Последният враг

— А защо принц Джирзин е разпоредил да бъдем обезплътени? — поиска да знае Дала. — За да прехвърли вината за това на статистикалистите ли?

Вместо да отговори, Сарнакс откри стрелба по изхода на шахтата за изкачване.

— Улучих го — каза доволен. — Беше Ерарно. Много обичаше да си прави номера с шахтите, да се спуска срещу отрицателната гравитация и да се издига срещу положителната. Тялото му ще изплува на върха… Вижте, лейди Далона, това е само една от причините. Значи не сте чули по новините за огромния скандал?

— Не сме. Какъв скандал?

Сарнакс се засмя.

— О, това е върхът на скандалите! Би трябвало да знаете, защото вие го започнахте. Тъкмо затова принц Джирзин иска да ви лиши от плът. Вие изобретихте процес, чрез който хората могат да възстановяват спомени от предишни прераждания, нали? И раздадохте апаратура за това? А един комплект дадохте и на младия Тарнов, сина на лорд Тирзов от Фастор?

Дала кимна. Сарнакс продължи:

— Та снощи Тарнов от Фастор използвал апаратчето и какво мислите? Изглежда, преди трийсет години в предишното си прераждане е бил Джирзид от Старфа, по-големият брат на Джирзин. Джирзид беше сгоден за лейди Анитра от Забна. А по-младият брат имаше тайна връзка с лейди Анитра и също искаше титлата принц и глава на семейство Старфа. Затова подкупил този Тарнод, когото имах удоволствието да обезплътя и който беше нисш слуга в ловната хижа тук. Разбрали се да застрелят Джирзид по време на лов на глигани. Нещастен случай естествено. Така Джирзин се оженил за лейди Анитра и когато баща му, старият принц Джарнид, след една година напусна тялото си, наследи титлата. А Тарнод моментално беше направен главен пазач на добитък тук.

— Какво ви казвах, лорд Вирзал? Знаех си, че този син на зортанка има зъб на Джирзин от Старфа! — възкликна Дирзед. — Хубавичко семейство, няма що!

— Но това все още не е краят — продължи Сарнакс. — Тази сутрин Тарнов от Фастор, покойният Джирзид от Старфа, се явил пред Висшия съд на съсловията и подал молба да промени името си на Джирзид от Старфа и предявил иск за титлата глава на семейство на Старфа. Делото току-що е обявено, затова не е имало заседание, но сред аристократите избухна бурен спор — някои твърдят, че самоличността не се променя от предишно прераждане в следващото, а други, че богатството и титлите следва да се наследяват по физическа линия независимо кой в какво тяло се е преродил. Тъкмо те искат обезплътяването на лейди Далона и забрана на откритията й. Говори се и за цялостно преразглеждане на системата за собственост и наследяване. Абсолютна гнусотия!

— Върху това — каза Въркън Вал на Дала — няма да наблягаме, когато се приберем. — Каза го възможно най-завоалирано, но тя схвана смисъла: възникването на съществени промени в извънвремеви социални структури не срещаше одобрението на Паравремевата комисия на Първо ниво. — Ако се приберем — добави той. И му хрумна нещо. — Дирзед, Сарнакс, волиционалистките лидери положително са провеждали тук конференции на високо ниво. Има ли таен проход?

Сарнакс поклати глава.

— Не и оттук. Има един на горния етаж, но е под техен контрол. А дори да имаше и тук, биха охранявали изхода.

— Тъкмо на това разчитам. Надявах се да симулираме бягство през него и да се измъкнем през тези шахти. — Въркън Вал повдигна рамене. — Мисля, че Марник е единственият ни шанс. Дано да се е измъкнал.

— Той за подкрепа ли отиде? Изненадах се, че Убиец изоставя клиента си. Трябваше да се сетя — каза Сарнакс. — Дори да е паднал телом и Гирзад да не го е настигнал, той се намира на десет мили пеша от най-близката градска единица. Това ни дава незначителен шанс — около едно на хиляда.

— Има ли друг начин да стигнат до нас освен по шахтите? — попита Дала.

— Могат да прокопаят или да пробият с огън дупка в пода — отвърна Сарнакс. — Имат много горелки. Могат да взривят експлозив над нас или да се измъкнат от купола и да го пуснат в шахтата. Биха могли да използват смъртоносен газ или радиоактивен прах, но техните Убийци не биха разрешили подобни незаконни методи. А могат и да ни обстрелят с упойващ газ, да се спуснат и да ни отрежат главите необезпокоявани.

— Значи трябва да се измъкнем от тази стая — реши Въркън Вал. — Знаят, че сме се барикадирали, и тъкмо тук ще ни нападнат. Ще следим периметъра около шахтата. Ще сме извън опасност от нападение отгоре, ако се придвижваме покрай стените. И ще огледаме всички стаи на етажа за признаци за пробив отгоре.

Сарнакс кимна.

— Това е разумно, лорд Вирзал. А шахтите?

— Ще трябва да ги барикадираме. Сарнакс, двамата с Дирзед познавате разположението по-добре от лейди Далона и мен. Предлагам вие да огледате стаите, а ние ще поемем шахтите — нареди Въркън Вал. — Да действаме.

Отвориха широко вратата и се промъкнаха покрай скрина. Като се придвижваха покрай стената, започнаха бавно да обикалят около шахтата — Въркън Вал отпред с полуавтоматичната пушка, зад него Сарнакс и Дирзед, първият с тежка пушка за глигани, вторият с ловни пистолети в двете ръце — и Хедрън Дала най-отзад с пушката си. Именно тя забеляза някакво помръдване по ръба на балкона над тях и стреля. Отгоре се чу трясък и парчета стъкло, пластмаса и метал изтракаха върху паважа а двора. Някой се бе опитал да спусне скенер или наблюдателна видеоплоча, или нещо от сорта — не можеше да се прецени точно от парчетата, в които куршумът на Дала бе превърнал инструмента.

Помещенията, които огледаха Дирзед и Сарнакс, бяха спокойни. Изглежда, никой не се опитваше да проникне през намиращия се на петнайсетина стъпки над главите им таван. Изтикаха мебели от две-три от стаите и блокираха изходите на шахтите. След това обиколиха около тях, докато отново не стигнаха до оръжейната.

Дирзед предложи да преместят известна част от складираните там оръжия и амуниции в частния апартамент на принц Джирзин, който беше на половината разстояние до шахтите, за да обзаведат още едно убежище с бойни припаси, в случай че бъдат принудени да напуснат оръжейната.

Въркън Вал, Дала и Сарнакс го оставиха да охранява отвън и влязоха в оръжейната и започнаха да събират оръжия и амуниции. Дала набута останалите данни и записки от експериментите в ловджийската чанта. Въркън Вал подбра още четири тежки ловни пистолета, по-точни от неговия и този на мъртвия Олирзон и с механизми за автоматична или полуавтоматична стрелба. Сарнакс избра още няколко пушки за глигани. Дала метна чантата със записките и още една с амуниции на рамо и грабна още една пушка за сърни. Замъкнаха целия товар от бойни припаси в частния апартамент на принц Джирзин и струпаха всичко в центъра на гостната с изключение на чантата със записките, с която Дала отказа да се раздели.

— Не е лошо да заредим и някоя от стаите от другата страна на шахтата — предложи Дирзед. — Все още не са тръгнали срещу нас. Когато го направят, вероятно ще ни нападнат едновременно от две-три посоки.

Върнаха се в оръжейната, като поглеждаха притеснено към балкона и към барикадите на изходите на шахтата. Въркън Вал не бе удовлетворен от тях. Все едно бяха издигнали бруствер, от който да се стреля по-удобно към тях.

Тъкмо смяташе да се промъкне покрай скрина, който блокираше отчасти вратата на оръжейната, но нещо го накара да погледне нагоре и той видя на тавана няколко-сантиметров кръг, който постепенно се оцветяваше в кафяво. Замириса на горена пластмаса. Той сграбчи Сарнакс за ръката и го накара да погледне нагоре.

— Горелка — прошепна Убиецът. — Има шест пръста изолация — ще им отнеме няколко минути, за да я прогорят. — Той се спусна и избута барикадата в стаята. — Отдръпнете се. Сигурно първо ще пуснат една-две гранати и тогава ще скочат. Ако сме бързи, можем да улучим двама-трима.

Дирзед и Сарнакс приклекнаха от двете страни на вратата, готови за стрелба. На Въркън Вал и Дала бе наредено, при това твърде безапелационно, да се прикрият зад тях. В опасна ситуация всеки Убиец бе длъжен да предпази клиента си. Въркън Вал, лишен от възможността да види какво става в стаята, насочи пушката си към барикадите на изхода на шахтите, чието издигане сега смяташе за огромна грешка.

Откъм оръжейната се чу трясък — изгореният от горелката кръг и част от тавана се срутиха на пода. Дирзед се метна назад към Въркън Вал. В стаята изтрещя страхотна експлозия, последвана от още една и още една. Дирзед изчака една-две секунди, спусна се към входа и започна да стреля. От другата страна на вратата Сарнакс също трещеше с пушката си. Въркън Вал остана на мястото си с насочено към шахтите дуло.

Иззад барикадата избухна синкавобял блясък и изтрещя пистолет. Вал изстреля цял откос в пролуката между едно канапе и един шкаф за книги, откъдето бе дошъл изстрелът. Натисна спусъка за последно, скочи и изкомандва:

— Бързо в другото помещение, веднага!

Сарнакс изруга бясно и викна:

— Помогни ми да я измъкнем, Дирзед!

Въркън Вал извърна глава и видя двамата Убийци да вдигат Дала и да я измъкват от оръжейната. Беше в безсъзнание и двамата я теглеха за двете ръце. Вал хвърли поглед в оръжейната — двама от слугите и мъж в доста крещящи цивилни дрехи лежаха на пода, застреляни на място, след като бяха скочили от тавана. Забеляза помръдване на ръба на неправилната димяща дупка на тавана и стреля. След това стреля към изхода на шахтата и хукна след Убийците и Хедрън Дала към апартамента на принц Джирзин.

Убийците тъкмо настаняваха Дала в едно кресло. След това се заеха да барикадират входа.

В първия момент на Въркън Вал му се стори, че Дала е убита — познаваше смъртоносността на куршумите, които използваха в Акор-Неб. Но забеляза клепачите й да потрепват. След миг разбра причината за спасението й. Куршумът бе улучил увисналата от едната й страна ловна чанта, която беше натъпкана с металните ролки на записите и поставените в метални папки пирографирани върху пластмасови листове записки. Благодарение на огромната си скорост куршумите на Акор-Неб бяха сигурни убийци, когато улучваха жива плът, но поради същата причина много трудно проникваха през твърди предмети. Ролките от стоманена сплав и металните папки и кутии бяха раздробили малкия куршум на парченца магнезиево-никелова сплав, които не бяха успели да пробият здравия кожен гръб на ловната чанта. Но от мощната ударна вълна младата дама бе изпаднала в безсъзнание.

Вал намери върху една сервизна масичка бутилка бренди и чаша, наля и я поднесе до устните й. Първата глътка я задави, но след това тя грабна чашата от ръцете му, глътна още и попита:

— Какво стана? Мислех, че тези куршуми са сигурна смърт.

— Записките. Куршумът е улучил чантата. Сега добре ли си?

Тя довърши брендито.

— Добре съм. — Пъхна ръка в чантата и измъкна оплетено кълбо от лента. — О, по дяволите! Това беше важно — всички записи от предварителните експерименти за автовъзстановяване на памет. — Тя повдигна рамене. — Какво пък, нямаше да е кой знае колко по-добре, ако го бях спряла аз.

Закачи ремъка на рамо и се надигна.

В този момент избухна стрелба — стреляха двамата Убийци отвътре и противниците им отвън. Въркън Вал и Дала се пльоснаха на пода и залазиха, за да се изтеглят встрани от отвора на вратата. Вал грабна оставената до креслото на Дала полуавтоматична пушка. Сарнакс стреляше срещу асансьорните шахти. Дирзед се бе проснал върху барикадата и по отпуснатото му тяло Въркън Вал моментално разбра, че е мъртъв.

— Пълни магазините — каза той на Дала и допълзя до мястото на Дирзед на вратата. — Какво стана, Сарнакс?

— Минаха през барикадата на асансьорната шахта и стигнаха централната шахта. Улучих двама, те улучиха Дирзед, а сега са се затворили в стаите около шахтата. Те… Ааа! — Той изстреля три куршума, прикривайки се зад ръба на вратата. — Този го спрях.

И се приведе, за да зареди нов пълнител.

Въркън Вал надникна предпазливо навън и в същия момент от вратата на оръжейната с глух тътен изскочи червен блясък. За част от секундата той се поколеба дали не е от някоя от ловните пушки, които бе видял вътре, но в същия миг нещо изсвистя край главата му и той чу глух взрив зад себе си. Обърна се и видя малък сив облак да се разстила в центъра на стаята. Дала сигурно бе вдишала газовете.

Въркън Вал пусна пушката, пое дълбоко въздух, спусна се към нея, сграбчи я за петите и я завлече в спалнята на принц Джирзин. Остави я в центъра на стаята, пое отново дълбоко въздух и се върна тичешком в гостната. Сарнакс вече бе приспан от упойващия газ.

Видя сервизната маса, върху която бе намерил брендито, довлече я до вратата на спалнята и я преобърна на входа. Както повечето сервизни маси в Акор-Неб, и тази имаше антигравитационно устройство под плота. Той го нагласи на положение „минус 2“ и го включи. Тъй като устройството сега се намираше над преобърнатата маса, тя не се надигна, а едно ръкавче от упойващия газ, което се бе насочило към нея, се изви нагоре и изфуча през вратата. Доволен, че е издигнал временна бариера срещу газа, Въркън Вал грабна ловния пистолет на Дала и останалите пълнители и залегна до вратата на спалнята.

Известно време отвън беше тихо. След това онези явно решиха, че упойващият газ си е свършил работата, и един Убиец с газова маска и полуавтоматчна пушка изникна на входа, а зад него с подобна маска се появи висок мъж в светлокафява туника. Пристъпиха в стаята и се заоглеждаха.

Съзнавайки, че ще стреля през двестапроцентово отрицателно гравитационно поле, Въркън Вал се прицели в токата на колана на Убиеца и натисна спусъка. Улучи го в гърлото — отрицателната гравитация отклони куршума нагоре. Прицели се малко над коляното на другия и го улучи в кръста.

Забеляза ивица газ да се плъзга покрай ръба на прекатурената маса. Навън беше тихо и той реши да отиде до банята в дъното на спалнята, за да си направи импровизирана маска от влажна хавлиена кърпа. Когато се опита да допълзи обратно, не можа. Стори му се, че дочува далечни крясъци, които постепенно се превърнаха в гръмогласен рев. Опита се да вдигне пистолета, но той се изплъзна от пръстите му.

Когато дойде в съзнание, лежеше по гръб, а нещо влажно и меко притискаше лицето му. Вдигна ръце, за да го отблъсне, и отвори очи. Видя над себе си червения знак и крилатия куршум на Обществото на убийците. Нечия ръка го хвана за китката, когато посегна към пистолета си. Натискът върху лицето му намаля.

— Всичко е наред, лорд Вирзал — каза някой. — Примирие!

Той кимна объркано и повтори:

— Примирие. Няма да стрелям. Какво става?

Надигна се и се огледа. Спалнята на принц Джирзин бе пълна с Убийци. Дала идваше на себе си от упойващия газ, отпусната в креслото, а около нея се суетяха, като си пречеха един на друг, петима-шестима души — подаваха й питиета, разтриваха китките й, поставяха влажни кърпи върху челото й. Обичайната ситуация — мъжка компания да предлага услугите си на Дала. Друг Убиец до леглото тъкмо сваляше кислородната си маска, а Убиецът, който го бе възпрял да грабне пистолета, беше самият Марник. Президент-Убиецът Кларнуд бе седнал в другия край на леглото и пушеше преценяващо една от монограмираните с герб цигари на принц Джирзин.

Въркън Вал погледна Марник, след това Кларнуд и отново Марник.

— Промъкнахте се — промълви той. — Отлична работа, Марник. Мислех, че са те свалили.

— Свалиха ме. Наложи се да се разбия в гората. Вървях около миля пеша, срещнах мъж и жена с две деца, които се криеха в едно от малките дъждоубежища. Имаха въздушна лодка, при това добра. В града бяха избухнали размирици и те се бяха оттеглили в гората, докато се успокоят нещата. Предложих им защитата на Убиец, ако ме отведат до Камарата на убийците, и те го направиха.

— За късмет бях там, когато Марник пристигна — намеси се Кларнуд. — Натоварихме три кораба и дойдохме веднага. Когато пристигнахме, кацнаха и два кораба с васали на Старфа. Опитаха се да се противопоставят и обезплътихме повечето. След което слязохме долу, като обявихме примирие. Един от Убийците на Старфа, Кирзол, бе все още плътен. Разказа ни какво се е случило. — Изражението на Президент-Убиеца стана неумолимо. — Оставам с впечатлението, че принц Джирзин е взел твърде недостойно участие в цялата тази история, да не говорим за подчинените му. Налага се да поговоря с него по този въпрос. А вие и лейди Далона? Какво смятате да правите?

— Ще се махнем оттук — отвърна Въркън Вал. — Бих помолил за въздушен транспорт и защита до дома на семейство Зорда в Гама. Брарненд от Зорда има частна космическа яхта и ще ни откара до Венера.

Кларнуд въздъхна с явно облекчение.

— Ще ви осигуря въздушен транспорт до Гама веднага, щом пожелаете — обеща той. — Откровено казано, ще съм доволен, ако ви виждам за последен път и двамата. Лейди Далона запали в Дарш пожар, който няма да угасне още поне половин век и ще изпепели кой знае колко неща.

Прекъсна го мощен трус, от който подземният купол разтресе като подхванато от течение миниатюрно въздушно корабче. Дори на дълбочина осемдесет стъпки под земята до слуха им достигна продължителен тътен и измина доста време, преди тресенето и тътенът да престанат.

За момент се възцари тишина, след което Убийците в стаята закрещяха като обезумели. Лицето на Кларнуд бе вцепенено от ужас.

— Клетъчна бомба! — възкликна той. — Първата, използвана за бойни действия на планетата от хиляда години! — Той се обърна към Въркън Вал. — Ако можете да вървите, лорд Вирзал, елате с нас. Трябва да разбера какво се е случило.

Издигнаха се през асансьорната шахта на върха на купола. На около четиридесет мили южно от тях Въркън Вал видя зловеща гледка, която бе виждал в толкова други времепредели и в толкова други паравремеви сектори — огромен многоцветен стълб пушек, над който на около петдесет хиляди стъпки се извисяваше шапката на гъба.

— Да — процеди унило Кларнуд. — Това вече е гражданска война.

— Може ли да предложа нещо, Президент-Убиец? — попита Въркън Вал. — Доколкото разбирам, примирието между Убийци е задължително и за не-Убийци. Така ли е наистина?

— Не съвсем. Но обикновено не-Убийци, които искат да останат в настоящото си прераждане, го спазват.

— Тъкмо това имам предвид. Да предположим, че обявите всеобщо планетарно прекратяване на това политическо стълкновение и принудите лидерите на двете партии да го спазват. Публикувайте списъци на водещите две-три хиляди статистикалисти и волиционалисти, като започнете с Мирзак от Башад и принц Джирзин от Старфа, и ги уведомете, че ще бъдат ликвидирани по заповед, ако не прекратят сраженията.

— Чудесно! — На лицето на Кларнуд разцъфтя усмивка. — Моите благодарности, лорд Вирзал — отлично предложение. Ще опитам. Нещо повече, ще оттегля защитата на Убийците от всеки, който се ангажира с политическа дейност, и ще забраня на всички Убийци да сключват договори с членове на политически фракции. Време е нашите членове да престанат да се обезплътяват взаимни заради разни политически размирици. — Той посочи кацналите на покрива на купола високоскоростни черпи въздушни кораби с червената емблема с крилат куршум. — Изберете, лорд Вирзал. Ще ви заема двама мои мъже и след три часа сте в Гама. — Той сключи пръсти и чукна рамо с Въркън Вал, след което се приведе към ръката на Дала. — Все така ви харесвам, лорд Вирзал, и рядко съм срещал по-очарователна дама от вас, лейди Далона. Но искрено се надявам да не ви видя никога повече.

Корабът за Дергабар летеше на северозапад. На височина седемдесет хиляди стъпки бе все още ден, но земята под тях потъваше в мрак. На огромните видеоекрани нямаше прозорци, защото не биха издържали огромното налягане и горещината от триенето — слънцето бавно потъваше зад хоризонта. Въркън Вал и Дала седяха един до друг и наблюдаваха блестящото небе на запад — небето на техния времепредел Първо ниво.

— Ужасно съм виновна, Вал — промълви Дала. — Не исках да им причиня нищо лошо. Исках да узная единствено фактите. Знам, че звучи като „Не знаех, че е зареден“, но…

— Напомня ми за онези физици от Евро-американски сектор на Четвърто ниво, които страдат от комплекс за вина, че са изобретили атомната бомба — отвърна Въркън Вал. — Искала си да узнаеш единствено фактите. Предполагам, че като учен това е всичко, което би могло да те интересува. Не би трябвало да те притесняват никакви социални или политически усложнения. Хората трябва да се научат да живеят с новооткритите факти. Ако не го направят, някои от тях загиват.

— Но, Вал, това означава ужасяваща отговорност…

— Така ли? Притесняват те резултатите от твоите открития, свързани с прераждането, стрелбите, размириците и бомбардировките, на които станахме свидетели. Той докосна дръжката на камата на Олирзон, която все още носеше. — Ти не си по-виновна, отколкото мъжът, изковал това острие, е виновен за смъртта на Марнак от Башад. Ако той никога не бе съществувал на този свят, щях да убия Марнак с друг нож, направен от друг мъж. Но ти не би могла да предвидиш последиците от откритията си. Всичко, което можеш да видиш, е тънкият пласт от най-непосредствено протекли събития, който е на повърхността, но не можеш да узнаеш дали дългосрочните последици ще бъдат благоприятни, или пагубни. Да вземем евро-американската атомна бомба на Четвърто ниво например. Избирам го, понеже и двамата познаваме този сектор, но бих могъл да посоча стотици примери в други паравремеви зони. Заради изсичането на горите, слаби земеделски методи и всеобщото некадърно управление тези хора унищожават най-плодородните си земи с ужасяваща скорост. В същото време се плодят като зайци. С други думи, всяко следващо поколение трябва да разпределя все по-малко хранителни продукти между все повече хора, а поради унаследени традиционни и суеверни причини хората отказват да приемат разумна програма за ограничаване на раждаемостта и нарастването на населението. За щастие вече имат атомна бомба и разработват производство на радиоактивни отрови и оръжия за масово унищожение. Расовите, националистическите и идеологическите им противоречия бързо достигат точката на взрива. На този сектор са му достатъчни серия атомни войни, та населението да намалее до адекватния мащаб. След около век откривателите на атомната бомба ще бъдат прославяни като спасители на техния вид.

— А работата ми в сектора Акор-Неб? — попита Дала. — Моята технология за възстановяване на паметта изглежда по-взривоопасна и от клетъчна бомба. Станах причина за стогодишно господство на анархията!

— Съмнявам се. Мисля, че Кларнуд ще се справи, след като се е заел. Знаеш ли, независимо от кръвопролитната му професия, от всички, които срещнах в този сектор, той е най-добронамереният. А ето и още нещо, за което не си се замисляла. Животът ни на Първо ниво е с продължителност четири-петстотин години. Това е главната причина за всичко, което сме постигнали. Просто всеки от нас разполага с необходимото време, за да довърши започнатото. В сектор Акор-Неб един учен или художник, или държавник остарява и умира много бързо. А сега един студент на двайсет години може да приложи някоя от твоите разработки за автопамет и моментално ще разполага с цялото знание и опит, натрупани през предишните четири-пет живота. Може да започне оттам, където е стигнал в предишното си прераждане. С други думи, ти превърна тези хора в колекционери на време — както всеки един от тях, така и като раса. Това не си ли заслужава временното обезплътяване на повечко политически интриганти и бандити, а дори и на някой и друг свестен мъж като Дирзед и Олирзон? Ако не е така, не разбирам ценностната ти система.

— Вал! — Очите на Дала грееха от възторг. — Никога не съм се замисляла за това! Ти каза „временно обезплътяване“. Точно за това става дума. Дирзед и Олирзон, и останалите не са мъртви. Те просто се намират в безплътно състояние между два физически живота. Знаеш ли, в една свещена книга на един от народите на Четвърто ниво пише: „Смъртта е последният враг“. Като доказаха, че смъртта е само циклично състояние на продължаващо индивидуално съществуване, тези хора успяха да победят последния си враг.

— Предпоследния — поправи я Въркън Вал. — Имат да се справят с още един, който е в самите тях. Наречи го семантичен хаос или алогичност, или неразбиране, или най-обикновена глупост. Също като Кларнуд, възпрепятстван заради словесни условности с етикет „политическа намеса“. Никога не би се съгласил да използва силата на своето Общество, ако ядрената бомба не го бе освободила от задръжките му. Или пък статистикалистите, които се опитват да изградят безкласово общество чрез политическа програма, което води единствено до всеобщо подчинение на едно всесилно правителство. Или волиционалистките благородници, които се опитват да съхранят наследствените си феодални привилегии, а сега дори не могат да постигнат съгласие за определението на понятието „наследствен“. Възможно ли е да не възстановяват всички глупави предразсъдъци от предишните си животи заедно със знанията и мъдростта?

— Но… мислех, че ти… — Дала беше объркана и леко засегната.

Въркън Вал я прегърна през кръста и се засмя успокояващо.

— Схвана ли? Възможни са всякакви последствия — добри и лоши. Тъй че не се самообвинявай предварително за нещо, което не би могла да прецениш. — Нещо му хрумна и той се изправи в седалката. — Знаеш ли какво? Ако вие във фондация „Рогом“ измислите безплътно паравремево прехвърляне, двамата с теб ще се върнем на Акор-Неб след стотина години, за да видим каква каша са забъркали онези там.

— Сто години — тогава ще е двайсет и втората година на следващото хилядолетие. Чудесна дата, Вал, правим го.

Въркън Вал й поднесе огънче, а след това запали и своята цигара. Пурпурночерното небе бе обсипано със звезди. Далеч напред иззад хоризонта потрепваше златисто сияние — светлините на Дергабар в Родния времепредел.