Последният кандидат

65

Джансън извади дълъг, остър нож, вдигна го и го разгледа с присвити очи.

— Нека ти кажа нещо, хлапе. Никога не съм се смятал за човек на насилието, но ти и твоите приятелчета определено ме докарахте до ръба. Търпението ми е на изчерпване, но въпреки това ще се помъча да се овладея. За разлика от теб аз не мисля само за себе си. Посветил съм се на спасяването на хората и каквото и да стане, ще довърша този проект.

Томас полагаше отчаяни усилия да запази спокойствие. Застина неподвижно. И без това съпротивата не му бе донесла нищо, а трябваше да пести сили за момента, Когато му се удаде възможност да се защити. Нямаше съмнение какви са плановете на Плъха — щеше да го заплаши с ножа, а после да го върне колкото се може по-скоро в операционната.

— Ето, можел си да си послушен. Няма смисъл да се бориш с нас. Трябва да се гордееш със себе си, Томас. Ти и твоят ум ще спасят този свят.

Сега заговори и мъжът, който притискаше Томас към земята:

— Ще ти пусна устата, момче. Но издадеш ли звук, уважаемият Джансън ще те сръчка с ножа, разбрано? Искаме те жив, но това не означава, че не може да те нарежем малко.

Томас кимна, опитвайки се да изглежда смирен, и мъжът се отдръпна.

— Умно момче.

Сега бе ред на Томас да си изпробва късмета. Той замахна силно с крак и изрита Джансън в лицето. Главата на Плъха подскочи рязко назад и той тупна на земята. Тъмнокосият се хвърли да обезвреди Томас, но той се извъртя рязко и отново изрита Джансън, този път в ръката, която държеше ножа. Острието отлетя настрани и се удари в стената на сградата.

Томас погледна нататък, а това бе достатъчно за ниския чернокос мъж. Той се хвърли върху Томас и го събори върху Джансън. Плъха се заизвива под тях, докато двамата се бореха. Томас нададе вик, мъчейки се да се освободи от двамата мъже. Надигна се, залази на ръце и крака и хукна право към ножа. Падна до него, сграбчи го и се завъртя, очаквайки всеки миг да го нападнат. Но двамата мъже очевидно бяха изненадани от внезапния му прилив на сила.

Томас стисна ножа пред себе си.

— Искам само да ме пуснете да си вървя. Кълна се, че ако ми се нахвърлите, ще ви намушкам и двамата.

— Двама срещу един сме, хлапе — отбеляза Джансън. — Ножът ти не ме плаши.

— Знаеш какво мога да правя — рече Томас, като се опитваше да прозвучи колкото се може по-решително. — Гледал си ме в лабиринта и в Обгорените земи.

Едва не му стана смешно. Бяха го превърнали в убиец, и то защо? За да спасява хора?

Ниският мъж изпръхтя презрително.

— Ако си мислиш, че ние…

Томас замахна назад и хвърли ножа, както бе гледал да го прави Гали. Оръжието се завъртя, святкайки, във въздуха и се заби в шията на ниския мъж. В началото нямаше кръв, но с изкривено от ужас лице мъжът се вкопчи в дръжката. Едва сега кръвта рукна, избликвайки на тъмни струи с всяко туптене на сърцето. Мъжът отвори уста, но преди да успее да проговори, рухна на колене.

— Ти, малък… — прошепна Джансън, облещил очи в своя колега.

Томас бе не по-малко изненадан от това, което бе направил, и все още стоеше неподвижно, но се сепна и излезе от вцепенението си, Когато чу гласа на Джансън. Побърза да хукне към ъгъла на сградата и мястото, където бе видял дупката.

— Томас! — извика Джансън. Момчето чу стъпките му отзад.

— Върни се тук! Нямаш представа какво правиш!

Томас дори не забави крачка. Подмина храста, зад който се бе крил, и се насочи право към отвора в стената. Мъж и жена бяха приклекнали там, опрели гърбове един в друг. Щом видяха Томас, и двамата се изправиха.

— Аз съм Томас! — извика им той, преди още да са го попитали. — На ваша страна съм!

Те се спогледаха, а през това време Томас стигна до тях. Дишайки тежко, той се обърна и мярна силуета на Джансън, който бе на петдесетина крачки.

— Търсеха те навсякъде — съобщи мъжът. — Трябва да влезеш вътре. — Той посочи с пръст дупката в стената.

— Къде са останалите? — попита все така запъхтяно Томас.

— Къде е Винс?

Докато говореха, Джансън дотича при тях. Томас се обърна към него. Лицето на Плъха бе изкривено от гняв. Изражение, което Томас бе виждал и преди. Същото като на Нют. Сега вече знаеше. Плъха бе болен от изблика.

Джансън заговори на пресекулки:

— Това момче… е собственост… на ЗЛО. Предайте ми го.

Жената дори не трепна.

— Старче, тук при нас твоята ЗЛО не играе. На твое място щях да се разкарам час по-скоро. Лоши неща предстои да се случат на приятелчетата ти вътре.

Плъха не отговори, само местеше очи между Томас и другите двама. Накрая заотстъпва бавно назад.

— Вие май не разбирате. С вашата сляпа арогантност ще сложите край на всичко. Надявам се да изкарате достатъчно дълго, за да видите какво е адът.

Той се обърна и побягна, потъвайки в мрака.

— Какво му направи, че го ядоса така? — попита жената.

Томас се опитваше да си поеме дъх.

— Дълга история. Трябва да се срещна с Винс или с човека, който командва. И да намеря моите приятели.

— Успокой се, хлапе — погледна го мъжът. — Засега всичко върви като по ноти. Хората заемат позиции, залагат и се готвят за действие.

— Залагат? — не разбра Томас.

— Залагат.

— Какво означава това?

— Експлозиви, глупако. Ще сринем цялата сграда до основи. Ще покажем на тези от ЗЛО, че намеренията ни са сериозни.