Пролетна измама

© 1904 Елин Пелин

Публикуван първоначално в сп. Общо дело, IV, кн. 4, януари 1904, с. 275–278, под заглавие „Илюзиите на Отец Игнатий“, с подзаглавие „Разказ от Елин Пелин“ и посвещение „Т. Куневу“. С новото заглавие и при запазване на посвещението, но на места основно преработен, включен в Разкази, т. I, 1904, с. 104–109, и последващите издания на Разкази, т. I. Наново и цялостно преработен, като е отстранено и посвещението, за СI1, 1938.

Пред писателите-белетристи Елин Пелин съобщава на 3 май 1949: „Имаше един телчар в нашето село, може би най-бедният човек в селото, обаче един оригинален човек, извънредно много умен и — как да ви кажа — любовчия. Той имаше слабост към женския пол. Затова обичах с него да си приказвам. Разправяше ми интересни работи. Бай Митре се казваше. Той ми викаше: «Е, бае, ела утре, аз ще бъда там и там с телците, да си поприказваме. И ти сладко приказваш, ама и много сладко слушаш.» И аз ходех при него и си приказвахме. И като приказвахме веднаж, така, в една нива насреща — ама се вълнуват хубаво нивите от вятъра — нещо се мярка, ту се белне, ту се скрие. И той, какъвто беше: «Това е някоя жена», — каже. Рекох: «Бай Митре, това е истина някоя жена. Това е нивата на едикоя си — имаше една красива булка — дали не е тя.» Рекох: «Я иди да видиш; аз ще ти паса телците, ти върви да видиш.» И понеже той беше човек, така с чувство, припна. Беше един симпатичен човек, късичек, много, много беден, припна бос нататък — отиде. Видях го по слога, така дебне, насам-нататък гледа. По едно време връща се и се смее. Казва: «А бе, знаеш ли каква излезе тая работа? Една бяла забрадка се вижда в нивата, а то една конска глава ми се озъби.» Селяните имат обичай да турят конска глава в нивата на кол, и това е един вид магия да не уручасват посевите. Това често, пъти сте го срещали по полето като ходите. «А бе, — каже, — не беше булката. Озъби ми се една конска глава.» Посмяхме се, поприказвахме. — Оттам ми дойде хрумването за «Пролетна измама» — разказът за калугера, който отива сутрин на разходка и вижда в нивата нещо да се белее. Това е едно хрумване, една идея. Вярвам, че на всекиго от вас, които пишете и се занимавате с тия работи, по този начин са му идвали идеи.“

Още при включване на разказа в Разкази, т. I, 1904, някои места са основно изменени, наново написани. Промените са посочени в Събрани съчинения, II, 1958, с. 329–335. Доста многото поправки, внесени в текста при подготовката му за СII2, 1938, са предимно от стилно-художествен характер: още повече са съкратени обясненията и разсъжденията на автора, стегнати и оживени са описанията, премахнати са някои сравнения, отстранени са прилагателни и некнижовни диалектни думи и обрати, езикът е опростен. По-характерните промени са посочени в бележката към Събрани съчинения, II, 1958.

Елин Пелин. Съчинения, том 1 — Разкази 1901–1906, „Български писател“, 1972 г.

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5294]

Последна редакция: 2008-02-06 20:00:00