Последната жертва

При втория тур Мат намери миниподводница, чийто плексигласов купол някога се беше пръснал. На бледата светлина на станцията той се провря през тесния отвор, чиито краища бяха с назъбени парченца пластмаса. Мат рязко се издърпа над седалките на двуместната лодка, за да стигне до въздушния шлюз. За негова беда установи, че няма приспособление за ръчно отваряне. За да се отключи вратата, му бяха необходими магнитна карта и цифров код, който трябваше да се зададе на клавиатура с девет бутона.

Познаваше такива механизми от сферата на сигурността във ВВС. Затова му беше ясно още, че ще бъде невъзможно да отвори шлюза с примитивните си средства.

Но някъде трябваше да има и авариен изход, който се отваря ръчно, беше сигурен в това. В такава станция винаги се вземаха мерки за в случай, че енергозахранването откаже да работи.

След като Мат отново си пое въздух в камбаната, обгледа долната страна на корозиралите метални трегери. След няколко метра откри кръгъл люк, който можеше да се отваря с ръчно колело. Стисна металния пръстен и опря здраво крака в долната част на станцията. Така имаше достатъчно солидна опора, за да завърти колелото наляво.

Но колкото и да дърпаше, скритият зад колелото механизъм не се помръдна нито на милиметър. Вероятно беше напълно ръждясал.

В гнева си Мат вече щеше да удари стената на станцията, когато до него се появи Аруула. Беше наблюдавала как спътникът й напразно дърпа ръчното колело, затова се залови и тя.

С обединени усилия опитаха още веднъж. Мат видя как мускулите на варварката се напрегнаха, докато дърпаше в същата посока.

В продължение на няколко секунди ръчното колело упорито стоеше на мястото си, после във вътрешността на изходния люк се чу скърцане. Веднага след това металният пръстен се заотвърта по-леко, докато кръглият люк падна към тях, обгърнат от облак ръждиви частици.

Макар че постепенно въздухът започна да не му достига, Мат се гмурна в намиращия се зад люка проход. Внимателно мина опипом по протежение на една тъмна тръба, докато се натъкна на друг шлюз. Бързо посегна към монтираното там ръчно колело, което можеше да се върти изненадващо леко. Очевидно във вътрешността на станцията имаше незначителни повреди.

Мат се обърна в тръбата със свити крака и се оттласна срещу затворения люк, за да се изстреля обратно към изхода. Аруула вече го чакаше нетърпеливо. Заедно се върнаха във водолазния звънец и жадно си поеха въздух.

— Намерих път! — каза Мат със задъхване. — Но трябва да затворим външния люк, преди да отворим вътрешния, инак водата ще нахлуе.

Аруула кимна.

— Ще се моля на Макгайвър работата да стане.

Мат беше принуден да се ухили. Откакто Аруула случайно чу от устата му името на великолепния герой от сериала, сметна го за някакъв бог. Мат не я разубеждаваше във вярата й. В този свят бездруго имаше толкова много богове, така че още един повече нямаше да бие на очи. А всъщност Мат би могъл добре да използва нещичко от богатството от идеи на Макгайвър.

— Ах да, още нещо — добави той. — Важно е да изпуснеш всичкия въздух от дробовете си, преди отново да вдишаш в станцията. Налягането вътре е по-различно, отколкото тук в звънеца.

— Разбрано — отвърна Аруула. — Във водата да издишам, в станцията отново да вдишам, така ли?

— Правилно. Хайде! — даде командата Мат, пое си дълбоко въздух и отново се гмурна. Аруула го следваше плътно по петите.

След няколко движения стигнаха до отворения външен люк. Матю пусна Аруула да мине, после и той влезе в тръбата, хвана люка и го притегли към себе си. Въпреки тъмнината, която внезапно ги обгърна, с обиграни завъртания затвори шлюза с вътрешното ръчно колело.

Когато мина покрай спътницата си, Мат усети, че е започнала да трепери. Сигурно се чувстваше като попаднала в смъртоносен капан. Но доверието й в него беше по-силно от страха.

Мат отвори вътрешния шлюз. Същевременно с гъргорещ звук издуха сгъстения въздух от дробовете си и наблюдаваше как Аруула направи същото като него. Без тази мярка алвеолите им вероятно биха пострадали от промененото налягане в станцията.

При принудително изплаване — при прилагане на същата техника на дишане — човек не биваше да се изкачва на повече от седемнайсет метра в минута, затова Мат си даде малко време, преди да вдигне люка на шлюза.

Със задъхване изплува от тръбата и пое свеж въздух в дробовете си. Доколкото застоялият въздух в станцията би могъл да се нарече „свеж“. Но все пак тук можеше да се диша. И човек не биваше да си мисли, че въздухът е бил отровен от отделящите се вредни вещества.

Мат се изтегли нагоре и се озърна в натъпканото с всякакви материали помещение. Очевидно се намираха в някакъв склад. После помогна на Аруула да излезе от тръбата.

Заедно се изкачиха по алуминиевата стълба, която водеше към горната част със струпаните куполи от синтетичен материал, наредени на три нива, подобно на топките във фунийка за сладолед.

Тези сглобени един за друг елементи явно представляваха работните помещения на базата, докато на долния етаж бяха стаите за персонала.

Мат мина бързо през различните помещения, за да си създаде набързо някаква представа. Никъде не можеше да се открие указание, че станцията е била обитавана, макар че спалните помещения бяха подредени с лични вещи. На вътрешната врата на един метален шкаф имаше дори сгъваем плакат на „Плейбой“ с Мис юни 2011 г. — нямаше съмнение, тази подводна база беше от „доброто старо време“ на Мат.

При вида на голата брюнетка Аруула изфуча презрително, преди с изпъчени гърди да последва Мат в горното ниво.

В най-горната сфера Мат намери най-сетне командната централа на станцията… и два мумифицирани трупа, отпуснати във въртящи се кресла с форма на мидена черупка. Според идентификационните карти върху престилките им мъртвите бяха професор Ернст Шеслер и доктор Маркус Хенке. Отпечатаните на картите идентификационни номера имаха в средната си част датата на раждане на съответните лица, неща, с които Мат беше свикнал при военните. От тях успя да разбере, че Шеслер е роден през 1964 г., а Хенке — през 1976 г. Значи двамата мъже сигурно са мъртви вече от столетия, макар че телата им бяха удивително добре запазени. Вероятно стерилната въздушна среда на станцията беше допринесла за съвсем бавния процес на разлагане. По същата причина беше леко пострадала и включената на функция „готовност“ техника.

Мат не успя да открие никакви външни наранявания у мъжете. Вероятно бяха починали от естествена смърт.

След като някак си изтърпя вида на труповете, зае се с командните системи на станцията. Командната централа беше на техническо равнище, което Мат познаваше от времето на „Кристъфър-Флойд“. Така че за него не беше трудно да разчита различните, надписани на немски и френски индикации на измерителните и регулиращи уреди. След кратка проверка на системите знаеше, че станцията е снабдена с автономен водороден реактор, който е в състояние и след векове да осигурява енергия и въздух.

И така Мат и Аруула имаха повече от достатъчно време да се огледат на спокойствие.

Мат се зае напрегнато с един компютърен терминал. Тъй като разпознаването на езика не беше настроено на неговия глас, намери ръчен достъп до данните на учените, за да открие какво търсеше тази цивилна станция на дъното на Лак Леман.

Ако някога е имало предпазни бариери, които да предотвратяват нелегитимен достъп до информацията, били са изключени от Хенке и Шеслер. След като Мат кликна на една иконка с надпис Подводна изследователска лаборатория САНДОР II, се появи подробно описание на станцията.

Докато Аруула търсеше потребни вещи, които можеха да вземат със себе си на повърхността, Мат забрави за всичко около себе си. През следващите минути се потопи в информация от миналото, която му се представяше на монитора. Странно беше чувството след повече от три месеца в тази варварска земя най-после да погледнеш отново в компютърен екран и да използваш клавиатура.

Нещо като носталгия. Носталгия по едно друго време…

Според онова, което Матю Дракс успя да научи от текстовете при бързото им прехвърляне, подводната база е била изградена през 2008 г. от швейцарския химически концерн САНДОР, за да провежда генни експерименти при условията на пълна изолация. Наред с многото други проекти ставало въпрос и за получаването на амфибийни форми на живот, които биха могли да бъдат помощници в заселването на океаните, както и средства за удължаването на живота и възстановяването на клетките. По принцип — цялата палитра от изследвания, които са били заклеймени на Международната конференция по етика през 2005 г.

Сандор кемикалс очевидно са изхождали от това, че правните ограничения в тази област отново ще бъдат снети в обозримо бъдеще, затова са решили предварително да си осигурят научен скок. Но преди инвестициите им да успеят да се изплатят, попречила им катастрофата с кометата.

Каква беля, но също така и…

Когато във връзка с това Мат отново си помисли за гигантския гущер, провежданите тук генни изследвания му се показаха в съвсем друга светлина. Вероятно по времето на хаоса, който е царял след сблъсъка с кометата, някои от новосъздадените видове са избягали в откритите води на езерото. Дали по някое време от тези „опитни зайчета“ не се е развил и Лемар? Дали неколковековното вече съществуване на влечугото не се дължи евентуално на способността му за възстановяване на клетките?

Мат тихичко изруга, когато му стана ясно какви последици е можело да има всичко това. Ако този звяр наистина разполагаше с регенеративен организъм, за съвсем кратко време щеше да се възстанови от нараняванията си. С това Лемар ставаше още по-опасен от преди, защото занапред щеше да напада хората още по-безогледно и брутално, фактически той беше един мрачен бог — безсмъртен и безпощаден…

Мат потърси в корабния дневник на станцията. Искаше да узнае как се е отразила голямата катастрофа на живеещите тук учени. След няколко кликвания с мишката хвърли бърз поглед на записките от 2012 г.

Както вече предполагаше, действително е имало нахлуване на вода в долните лаборатории, когато станцията била разтърсена от земетресение. Макар че автоматичните херметизиращи системи функционирали безупречно, третият учен, някой си доктор Кастнер, се удавил в наводнения купол.

Шеслер и Хенке погребали колегата си в езерото. Тъй като контактът с техния концерн бил прекъснат, след изчакване от две седмици се отправили с миниподводницата си към брега на езерото. Като разбрали истинските мащаби на катастрофата, решили отново да се оттеглят в подводната база.

Самотата и привършващите се хранителни припаси обаче скоро отнели куража им за живот, така че през януари 2013 г. се самоубили с отровна инжекция. Настроили животоподдържащите системи на автоматичен режим, за да дадат възможност на по-късни посетители отново да поемат експлоатацията на станцията.

Мат поклати глава, когато стигна до последните бележки. Що за лудост! Двама учени с интелигентност над средната са имали оптималните предпоставки за оцеляване след катастрофата и не са ги използвали за нещо по-добро от това доброволно да се разделят с живота си.

Но вместо да мъдрува повече над някакви пропуснати възможности, Мат предпочете да извика в компютъра още факти за сблъсъка с „Кристъфър-Флойд“. Но преди да може да се обърне към новите данни, предупредителният вик на Аруула го откъсна от екрана.

— Езерният демон идва! — извика тя възбудено. — Ясно чувствам гнева му!

Мат се втурна към един от панорамните люкове и наистина след секунди търсене видя тъмна сянка да се плъзга във водата. Носеше се точно срещу водолазния звънец.

След миг Лемар блъсна водолазния уред с такава сила, че той се олюля.

Не личеше влечугото нито да е с тежки рани, нито да е изтощено. След резкия сблъсък то само разтърси глава и започна нова атака, този път малко по-високо. Лемар отвори пастта си към поддържащото въже и с бърза захапка го преряза. Подчинявайки се на закона за гравитацията, камбаната се понесе към дъното. Стовари се с глух удар върху езерното дъно и една трета от нея се скри в тинята, само на няколко метра от станцията.

— Вудан, помогни — каза задъхано Аруула. — Сега как ще се върнем пак горе?

— С двайсет метра ще се справим и без дишане — успокои я Мат, преди да допълни: — Не и в случай че във водата кръстосва побесняло чудовище.

След като Лемар разруши чуждия обект, който беше нахълтал в територията му, отново се концентрира върху процесите на повърхността. Преди Мат да си отдъхне от ужаса, Лемар се изстреля право нагоре към поклащащите се там рибарски лодки.

— По дяволите — изруга той, — Фрадак и другите са в опасност! Трябва да направим нещо!

Докато отчаяно търсеше някаква възможност да използва станцията, за да отклони влечугото, Лемар атакува първата лодка. Аруула беше принудена безсилно да наблюдава как една малка платноходка се преобърна при щурма на звяра. Когато екипажът беше запратен във водата, Лемар със студена пресметливост доказа, че си е взел поука от последното си поражение. Посягаше да докопа рибарите само под водната повърхност.

След секунди червени облаци затъмниха бистрата вода. Откъснати ръце и крака се носеха към дълбините и минаваха около станцията. Призрачната тишина, в която се разиграваше борбата пред очите на Аруула, действаше още по-зле на нервите й, сякаш чуваше виковете на осакатените.

Когато екипажите на останалите лодки разбраха, че вече не могат да помогнат на приятелите си в преобърнатата ладия, не се забавиха да пуснат в действие взривните заряди. Малко след това проехтяха две приглушени експлозии, които запратиха Лемар в дълбините.

Гущерът се отдръпна още повече. Очевидно беше станал по-предпазлив и не искаше да поеме по-нататъшен риск. Лемар щеше да изчака известно време и тогава щеше да нападне отново.

Мат междувременно се натъкна на контролната система за външните прожектори, които активира с помощта на дисплея на екрана. Докато показалецът му се плъзгаше по монитора, навън пламнаха няколко осветителни тела, които обгърнаха петдесет метра от езерото в огледална светлина.

— Може би така ще успеем да примамим животното да се махне от другите — надяваше се Мат, насочвайки управляемите прожектори нагоре.

Опитът му да отклони звяра успя по-добре, отколкото се бе надявал. Прекалено добре, защото, объркан от светлината, Лемар се изви вихрено и се изстреля за таранен удар направо надолу към тях!

Матю рязко изключи светлините, но беше вече късно. Заслепеното чудовище с грохот се стовари в една пластмасова сфера от второто ниво. Сблъсъкът беше толкова мощен, че цялата станция се разтърси и Аруула падна. Мат успя в последния момент да се задържи за креслото на професора. Но когато Лемар започна да шиба по базата с покритата си с броня опашка, и той беше съборен на пода от вибрациите.

В пристъп на ярост влечугото все по-бясно блъскаше по сферите. Може би дори надушваше, че враговете му са вътре в тях. След почти десетина удара станалият вече чуплив материал поддаде на едно място. Светъл отломък се понесе нагоре от второ ниво към Мат и Аруула, последван от силен шум, когато водата нахлу през отвора.

„Внимание! — прозвуча женски компютърен глас. — Пробив на стена в ниво II! Задействана е автоматичната херметизация!“

Преди Мат да успее да се надигне от пода, един масивен плексигласов диск се плъзна между стените и затвори прехода, който свързваше тази сфера със съседната. Същото се повтори с всички шлюзове в станцията.

Едва сега на Мат му стана напълно ясен принципът на сферичните елементи. В случай на авария като този всичките работни зони се отделяха напълно една от друга. Тогава повреденият компонент можеше да се замени с нов купол, естествено, само при условие, че съществуваше концерн, който да възложи поръчката за ремонта. Засега подобно запитване не би имало късмет…

Лемар в никакъв случай не се задоволи с първоначалния си успех, а с бясно заслепление продължаваше да блъска в станцията. Станалата чуплива пластмаса, устояла с векове на равномерното водно налягане, при постоянното насилие в една точка се оказа твърде поражаема. В разстояние на няколко минути се пръснаха две други сфери.

„Внимание! — прозвуча отново компютърният глас. — Повреда четирийсет процента! Подготвя се отделяне!“

— Коя е тази жена — осведоми се объркана Аруула — и какво иска от нас?

— Мисля, че иска да ни помогне — успокои Мат спътницата си, макар че и на него положението му се виждаше страшно.

В станцията прокънтяха още удари.

„Повреда шейсет процента! Отделянето задействано!“

Внезапно се чу силно съскане, сякаш някъде бяха отворени тръби под налягане. Веднага след това отделните куполни елементи, сякаш движени от призрачна ръка, се изолираха. В синхрон с това вътрешното осветление се превключи на аварийно захранване. Светлината избледня до степен на някакво червеникаво тлеене.

Онези сфери, които вече бяха наводнени, се сгромолясваха върху металните трегери и потъваха в тинестото дъно на езерото, докато здравите — поради съдържащия се в тях въздух — автоматично се понасяха нагоре. Най-горната сфера с Мат и Аруула се издигна първа, последвана от две от по-долните нива, които също бяха останали все още незасегнати.

Едва бяха изминали няколко метра, когато Лемар се нахвърли и блъсна с муцуната си най-долната сфера. На мястото на удара веднага се образуваха пукнатини, които под напора на водното налягане се разшириха и накрая се пръснаха. След секунди куполът беше направо смачкан от нахлулата вода.

Лемар не се интересуваше повече от размазаната сфера, а веднага се насочи към следващата единица. Аруула и Мат разбраха ужасени, че идва техният ред. Междувременно командната централа се беше изкачила на десет метра, но до спасителната водна повърхност имаше още толкова път.

Втората сфера създаде малко повече трудности на влечугото, но накрая и тук остарелият материал капитулира пред бесните атаки.

Последната сфера все още беше отдалечена на четири метра от водната повърхност, когато Лемар се обърна към нея. Изглеждаше, като че ли в очите му грее някакво тържествуващо сияние, когато той с мощни удари на опашката си се втурна и нанесе таранен удар. Мат изтръпна от ужас, когато видя, че празната очна кухина на гадината беше запълнена с нова зеница. Но преди да успее да наругае експеримента на Сандор кемикалс, мутиралият звяр стовари като чук и със страхотен трясък пастта си срещу плексигласовия под под краката им.

Но този път Фортуна3 беше против гигантското влечуго.

В стремежа си да хване излъчващото червеникава светлина кълбо още преди повърхността, чудовището вложи всичката си сила в удара… и улучи насред вратата на шлюза. Сред дъжд от отломки половината от издължената паст проникна в купола — и се заклещи във връзката!

В този момент куполът рязко се изстреля към повърхността и полегна настрана. Лемар бясно се опъваше отвън срещу плексигласа и се опитваше да издърпа главата си.

„Внимание! — обяви компютърният глас. — Подготвя се аварийно напускане! Шлюзът се отваря!“

Плексигласовият диск, в който все още беше напъхана главата на Лемар, вече се плъзгаше настрани. Вратата на шлюза със скърцане се върна назад в стената и притисна челюстите му в примка. Хидравликата би разкъсала надве главата на всяко друго живо същество, но бронята на звяра издържа на страхотния натиск.

Лемар диво мяташе задната част на тялото си, но не можеше да се освободи от капана.

Сферата се разтърси като джип по каменист път. Мат и Аруула с мъка се задържаха, докато се опитваха да се ориентират. Когато Матю погледна над рамото си, видя смаяните лица на оцелелите екипажи, които се бяха втренчили в тях от лодките си. На мъжете и жените трябва да им изглеждаше цяло чудо, че двамата са изплували в гигантски сапунен мехур, в който се беше уловило страховитото чудовище.

Беше крайно време да се напусне сферата. Но как? Изходът беше препречен от гигантския гущер, който непрекъснато извиваше тялото си, за да се измъкне от капана. Чудовището неспирно блъскаше с бронираната си опашка в стената, докато накрая изкуственият материал се напука на различни места.

Мат не изчака всичко около тях да се превърне в развалини, ами пое инициативата в свои ръце. Светкавично грабна един въртящ се стол и го запрати срещу мястото в обшивката, където плексигласът беше напукан като паяжина. Облегалката се вряза в порьозния материал, откъсвайки парчета от него и образувайки малка дупка. Мат издърпа стола назад и отново го заблъска, докато направи отвор, достатъчно голям, за да изскочат през него.

В този момент Лемар отново заблъска с върха на опашката си по мястото на пробива.

— Трябва да изчакаме животното да се извърне на другата страна — извика Мат на спътницата си. — Тогава скачаш първа и веднага плуваш към лодките. Ще те последвам при първа възможност!

Аруула кимна. Напрегнато изчака Лемар да започне да блъска другата страна на кълбото, тогава направи обтегнат прескок през дупката, гмурна се във водовъртежа и с бързи махове заплува кроул, за да се отдалечи от опасната зона. Когато показа главата си от вълните, Лемар се опита да я удари, но тя вече беше доста далеч.

— Кажи на Фрадак, че имам нужда от въже! — извика Мат подир нея. — Ще го завържа тук вътре, тогава ще можем да изтеглим животното към брега!

Аруула гневно изгледа спътника си. Ако знаеше, че той има намерение да остава още в купола, никога не би тръгнала. Отначало реши да настоява Мат да я последва, после обаче само кимна. Нямаше време за спорове.

С пъргави движения се бореше срещу вълните и доплува до голямата лодка, в която се намираше Фрадак. Когато стигна на разстояние, от което можеха да я чуят, предаде новините от Мат.

Великанът махна с ръка в знак, че е разбрал. После погледна отчаяно към прозрачното кълбо и към беснеещия звяр. Дупката, през която беше избягала варварката, се намираше на обратната страна. Докато поемеха курс натам, сферата щеше да е отдавна разбита.

Фрадак не биваше да губи никакво време, затова закрепи едно дълго въже за мачтата, завърза свободния край на харпуна си и се засили. Ако имаше късмет, харпунът щеше да пробие непознатия материал.

В същото време Мат стоеше до хълбоци във водата, която нахлуваше през различните пробойни и караше прозрачното кълбо да потъва все повече. Държейки се здраво, наблюдаваше как изтеглиха Аруула на борда на една от платноходките. Поне тя беше в безопасност.

Водата в сферата беше оцветена в червеникаво. Долната страна на заклещената паст на Лемар беше разкъсана и кървеше, но злите пламъчета в очите му показваха, че той далеч не е довършен.

Фрадак на няколко пъти размаха харпуна напред-назад, преди да направи решителното мятане. Дръжката с фучене се стрелна във въздуха и дръпна мокрото въже със себе си. Тежкият железен връх преждевременно се наклони и изглеждаше, като че ли ще пропусне целта. Но тогава със звън проби сферата и изчезна във вътрешността й.

Дървената дръжка се плъзна непосредствено до краката на Мат.

Той бързо освободи въжето, за да го завърже здраво за една напречна греда. После, с ръце напред и с изпънато тяло като при скок с главата надолу, се метна през отвора.

При гмуркането студената вода го блъсна като юмручен удар в лицето. Плуваше бързо, за да се отдалечи колкото е възможно повече от сферата. Тогава изплува… и стана свидетел на ужасна съдба.

Беснеещ от гняв, че жертвата му се е изплъзнала, Лемар още веднъж удвои усилията си, за да се освободи от сферата, при което я повдигна с мощния си череп високо над водната повърхност и отново я остави да падне настрани.

Въжето светкавично се опъна, завъртя лодката… и с мощен тласък запрати Фрадак зад борда! Преобръщайки се няколко пъти, рибарят се стовари в езерото.

През разбушуваната вода Мат успя да долови само една неясна картина как Фрадак отчаяно се опитваше да избяга, ала сега се намираше в периметъра на покритата с броня опашка на влечугото.

Тъмна сянка разсече въздуха над него. За момент изглеждаше, като че ли рибарят с едно последно усилие ще успее да се метне настрани. Тогава върхът на опашката мина точно през средата на Фрадак.

Кървав червен облак милостиво обви двете половини на тялото, които бавно потънаха в дълбините.

Мат потисна порива си да нададе силен гневен вик, защото имаше нужда от всичкия си въздух, за да избяга от чудовището. Изплува отново едва след като го деляха десет метра от купола на станцията, който отново се разтърси от ударите на звяра. Оглушителният трясък, който се получаваше при това, беше надвикан само от писъка, който дойде от една платноходка. Беше гласът на Анака.

Докато плуваше, в жилите на Мат пулсираше неудържим гняв.

Искаше да отмъсти! Мъст за Фрадак и за всички безсмислено загинали през миналите дни, но също и за стотиците ритуални жертви, загубили живота си през последните десетилетия. Всички те бяха станали жертва на кръвожадността на едно чудовище, чието противоестествено съществуване се дължеше само на изследванията в подводната база. Лемар беше продукт на генното инженерство, на което днешните хора не можеха да противопоставят нищо. И беше дълг на Мат, като наследник на онази епоха, да унищожи това същество заради тях.

Последните метри до платноходката се стопиха, когато Мат се хвърли срещу вълните с нови сили. Щом стигна до лодката, веднага към него се протегнаха няколко ръце, за да го качат горе. Погледът му попадна на Анака, която плачеше в обятията на Аруула.

Варварката и неколцина рибари хвърлиха въпросителен поглед към Мат, сякаш не се осмеляваха открито да попитат за съдбата на Фрадак. Като че ли щяха окончателно да унищожат шансовете му, ако се уверяха в истината. Мат само поклати тъжно глава, преди да даде заповед за отплаване.

Рибарите обърнаха платната към вятъра и поеха румпела на корабното кормило. През последните години всеки от тях беше загубил някой любим човек и макар всички да съчувстваха на Анака, никой не искаше да пропусне шанса да сложи край на терора на Лемар.

След кратко плаване закрепеното за мачтата въже се вдигна от водата. Когато то се изпъна със скърцане, лодката изведнъж доби вид на здраво закована, но след няколко секунди на боязливо изчакване издутите от вятъра платна преодоляха допълнителната тежест.

Дори беснеещият Лемар не можеше да попречи заедно с капана си да се отправи на път и да бъде изтеглен до залива на Урлок.

Хората на брега изпаднаха в ликуване, когато видяха каква плячка теглят със себе си завръщащите се. Мъжете, жените и децата, които видяха безпомощността на гущера, вече се чувстваха победители, на които оставаше само да смъкнат плочестата броня и да си я разделят помежду си.

Но когато сферата от станцията стигна плитката вода, стана ясно, че Лемар далеч не е свършен! Щом влечугото усети здрава почва под краката си, опря се здраво във влажното дъно и метна тялото си назад.

Силен тласък премина през влекача, но калените в плаване рибари балансираха с крака клатушканията. Дори когато въжето между мачтата и сферата се опъна толкова силно, че носът на лодката се вдигна от водата, повечето от тях останаха прави.

Преди обаче лодката да се преобърне, претовареното въже се скъса със силен пукот.

Освободена от товара си, платноходката се плъзна с шум към брега, докато килът й се заби в дъното и окончателно преустанови пътуването.

Матю и Аруула скочиха на брега. Ако Мат се беше опасявал, че мераклиите за зрелища ще го ударят на бяг при първите признаци на опасност, видя се приятно изненадан. Междувременно, изглежда, се беше наложило всеобщото разбиране, че Лемар е само едно кръвожадно животно, а не зло божество. Навсякъде хората вдигнаха харпуните си и нададоха боен вик, който по-скоро трябваше да им вдъхне кураж на тях, отколкото да уплаши влечугото.

— Целете се в корема му, там е раним! — изрева Мат на стоящите наоколо хора.

В следващия момент десетки харпуни бяха запратени в беснеещото животно. Повечето отскачаха от бронята на влечугото, но някои се забиха толкова дълбоко в корема му, че животът на звяра изтичаше на червени потоци.

Мат не можеше да повярва на очите си, когато между мятащите харпуни хора видя и вожда Рарок. Двамата мъже си хвърлиха само по един бърз поглед, преди Мат да изтича до гигантския арбалет. Въпреки това в този бърз поглед бяха скрити много повече неща, които не можеха да бъдат обяснени с хиляди думи. Разногласията между тях бяха погребани — сега стояха на една и съща страна, независимо какъв щеше да бъде изходът.

В този момент Лемар с чудовищната си сила успя да вдигне купола и да го стовари обратно на брега. Нестабилната пластмаса се пръсна със силен трясък.

Лемар отново се изправи с ръмжене — най-сетне беше свободен!

Ала беше смазан. Почти десетина харпуна вече бяха забити в обляното му в кръв тяло. Това даде кураж на Ослонг и на неколцина отчаяни смелчаци да изтичат до водата, за да атакуват Лемар от непосредствена близост. По дългите им сплетени коси можеше да се разбере, че всичките принадлежаха към най-тесния приятелски кръг на Фрадак. Мат не се учуди, когато между нападателите видя и кафявия перчем на Анака.

— Трябва ми факла! — изрева той на стоящите наоколо, докато други мъже заемаха позиция с гигантския арбалет. С мерника Мат следеше как Лемар, заслепен от ярост, бясно се изправи, за да нападне атакуващите го хора.

Мат се прицели в светлия корем на звяра. Но въпреки че харпунът беше готов да се забие в гърдите на чудовището, пилотът още се бавеше.

— Къде е огънят? — извика той нетърпеливо.

Тогава се приближи Мокас със запалена факла.

— Нека Вудан да направлява ръката ти! — изрече жрецът, ясен знак, че е зачеркнал Лемар от своя списък на божествата. Матю Дракс пое факлата и с нея запали късия фитил, който стърчеше над дървената дръжка на харпуна.

Имаше само секунди до избухването на взривния заряд, закрепен на огромната стрела.

Пристъпи до спусъка. Тетивата отскочи и запрати харпуна във въздуха — точно в момента, когато Лемар се спусна напред, за да нападне приятелите на Фрадак.

— Проклета…! — изплъзна се от устата на Мат, но остатъкът от проклятието замря в гърлото му, когато видя, че харпунът, макар и да не улучи корема на чудовището, влетя в отворената му паст.

От болка Лемар се изправи на задните си крака и с въртеливи движения на главата си се опитваше да се освободи от здраво забития харпун. Но преди да успее да го направи, се разнесе приглушена експлозия.

Черепът на звяра беше разкъсан на парчета. Дъжд от червеникавокафяви кости се разнесе във въздуха, преди барутните облаци да закрият обезглавения труп.

Още за секунда покритото с плочки тяло остана изправено, после звярът се просна по дължина в плитката крайбрежна вода.

След няколко секунди пълно мълчание рибарите се втурнаха в залива и с харпуните си нападнаха безжизненото животно. Почти всеки от тях имаше лични сметки за уреждане с мрачния бог, който беше донесъл толкова много страдания на селата по брега на малкото море.

Мат разбираше реакцията на хората, но не изпитваше желание да участва в страховития ритуал. Изтощен, облегна гръб на гигантския арбалет и затвори очи.

След като първоначалното радостно опиянение премина, мършата на влечугото беше изтеглена на брега и около нея се натрупа голяма клада. Едва когато Лемар изгоря в буйните пламъци, беше наистина унищожен. И Мат едва сега можеше да бъде сигурен, че мутиралите клетки никога нямаше да се възстановят отново.

Докато езерният демон изгаряше, рибарите надонесоха ястия и напитки, за да отпразнуват заедно края на терора.

На Мат не му беше до триумф. Борбата отне твърде много човешки животи. Най-много го болеше за смъртта на Фрадак, с когото, въпреки първоначалните различия, го свързваше приятелско чувство. Така че за него най-хубавото нещо, което преживя вечерта, беше да види Анака и родителите й отново заедно и в сговор.

— Защо така замислен? — попита го Аруула, когато донесе две чаши боровинково вино. — Тези хора честват теб като герой. Ако останем тук, можеш да станеш вожд на всичките петдесет и две села около малкото море.

Мат поклати глава.

— Щом като радостта от победата отмине, тук отново ще е от значение всекидневният труд — каза той. — А определено не ме бива за рибар. Хората би трябвало по-скоро да издигнат паметник на Фрадак. Той се изправи срещу безумието още когато никой не виждаше някакъв шанс за успех в борбата срещу Лемар. И даде живота си, за да могат другите да живеят в мир.

— Съчувствам на Анака — каза тихо Аруула, сякаш изговаряше нещо неприятно. — Но когато преди това видях кръвта по повърхността на водата, надявах се ти да си онзи, който отново ще изплува, а не той.

Мат нежно я прегърна.

— Нямаш причини да се срамуваш — утешаваше я той. — И аз бих се чувствал така, ако ти си в опасност. Нека утре да продължим пътя си. Бих искал колкото е възможно по-скоро да се върна в базата си в Берлин.

Аруула кимна утвърдително, преди да се облегне на рамото на Мат. Мълчаливо наблюдаваха празнуващите в екзалтация хора, които танцуваха около горящото тяло на Лемар, сякаш никога не е съществувал жертвен култ в негова чест.