Приключенията на Казанова

1

Курва. — Б.пр.

2

Измамник. — Б.пр.

3

Наука за строежа на стиховете. — Б.пр.

4

Пиер Гасенди, френски математик и философ (1592–1655), застъпник на материализма, противник на Аристотеловите схващания. — Б.пр.

5

Прическа алаброс. — Б.пр.

6

Молитвена броеница у католиците с перли или други зърна за отчитане на молитвите „Аве Мария“, „Отче наш“ и др. — Б.пр.

7

П. Б. Трапаси Метастазио, италиански поет и драматург (1698–1782), автор на редица лирични трагедии: „Изоставената“, „Дидона“, „Семирамида“, „Александрия“ и др. — Б.пр.

8

Юдит — древна еврейска героиня, известна със своята красота и с това, че убила прочутия пълководец на Навуходоносор — Олоферн, като му отрязала главата. Когато Олоферн обсадил родния й град Ветил, тя се промъкнала в неприятелския стан, пленила Олоферн с красотата си и след като последният се напил и заспал, тя отрязала главата му и се върнала с нея същата нощ в града. На другия ден евреите окачили главата на градските стени и изплашените асирийци вдигнали обсадата. — Б.пр.

9

Кекропс бил според старогръцките предания първият цар на Атика, който запознал гърците със земеделието и основал гр. Атина и ареопага. — Б.пр.

10

Девет часа сутринта. — Б.пр.

11

Съветът на десетте, състоящ се от десет членове аристократи, е бил главният инструмент за господството на венецианската аристокрация в старата Венецианска република. Той е имал право да контролира даже и самия дож. Създаден е в 1310 г. и е премахнат от Наполеон през 1797 г. Преди това (от 697 г.), властта на дожите, особено на първите от тях, които са били избирани от народа, е била почти неограничена. По-късно между дожите, които се стремели да превърнат властта си в наследствена, и аристокрацията се почват борби, които през 1173 г. завършват с победа за аристокрацията. И със създадения през 1310 г. Съвет на десетте дожът става оръдие на венецианската аристокрация и само изпълнителен орган на нейните решения. — Б.пр.

12

Бойна метателна машина. — Б.пр.

13

Доктор по каноническо и римско право. — Б.пр.

14

Член на монашески орден в Калабрия. — Б.пр.

15

Квартал във Венеция. — Б.пр.

16

Наука за основите на християнската църква. — Б.пр.

17

Виктор Тисо — френски писател. — Б.пр.

18

Древногръцки митически герой с много очи, част от които стояли винаги отворени; фигуративно — строг и незаспиващ надзорник. — Б.пр.

19

Италианска дребна монета — 1/20 от лиретата. — Б.пр.

20

Прочута катедрала във Венеция. — Б.пр.

21

Редица острови, които делят венецианската лагуна от Адриатическо море. — Б.пр.

22

Парадна гондола, в която венецианските дожове се качвали на празника на Възнесение, за да чествуват символичния си брак с морето. — Б.пр.

23

След премахване на първоначалната почти абсолютна власт на дожите в края на XII век и поставянето им в зависимост от Съвета на десетте, избраният в 1177 г. дож Дзиани извършил символично бракосъчетание на дожа с морето, като хвърлил от парадната гондола „Бученторо“ един ценен пръстен в морето. — Б.пр.

24

Така италианците наричат близките източни страни. — Б.пр.

25

Дреха на затворник на галера. — Б.пр.

26

Носачите и слугите във Венеция произхождали в по-голямата си част от областите Фриуле (с главни градове Триест, Горица и Удине). — Б.пр.

27

Малка бърза гемия. — Б.пр.

28

Кораб с две мачти и триъгълно платно. — Б.пр.

29

Стара хазартна игра на карти. — Б.пр.

30

Имало е монаси и монахини, които лятно време или през цялата година са ходили боси или обути само с леки сандали. — Б.пр.

31

Мохамедански празник. — Б.пр.

32

Гръцки атлет с нечовешка сила. — Б.пр.

33

Звън, с който се призовават католиците за молитва „Ангел Господен“. — Б.пр.

34

Ваша милост. — Б.пр.

35

Разводач. — Б.пр.

36

Вид гъби. — Б.пр.

37

Един от йонийските острови. — Б.пр.

38

Италианско название на остров Кипър, кипърско. — Б.пр.

39

Един центнер — 50 кг. — Б.пр.

40

Един фунт — 1/2 кг. — Б.пр.

41

Големи отровни паяци. — Б.пр.

42

Главен град на италианската област Фоджа. — Б.пр.

43

Италиански поет от 17-ти век. — Б.пр.

44

Военен архитект на Цезар и Август, написал 10-томно съчинение, озаглавено „Архитектурата“. — Б.пр.

45

В началото на глава първа Казанова нарича този послероден син на Маркантонио: Джакомо. — Б.пр.

46

Изпражнение. — Б.пр.

47

Хълм край Рим. — Б.пр.

48

Медна монета, използувана в папската държава. — Б.пр.

49

Град в подножието на Сабинския хълм, близо до Рим, с красиви околности и развалини от древния град Тибур. — Б.пр.

50

Ариадна (мит.) — дъщеря на критския цар Минос, която се влюбила в Тезей и му дала едно кълбо, с помощта на което, развивайки го, по нишката той успял да излезе от Лабиринта, след като убил Минотавъра. — Б.пр.

51

Сватбена песен. — Б.пр.

52

Митологичен фригийски цар, който имал способността да превръща в злато всичко, до което се докосвал. — Б.пр.

53

Лудовико Ариосто — прочут италиански поет (1474–1533). — Б.пр.

54

Нещо подобно на днешните кандидат-съдии. — Б.пр.

55

Епископ, който помага на титулярния епископ в управлението на епархията (заместник на кардинала). — Б.пр.

56

Караман — област в Мала Азия. — Б.пр.

57

Берлина — четириместна кола с отмахващ се назад покрив, изобретен в гр. Берлин. — Б.пр.

58

Муза, покровителка на танца и хоровото пеене. — Б.пр.

59

Град в Италия. — Б.пр.

60

По името на красивото момче за удоволствие в „Сатирикон“ на Петроний, станало синоним на хомосексуалист. — Б.пр.

61

Стара златна монета. — Б.пр.

62

Прочут древен гръцки скулптор. — Б.пр.

63

Любовница и втора жена на Перикъл, прочута със своя ум, образование и грация. — Б.пр.

64

Градове в Испания, където се произвеждат хубави вина. — Б.пр.

65

Вина от полуизсушено грозде, подобно на малага. — Б.пр.

66

Нимфа Лаверна, в чиято свещена дъбрава римляните при Ромул са прикривали плячката си, е била богиня-покровителка на крадците и разбойниците. — Б.пр.

67

Пост е всяка пощенска станция, където са се сменяли конете, за да се продължи пътуването. — Б.пр.

68

Голяма гемия, в която като гребци са били поставяни за наказание осъдени за тежки престъпления. — Б.пр.

69

Йозеф Балзамо, наречен граф Александър фон Калиостро — известен авантюрист в XVIII век. — Б.пр.

70

Град в провинцията Мантуа. — Б.пр.

71

Град в провинцията Верона. — Б.пр.

72

Голям военен кораб. — Б.пр.

73

Венециански търговски консул в Цариград. — Б.пр.

74

Най-висш чиновник, нещо като министър. — Б.пр.

75

Прочут затвор в двореца на дожите във Венеция, разрушен през 1797 г. — Б.пр.

76

Старият вече Казанова, пишещ спомените си в Чехия, загатва тук (а също и на други места в книгата си) за неприятностите, които е имал с прислужниците в замъка, в който е живял. — Б.пр.

77

Заклинатели. — Б.пр.

78

Хазартна игра на карти, измислена във Венеция и впоследствие много разпространена във Франция. — Б.пр.

79

Принц Евгений Савойски, прочут австрийски военачалник (1663–1736). — Б.пр.

80

Човек, приел нова вяра — вероотстъпник. — Б.пр.

81

Тънко златно изделие, подобно на дантела. — Б.пр.

82

Вид коняк. — Б.пр.

83

Вид вино. — Б.пр.

84

Джон Кит, наричан Лорд Маришал (1693–1778). — Б.пр.

85

Галеаса — военен кораб. — Б.пр.

86

Провинция в Северна Франция. — Б.пр.

87

Фрина — Древногръцка красавица и прочута любовница, послужила като модел на скулптора Праксител за статуята му Венера. — Б.пр.

88

Пространство в една крепост между външната стена и вътрешните постройки. — Б.пр.

89

От виден флорентински род, омъжена в 1600 г. за френския крал Анри IV. — Б.пр.

90

Голяма лодка с гребла. — Б.пр.

91

Лодкар. — Б.пр.

92

Един от Йонийските острови. — Б.пр.

93

Гемия. — Б.пр.

94

Подофицер, който е надзиравал затворниците. — Б.пр.

95

Древноримска богиня на зората. — Б.пр.

96

Град в Южна Италия, на най-южната част на полуострова. — Б.пр.

97

Гемия. — Б.пр.

98

Смешна фигура в старите италиански комедии. — Б.пр.

99

Също комедийна фигура. — Б.пр.

100

Характерна фигура в италианската комедия, облечена в черно. — Б.пр.

101

Двумачтов кораб. — Б.пр.

102

Лекарство, наречено на името на монасите-кармелити, състоящо се от спирт, вода, лимонени кори, мускатови орехи и др. — Б.пр.

103

Гръцкият бог на брака, син на Аполон. — Б.пр.

104

Гръцкият бог на любовта, син на Венера. — Б.пр.

105

Град в Италия на река По. — Б.пр.

106

Римска богиня на щастието. — Б.пр.

107

Червена папска манта. — Б.пр.

108

Древноримски празненства в чест на бога Сатурн. — Б.пр.

109

Сенаторска роба. — Б.пр.

110

Тайно теософско учение у евреите, занимаващо се с мистично тълкуване на буквите и числата. — Б.пр.

111

Откривател на божествените тайни — върховен жрец в храма на Деметра. — Б.пр.

112

Най-прочутият храм за предсказване в древна Гърция. — Б.пр.

113

Римски жреци, които предсказали бъдещето по летенето птиците. — Б.пр.

114

Латински израз: Условие, без което не може. — Б.пр.

115

Литургия, през време на която се приготовлява хлябът и виното за причастие. — Б.пр.

116

Преобразуване на материята, преобръщане на хляба и виното в тялото и кръвта на Христа. — Б.пр.

117

Антон Рафаел Менгс, прочут германски художник (1728–1779). — Б.пр.

118

Марк Порций Цензорий Катон, римски философ, живял в строга нравственост. — Б.пр.

119

Митологични три девойки, дъщери на Атлас, които притежавали градина с дървета, раждащи златни ябълки, пазени от стоглаво животно. Херкулес влязъл в тази чудотворна градина, убил чудовището и ограбил златните ябълки. — Б.пр.

120

Хазартна игра на карти. — Б.пр.

121

В италиански език думата carattere има две значения: 1) характер, природа; 2) буква; почерк. — Б.пр.

122

Раджонато — учреждение по морско дело. — Б.пр.

123

Четири часа следобед. — Б.пр.

124

Бракът на лица от различни класи се е считал за неравен брак. Напр. бракът на френския крал Луи XIV с мадам де Ментнон е „мезалианс“. — Б.пр.

125

Ахил, син на Пелей и на Тетида, цар на мирмидонците, най-прочутият от гръцките герои в Илиадата. Понеже гадателят Калхас предсказал, че Троя няма да бъде превзета без помощта на Ахил, Одисей тръгнал да го търси и го открил на о-в Скирос. Там го била скрила Тетида, за да го предпази от смъртта, която според гадателя го очаквала в Троя. Хитрият Одисей, преоблечен като търговец, намерил Ахил, облечен в женски дрехи, между дъщерите на цар Ликомед. Той им предложил различни украшения, скъпоценни камъни и други женски предмети, между които блестял и един меч. Ахил веднага грабнал меча и с това се издал. После заминал с Одисей за Троя, където наистина бил убит. — Б.пр.

126

Името Voltaire е псевдоним; същинското име на Волтер е François-Marie Arouet, което на френски значи навивам. — Б.пр.

127

À rouer — на френски измъчвам, навивам, смазвам на колело, бия силно. — Б.пр.

128

Rond — на френски кръгъл, валчест. Д’Аламбер е известен френски математик, философ и литератор, един от френските енциклопедисти (1717–1783). — Б.пр.

129

П. Б. Трапасо Метастазио, италиански поет и драматург (1698–1782). — Б.пр.

130

Филип Шварцерд Меланхтон, германски богослов, приятел на Лутер, един от най-влиятелните негови сътрудници в Реформацията (1497–1560). На немски Schwarzerde означава чернозем. — Б.пр.

131

Евхаристия (гр.) — богослужение, в което се извършва тайнството на светото причастие, а именно, когато се чете от свещеника в олтара благодарствената молитва за освещаване на светите дарове (тялото и кръвта Христова във вид на хляб и вино). — Б.пр.

132

Виконт Александър Буарне, първият съпруг на императрица Жозефина, жена на Наполеон I. Умрял на ешафода през време на терора (1760–1794). — Б.пр.

133

Les Bourbons (фр.) Бурбони — фреска династия. — Б.пр.

134

Станислав Август Понятовски, последен крал на Полша (1732–1798). Избран за крал на Полша през 1764 г. с подкрепата на Екатерина Велика, чийто любовник е бил преди това. През 1795 г. е принуден да абдикира. — Б.пр.

135

Фелония — предателство, нарушение на верността на крепостния селянин спрямо неговия господар — феодала. — Б.пр.

136

Терпсихора — муза на танца. — Б.пр.

137

Два часът след залез-слънце. — Б.пр.

138

Rierre du Terrail Bayard — прославен със своята храброст френски воин, сражавал се през време на войните на Карл VIII, Луи XII и Франциск I. — Б.пр.

139

Антедилувиални — допотопни. — Б.пр.

140

Сезострис или Рамзес II Мейамунт, най-прочутият от египетските фараони (1292–1225 г. пр. Хр.) — Б.пр.

141

Баснословна царица на Вавилон и Асирия, която укрепила и украсила Вавилон с бляскави дворци и висящи градини. — Б.пр.

142

Сложи ножа в ножницата. — Б.пр.

143

В ножницата. — Б.пр.

144

Рафаел, гениален италиански художник (1483–1526). — Б.пр.

145

Godefroy de Bouillon — херцог на Долна Лотарингия, предводител на Първия кръстоносен поход, пръв крал на Йерусалим (1058–1100). — Б.пр.

146

Латинското име на днешна Тоскана. — Б.пр.

147

Римо-германски император (1058–1106). Водил войни с въстанали срещу него германски князе и ги победил. Влязъл в борба и с папа Григорий VII, който искал да му отнеме правото да назначава немските епископи. — Б.пр.

148

Най-голямата орбита. — Б.пр.

149

Тринадесетте карти, които играчът използува, за да залага върху тях. — Б.пр.

150

Т.е. тя е спечелила три пъти върху картата и е оставила първоначалния залог от десет цехина заедно с печалбата върху картата. — Б.пр.

151

Картоиграческа измама. — Б.пр.

152

Римски папа (1585–1590). — Б.пр.

153

Австрийската императрица, която е била едновременно и унгарска кралица. — Б.пр.

154

Инквизицията. — Б.пр.

155

Сгъваемо седалище в задната част на колата. — Б.пр.

156

Римско право; събраните от император Юстиниян съчинения на римските правници. — Бел.ред.

157

Католическа молитва. — Б.пр.

158

Наука за гербовете. — Б.пр.

159

Антонио Ескобар и Мендоса — учен йезуит, известен като моралист и казуист (1589–1669). — Бел.ред.

160

Ана Дасие, дъщеря на учения Танеги и жена на френския филолог Дасие, авторка на редица полемични съчинения. — Бел.ред.

161

Град във Франция на р. Сена. — Б.пр.

162

Такива са всички жени (итал.). — Б.пр.

163

Латинското име на живака, който е бил най-популярното средство за лекуване на венерическите болести. — Б.пр.

164

Вероотстъпник. — Б.пр.

165

Правото на избор (лат.). — Б.пр.

166

Или Арба-илу, древен сирийски град, където в 331 г. Александър Велики победил Дарий. — Б.пр.

167

Един от прославените македонски военноначалници при Филип II Македонски, убит в 330 г. пр.н.е. — Б.пр.

168

Света Мария Божа Майка (лат.). — Б.пр.

169

По името на малкия градец Елевзис, недалеч от Атина, където най-напред се е извършвал култът към богинята Деметра (древноримската Церера), богинята на природното плодородие, и към нейната дъщеря Персефона (римската Прозерпина), който култ след присъединяването през VII в. пр.н.е. на Елевзис към Атина се поема от атинската власт, обявява се за държавен култ над всички подобни и под името елевзинии или елевзински мистерии става постепенно всеелинско тържество. Тези мистерии са представлявали религиозна пантомима, придружена от свещени песни и изречения, чрез които се е изобразявала свещената история за отвличането на Персефона от бога на подземното царство Хадес (което според митологията е станало до Елевзис, когато Персефона, неподозираща нищо, беряла с другарките си цветя по ливадите), търсенето й от Хелиос, и решението на Зевс Персефона да се връща всяка година през пролетта и лятото в горния слънчев свят при майка си.

В този култ са могли да участвуват само редовно посветените в мистериите. За непосветени участници се е предвиждало смъртно наказание. Към елевзинските тържества бива присъединен и атинският младенчески бог Якхос, който често се отъждествява с Бакхуса. Тържествата в негова чест стават като подготвителна част към общите мистерии. За да станат посветените участници достойни за въвеждане в истинските мистерии, те трябва да бъдат подготвени в тези малки мистерии. Едва след това те са ставали „Гледащи“, издигнати до най-висшето стъпало, на посвещението. — Б.пр.

170

По името на Евмолпид, тракийски рапсод, син на бог Посейдон, основател на Елевзинските мистерии и пръв свещеник на Церера и Бакхус. Неговите потомци, Евмолпидите, били жреци на Церера. — Б.пр.

171

Епископ на Беневент (укрепено градче близо до Неапол), роден в 250 г., измъчван в 305 г. Почита се като покровител на града Неапол, където е запазено едно шишенце от неговата съсирена кръв. Според легендата тази кръв става отново течна на празника на светеца, а също и когато някаква опасност заплашва града. — Б.пр.

172

Писмо-заповед, подписано предварително от краля, в което притежателят на същото е попълвал името на този, когото е искал да изпрати в затвора. — Б.пр.

173

Пиер Карле де Шамблен де Мариво, френски автор на множество драми и романи (1688–1763). — Б.пр.

174

Фруктов ликьор. — Б.пр.

175

Проспер де Кребийон, френски поет и трагик (1674–1762). Най-известното му творение е „Зенобия и Радамис“, за което се говори тук. — Б.пр.

176

Квартал в Париж. — Б.пр.

177

Франсоаз д’Обине, маркиза де Ментенон (1635–1719), била натоварена тайно с възпитанието на децата на Людвиг XIV и Мадам де Монтеспан. Тя се понравила на краля и след смъртта на Мария-Терезия, станала негова тайна съпруга (1684). Оставила „Писма върху възпитанието“, които се отличават с рядка психологическа тънкост и изящен стил. — Б.пр.

178

Франсоаз де Графини (1695–1758), френска писателка, приятелка на Волтер. — Б.пр.

179

Облекло — мантия, носена от висшите сановници във Венеция. — Б.пр.

180

Мари Ан Камараго — прочута на времето си танцьорка, родено в Брюксел (1710–1770). Танците й в Парижката опера са били триумф. — Б.пр.

181

Баски — жителите на Североизточна Испания, известни със своите бурни танци. — Б.пр.

182

Стар танц със завъртания. — Б.пр.

183

Една от фуриите (гр. мит.); фигуративно: зла жена. — Б.пр.

184

Жан-Батист Люли, френски композитор от италиански произход (1633–1687). Спечелил благоволението на Людвиг XIV, той пише музика за балетите на краля, също и за балетите-комедии на Молиер. Бил директор на Парижката опера, на която дал голям блясък. Автор на оперите „Психея“, „Прозерпина“, „Артемида“ и др. — Б.пр.

185

Жана Антоанета Поасон, маркиза де Помпадур, съпруга на банкера Поасон, станала фаворитка на Людвиг XV (1721–1764). Хитра амбициозна и нелишена от култура и художествен вкус, тя упражнявала голямо влияние върху краля, управлението и външната политика. С право Фридрих II Велики казвал, че във Франция царувал котильонът. Много разточителна, тя покровителствувала и хората на изкуствата и науката. — Б.пр.

186

На френски изразът значи: „Вие от там ли сте?“, но буквално преведен значи: „Вие оттам долу ли сте?“ — Б.пр.

187

Арманд дук де Ришельо, френски маршал, внук на известния министър на Людвиг XIII кардинал Ришельо. Играл важна роля в двора на Людвиг XIV при регентството и при Людвиг XIV (1696–1788). — Б.пр.

188

Джордж Кит, наречен лорд Маришал, шотландски офицер на пруска служба (1693–1788); губернатор на Ньошател; приятел на Ж. Ж. Русо. Неговият брат Джеймс, английски генерал, се отличава през време на Седемгодишната война на страната на Фридрих II Велики (1696–1758). — Б.пр.

189

Елизабета Фредерика Брион (1752–1813), известна поради връзките си е Гьоте. — Б.пр.

190

Конт Д’Аржансон — министър на войната (1694–1764). — Б.пр.

191

Френски маршал, роден в Хамбург (1700–1755). — Б.пр.

192

Отнася се до Луи-Жозеф дьо Борбон, принц Конде, който в емиграция в Кобленц по време на революцията създава своя армия. — (1736–1818). — Б.пр.

193

Венцеслав Антоан, принц Кауниц — австрийски държавник (1711–1794). — Б.пр.

194

Полускъпоценен камък. — Б.пр.

195

Един от тази венецианска благородна фамилия (Франсоа), дож на Венеция, се е прочул при защитата на о-в Крит срещу турците (1618–1694). — Б.пр.

196

Също благородна венецианска фамилия, която е дала редица дожове на републиката. — Б.пр.

197

Бернар льо Бавие дьо Фонтнел (1658–1757), френски писател. — Б.пр.

198

Йоланда, княгиня Полиняк, интимна приятелка на кралицата Мария-Антоанета; по време на френската революция тълпата разнася главата й, набодена на копие и я показва на затворената в Гамъл кралица. — Б.пр.

199

Куртоаз, наречен Бургинион, френски художник на бойни сражения с оригинален характер (1621–1676). — Б.пр.

200

Labré — френски художник, на бойни сражения (1621–1676). — Б.пр.

201

Граф Хенрих Брюл (1700–1763), всесилен пръв министър на Август III, курфюрст на Саксония и крал на Полша, който е съсредоточавал в ръцете си цялата власт. — Б.пр.

202

Жан Винцен Гравина, италиански писател и юрист, един от основателите на прочутата академия на аркадите (1664–1718). — Б.пр.

203

Китера или Цериго, един от гръцките острови, южно от Пелопонес, където в миналото е съществувал великолепен храм в чест на Венера. В езика на поезията думата Китера е станала синоним на приказен остров, алегорично име на любов. — Б.пр.

204

Благородник от свитата на краля (в миналото от тази на Карл Велики — Ролан е тип на паладин), странствуващ рицар, храбрец. — Б.пр.

205

Дворци от 1584 г. на северната и южната страна на площада Сан Марко, служещи за жилище на прокурорите, т.е. най-висшите магистри на Венецианската република. — Б.пр.

206

Цехината струвала около дванадесет франка, дублонът — около седем пъти повече. — Б.пр.

207

Подеста (итал.) 1. В средните векове: пръв магистрат на града в Северна и Средна Италия, натоварен с полицейския надзор и с раздаване на правосъдие; 2. Днес — кмет. — Б.пр.

208

Лат. Вярвам. Име на католическа молитва, започваща с тази дума. — Б.пр.

209

Катаро, укрепен град на Далматинското крайбрежие, в дъното на Катарския залив. От 1420 до 1797 г. е принадлежал на Венецианската република. — Б.пр.

210

Комус — бог, който е подстрекателствувал на трапезата удоволствията у старите гърци. — Б.пр.

211

Около половин килограм. — Б.пр.

212

Антиной, млад грък от Витиния, надарен с извънредна красота, любимец на император Адриан. Удавил се в р. Нил, Египет и на същото място Адриан основал в негова чест града Антиноя. Станал образец на пластическа красота. — Бел.ред.

213

Новене (итал.), деветдневна молитва у католиците. — Б.пр.

214

Пафос и Аматунт, древни градове на о. Кипър, прочути със своите храмове в чест на Венера и с култа си към Адонис и Венера. — Б.пр.

215

Ден на Тримата Царе е 6 януари, тримата царе, това са мъдреците от изток, от 8-ми век те са именувани Каспар, Мелхиор, и Балтазар и провъзгласени за царе. — Бел.ред.

216

Пароли (итал.) при игра за карти трикратно спечелване на първото залагане. — Б.пр.

217

Аретино е известен със своите сладострастни сонети, написани към гравюрите на Раймонд по картините на Джулио Романо, изобразяващи различните любовни пози. — Бел.ред.

218

Фигури от италианския комичен театър. — Б.пр.

219

Вероятно това са сребърни талери на херцога Филип от Парма, един филипо е единадесет лири, а според други тълкувания, петнадесет франка. — Б.пр.

220

Корнелиус Янсан (1585–1638), холандски богослов, който в съчинението си „Августинус“ излага според личните си схващания учението на Св. Августин за личността, свободната воля и предопределението. — Бел.ред.

221

Около среднощ. — Б.пр.

222

Лице в едноименната комедия на Молиер, в която се представя грешката извършена от един мъж, който се оженва за жена по-високостояща от него и на която трябва да търпи капризите. Думите „Ти го иска, Данден“, които Данден отправя към себе си са станали нарицателни за това, че човек си е сам виновен за извършената грешка. — Б.пр.

223

Начин на игра, при която, за да се печели, залогът се увеличава прогресивно. — Б.пр.

224

Първият залог е възлизал на около шестдесет цехини и Казанова е рискувал в шестте си залагания около 50 000 франка. Една смела система. — Б.пр.

225

Краят на карнавала или денят преди започване на постите. — Б.пр.

226

Три италиански фунта са един литър. — Б.пр.

227

Под елементарни (или природни, стихийни) духове в средните векове се е разбирало духовете, обитаващи четирите елемента или първични материи; огнен дух или саламандър, ундини във водата, силфи — във въздуха, и гноми — в земята. — Бел.ред.

228

Мебел, подобна на шкаф със сглобяема дъска за писане и чекмеджета за съхраняване на книжа. — Б.пр.

229

Това женско име е много загадъчно, би могло да се помисли, че дарителката на ръкописа е М.М. Може би Матилда е името, което тя е носила, преди да стане калугерка. Всеки случай в манастира се е казвала Мария Магдалена (М.М.). Това се доказва от свидетелството на Бартолд, който в оригиналния текст на Казанова е видял зачеркнатото, но все пак ясно четящо се име. — Бел.ред.

230

По това време пушките и пистолетите стреляли с кремък. — Бел.ред.

231

Малък хълм до гр. Бърно, на който се намира стара крепост превърната в затвор. — Б.пр.

232

Сципионе, маркиз ди Мафей, италиански поет (1675–1755). — Б.пр.

234

Дени Петау, наричан още Дионисий Петавий, френски хронолог (1583–1652). — Б.пр. Съчинението му „Рационариум темпорум“ било използувано като учебник по история в училищата. — Бел.ред.

234

Кристиан, Фрайхер фон Волф, известен немски философ и математик (1679–1754). — Б.пр.

235

Авторът счита Венеция с нейните канали и островчета за отделена от сушата. — Б.пр.

236

Около 160 метра. — Б.пр.

237

Около 36 километра. — Б.пр.

238

Град в Южен Тирол. — Б.пр.

239

Бягството на Казанова от затвора с оловните килии във Венеция е вдигнало навремето голям шум. То е било предмет на осъждане и спорове също и по-късно, а и до днес. Според някои, Казанова е представил трудностите по-големи, отколкото са били всъщност, главно затова, защото бягството му е било подпомогнато не само от неговите приятели, но също и от самата власт, която не е взела строги мерки, за да осуети бягството му и за преследването и залавянето му след напускане на затвора. Известният изследовател на Казанова, д-р Хайнрих Конрад, доказва, обаче, че всички тези предположения са неоснователни. Казанова е бил наблюдаван, вероятно по заповед на Кондулмер, дълго време преди затварянето му от шпионина Мануци. В писмата на последния, които са намерени в държавната архива на Венеция, той докладва, че Казанова бил масон, който се подигравал с католическата църква и изповядвал безбожие, че бил всеки ден с другари-гуляйджии, говорил често френски, занимавал се с магия и кабала, четял Ариосто, Хораций, Аретино и други безнравствени съчинения, говорил лошо за висшите чиновници, заплашвал да убие абат Киари, който публикувал един памфлет против него и пр. Знае се, че Казанова е бил осъден на пет години затвор, без да го разпитват и без да му съобщават присъдата. Допустимо е, че както господин Брагадино, тъй и братята Мемо са положили усилия, за да освободят приятеля си. Те може би са подкупили тъмничаря Лоренцо Басадона, който след бягството е бил осъден на десет години затвор в кладенците, където скоро умира — а също са повлияли преследването му след напускане на затвора да не бъде особено усърдно. Но това не е от съществено значение. В хубавото описание са изложени невероятните трудности, които трябвало да преодолее Казанова. Неговата смелост и присъствие на духа се проявяват не само в пробиването на килията с някакво си малко желязо, във висенето на ръба на покрива, разбиването на вратата и пр., но също и в използуване за бягството си на един глупак като Балби и осуетяване предателството на един подлец като Сорадачи. — Б.пр.