се върне пак там, откъдето беше дошъл.

Беше дошъл само за развлечение през лятото. Любовта им, всички радостни мигове, прекарани заедно, са били само поредното му приключение. За нея обаче значеше много повече — Мат й бе станал изключително скъп. Беше влязъл в живота й. Всеки миг с него и всяка нежност, която си разменяха, Сара приемаше като прекрасен подарък.

Раздялата й с Мат щеше да е много тежка — сега го съзнаваше по-ясно от всякога. Докато бяха заедно, тя си даде сметка колко самотен и сив е бил досегашният й живот. Мат бе събудил отново чувства в сърцето й, които бяха дълго потискани.

Измина още една седмица в търсене на сьомга в открито море. Отново нямаше късмет. Океанските течения и рибните пасажи сякаш се бяха съюзили против тях. Сара с всеки изминал ден ставаше все по-нервна и раздразнителна. Трудно се издържаха такива дни. Как щеше да обясни на семейството си, че не се е уловило нищо?

Отлетя още един ден, изпълнен с нови очаквания и нови разочарования. Настъпи нощта. Седяха на скамейката в каютата. Мат придърпа Сара към себе си.

— Отпусни се, скъпа! — масажираше внимателно слепоочията и челото й. — С твоята нервност не допускаш никаква риба на борда.

Тя се обърна и сложи ръка на рамото му.

— Знам, но това ме отчайва още повече — погледна го загрижено, — не мога да печеля пари с продажба на солена вода. А това е единственото нещо, което се намира в изобилие наоколо.

— Според мене в момента трябва да се концентрираме върху една друга, не по-малко важна от риболова дейност — прошепна й в ухото и я целуна нежно. — До утре сутринта съществуваме само аз и ти.

— Това звучи обещаващо — Сара постепенно се отпусна в ръцете му, обърна се и се изтегна на скамейката.

Мат обви ръце около талията й. В един момент тя забрави грижите си. Мат покри лицето й с целувки.

— Дните прекарвам в търсене на рибни пасажи, а нощите — в търсене на съкровища — отбеляза той.

Сара долепи устни там, където под разкопчаната риза се виждаше загорялата му кожа.

— Обичам търсенето на съкровища!

Ръцете му се плъзнаха под блузата и започнаха да галят гърдите й.

— Хубавото е, че знам какво търся и къде да го намеря — отбеляза Мат, галейки внимателно гладката й кожа.

— Престани, възбуждаш ме! — Сара се засмя и се извъртя в ръцете му. — Престани, или ще ти покажа как правят любов пиратите.

— Впрочем, как го правят пиратите, капитане? Караш ме да се разкъсвам от любопитство — Мат се зае да съблича памучната й блуза през главата.

— Много рядко — прошепна тя на ухото му, — правят го много рядко, защото невинаги се случва жена да попадне на кораба им.

Мат с многозначителна физиономия се претърколи над нея.

— Сега си давам сметка колко е хубаво, дето не съм пират, а само обикновен рибар. Голям късмет извадих и със състава на екипажа — петдесет процента от него са жени.

— Аз също нямам нищо против мъжката половина на екипажа.

— Това комплимент ли е или предизвикателство? Добре, няма да се замисляме дълбоко — Мат обви ръце около раменете й и започна леко да я целува по шията. — Бих го правил до безкрайност — шепнеше той в захлас.

— Защо си мисля, че навремето правехме и други неща — какво ще кажеш, помощник? — Сара се сгуши доволно в прегръдката му.

Целувките му ставаха все по-настойчиви и страстни. С една ръка я притискаше до себе си, а с другата галеше гърдите й.

Сара имаше чувството, че за първи път е в прегръдките на мъж. Ласките му я караха да трепери от желание и страст. Кожата на лицето и раменете й поруменя, а връхчетата на гърдите й се втвърдиха.

— Искам да чувствам тялото ти с устни — шепнеше Мат разгорещено.

Наведе отново глава над гърдите. Целувките му я караха да стене тихо от възбуда. Затвори очи и сякаш загуби усещане за време и пространство.

— Моля те, Мат… — изплъзна се от устните й, но сама не знаеше за какво го моли — да не разпалва толкова страстта й или да я задоволи, колкото се може по-бързо.

Мат вдигна очи. В сумрака на каютата те изглеждаха тъмносини.

— Толкова си хубава, любима, — промълви тихо, — искам да целуна всяко кътче от тялото ти…

Бяха се любили много пъти тук, на „Бет“, но всяка нова близост беше сякаш по-вълнуваща и по-приятна от предишните. Двамата се вълнуваха, сякаш го правеха за първи път.

Мат внимателно започна да я съблича, като се наслаждаваше на всяко движение на тялото й. С всеки свой жест Сара му показваше, че изпитва желание и радост. После се притиснаха един до друг. Сара затаи дъх. Любовта му всеки път я учудваше и вълнуваше. Вълнението и страстта й се усилваха все повече. Чудеше се как е могла да живее без неговите нежности. Не искаше да мисли как ще изглежда животът й, когато Мат ще си е отишъл…

Устните му се плъзнаха надолу по корема и бедрата й. Сара притисна ръце около раменете му и цялата се разтрепери от възбуда. Горещи вълни пробягаха по тялото й.

Мат плъзна устните си нагоре към гърдите, като същевременно галеше вътрешната страна на бедрата й. Сара задиша тежко и започна тихо да стене.

— Ела, любими! Ела, Мат, искам те…

Той разкопча панталоните си с треперещи ръце и бързо ги изхлузи. Разгорещеното му тяло се притисна плътно до нейното.

Сара почувства как светът се завъртя около нея. Сега съществуваха само те двамата — изгубени някъде в безкрайността на океана.

Дъхът му галеше страните й.

— Ти наистина ме подлудяваш, Сара.

Проникна в нея и започна да се движи. Телата им се сляха в едно. Движенията им ставаха все по-бързи, а шепотът на Сара — все по-страстен.

— Да, Мат… — отронваше се на пресекулки от треперещите й устни. — Да, да, да!

След малко настъпи кулминацията. Шепотът й се превърна във вик. Светът се завъртя и сякаш вече не съществуваха нито време, нито пространство. После се отпуснаха задъхани и скоро потънаха в сън — все още притиснати един до друг в нежна прегръдка.

Следващата сутрин беше топла, а ясното небе предвещаваше горещ ден. Сара отвори очи и се усмихна, като видя, че Мат вече е станал и вари кафе. Беше един от онези дни, в които й се искаше да прегърне целия свят.

Когато наливаше кафето, тя се надигна и го целуна по бузата.

— Изглежда краткият сън не ти се отразява зле, съкровище, — отбеляза Мат с шеговит тон.

После отиде в кабината за управление, за да погледне уредите. Сара кимна и се загледа през илюминатора към хоризонта, сякаш търсеше нещо. Мат се върна и отпи глътка от горещата течност.

— Водата изглежда добре — промърмори Сара замислено. — После, като видя учудения му поглед, обясни: — Този наситен зелен цвят на водата е хубав признак. Рибата обикновено кълве добре в такива дни. Но досега имаме толкова лош шанс, че вече не вярвам на никакви правила и предчувствия. Май все се оказва, че греша. Другите рибари също нямат голям късмет. Големият ни опит тази година и той не ни помага много. Непрекъснато се разминаваме с рибните пасажи.

Тя вдигна рамене, взе чашата си и излезе на палубата. Мат я последва.

— А пък аз се надявах да науча от тебе някакви големи тайни за лова на сьомга. Да не би аз да съм кутсузлията тук?

— Още ли имаш желание да купуваш „Бет“, или вече си избил тази мисъл от главата си? — каза тихо Сара, сякаш се страхуваше от отговора му.

— Това е точно лодката, която търся — рече Мат и присви очи, за да открие другите лодки наоколо.

Силуетите им се открояваха на фона на тъмната вода — до най-близката имаше не повече от два километра.

Сара отпи глътка кафе. Горещата течност опари гърлото й, но тя като че ли не го усети.

— Този сезон е толкова лош, че в края му навярно много лодки ще отидат за продан. И всичките с разрешително. Сигурна съм, че доста от колегите ми сега проклинат нещастната си съдба и си мислят колко добре би било, ако успеят да се отърват от лодката си и да се заемат с по-доходен бизнес.

Мат сложи ръка на раменете й.

— Ще се видя в чудо коя да си избера, така ли?

Тя отстъпи крачка назад и се обърна към него:

— Надявам се, че ще намериш лодката, за която си мечтаеш. Естествено това няма да е „Бет“. Мисля, че няма да се разочароваш особено.

— О, Сара, ти си моят сладичък капитан. Но защо си толкова безпощадна, когато стане дума за „Бет“? Трябва да ми дадеш поне мъничка надежда. Помисли си, че духът на твоя екипаж ще спадне. — Погали я по къдриците и продължи: — Ако се държиш така зле с мен, сигурно животът ми ще стане кошмарен.

— Един капитан е длъжен да мисли преди всичко за своя кораб, помощник! Сега бъди така добър да приготвиш въдиците, защото сьомгите вече сигурно чакат с нетърпение да ги пуснем долу в трюма.

Мат отдаде чест и с няколко уверени движения разплете кордите и пусна въдиците във водата. Беше усвоил занаята. Истинско удоволствие беше да работиш с него през деня. Да не говорим за нощите.

Нощта беше непрогледна. Луната беше закрита от облаци, а на небето се виждаха само няколко бледи звезди. Сара държеше с две ръце кормилото и се взираше напред в тъмната вода. Носът на „Бет“ пореше вълните и образуваше ивици пяна. Моторът бумтеше на пълни обороти. Сара не чувстваше умора. Напротив — сякаш беше изпълнена с енергия и нови сили. Може би тази нощ щяха да хванат още риба!

Съобщението за откриването на рибния пасаж беше дошло по радиото. Всички признаци показваха, че ще има добър улов. Мат беше долу в каютата и вареше кафе. През шума на двигателя Сара чуваше познатото тракане на съдовете.

Хвърли поглед към светлините на другите лодки — всички се бяха втурнали да преследват сьомгата. Възбудата растеше с всеки момент.

Внезапно „Бет“ потрепери. Тежкият й корпус изстена и се заклати. Чу се пращене на чупещо се дърво. След това лодката се наклони на една страна и спря.

Сара се беше вкопчила в кормилото, иначе щеше да падне на пода. От ужас дъхът й спря. „Бети“ се бе натъкнала на плитчина. Наклонът на корпуса се увеличи.

Подводна скала! „Бет“ сигурно се беше ударила в подводна скала, неозначена на картата. Лицето на Сара побеля като тебешир, а коленете й затрепериха.

— Мат! — извика тя отчаяно. — Мат, добре ли си?

Угаси мотора и се ослуша.

— Само дето разлях кафето — чу се откъм каютата. — Няма нищо сериозно. Какво стана?

— Ударихме се! Виж дали влиза вода. Аз ще се обадя по радиото. Дано от другите лодки вече са видели, че имаме проблеми.

Малко след това тя коленичи и се загледа във водната струя, нахлуваща през дупката в корпуса. Лицето й беше измъчено.

— Мисля, че ще можем да я изпомпим. Ти се заеми с помпата, а аз ще сляза да видя колко голяма е пробойната.

— Да дойда и аз — предложи Мат, когато излязоха на палубата.

— Няма нужда, ще се оправя. Хайде, започвай да изпомпваш, какво чакаш!

Взе от лавицата един фенер и ръчката на помпата, а след това обясни на Мат как да изпомпва водата. Като се убеди, че той се справя, отиде към страничния борд. Наведе се и огледа корпуса над ватерлинията. Прясно боядисаният дървен борд беше начупен на няколко места.

Сара се наведе още по-напред, с мъка пазейки равновесие. Видя колко големи са пробойните и изпъшка отчаяно. Скалата се беше врязала странично в корпуса и го беше разрязала като с нож. Наклонът на лодката постепенно се увеличаваше.

Сара погледна към небето и се закани злобно на луната, която в този момент беше излязла иззад облаците и обля сцената с бледата си светлина.

— Защо се скри? Защо не ме предупреди? — сълзите се търкаляха по бузите й, а раменете й потрепериха.

Тя стисна зъби, избърса очите си и се върна в кабината.

— Много ли е зле? — попита Мат загрижено.

— Носът е повреден и има няколко пробойни отстрани — отговори му, колкото се може по-спокойно. — Но се надявам, че с помощта на помпата ще успеем да се доберем до вкъщи. Да видим дали някой ще се съгласи да ни довлече до пристанището.

— Да ни довлече ли?

Сара протегна ръка към радиостанцията.

— В такива случаи винаги е по-добре да има наблизо някоя друга лодка. Ако съм сгрешила в сметките и лодката потъне, не ми се ще да оставам сама в открито море. Господи, утре сигурно щеше да има добър улов, а сега на всичкото отгоре ще лишим и някой друг от него.

— Но нали ще алармираш и бреговата охрана? — Мат се подпря на кабината, като в същото време продължаваше да помпи.

— Естествено. Но там се задействат чак когато нещата станат прекалено сериозни. Както изглежда, все пак ще успеем да се справим със собствени сили — гласът й звучеше спокойно. — Морето е гладко като тепсия. Би трябвало, следователно, да се доберем до Чарлстън без особени перипетии.

Сара натисна бутона за предаване и отправи в ефира своя зов за помощ. От другите лодки веднага й отговориха. Най-близката лодка — „Хирон“ се отправи към тях.

В тишината на нощта се дочу приближаващо бумтене. Внезапно различиха и един друг шум — кучешки лай.

— Май са взели куче на борда — отбеляза учудено Мат, като не преставаше неуморно да помпи.

— Да, Джейкъб работи на тази лодка, а това е кучето му. Онзи нахален пес, който ни запозна, спомняш ли си?

Лодката се приближи на около двадесет метра от „Бет“. Мъжът на кормилото им махна.

— Ще съм наблизо — провикна се той. — Ако има някакви проблеми, веднага ще ви взема на борда.

— Това ли е Джейкъб? — Мат присви очи. — Онзи със зеленото яке? Едвам го различавам.

Сара проследи погледа му.

— Да. Това е Джейкъб. Работи от незапомнени времена на пристанището, а понякога излиза в морето с някоя лодка.

— Мисля, че веднъж се видяхме с него в един бар — Мат се усмихна. — Тогава той ми даде един добър съвет и аз му се доверих. Сега знам, че е бил прав.

Сара го погледна, без да разбира нищо.

— Запази си силите за помпането и приказвай по-малко, Мат. Друг път ще ми разкажеш какво сте правили в бара с Джейкъб.

Тя се загледа към тънката, едва забележима светла линия на хоризонта. Това бяха светлините на Чарлстън.

— Като се умориш, кажи. Аз ще те сменя.

Бавното и мъчително завръщане в пристанището им обтегна нервите. Сара беше казала, че едва ли ще бъде детска игра да се доберат до там, но се оказа доста по-сложно. Какво щеше да прави, ако „Бет“ потъне? Колко ли щеше да струва ремонтът й, ако все пак стигнат брега? Всяка вълна, която се плискаше в наклонения борд на лодката, сякаш й причиняваше физическа болка. Беше отчаяна.

Усети погледа на Мат и се постара да му се усмихне окуражително. Знаеше, че едва ли ще го заблуди. Той достатъчно добре виждаше състоянието на лодката.

Океанът досега беше благосклонен, но положението можеше да се промени всеки момент. Ако се извиеше буря, или дори се появеше малко по-голямо вълнение, „Бет“ тутакси щеше да се устреми към дъното.

Мат отвърна на усмивката й. Сара разбра, че той на свой ред се опитва да я успокои. Изпита желание да се сгуши в топлата му прегръдка, но само стисна по-здраво кормилото и продължи да поддържа курса.

Мат помпеше неуморно. Не спря нито за миг. Сара се стараеше с всички сили да успокоява люлеенето на лодката. Но не успяваше да прогонва мислите за последствията от катастрофата. Несъмнено, ще се наложи да извади „Бет“ на сух док, за да се поправи страничния й борд. Остатъкът от сезона щеше да бъде пропуснат и колежът на Ейнджи ще остане само едно добро намерение. Тя изстена беззвучно.

Всяка вълна, която удряше лодката, разширяваше пробойните и увеличаваше наклона. От неравните краища на дупките се откъртваха парчета дърво и изчезваха във вълните. Преди пет години беше станала подобна авария, макар и по-незначителна. Тогава трябваше да плати триста долара, за да извади „Бет“ на сухия док.

Освен това, трябваше да чака няколко дълги седмици, докато й дойде редът. Времето, прекарано в бездействие, без съмнение щеше да стопи спестяванията й.

Сара се усмихна горчиво. Сега дори не можеше да продаде лодката на Мат. Беше пропуснала и този шанс.

Дощя й се да отпусне глава на кормилото и да се разплаче. Беше отчаяна и уморена до смърт. Вместо това обаче го стисна до болка и се загледа упорито напред.

„Четиристотин долара! А защо не и четири хиляди!“ — Сара изстена.

С огромно усилие на волята се сдържа да не накъса предложението за поправка на „Бет Лу“ и да го хвърли в тъмнозелената вода.

„И това съвсем няма да е всичко“ — погледна дългата поредица лодки, които чакаха за ремонт на сухия док, а после махна с ръка и се запъти към паркинга.

Мат я последва с тежки стъпки. Гледаше я угрижен и замислен. Добре разбираше състоянието й. Нощта беше много напрегната и изтощителна. Часовете, които прекараха на „Бет“, докато я вкарат в пристанището, им бяха изсмукали силите.

Мат беше прекарал цялото време на помпата. Освен това трябваше да внимава и за показанията на индикаторите, докато Сара управляваше лодката.

Часове наред изгубиха, докато укрепят повредената лодка на мястото и в пристанището.

Мат беше присъствал, когато й предадоха предложението за ремонт и после я видя, как отиде до сухия док и дълго гледа към редицата лодки, чакащи за поправка.

Ритна ядосано един камък и се загледа във водата. Искаше му се да я успокои, да й каже нещо весело — така, че тя да забрави за грижите, но нищо не му идваше наум. „Бети Лу“ — гордостта и любовта на Сара стоеше на дока като ранен кит, изхвърлен от вълните на брега. Можеше да си представи какво изпитва тя в този момент.

А той не можеше да направи нищо, освен да подритва камъни. Изпитваше необходимост да я прегърне, да я погали по русите къдрици и двамата да забравят за всички неприятности. Но един вътрешен глас му подсказваше, че това не е подходящо за момента.

Сега стояха един до друг, всеки погълнат от мислите си.

— Свободен си от задълженията си, Мат, — обади се тихо Сара. — Можеш да се върнеш на „Карена“. Ще се видим утре.

Раменете й бяха отпуснати, а лицето — измъчено. Отвори вратата на колата си и влезе вътре. Облегна се уморена на седалката и протегна ръце.

„Прекалено съм уморена, за да обмислям планове за бъдещето“ — реши тя накрая.

Мат заобиколи и се качи от другата врата. Искаше му се да я вземе в прегръдките си и да я успокои. Но си даваше сметка, че Сара досега се беше държала с върховни усилия на волята. И най-малката проява на съжаление щеше да я накара да избухне в сълзи и тогава щеше да стане много по-лошо.

Когато минаваха по малкия мост, който свързваше — пристанището с града, той наруши най-после потискащото мълчание.

— Утре рано ще дойда у вас. Може да закусим заедно и да обмислим положението. Ще говоря с един…

Сара поклати глава.

— Не! Аз ще дойда при тебе на „Карена“, когато ми се проясни главата.

След това отново настъпи мълчание. Пътуването се стори на Мат безкрайно дълго.

Сара паркира колата и погледна към него.

— Можеш да постъпиш на работа на някоя друга лодка — каза тя, като се усмихна горчиво.

Изпита съжаление към нея и нещо го бодна в сърцето, като си помисли, че сред морето от неприятности тя се грижеше и за неговите проблеми.

Отвори вратата и слезе от колата.

— Няма да помръдна от сегашното си работно място, Сара. Ще те чакам. Никога не бих изоставил любимия си капитан в беда.

Напрегнатото му лице не съответстваше на шегата в тези думи и той бързо млъкна.

— До утре — Сара му махна и потегли нататък.

Няколко секунди Мат стоя, загледан в отдалечаващата се кола, а после се обърна и закрачи към кея.

— Дали Джейкъб ще ми даде съвет и за този случай? — мърмореше си той под нос, докато минаваше по трапа, — може би тази вечер все пак ще е добре да се отбия в бара.

Сара затвори чековата си книжка и после ядосано я хвърли на масата.

— Положението не е блестящо. Всеки път, когато погледна тук, направо ми призлява. Нямам пари и не знам какво да правя.

Майка й стоеше до нея. Сложи успокояващо ръка на рамото й.

— Можем да ипотекираме още веднъж къщата — предложи й замислена.

— Не вярвам, че в банката ще се съгласят. А освен нея, нямаме нищо друго. Сега дори не мога да продам „Бет“. Никой няма да я купи в това състояние, а дори и да се намери купувач, сумата ще бъде символична.

Сара взе книжката си и откъсна празна бланка.

— А имаме и други дългове — показа една колона от цифри. — Тази година можехме да ги върнем всичките с малко повече късмет. Но напоследък късметът ми никакъв го няма. Всичко ми дойде до гуша.

— Сара, не си мигнала цяла нощ, а днес през цялото време си обикаляла, за да уреждаш ремонта. Защо просто не си вземеш горещ душ и не отидеш в леглото? Утре всичко може да изглежда по-поносимо. Сега ще ти донеса нещо за ядене и след това трябва да се наспиш!

— О, мамо, бих спала цяла седмица, но от това нещата едва ли ще се оправят. Но добре, че все пак „Бети“ не потъна. Като си помисля, че можеше да бъде и много по-лошо — Сара се усмихна измъчено. — Не мога повече да живея в тази несигурност. Постоянно се самообвинявам, като си помисля и за Ейнджи. Тя трябва да получи добро образование. Трябва да отиде в колеж. Нали и ти мислиш така? — тя се наведе и разтри изтръпналите мускули на врата си.

— Да, разбира се. Но за това има още време.

— Няколко години ще минат неусетно. Налага се непременно да измисля нещо. Чудя се дали Мат все още се интересува от „Бети“? В това й състояние? Може би наистина е по-добре да я продам и да си потърся някаква друга работа. Сигурно ще намеря нещо по-подходящо, макар че едва ли ще ми доставя такова удоволствие, както риболова.

Тя се изправи и се обърна към майка си. Очите й бяха пълни със сълзи.

— Как мислиш, дали да ида при него и просто да му кажа, че „Бет“ му принадлежи? Че му я подарявам, с оглед на финансовото си положение?

— Върви да спиш, детето ми! Повярвай ми, утре всичко ще изглежда по-добре!

Хелен сложи ръка на рамото на дъщеря си и я погледна.

— Не забравяй, че все още имаш мен и аз няма да допусна да си разбиеш главата в стената.

— Добре, мамо. Ще умуваме утре. Дано наистина утрото излезе по-мъдро от вечерта. И няма нужда да ми носиш нищо за ядене. Цялата тази история се отрази фатално на апетита ми.

Сара беше смъртно уморена, но не можеше да заспи. Лежеше в широкото си и удобно легло и гледаше как лунната светлина хвърля бледи отблясъци по стените на стаята.

Обърна се неспокойно на другата страна. Чувстваше се самотна и безпомощна. Никога през изминалите години, откакто загина Грег, не се беше чувствала толкова самотна. По бузите й се търколиха сълзи.

„Бети Лу“ се беше превърнала в част от самата нея. Лодката й напомняше за времето, когато бяха заедно с Грег. А сега и за Мат.

Да се раздели с „Бет“ означаваше, освен всичко друго, и раздяла с Мат. Ако лодката премине в негово владение, връзката им несъмнено щеше да свърши. В това беше твърдо убедена.

Нима през цялото време той не беше искал преди всичко „Бет“? Когато я получи, ще изчезне от живота й, макар че всичко в нея ще му напомня за техния „малък роман“. Сигурно нямаше да го види никога повече.

А що се касаеше до „връзката“ им, на брега тя май изглеждаше като риба на сухо. Поне по отношение на Мат. На брега той се държеше нежно и приятелски, но се контролираше добре и не даваше израз на страстта си.

Отчаяна, Сара зарови глава във възглавницата. Тази нощ леглото й се струваше прекалено голямо, а завивките — прекалено широки. Нищо не беше както трябва.

Жадуваше за близостта на Мат, за топлите му, силни ръце. Спомни си за нощите, които бяха прекарали заедно на „Бет“. Спомените нахлуха в главата й. Не можа да се сдържи и сълзите отново потекоха по лицето й. Толкова хубаво й беше тогава — всеки път като че ли започваха отначало…

След това си припомни и онази лунна нощ на къмпинга…

Дърветата изглеждаха призрачно на лунната светлина. От другите палатки не се виждаше никаква светлина. Всички бяха вече заспали…

Тогава тя се бе събудила от шепота на Мат:

— Сара, ела да видиш луната — сянката му се открояваше през отвора на палатката.

— Колко е часът? — попита го тихо, за да не разбуди майка си и Ейнджи.

— Два. Ела навън! — той придържаше брезента, за да може да излезе.

Сенките на предметите бяха мастиленочерни. Но луната обливаше всичко с призрачната си светлина.

Очарована, Сара се облегна на рамото му и се огледа наоколо. Хълмовете, които денем можеха да се видят от това място, сега се открояваха едва забележимо. Приличаха на къщите на някакви великани.

— Ела във водата — предложи Мат с приглушен глас и я поведе далече от палатката.

Тя вървеше доверчиво до него, омагьосана от очарованието на нощта. Никой не смущаваше спокойствието им.

Изведнъж кратък вик наруши тишината.

— Какво беше това? — попита Мат.

— Предполагам, че е някаква птица. Не се страхувай. Аз съм с тебе! — прегърна я и я целуна по бузата. В очите му имаше странен блясък. След това долепи устните си до нейните…

Сара скочи от леглото, облече халата си и се запъти към кухнята, за да си налее чаша вода.

Вместо това обаче излезе от къщата и се заразхожда по пътеката, за да прогони мислите си. Но когато се върна в леглото, спомените отново нахлуха в съзнанието й…

Онази нощ не беше минала само с една целувка. Мат почти я беше подлудил от страст със своите ласки и нежности. Но не отиде по-нататък. По някое време я заведе до палатката и просто й пожела лека нощ.

Винаги, когато бяха на брега, Мат оставаше глух за желанието й да се любят. Тогава, край реката, тя беше много разочарована. Щеше й се да го бутне във водата. Поведението му беше необяснимо. Той беше толкова страстен на борда на „Бети“ и толкова въздържан на сушата…

На следващата, сутрин нещата не изглеждаха по-розови от предишния ден. Главата я болеше, а мислите й отново се блъскаха безразборно в търсене на изход от ситуацията. По някое време през нощта трябва да беше заспала, но въпреки това изобщо не се чувстваше отпочинала.

Грижите около ремонта на „Бет“ и неизяснените й отношения с Мат Ейндриън продължаваха да тегнат на сърцето й.

Отиде до пристанището. Паркира колата и се запъти към дока. Мат стоеше на палубата на „Карена“. Като я видя, махна й весело с ръка и се запъти да я посрещне.

Откъм морето духаше свеж утринен бриз: Но това не беше достатъчно, за да разсее мислите на Сара. Беше взела решение. Спря за миг и сложи ръка на гърдите си, а после продължи с усилие на волята. Сякаш стъпваше боса по натрошени стъкла.

— Мат, искаш ли все… още да купиш „Бети“? — промълви и след това стисна устни, сякаш се срамуваше от думите си.

Мат понечи да отговори, но тя го спря с жест:

— Естествено, ще приспадна от цената разходите по ремонта.

— Сериозно ли говориш, Сара?

Мат изглеждаше измъчен. Преди не го беше виждала в такова състояние. Имаше тъмни кръгове около очите, лицето му беше бледо, а погледът — празен. С нищо не напомняше за онзи веселяк и шегаджия, с който някога бяха прекарали много страстни нощи на борда на „Бети“. Между тях сякаш зееше пропаст, а не само тясна ивица вода.

Сара хвърли поглед към празното място до „Карена“. Сърцето й се сви, но отново насочи вниманието си към човека на палубата на бялата яхта.

— Да, напълно съм сериозна. Няма да премълча и това, че можеш да намериш доста по-добра лодка на разумна цена веднага, щом свърши сезона.

Мат скочи на кея. „Карена“ се поклати леко.

— И колко искаш за „Бет“?

Гласът му беше тих, но думите, кой знае защо, й причиниха болка. Искаше й се да се сгуши в прегръдките му и да не гледа повече към празното място до яхтата му. Но сега трябваше да се владее.

— Четиринадесет хиляди — Сара издаде напред брадичка и направи неволна гримаса. — Не бих я продала на никого, ако не съм убедена, че ще се грижи добре за нея. Ти показа, че можеш да се справяш отлично и се надявам да го правиш и за в бъдеще, а освен това…

— Поласкан съм — прекъсна я Мат. Внезапният му сарказъм й причини болка. — Мога да оценя какво значи предложението ти да продадеш уникалната си лодка… За теб тя явно значи повече от всичко друго на този свят и ти й посвещаваш цялата си любов, време и внимание. В сърцето ти няма място за нищо друго. Не се тревожи, ще се грижа за твоята „Бети“ като за любимо дете.

— Мат, почакай…

— Не! — прекъсна я той. — Още днес ще ти подпиша чек и не искам да слушам повече за това проклето корито.

След това се обърна и забърза по трапа към яхтата си.

„Добър финал на нашия роман, няма що — помисли си Сара с горчивина. — Но все пак един ден краят му трябваше да дойде“.

Любовта им беше прекалено страстна и бурна, за да бъде продължителна. Сара не беше сигурна дали Мат не си е мислил през цялото време само за „Бет“.

Сега, когато вече стана неин собственик, той щеше да зареже Сара като играчка, която му е омръзнала. Изведнъж й се стори чужд. Защо поне за миг не се опита да я успокои? Къде останаха ласките и нежностите му?

Тя се загледа в палеца си, където се открояваше розов белег от зарасналата рана. Стисна зъби и сви юмруци. Беше преживяла толкова разочарования през живота си. Нямаше да се остави да я залъгват като малко момиченце. Бе дошло време да покаже какво е научила от житейските несгоди.

Когато слънцето започна да клони на запад, Сара вече държеше в ръце подписания чек. Всички формалности бяха уредени и всички книжа — подписани.

Загрижеността в погледа на Хелен и следите от сълзи в очите на Ейнджи я потискаха.

Седяха на масата в кухнята. Сара се помъчи да се усмихне и заговори с оптимизъм за бъдещето. Когато обаче майка й спомена за Мат Ейндриън, тя едва е изпадна в истерия. Вече нямаше такъв човек в нейния живот…

През следващите дни времето чувствително се влоши. Почти всеки следобед валеше, а небето беше покрито с тъмни облаци. Сара се сгуши в дъждобрана си и се отправи през дъжда към дока. Под краката й се плискаше водата от многобройните локви.

— Какво правиш тук? — чу се изведнъж познат глас и една силна ръка я хвана за рамото.

През дъждовните капки съзря лицето на Мат.

— Имам да уреждам едни работи. Пусни ме!

— О, така значи!

Тя се опита да се отскубне, но не успя.

— Почакай.

Мат се засмя и я хвана още по-здраво. Широките му рамене я предпазваха от струите вода.

— Има нов ред на пристанището. Първо трябва да кажеш паролата и след това можеш да се приближаваш до лодките. Това прави живота на собствениците по-сигурен. Паролата за днес е отговорът на въпроса „Какво правиш тук?“

Сара знаеше, че няма да я пусне, докато не задоволи любопитството му.

— Исках да се огледам за някоя лодка.

— Какво значи това?

— Имах предвид да огледам „Глазгоу Бегър“ — Сара се дръпна рязко, — горката лодка е накрая на силите си. Чух, че е обявена за продан. По-малка е от „Бет“, но на мене ще свърши работа.

Бръкна в джоба си и извади оттам един ключ.

— Ще отида да я огледам, преди да направя предложението.

Мат стисна ръката й до болка. Очите му блестяха заплашително. Явно се владееше с мъка.

— Искаш да купиш друга лодка?

Хвана я за рамото и я разтърси. Сара неволно потрепери.

— Значи искаш да купиш друга лодка с парите, които ти дадох за „Бет“, така ли!

Поведе я към „Карена“, все още стискайки я за ръката.

— Пусни ме! Пусни ме, чуваш ли! — Сара се дърпаше с всичка сила. — Махни си ръцете!

Не преставаше да вика, макар че наоколо нямаше никой, който да й помогне. Стигнаха до „Карена“, Мат я взе на ръце и прекоси трапа.

— Това си е чисто отвличане! — протестираше Сара.

Пусна я чак когато влязоха в кабината.

— Ти си най-глупавата и безразсъдна жена, която съм срещал някога — започна Мат разгневен.

— Момент, мистър Ейндриън! — Сара го погледна в очите. — Аз пък досега не бях срещала мъж, който така да ме използва.

— Никога не съм те използвал, Сара! Ти си просто сляпа и глуха. Виждаш единствено това, което искаш да видиш. Но сега ще ти кажа едно нещо със сигурност — няма да допусна да купуваш лодка и да излизаш сама в океана!

Сара оправи една немирна къдрица, която беше паднала на челото й. Очите й святкаха гневно.

— Нали трябва да преживявам от нещо. Риболовът е моята професия. Ти нямаш абсолютно никакво право да определяш, дали ще купувам лодка, или не!

Той пристъпи към нея. От мокрото му яке се вдигаше пара.

— Още веднъж ти казвам, че няма да допусна да купуваш лодка.

Тя го гледаше объркано.

— Мат, нали сега имаш „Бет“. Какво искаш още?

— „Бет“ ли? — той съблече якето си и го хвърли ядосано на масата. — Ти знаеш ли изобщо какво е да обичаш? Да изпитваш копнеж към някого. Да си изгубиш акъла! Да, аз просто съм полудял от любов, и то не по онова прогнило корито.

Внезапно я сграбчи и се зарови в косите й.

— Единствената ти грижа е как да запазиш „Бет“… Аз смятах, че поне малко мислиш и за мен. А и за себе си. Господи! Та тази лодка е само един предмет. Купчина дъски и ръждясала ламарина. Аз искам само тебе, Сара! Единствено и само тебе!

Сара беше изумена.

— Защо не си ми го казал досега?

Мат вдигна отчаяно ръце.

— Понеже виждах, че си „влюбена“ само в „Бет“. Освен това смятах, че живееш със спомените си за Грег. Просто не можех да понасям…

— Но Мат! Аз наистина много обичам „Бет“. Също така си спомням за времето, когато Грег беше жив. Но това е минало! А що се отнася до настоящето, интересуват ме само Ейнджи, мама и… ти!

— Ако е истина, Сара, тогава по дяволите лодката! — Мат я взе в ръцете си. — Ожени се за мен! Още сега! Аз ще се погрижа да нямаш повече никакви грижи. Ще бъдем винаги заедно. През зимата ще оправяме екипировката, а през лятото ще ловим двамата риба с „Бети“. Няма да има нужда да наемаш нов помощник, защото аз ще работя за тебе през всеки сезон…

Сара го погали по косата, хвана главата му и прошепна в ухото му:

— Ти наистина си невъзможен, помощник. Но аз просто те обичам и затова… съм съгласна!

Целуна го. Дадоха воля на цялата страст и копнежи, които бяха крили в себе си през времето на раздялата. След това Мат каза:

— Ела, имаме да вършим много неща.

— Така ли? Аз пък си мислех, че… — Сара обви ръце около врата му и погледна многозначително към койката.

— Малко по-късно, палавнице — Мат се засмя. — Аз самият не знам кое да свършим най-напред — мина цяла вечност, откакто го правихме за последен път, но все пак си мисля, че трябва да идем и да зарадваме майка ти и Ейнджи. Освен това, имаме едно посещение до месарницата.

— До месарницата ли?

— Ами да, мисля, че кучето на Джейкъб си е заслужило едно голямо парче деликатесен салам.

— Правилно, съгласна съм, помощник!

Мат повдигна брадичката и сложи пръст на устните й.

— На борда на „Карена“ аз съм капитанът. Имай го предвид. Но имам едно място за юнга.

— Трябва да си помисля. Ти, така и така ме отвлече на борда на яхтата си… хм, като напрегна цялата си воля и потисна гордостта си, може и да се съглася с предложението.

Мат се засмя.

— Майтапех се бе! Нали знаеш колко ми беше добре в качеството ми на помощник, когато ходихме за риба. Особено ми харесваха нощните ми задължения. Да не съм луд да си проигравам късмета с разни номерца за командване.

Сара искаше да каже нещо, но устните му се долепиха до нейните и тя реши да го отложи за друг път.