Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели) - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Стефан Груев (ч. notes)

1

ТНТ — тринитротолуол или тротил.

2

Отдел „Манхатън“ е кодовото име, дадено на поделението в рамките на Инженерния корпус на армията. Проектът „Манхатън“ включва не само отдела, но и всички научни, стратегически и правителствени аспекти на създаването и евентуалната употреба на атомната бомба.

3

Артър Комптън беше ръководител на плутониевата програма, която предвиждаше създаване на реактори с графит и тежка вода. Харолд Юри ръководеше газово-дифузионната програма за пречистване на уран. Ърнст Лорънс бе шеф на групата, която разработва електромагнитния процес. Еджър Мърфри беше натоварен с центрофужния метод.

4

Девет дни преди срещата Конант писа на Ваневар Буш: „И петте метода изискват построяването на скъпи пилотни инсталации през следващите шест месеца; за да се спечели време, строежът на производствените инсталации трябва да започне, преди да са готови пилотните. Ако се впуснем в подобно наполеоново начинание, ще са необходими поне 500 милиона долара и много машини. Всяко съкращение на тази сума ще означава или забавяне, или прекратяване на някой от проектите. И петте метода изглеждат днес еднакво обещаващи, но като се стигне до производство, разликите между тях ще се измерват вероятно със срокове от шест месеца до една година. Следователно, ако изоставим днес един, два или три метода, може да се окаже, че, без да подозираме, сме заложили на най-бавния кон.“

5

Няколко дни по-късно Съмървил сподели с Гроувс: „Това внезапно напускане на съвещанието беше много умна постъпка. Почувствах като че ли съм спечелил от лотарията — нали аз им бях гарантирал, че ако вие сте начело, работата ще тръгне бързо!“

6

SAM съкращение от „Substitute Alloy Materials“ (Сплави заместители) — беше кодовото название на ядрената лаборатория в Колумбийския университет.

7

Английските учени използваха термина „мембрана“.

8

Атомният реактор (първоначално го наричаха батерия) е устройство, в което се извършва „верижна реакция“. Неутроните, които се излъчват от урановите атоми, предизвикват разпадането на други уранови ядра, при което се освобождават нови неутрони. Процесът нараства лавинообразно и се нарича верижна реакция. Установено бе, че разпадането на урановите атоми се извършва по-добре, ако неутроните по някакъв начин се забавят. За целта се използват „забавители“ (графит или тежка вода), които намаляват скоростта на неутроните.

9

Критична маса: най-малкото количество разпадащ се материал, което осигурява самоподдържаща се верижна реакция.

10

В местността Аргонската гора, наречена така в чест на голямата битка в Аргонската гора (Франция) от Първата световна война, разположена на около 20 мили от Чикаго, се строеше зданието за първия атомен реактор. Срокът за завършването му бе края на октомври, но той не беше спазен поради липса на работна ръка.

11

След като беше изоставен центрофужният метод и избран графитният реактор (вместо реактора с тежка вода), усилията в проекта „Манхатън“ се съсредоточиха върху три от първоначалните пет метода за получаване на разпадащ се материал: газовата дифузия, графитния реактор за производство на плутоний и електромагнитния процес.

12

По-късно службата за сигурност на проекта „Манхатън“ провери всички библиотеки в страната и направи списък на хората, които са си поръчвали този брой. Името на Едуард Норис попадна в списъка на „заподозрените“.

13

Док — разговорно ни „доктор“. Бел.прев.

14

Мирна Лой — прочута холивудска звезда, секс-символ през 40-те години родена 1905 или 1902 г. — Б.прев.

15

В действителност оценките за плътността на урана впоследствие се оказват неточни.

16

Проблемът бе решен доста по-късно, когато се разбра, че уранът може да се стабилизира, като се нагрее при 700° и бързо се охлади след това. Металурзите от Чикаго нагряваха урановите пръчки само до 600° преди валцоването.

17

Ако в чикагската лаборатория бяха успели да овладеят техниката на валцоване, без да стабилизират урановите пръчки, това неминуемо щеше да доведе до катастрофа. Поставени в реактора, те щяха да се удължат от нагряването и радиацията и да строшат алуминиевите опаковки. Едва след войната, когато свойствата на урана бяха по-добре проучени. Валцоването на пръчките замени екструдирането им.

18

Това предположение се оказа невярно. Едва много по-късно, когато бомбата вече беше създадена, учените разбраха, че свойствата на урана и на плутония съществено се различават. Но това е един от малкото случаи в науката, когато незнанието носи късмет. Ако Буш и Конант са подозирали какви са истинските свойства на плутония, едва ли биха посмели да препоръчат на президента Рузвелт да вземе толкова смело решение. За щастие, онези свойства на плутония, които имаха значение за разделянето му от урана, отговаряха на предвижданията. Но и обратното би било напълно възможно и тогава целият плутониев проект би се изправил пред непреодолими трудности.

19

Техническите подробности на тази технология са все още секретни.

20

През август 1943 г. полковник Маршал бе повишен в чин бригаден генерал и изпратен на служба извън страната. Начело на отдел „Манхатън“ застана полковник Никълс.

21

През време на войната успоредно с другите програми се разработваше и реактор със забавител на неутрони тежка вода, вместо графит. В проекта с тежка вода играеха важна роля британски, френски и канадски учени. След успеха с първият реактор на Ферми главните усилия в проекта „Манхатън“ се съсредоточиха върху графитните реактори.

22

Нейната къща беше истински рай за преминаващите учени — по време на войната там бяха сключени тринадесет брака.

23

Бързи неутрони: експлозията на бомбата се причинява от действието на бързите неутрони, възникнали при ядрения разпад. В реактора скоростта на неутроните се забавя от графита или тежката вода.

24

По-късно точно този метод за пречистване беше изоставен.

25

Една от главните теми на тази среща беше идеята на Телър за бъдещата водородна „свръхбомба“. Теоретичните физици бяха подценили трудностите при създаването на атомната бомба и вече мислеха за следващата стъпка. Независимо от това бяха направени много интересни изчисления за ефективността на атомната бомба и за критичната маса.

26

Две години по-късно в Лос Аламос работеха 5 000 души и пак не достигаше персонал.

27

За пръв път в науката се използваха компютри в такъв голям мащаб. Приложението на изчислителните машини на IBM в Лос Аламос даде мощен тласък за създаването и развитието на модерните електронни компютри. Там математичният гений Джон фон Нойман за първи път ги видя в действие и беше поразен от техните възможности. Приносът на машините за решаване на задачите около имплозията и хидродинамичните проблеми го убеди, че компютрите ще играят много важна роля в съвременната наука. Вдъхновен от видяното, фон Нойман положи теоретичните основи, върху които почиват днешните компютри.

28

Принципът на уплътнението, създадено от Суеринген, все още с секретен. Единственото, което може да се разкрие, е, че то позволи конструирането на центрофужни компресори, работещи без всякакви течове при много високи скорости.

29

Брустър беше квакер и имаше сериозни съмнения дали ще може да участва в проекта „Манхатън“. Дори написа писмо до генерал Гроувс с молба да бъде освободен. Гроувс го показа на военния министър Стимсън. „Човекът е изключително почтен — каза той. — Редно е да ви покажа какво пише.“ След като поговори със Стимсън и с Доби Кийт, Гроувс обясни на Брустър, че за доброто на родината си трябва да остане в проекта. Брустър се съгласи.

30

Докато се произвеждаха компресорите, четирима от служителите на „Алис-Чалмърс“ получиха нервни разстройства.

31

Днес в това здание се помещава Държавният департамент.

32

През първата година двете стаи бяха единственото пространство, отделено на проект „Манхатън“. Към края на 1943 г. бяха отпуснати още пет стаи за помощниците на Гроувс и службата за сигурност. Той не обичаше големите щабове и не позволи службата му да се разрасне до мащабите на огромния проект, който ръководеше.

33

По това време Лонсдейл не беше подчинен на Гроувс, а на отдела за контраразузнаване (G–2) към Военния департамент, който се ръководеше от генерал-майор Джордж Стронг.

34

Американците много се забавляваха с английския език на някои от гостите. Те бяха бегълци от Централна Европа и акцентът им нямаше нищо общо с оксфордския. Много популярен стана анекдотът, че всъщност „британските гости не говорят английски“.

35

През следващите две години в „Крайслер“ никелираха общо 25,5 хектара стоманена повърхност.

36

Превод Ана Димова

37

Тези огромни перископи бяха проектирани съвместно от Чикагския университет и „Дюпон“, а се монтираха в Уилмингтън.

38

Освен с перископи, монтажният процес можеше да се наблюдава и на телевизионния екран. Новосъздадената камера беше много несъвършена и образът — твърде неясен.

39

По-късно се разбра, че подобна инсталация не е нужна. Гроувс обаче не можеше да поеме риска да остави проекта „Манхатън“ без дейонизираща инсталация.

40

Превод Ана Димова

41

Трансуранови елементи: До 1940 г. бяха познати само 92 елемента, а най-тежкият и открит последен беше уранът. Елементите с атомен номер, по-голям от 92, си открити след това и се наричат трансуранови (след урана). Всички са радиоактивни, а само два от тях — нептуний и плутоний — се срещат в природата. Останалите са получени изкуствено при ядрени реакции, а някои носят имена на личности и лаборатории, свързани с проекта „Манхатън“ — лоренций, фермий, бърклий.

42

Той познаваше много добре почти всички в групата на Лорънс, защото като студент, а после и като аспирант беше работил в Радиационната лаборатория в Бъркли.

43

Освен фон Нойман, в Унгария бяха родени Уигнър, Зилард и Телър. Забележително е колко много водещи атомни учени е дала малка Унгария — пропорционално много повече от всяка друга страна.

44

Проектирането и реализацията на тази система беше една от най-строгите военни тайни. Дори десетилетия след това тя все още не е известна на широката публика. Въпреки че тази информация официално не е разсекретена, тя едва ли с останали задълго тайна: навремето тайната бе предадена на съветското правителство вероятно от един от най-блестящите млади членове на отдела по имплозията — Клаус Фукс. Преди да пристигне в Лос Аламос, този британски учен имал възможност също да се запознае и с тайните на газово-дифузионния завод К–25 в Оук Ридж. Описанието ни механизмите на бомбата, което той дал на руснаците към края на войната, допринесе много за промяната в баланса на силите.

45

Скоро след края на войната Луис Слотин загина при нещастен случай. По време ни един опит отвертката се изплъзнала от ръката му и той спрял опасния уред с гола ръка, за да спаси колегите си в стаята, при което бил облъчен със смъртоносна доза радиация.

46

Когато официалният историк на проекта „Манхатън“, видният физик доктор Хенри Смайт, видя за първи път късче плутоний, възкликна: „Колко забележително! Човек за пръв път успя да създаде нов елемент, който не е съществувал досега на земята!“ Докато той продължаваше да се възторгва, Файнман сухо отбеляза: „Да, наистина, и колко подходящо е за този драматичен момент, че вие разсеяно подритвате опората на вратата, направена от чисто злато!“ Смайт погледна надолу. За да държат постоянно отворена вратата за проветряване (работата с плутония беше опасна), физиците използваха за опора златната хемисфера, която искаха да приложат като отражател, но оказала се безполезна.

47

Най-добрият атестат за строителите на завода К–25 е фактът, че в продължение на десетилетия той работи без аварии или прекъсване за ремонти.

48

При газово-дифузионния процес урановият хексафлуорид (UF–6) се прекарва под налягане през бариерата на няколко хиляди последователни етапа, които образуват пълната „каскада“. На всеки етап уранът се обогатява по малко, докато накрая се получи съвсем чист материал. За получаване на продукт с по-малка степен на обогатяване урановият хексафлуорид не трябваше да преминава през всичките етапи на каскадата и по тази причина К–25 можеше да започне работа, преди да е напълно завършен.

49

При „оръдейния метод“ една субкритична маса уран–235 (снаряд) се изстрелва по дължината на оръдейната цев към друга субкритична маса (мишена), поставена на края на дулото. Когато снарядът и мишената се сблъскат, достига се до критична маса и настъпва експлозия.

Ако снарядът не се движи достатъчно бързо, неутроните, които той излъчва, ще започнат да взаимодействат с мишената, преди да се осъществи контакт между двете части и да се достигне критичната маса. В такъв случай ще настъпи преждевременна детонация.

50

Рамката на мишената, която бе използвана за бомбата над Хирошима, е участвала преди това в четири опита в ранчото Анкор.

51

Обстоятелството, че програмата се развива бързо, преди още да се знае какъв точно размер трябва да имат урановият снаряд и мишената, е характерно за проекта „Манхатън“.

52

В последната минута Парсънс успя да излети, но не бе в състояние да използва уредите, които трябваше да спусне от самолета над мястото на експлозията.

53

В началото както Файнман, така и много от тържествуващите му колеги нямаха никакви угризения за това, което са успели да създадат. Когато в онази сутрин светлината се появи за втори път, те се чувстваха много горди и страшно успокоени, че тригодишните им усилия не са отишли напразно.

54

За всеки случай бяха приготвени и други комюникета. В едно от тях се говореше за „странната гибел на много видни физици, жертва на непредвидена експлозия в Ню Мексико“.

55

„Хайхолд“ се наричаше имението на Стимсън в Лонг Айлънд.

56

Четири дни след изпълнението на транспортната си задача крайцерът, който се движел от Гуам към Филипините, бе потопен от японска подводница. Осемстотин осемдесет и шест души загинаха или изчезнаха, спасени бяха само 316, до един ранени. Това е едно от най-трагичните поражения в американската морска история.