Победителят на невъзможното

Девети април.Ден без математика

Този ден директорът на училището на младите кибернетици се занимаваше с работите на осми „Б“ клас.

Рано сутринта позвъни треньорът на оборния тим по хокей и поиска разрешение да освободят Макар Гусев от уроците. Треньорът каза, че Гусев според него притежава блестящ удар към вратата и сега искат да го видят специалисти — майстори на хокейния стик. Директорът знаеше за спечеления мач, но не предполагаше, че Макар, който се готвеше за отговорната тренировка, вече лежи в своята камера за свръхсила… Той каза, че е съгласен да освободи играча, след което чу красноречиво-възторжената фраза на треньора: „Ако моите прогнози за Макар Гусев се окажат верни, ще сваля шапка на вашето училище“. На училището на младите кибернетици сваляха шапка много знаменитости и директорът не се учуди много на това признание.

Пианистът Термопил Турин поздрави директора с талантливия музикант в лицето на осмокласника Каролков, запита отдавна ли Вова проявява своите способности, как се учи, не му ли пречат музикалните занимания на доброто учене. Директорът спомена за математическите наклонности на Каролков и на свой ред научи за изпълнението на необикновения концерт. Той беше радостен, че знаменитият пианист предложи да даде няколко урока на Каролков.

Телефонното позвъняване от австралийския град Мелбърн учуди директора. Астрономическото дружество търсеше мистър Сироежкин, искаше разрешението му да публикуват статия за откритието на Свръхновата. Директорът погледна часовника си — занятията още не бяха почнали — и каза номера на домашния телефон на Сироежкин.

Директорът реши да намери класния наставник.

— Как така, Семьон Николаевич — каза той на Таратар, — цял свят, може да се каже, се занимава с работите на вашия осми „Б“ клас, а аз водя преговори, без почти да зная нищо за това, което става?

За голяма изненада на директора, Таратар се държеше войнствено.

— Не разбирам всичко в тази история, Григорий Михайлович! Математическите работи на учениците са правилни, но самите открития са твърде сложни и противоречат на общоприетата логика. На вас например никога ли не се е случвало да летите по улиците със саморъчно направено килимче?

Директорът замислено драскаше с молив по листа и рисуваше големи въпросителни.

— За килимчето ми разказваше Виктор Илич Синица — каза директорът. — Но нещо много мъгляво.

Таратар прихна през щръкналите си мустаци.

— Ако самите вие го бяхте изпитали, мъглата изведнъж щеше да се пръсне. Впрочем килимчето е изгубено. — Таратар прошаря с поглед познатия директорски кабинет. — Извинете, Григорий Михайлович… Вие знаете, през тези тридесет и шест години работа съм виждал много различни ученици — диваци, рицари, оратори, нови Одиссевци, Едисоновци, Айнщайновци… Но тези обикновени гении ще ме доведат преждевременно до пенсия.

— Нужна ли ви е помощ?

— Първо ще опитам да се оправя сам. Какво ще кажете, ако проведа няколко необичайни урока — без да си служа с числа?

— Ден без математика? — попита директорът.

— Тъкмо това. Искам да проверя една догадка…

— Предложението ми харесва — заяви директорът. — Опитайте.

Отначало всички в класа се зарадваха на неочакваното предложение.

Ръчните часовници са дадени на съхранение у учителя, степният часовник е спрян — не знаеш кога започва и кога свършва урокът. Автоматическата сметачна кутия „Репетитор“ не работи. Помощта на Електроник е изключена. Изобщо не бива да си служиш с цифри, формули, уравнения, физически величини и други научни „инструменти“.

Децата бяха възбудени: интересно, сякаш се намираш в каменния век. Откритията започват тепърва.

Таратар предложи да открият планетата Земя. Само че с нови очи, по нови правила — без да си служиш с числа. Съвсем ясно е, че класът изобщо не ти знае, мисли със свои, оригинални категории.

Таратар разгърна схемата и я постави на черната дъска. На нея имаше гора, река, планина, железопътна линия, криволичеща нишка на шосе. От гората започва своя път осми „Б“ клас. Главната задача е да се установи има ли на Земята разумен живот, цивилизация.

Всичко сякаш е много просто: ето я железопътната линия. Но как да се определи, че тя е създание на разума?

За класен отговорник на този урок избраха Сергей Сироежкин. Сироежкин предложи на биолога Смирнов да разбере какви форми на живот се срещат на планетата.

Смирнов веднага доложи, че среща растителност със странна форма — дебели грапави стъбла, с дълги израстъци и с еднакви плоски чашки на връхчетата. Броят на стъблата той не може да съобщи, защото не знае да брои, но неравномерното им разпределение позволява да се направи извод, че това не са изкуствени насаждения, а просто растителност. Каква — не се знае: той не може да направи анализ, служи си само е метода на наблюдението. Следите върху повърхността на почвата говорят, че има животни, но самите те са много предпазливи, крият се в гъстите храсталаци. Във въздуха се носят дребни крилати същества, техните звуци са записани на магнетофон, и са предадени на Професора, за да определи музикалността, ако, разбира се, е разрешено да си служи с техника…

По-нататък продължи Кукушкина. Реката не привлече специално вниманието й, затова пък този воден път сочеше посоката към шосето. Новият път застави Кукушкина да се вгледа в неговата правилна форма. Но как да установи произхода му? Кукушкина предположи, че може би такива гладки пътища тук се прокарват от движещите се ледници? Или това е втвърдена сива слуз на пропълзял гигантски охлюв?

— Има, има разум в това! — завика радостно Кукушкина. — То е с четири колела!

Тя обясни, че по шосето се движи предмет с необикновена форма.

— Ще трябва да сменим Кукушкина — каза учителят. — Нали се уговорихме — без числа.

Аз исках да кажа, че колелата са гениално изобретение на жителите на тази планета — продължаваше да бърбори Кукушкина, като сядаше на чина си. — Нито едно животно не използува колела.

— Това не знаем — прекъсна я Сироежкин и изпрати до схемата Каролков.

Предпазливият Професор изследваше внимателно дългите успоредни ленти от много твърд материал (вместо „успоредни“ той казваше „непресичащи се“). Между тях бяха поставени напречници. Зоркото око на Професора забеляза, че през равни промеждутъци по коловозите стоят еднакви гигантски клонести стъбла, а на тях са опънати дебели нишки. Професора не се съмняваше, че това е признак на разумно строителство, истинска находка на експедицията.

— Какво те убеди в този извод, Каролков? — попита учителят.

— Равномерността на структурата — повторяемостта на едни и същи детайли — обясни Професора, като описваше релсите, траверсите и стълбовете. — Не току-тъй древните са казвали: „Светът прилича на число“. Моята находка потвърждава тази истина.

Професора засягаше забранена тема. Но той, хитрецът, само философствуваше, без да нарушава правилата. И на Таратар не оставаше нищо, освен да се съгласи с него.

— А сега ние пристъпваме към голямото сборище от разни строежи, напомнящи по нещо град, — каза високо Каролков.

— Такъв отговорен обект изследва отговорникът — каза учителят.

И Сироежкин въведе осми „Б“ в града.

Всички виждаха сега постиженията на земната цивилизация. Просторни жилища, разнообразен транспорт, потоци от хора по улиците. „Те са двуноги“ — каза Сироежкин и макар тази дума да беше опасна, никой не забеляза малката грешка — толкова интересно отговорникът описваше вида на градските улици, стремителния бяг на автомобилите, сигналите на светофарите, бързащите минувачи, уличните сценки, сякаш действително виждаше всичко това за пръв път.

— За съжаление, аз изгубих своя клас — каза Сироежкин и хитро се усмихна. — Току що ми съобщиха, че той се намира на 13-та алея, в дом 6 на 5-ия етаж на хотел „Дружба“. Нашите приветствуват земляците.

— А какво беше условието, Сироежкин? — напомни Таратар. — Страхувам се, че останахме без класен ръководител.

— Аз не мога да пътувам другояче в съвременния град! — отвърна Сироежкин. — Тук всичко е номерирано: жилищни блокове, етажи, апартаменти, коли, хеликоптери, вестници, пари, обувки, голове, играчи, минути, секунди и така нататък. Тук нашето условие е безсилно, Семьон Николаевич. Без числа човек е като глух и сляп, като без език.

— Може би ще се опиташ да опишеш града поетично? — предложи неумолимият Таратар.

— Опитай, Сергей — оживи се Електроник, който седеше през цялото време съвсем безучастен, изключил своите изчислителни способности.

— Така изведнъж не мога — обърка се Сергей.

Тогава скочи от място Професора.

— Ще разрешите ли, Семьон Николаевич? — попита той и от вълнение оправи очилата на носа си. — Както е известно, Галилео Галилей четял „Божествена комедия“ на Данте с пергел в ръка! Той начертал космическите описания на Данте и се убедил, че неговите представи за Вселената не отговарят на приетата по онова време евклидова геометрия и са пълни с груби грешки.

— А защо Галилей се е обърнал към комедията? — леко примижал, попита Таратар. — Нали това е литература?

— Именно затова — каза сериозно Професора. — Данте е могъл да не знае всички тънкости на геометрията. Но Галилей правилно е предполагал, че поезията, музиката, изкуството почиват на математически принципи. Аз напълно съм съгласен с него и ще цитирам думите на самия Галилей: „Философията е написана в грандиозната книга на природата, която е отворена за нашия внимателен поглед. Но тази книга може да прочете само оня, който се е научил да разбира нейния език и нейните знаци… А тя е написана на езика на математиката.“ — Професора седна победно на мястото си.

— Ще разрешите ли да добавя? — попита Сироежкин и тържествено прочете още една мъдра мисъл: — „Целият наш предшествуващ опит води до убеждението, че природата е осъществяване на онова, което най-лесно можем да си представим математически.“ Извинете, Семьон Николаевич, аз искам само да напомня, че това го е казал Айнщайн.

Вдигна ръка Електроник и безстрастно цитира:

— „Три неща са възложени на него: първо, да освободи звуците от родната безначална стихия, в която се намират те; второ, да приведе тези звуци в хармония, да им даде форма; и трето, да внесе тази хармония във външния свят.“

— И това ли е за математиката? — попита развълнуван Таратар.

— Така е казал Александър Блок за мисията на поета — обясни Електроник. — Но според мен това важи и за математиката.

— Обявявам почивка — неочаквано предложи учителят. На закуската в столовата осмокласниците получиха от готвача различни по големина порции и отново се убедиха, че е много странно да се съществува без обикновеното смятане. Сироежкин, който забеляза, че неговият котлет беше двойно по-малък от този на Професора, замислено попита:

— Бих искал да зная колко грама е? Защо готвачът бърка? Нима и него е подготвил Таратар?

— Забрави, Сергей, за грамовете — посъветваха го приятелите — забрави за времето, за шахмата и шашките в междучасията, за своята Свръхнова, дори за Електроник. Нима не познаваш Таратар? Никога не можеш се сети какво е замислил…

— Щом се шегуваме, да се шегуваме! — измърмори Сергей.

Когато учителят влезе в клас, на дъската видя огромни букви:

— Прекрасно! — усмихна се Таратар. — Доволен съм от вашия „суров“ извод. Не много отдавна ми казахте, че не искате да бъдете чисти математици, че сте си избрали други професии. Признавам си, отначало ми беше обидно. Но след като поразмислих, одобрих вашия избор. И реших да проверя: напразно ли съм ви учил през всичките тези години или ненапразно. Вие ми доказахте, че каквито и да станете за в бъдеще — физици, инженери, работници, биолози, — ще мислите математически. Не съм се излъгал във вас… Доволен съм от своя клас…

— Че какъв клас ще сме без математика! — изтърси Сироежкин. — Дори е смешно.

— Класът може да бъде и клас на бозайници — изчурулика ехидната Кукушкина.

— Благодаря! — отвърна й Сергей. — Ти, както виждам, си специалист от висша класа.

— Впрочем съвкупността от цифри на три съседни реда числа също е клас — напомни Професора.

— Е, това вече е класика! — каза високо Гусев.

Всички се разсмяха и Таратар по-силно от другите.

— Запишете новото домашно — каза той много доволен. Децата отвориха тетрадките си. Те отново се чувствуваха единен осми „Б“.

— Но вие сте хитрец, Семьон Николаевич! — тържествуваше директорът. — Поздравявам ви е прекрасния урок!

— Нищо особено — махна с ръка математикът. — Имам към вас още една молба. Дайте ми два дена официален отпуск. Събрал съм цяла грамада от ръкописи на осми „Б“.

Директорът слушаше внимателно.

— Съвкупността на всички тези работи представлява интересен замисъл за бъдещето — голям проект, който измислиха учениците — продължи Таратар. — Много неща в тях не ми са ясни, трябва да се ориентирам… И освен това точно вчера получих по пощата сто и двайсет страници на пишеща машина. Авторът доказва, че напоследък съм допуснал немалко грешки! Представяте ли си?

Директорът погледна любопитно учителя, когото познаваше от десет-двайсет години, като се мъчеше да разбере каква ли още хитрост е замислил неукротимият Таратар.

— Толкова много грешки? Кой е шегобиецът?

— Трудът е подписал Електроник. От името на осми „Б“.

— Оправете се, Семьон Николаевич… Полезно е човек да си види грешките… Но кой ще ви замести през тези дни? — Директорът извади разписанието. Всички учители от горните класове бяха заети.

— Аз мисля, Електроник — предложи Таратар. — За всеки случай ще се посъветвам с Гел Иванович Громов. Ще разрешите ли?

Той набра телефонния номер, помоли да повикат професора.

— Громов поддържа предложението ми — съобщи Таратар. — Работата е там, че Електроник преживява криза, решава много сложна задача.

— Сега е ясно, уважаеми Семьон Николаевич, защо искате отпуск. Каква криза трябва да преодолее Електроник с ваша помощ?

Таратар обясни това, което знаеше от Громов: Електроник търси нови начини за обработка на информацията, които засега не са известни ни на една машина в света.

Директорът беше учуден:

— Не всеки човек решава такава задача, а ето че Електроник… Съгласен съм, Семьон Николаевич, нека той води урока.

— Благодаря, Григорий Михайлович, аз бях уверен, че ще ми разрешите! Професор Громов смята, че сега самостоятелността няма да навреди на Електроник.

— Ние с вас не сме академици и дори не сме професори, Семьон Николаевич — завърши меко директорът, — затова знаем, че самостоятелността е хубаво нещо, а помощта и на осми „Б“, и дори на Електроник е нужна. Само че хайде да помислим каква…