Прослава в смъртта

Девета глава

Гневът й подсказваше да атакува. Ив оправда решението си, намирайки го напълно логично.

— Имал си връзка с Ивон Меткаф.

— Вече ти казах, че бяхме приятели. — Той отвори старинната сребърна кутия върху бюрото и си взе цигара. — А преди доста време бяхме интимни.

— Кой от двама ви реши да прекъсне сексуалната връзка и кога стана това?

— Кой ли? Х-м-м. — Рурк се замисли, запали цигарата си и изпусна струйка дим. — Мисля, че беше по взаимно съгласие. Ивон шеметно се издигаше в кариерата, която поглъщаше голяма част от времето и от енергията й. Може да се каже, че пътищата ни се разделиха.

— Карахте ли се, докато бяхте заедно?

— Мисля, че не. Ивон не обичаше скандалите и почти винаги беше в добро настроение. Намираше, че животът е много… забавен. Искаш ли бренди?

— На работа съм.

— О, забравих. Е, аз не съм.

Когато се изправи, котаракът скочи от скута му, където беше лежал досега. Изгледа Ив с разноцветните си очи, просна се върху килима и взе да се ближе. Докато наблюдаваше котарака, Ив не забеляза, че ръцете на Рурк леко треперят. Стоеше пред барчето и си наливаше бренди.

— Само това ли те интересуваше? — попита той, обгърнал чашата с длани, за да стопли брендито.

Ив си каза, че това далеч не е всичко. Ако Рурк откаже да й помогне доброволно, ще го подпитва лицемерно и ще го използва безмилостно, без никакви угризения на съвестта.

— За последен път е отбелязала името ти в дневника си преди година и половина.

— Не мислех, че е минало толкова много време оттогава — промълви Рурк. Мъчно му беше за Ивон, но в момента имаше много по-сериозни проблеми, най-големият от които сега стоеше в другия край на стаята и го наблюдаваше гневно.

— Тогава ли се видяхте за последен път?

— Не, абсолютно съм сигурен. — Загледа се в брендито си, припомняйки си певицата. — На Нова година танцувах с нея на някакво празненство, после дойдохме заедно тук.

— Значи си спал с нея — спокойно каза Ив.

— Не и в буквалния смисъл. — В гласа му се промъкна нотка на раздразнение. — Любихме се, разговаряхме, похапнахме.

— И сте подновили предишната си връзка?

— Не. — Рурк се настани на един стол и си каза, че не бива да се нервира — по-добре да се наслаждава на цигарата и на хубавото бренди. Небрежно кръстоса краката си и продължи: — Просто тогава и двамата бяхме прекалено заети. След месец и половина, два, Ивон отново ми се обади.

— И?

Рурк си спомни, че й беше отказал под някакъв предлог. Отърва се от нея с лекота, без да го е грижа, че може да й причини болка.

— Казах й, че… имам друга. — Той впери поглед във върха на цигарата си. — Точно тогава започвах да се влюбвам в една жена.

Сърцето й подскочи и сякаш спря да бие. Втренчи се в Рурк и пъхна ръце в джобовете си.

— Не мога да те изключа от списъка на заподозрените, ако не ми разкажеш всичко.

— Нима? Както решиш.

— По дяволите, Рурк, ти си единственият, свързан по някакъв начин и с двете жертви.

— И какъв е бил мотивът ми, лейтенант?

— Не ми говори с този тон. Знаеш, че го ненавиждам. Толкова си студен, невъзмутим и самоуверен! — Не я сдържаше на едно място, затова закрачи из стаята. — Знам, че нямаш нищо общо с убийствата и че не разполагам с никакви доказателства, които да сочат към теб. Ала това не означава, че името ти няма да бъде свързвано с извършените престъпления.

— А пък ти се притесняваш, защото всички знаят, че сме или по-точно — че бяхме близки.

— Грешиш, мога да се справя с този проблем.

— Тогава защо отслабна? Защо имаш сенки под очите. Защо изглеждаш толкова печална?

Ив извади записващото устройство и го постави на бюрото като бариера помежду им.

— Искам да ми кажеш всичко, което знаеш за тези две жени. Дори най-незначителните подробности. По дяволите, по дяволите, трябва да ми помогнеш. Искам да разбера защо Тауърс е отишла в Уест Енд посред нощ. Защо Меткаф е облякла предизвикателна дреха, за да се разходи из градината зад жилищната си сграда.

Той изгаси цигарата си и бавно се изправи.

— Надценяваш ме, Ив. Не познавам Сисли отблизо. Имахме делови отношения, понякога се срещахме на различни обществени прояви, но никога не сме били близки приятели. Не забравяй, че моят произход и нейното обществено положение бяха напълно различни. Колкото до Ивон, вече ти казах, че бяхме любовници. Беше ми приятно с нея, възхищавах се от енергията й и от любовта й към живота. Знаех, че е амбициозна. Мечтаеше за слава и напълно я заслужи с труда и с таланта си. И все пак не мога да кажа какви са били най-съкровените мисли на тези две жени.

— Добър психолог си — настоя тя. — Умееш да четеш мислите на хората. Сигурно затова нищо не може да те изненада.

— Само ти — промърмори Рурк. — И то непрекъснато.

Ив само поклати глава и продължи:

— Как мислиш, защо Ивон Меткаф е отишла на тази среща?

— За да напредне в кариерата и да се прослави, защото е имала нужда от едно възбуждащо преживяване или пък е била влюбена. Вероятно в този порядък. Облякла се е грижливо, защото беше толкова суетна, че чак й се възхищавах. Късният час едва ли й се е сторил необикновен. Беше много импулсивна, което я правеше привлекателна.

Ив си отдъхна. Точно това й беше необходимо. Описанията му й помагаха да „види“ жертвите.

— Познаваш ли други мъже, с които е била близка?

Рурк се хвана, че мислите му са на друго място и с усилие на волята се съсредоточи.

— Беше красива, забавна, умна и много умела в леглото. Навярно е имала много мъже.

— И сигурно са я ревнували, устройвали са й скандали?

Рурк повдигна вежди.

— Да не би да намекваш, че е била убита защото не е дала на някого онова, което е искал? От което е имал нужда? — Очите му бяха вперени в нейните. — Това е идея. Един мъж е в състояние жестоко да си отмъсти на жена, която страстно желае и която непрекъснато го отблъсква. От друга страна, аз не съм те убил заради това. Все още не съм.

— Въпросът е много сериозен, Рурк. Отнасяй се по-сериозно.

— Сериозно ли? — Изненадващо за Ив, както и за самия него, той запрати полупразната си чаша в отсрещната стена. Посипаха се стъкла, брендито опръска всичко. — Нахлуваш в дома ми без предупреждение и очакваш да седя послушно, като дресирано кутре, докато ме разпитваш. Задаваш ми въпроси за Ивон, която обичах, и очакваш да ти отговарям с удоволствие, докато си представяш какво сме правили заедно с нея в леглото.

Ив и преди го беше виждала вбесен и предпочиташе гнева му пред леденото му самообладание. Ала в този момент и нейните нерви не издържаха, особено след като Рурк запрати чашата в стената.

— Не е разпит и не влагам във въпросите си нищо лично. Просто се консултирам с човек, който добре е познавал жертвите. Върша си работата, това е всичко.

— И двамата знаем, че лъжеш. Но ако само за миг си повярвала, че имам пръст в убийствата на тези жени, значи съм допуснал много по-голяма грешка, отколкото предполагах. Щом си решила да ме използваш, повикай ме официално в кабинета си. — Грабна записващото устройство от бюрото и й го подхвърли. — Следващия път донеси заповед за арестуване!

— Нима не разбираш, че се опитвам да те елиминирам от списъка на заподозрените?

— Като че ли вече не си го сторила. — Той отново застана зад бюрото си и уморено промълви: — Махай се. Точка по въпроса.

Ив тръгна към вратата. Страхуваше се, че всеки момент ще падне, тъй като сърцето й биеше лудо, а и краката й се бяха подкосили. Когато стигна до нея, направо се задъхваше. Рурк мислено се прокле и натисна заключващия бутон. По дяволите гордостта, няма да й позволи да си отиде.

Тъкмо да извика името й и Ив се обърна. Сега и по нейното лице бе изписан гняв.

— Добре. Дяволите да те вземат, спечели. Признавам, че страдам. Това ли искаше да чуеш? Не мога да спя, не мога да се храня. Имам чувството, че нещо в душата ми се е пречупило, не съм в състояние да работя. Е, доволен ли си?

За пръв път от много дни насам юмрукът, стиснал сърцето на Рурк, отпусна хватката си. Ала той още не смееше да повярва на ушите си.

— Защо да съм доволен?

— Нали постигна целта си — ето ме тук. Дойдох, защото повече не мога да издържам без теб. — Измъкна медальона изпод ризата си и тръгна към Рурк. — Ето, виж, дори нося проклетата дрънкулка.

Той погледна диаманта, който проблясваше загадъчно.

— И онзи път ти казах, че ти отива.

— Дрън-дрън! — промърмори Ив и се обърна. — Кара ме да се чувствам като пълна глупачка. Всъщност цялата тази история ме кара да се чувствам така. Но нека бъде твоето. Ще постъпя като глупачка и ще се преместя да живея тук. Ще търпя този противен робот, когото наричаш иконом. Ще нося диаманти. Само и само да не… — Гласът й секна, тя закри лице с длани и зарида. — Не мога да търпя, когато ми се сърдиш!

— Недей! За Бога, не плачи.

— Уморена съм, това е всичко. — Олюля се леко в усилието си да се овладее. — Просто изнемогвам.

— Наругай ме! — Рурк се изправи, потресен и не на шега изплашен от риданията й. — Хвърли нещо. Удари ми плесница.

Ив рязко се отдръпна, когато той понечи да я прегърне.

— Недей! След минута ще се съвзема и няма вече да се излагам.

Без да обръща внимание на думите й, Рурк я притисна до себе си. Тя се опита да се отскубне, но напразно. После отчаяно се вкопчи в него и отпусна глава върху гърдите му.

— Не ме изоставяй! Моля те, не ме изоставяй!

— Няма, скъпа. — Нежно я погали по косите и се запита има ли нещо по-страшно за един мъж от това да види обляна в сълзи жената, която е смятал за несломима. — Никога не съм те изоставял. Обичам те толкова много, че сърцето ми ще се пръсне.

— Не мога да живея без теб. Опитах се, но не мога.

— Знам. — Отдръпна се леко и повдигна брадичката й, за да види лицето й. — Не плачи, всичко ще се оправи. — Целуна страните й, мокри от сълзи. — И аз не мога без теб.

— Но тогава защо ме изпъди?

— Нямаше да позволя да си отидеш, бях заключил вратата. — Поусмихна се и леко я целуна по устните. — Ако не беше нахлула с гръм и трясък тук, сам щях да дойда при теб. Тази нощ не можах да заспя и напразно се опитвах да си внуша, че не бива да се унижавам. После ти се появи. Знаеш ли, за малко да падна на колене пред теб.

— Защо? — Ив плахо докосна лицето му. — Можеш да имаш всяка жена, която пожелаеш. Сигурно си го разбрал от опит.

— Питаш ме защо. — Той отметна глава. — Труден въпрос. Може би харесвам благия ти характер, изисканите ти маниери или безупречния ти вкус към облеклото. — Сърцето му се разтопи при вида на усмивката, озарила за миг лицето й.

— Не, греша, това не се отнася за теб. В такъв случай ме привличат смелостта ти, стремежът към справедливост, неспокойният ти дух и златното ти сърце, в което има място за толкова много хора.

— Описваш някаква друга жена.

— Не, говоря за теб, скъпа Ив. — Отново я целуна по устните. — Отлично те познавам, както познавам вкуса на тези устни, аромата на кожата ти, погледа ти, гласа ти. Успя да ме обсебиш изцяло. Когато се успокоиш, ще поговорим — прошепна той и докосна лицето й, все още влажно от сълзите. — Ще уредим нещата така, че и двамата да сме щастливи.

Ив дълбоко си пое въздух и промълви:

— Обичам те. Господи, ето, че ти го казах.

Чувствата, обзели Рурк, бяха като лятна буря, която се разразява и стихва внезапно, и пречиства въздуха. Погълнат от тях, той допря чело до нейното.

— Каза го и още си жива.

— Прав си. Може би ще свикна да изричам тези думи. — Може би следващия път сърцето й няма да бие така лудешки. Вдигна глава и потърси устните на Рурк.

Целувката им беше жарка, страстна, прелюдия към нещо друго, което ги караше да тръпнат от желание. Кръвта бучеше толкова силно в главата й, че Ив не чу как повтаря, че го обича. Ала неудържимото туптене на сърцето й подсказа, че го е сторила.

Задъхана и обзета от неописуемо желание, задърпа панталоните му.

— Искам те! Веднага!

— Веднага — повтори Рурк и успя да свали ризата през главата й, преди да се свлекат на пода.

Вкопчени един в друг, трескаво се докосваха. Завладяна от страстта, тя го ухапа по рамото, докато сваляше джинсите й. За миг Рурк усети под пръстите си познатите форми, горещината, излъчваща се от тялото й, сетне потъна в море от аромати и чувства, опари го непреодолимото желание да обладае любимата жена.

Нямаха време за изтънченост и нежност. Страстта бе като хищник, впил зъби в телата им, отказващ да се отдръпне дори когато Рурк трескаво я облада. Усети как Ив се напрегна, дочу сподавения й вик от удоволствие. И усети как се слива с нея — душевно и физически.

Ив се събуди в леглото му, когато приглушената слънчева светлина вече нахлуваше през филтрите на прозорците. Без да отваря очи, протегна ръка и откри, че мястото до нея е празно, макар все още да пазеше топлината от тялото на Рурк.

— По дяволите, как се озовах в леглото? — възкликна тя.

— Пренесох те на ръце.

Ив отвори очи и се втренчи в Рурк, който седеше гол на ръба на леглото и я наблюдаваше.

— Пренесъл си ме?

— Да, защото заспа на пода. — Приведе се и нежно докосна бузата й. — Не бива да се съсипваш от работа, Ив.

— Пренесъл си ме — повтори тя, все още прекалено сънена, за да прецени дали трябва да се почувства неловко от постъпката му. — Жалко, че не си спомням нищо.

— Разполагаме с достатъчно време, за да го повторя. Слушай, тревожа се за теб.

— Нищо ми няма. Само съм… — Погледът й попадна на часовника върху нощното шкафче. — Господи, нима е десет? Десет сутринта?

Понечи да стане, но Рурк нежно я блъсна обратно в леглото.

— Забрави ли, че днес е неделя?

— Неделя? — Напълно объркана, потърка очи. — Направо изгубих представа за дните от седмицата. — Каза си, че не е на работа, но все пак…

— Имала си нужда от сън. — Рурк очевидно отгатна мислите й. — Освен това ти е необходимо нещо по-силно от кафе. — Взе чашата от шкафчето и й я подаде.

Младата жена подозрително огледа бледорозовата течност.

— Какво е това?

— Нещо полезно. Изпий го. — Той поднесе чашата към устните й. Можеше да й даде подсилващи медикаменти на таблетки, но знаеше, че тя ненавижда лекарствата. — В момента работим върху него. Ще го пуснем на пазара след около шест месеца.

— Значи си правиш експерименти с мен! — Ив присви очи.

— Напълно безопасно е. — Той се усмихна и остави празната чаша върху шкафчето. — Почти никой не умря от това.

— Ха-ха, колко духовито! — Ив седна в леглото, чувствайки се невероятно отпочинала и ободрена. — Трябва да отида в управлението. Зарязала съм всичко друго, заради двете убийства и трябва да наваксвам.

— Трябва да си починеш. — Вдигна ръка, за да прекъсне възраженията й. — Един ден или поне няколко часа. Искам да прекараш следобеда с мен, но дори да решиш да останеш сама, знай, че почивката ти е много необходима.

— Предполагам, че мога да си позволя няколко часа бездействие. — Прегърна го през шията и лукаво попита: — Как предлагаш да ги прекараме?

Рурк се усмихна и я притегли към себе си. Този път в ласките им не липсваше нежност.

Ив не се изненада, когато установи, че я чакат куп съобщения. От десетилетия неделя вече не се смяташе за почивен ден. Когато прослуша записите на диска, разбра, че са я търсили Надин Фарст, арогантният пор Морз, родителите на Ивон Меткаф (това съобщение я накара уморено да потърка слепоочията си), както и Мирина Анджелини.

— Не можеш да поемеш върху себе си скръбта им — промълви Рурк, застанал зад нея.

— Моля?

— Мъчно ти е за семейство Меткаф. Изражението ти те издаде.

— Аз съм единственото им утешение и опора. — Подписа съобщенията с инициалите си, за да потвърди получаването им. — Искам да ги убедя, че някой се труди убиецът на дъщеря им да си получи заслуженото.

— Позволи ми да ти кажа нещо.

Ив вдигна очи към тавана с досада, представяйки си как ще я поучава, че трябва да си дава време за почивка, да бъде обективна и да спазва дистанцията, свързана със служебното й положение.

— Хайде, изплюй камъчето, че ме чака много работа.

— Имал съм работа с много ченгета. Избягвал съм ги, подкупвал съм ги, старал съм се да ги надхитря или просто да ги изпреваря.

Развеселена, тя приседна на ръба на бюрото.

— Май не трябваше да ми го казваш. Досието ти е подозрително чисто.

— Естествено. — Рурк я целуна по носа. — Нали съм платил затова.

Ив потръпна.

— По-добре да не ми съобщаваш подробностите, в противен случай ще се наложи да те натопя.

Преструвайки се, че не е чул забележката й, той продължи:

— Исках само да ти кажа с колко много полицаи съм си имал работа. Но не съм срещал по-добро ченге от теб.

Тя премигна смаяно, не знаеше как да реагира на неочаквания комплимент.

— Изпитваш съчувствие към жертвите и към скръбта на близките им, бориш се да възтържествува правдата. Невероятна си.

— Моля те, престани! — Тя пламна от смущение и неспокойно се раздвижи. — Или ще ти запуша устата.

— Кажи същото на Морз, когато му се обадиш и чуеш противния му писклив глас.

— Няма да му се обадя.

— Но нали потвърди получаването на съобщенията?

— Прецаках неговото. — Усмихна се, като забеляза изражението му. — Извинявай задето оскърбих изтънченият ти слух.

Рурк се разсмя и я свали от бюрото.

— Харесва ми как работиш.

За миг тя си позволи удоволствието да прекара пръсти през косата му, после се отскубна от прегръдката му.

— В момента пречиш на работата ми. Изчакай, докато разбера какво иска Мирина Анджелини. — Отблъсна го и набра номера.

Обади се самата Мирина. Бледото й, разтревожено лице изплува на екрана:

— О, лейтенант Далас. Благодаря, че се свързахте с мен толкова бързо. Страхувах се, че ще ми се обадите чак утре.

— Какво се е случило, госпожице Анджелини?

— Трябва да разговарям с вас колкото е възможно по-скоро. Не искам да безпокоя командира — той направи достатъчно за мен и за семейството ми.

— Онова, което ще ми кажете, свързано ли е с разследването?

— Да, така мисля.

Ив направи знак на Рурк да излезе от кабинета, но той невъзмутимо се облегна на стената. Тя го изгледа накриво, сетне отново се обърна към екрана.

— С удоволствие ще се срещна с вас, когато ви е удобно.

— Работата е там, лейтенант, че лекарите ми забраниха да пътувам. Налага се да дойдете при мен.

— Какво? Да дойда чак в Рим? Госпожице Анджелини, дори да ми разрешат командировка, трябва да разполагам с нещо конкретно, за да оправдая разходите и загубеното време.

— Аз ще те закарам до там — обади се Рурк.

— Млъкни!

— Не сте ли сама? — попита Мирина с треперещ глас.

— Рурк е тук — процеди Ив през зъби. — Госпожице Анджелини…

— О, прекрасно. Опитвах да се свържа и с него. Възможно ли е да дойдете заедно? Знам, че искам прекалено много, лейтенант. Мразя да използвам връзките си, но ще го направя, ако се наложи. Командирът няма да се възпротиви.

— Сигурна съм — промърмори Ив. — Тръгвам веднага, щом получа разрешението му. Ще ви се обадя. — Прекъсна връзката и заяви троснато: — Разглезените богаташки ми действат на нервите.

— Богаташите също скърбят и имат проблеми — обади се Рурк.

— О, млъквай! — Вбесена, Ив ритна бюрото.

— Рим ще ти хареса, скъпа — усмихнато отбеляза той.

Оказа се прав. Ив беше възхитена от Вечния град или поне от гледките, които се разкриха пред очите й по време на краткото пътуване от летището до апартамента на Анджелини с изглед към Испанския площад. Оживеното улично движение, фонтаните и останките от антични сгради направо й взеха ума.

От задната седалка на лимузината тя смаяно наблюдаваше елегантно облечените минувачи. Очевидно през този сезон на мода бяха широките роби, ушити от прозрачни и плътни материи в различни цветове — от бял до наситено бронзов — пристегнати с колани с изкуствени скъпоценни камъни. Тоалетът се допълваше от обувки с ниски токове, инкрустирани с диаманти, и от чантички, също украсени със скъпоценни камъни, които се носеха както от жените, така и от мъжете. Всички римляни изглеждаха като кралски особи.

Рурк не беше очаквал подобна реакция, ала с огромно удоволствие констатира, че тя е способна временно да забрави работата си и да се наслаждава на гледките. Жалко, че не разполагаха с един-два дни, за да я разведе из града, заслужил с великолепието и с непреходността си да бъде наричан „вечен“.

Изпита разочарование, когато лимузината рязко спря до тротоара и Ив се върна към действителността.

— Дано да си струва разкарването. — Без да изчака шофьорът да й отвори вратата, тя изскочи от колата. Когато Рурк я хвана под ръка, за да влязат в сградата, се обърна намръщено към него: — Не изпитваш ли капчица раздразнение, че ни накараха да прелетим океана заради някакъв разговор?

— Скъпа, често ми се налага да пътувам на много по-големи разстояния по много по-маловажни поводи. И то без такава очарователна компаньонка.

Младата жена презрително изсумтя и понечи да покаже значката си на дроида от охраната, но навреме се осъзна.

— Ив Далас и Рурк. Имаме среща с Мирина Анджелини.

— Очакват ви. — Дроидът плавно се доближи до асансьора с позлатена решетка и набра кода.

— Няма да е зле да се снабдиш с един от тези — Ив кимна към дроида, преди вратата на асансьора да се затвори, — и да разкараш Съмърсет.

— Съмърсет има свой чар.

Ив отново изсумтя, този път по-силно.

— Голям чар, няма що.

Вратите на асансьора се отвориха и двамата се озоваха във фоайе, декорирано в пастелни и златисти тонове. По средата ромолеше фонтанче, оформено като морска сирена.

— Господи! — прошепна Ив, вперила поглед в палмите и във великолепните картини. — Въобразявах си, че единствено ти живееш в подобен разкош.

— Добре дошли в Рим. — Рандал Слейд се появи неочаквано. — Благодаря ви, че дойдохте. Заповядайте. Мирина ви очаква във всекидневната.

— Не спомена, че и вие ще присъствате, господин Слейд.

— Заедно решихме да ви се обадим.

Предпочитайки да запази въпросите за по-късно, Ив мина покрай него и влезе във всекидневната. Веднага й направи впечатление, че стената откъм улицата е от стъкло, вероятно непрозрачно отвън, тъй като сградата беше сравнително ниска — едва шестетажна. Ала въпреки това оттук се разкриваше великолепен изглед към града.

Елегантно кръстосала крака, Мирина седеше на стол, украсен с дърворезба, и отпиваше от чая си. Ръката й леко трепереше.

Изглеждаше още по-бледа (ако това изобщо бе възможно) и още по-крехка в модерната си, светлосиня роба. Не носеше обувки, а ноктите на краката й бяха боядисани в цвета на дрехата. Косата й беше прибрана в стегнат кок, придържан от гребен, украсен със скъпоценни камъни. Ив си помисли, че домакинята прилича на древна римска богиня, но не можа да се досети точно на коя, тъй като познанията й, свързани с митологията, бяха твърде оскъдни.

Мирина не се изправи, нито се усмихна. Остави чашата си, взе елегантния бял чайник и наля чай на новодошлите.

— Моля, заповядайте.

— Не съм дошла на чай, госпожице Анджелини.

— Но все пак дойдохте и съм ви задължена.

— Скъпа, позволи на мен. — С грациозно движение Слейд пое чашите бт треперещите й ръце и се обърна към гостите: — Моля, седнете. Няма да ви задържаме повече от необходимото, но предлагам да се настаните удобно.

Ив седна в тапициран стол с ниска облегалка и заяви:

— Съзнавам, че нямам никакви права, но с ваше разрешение искам да направя запис на разговора.

Мирина погледна към годеника си и прехапа устни.

— Да, разбира се. — Прокашля се, когато Ив извади записващото устройство и го постави на масата. — Знаете за… неприятностите, които преди няколко години е имал Ранди в сектор 38-и, нали така?

— Да. Но ми беше казано, че вие не сте информирана за това.

— Вчера Ранди ми разказа всичко. — Без да поглежда към годеника си, тя му протегна ръка и той я стисна в дланите си. — Вие сте силна, самоуверена жена, лейтенант. Вероятно ще ви бъде трудно да разберете реакциите на слабохарактерните хора. Ранди скрил истината от мен, тъй като се страхувал, че не ще я понеса. Нали разбирате, зле съм с нервите. — Тя сви слабите си рамене. — Парадоксално е, но кризите в бизнеса ме амбицират, а тези в личния живот направо ме съсипват. Лекарите наричат това „склонност към бягство от неприятностите“. Затова ги избягвам.

— Просто си много деликатна — намеси се Слейд и стисна ръката й. — В това няма нищо срамно.

— Но този път не могат да бъдат избегнати. Бил сте там по време на инцидента — обърна се тя към Рурк.

— Да, намирах се на станцията, може би дори на територията на казиното, когато скандалът е избухнал.

— Хората от охраната на хотела, които Ранди повикал, също са били ваши служители.

— Точно така. Всички имат частна охрана. Хората, извършили криминални деяния, се предават на съда, освен ако въпросът не се уреди предварително.

— Чрез подкуп, нали?

— Естествено.

— Ранди е имал възможност да подкупи хората от охраната, но не го е сторил.

— Мирина! — Слейд стисна ръката й и я накара да замълчи. — Не ги подкупих, защото съзнанието ми беше толкова замъглено, че не се сетих затова. Ако го бях направил, нямаше да бъде регистрирано в полицейските досиета и нямаше да водим този разговор.

— Най-тежките обвинения срещу вас са отпаднали — намеси се Ив. — Поради това сте получил минимално наказание.

— Освен това ме увериха, че цялата история ще бъде запазена в тайна. Но това не стана… Предпочитам нещо по-силно от чая. А ти, Рурк?

— Уиски, ако имате, но само два пръста.

— Кажи им, Ранди — прошепна Мирина, докато той програмираше питиетата на бара, разположен в една ниша.

Годеникът й кимна, подаде чашата на Рурк и на един дъх пресуши своята.

— Сисли ми се обади в нощта, когато бе убита.

Ив рязко вдигна глава като ловджийско куче, надушило следа.

— Не е записано на видеотелефона й.

— Обади ми се от телефонна кабина, нямам представа къде се е намирала. Беше след полунощ, нюйоркско време. Бе много възбудена и разгневена.

— Господин Слейд, по време на официалното интервю заявихте, че през онази нощ не сте имал контакт с прокурор Тауърс.

— Излъгах, тъй като се страхувах.

— Значи сега се отказвате от първоначалните си показания.

— Искам да внеса малка поправка. Моля да имате предвид, че го правя доброволно и с пълно съзнание, че нося наказателна отговорност за подвеждане на полицейски служител по време на разпит. Съобщавам, че прокурор Тауърс ми се обади малко преди часа, когато се предполага, че е била убита. Разбира се, това ми осигурява алиби. Би било почти невъзможно да измина толкова голямо разстояние и да я убия в малкия промеждутък от време между обаждането й и извършването на престъплението. Естествено можете да проверите записите на разговорите ми.

— И ще го направя. Защо ви се обади бъдещата ви тъща?

— Отначало ме попита дали е вярно. Само това. Тъй като съзнанието ми беше ангажирано с онова, което работех в момента, отначало не разбрах колко е разтревожена. Едва когато продължи, осъзнах, че говори за скандала в сектор 38-и. Паникьосах се и взех да се оправдавам. Но Сисли не беше от хората, които можеш да излъжеш. Набързо ме постави натясно. Аз също се ядосах и се скарахме.

Замълча и погледна към Мирина. „Наблюдава я така, сякаш се страхува, че е прекалено крехка и може да се счупи“ — каза си Ив, сетне го подкани да продължи:

— Скарали сте се, господин Слейд, така ли?

— Да. Сисли ме упрекваше за инцидента, питаше как съм го допуснал. Попитах я откъде е научила всичко, но тя отказа да отговори. Казвам ви, беше направо вбесена. Заяви ми, че ще прикрие скандала, за да не тревожи дъщеря си. А след това щяла да се разправя с мен. Прекъсна връзката без по-нататъшни обяснения, а аз прекарах безсънна нощ в компанията на чашката.

Отново застана до Мирина и сложи ръка на рамото й.

— Призори научих от ранните новини, че била убита.

— Дотогава не беше споменавала нито дума за инцидента, така ли?

— Не. Бяхме в отлични отношения. Сисли знаеше за страстта ми към хазарта и деликатно изразяваше неодобрението си. Беше се примирила с „хобито“ на Дейвид. Струва ми се, че не осъзнаваше до каква степен хазартът е влязъл под кожата ни.

— Грешите! — обади се Рурк. — Беше ми наредила да забраня достъпа и на двама ви в моите заведения.

Слейд мрачно се усмихна.

— Значи затова не ми даваха да прекрача прага на игралния дом на Вегас Две.

— Точно така.

— Но какво ви накара да промените показанията си? — намеси се Ив.

— Почувствах, че облаците се сгъстяват над главата ми. Знаех, че на Мирина ще й бъде много мъчно, ако научи историята от другиго. Бях длъжен да й разкажа всичко. Тя реши да ви се обадим.

— Решихме го заедно. — Тя отново посегна към ръката му. — Това няма да възкреси майка ми, а баща ми ще бъде сломен, когато научи как са използвали Ранди, за да я убият. Трябва да се примиря с последствията. И ще го направя, ако знам, че човекът, използвал Ранди и мен, ще заплати за престъплението си. За нищо на света мама не би отишла в онзи отвратителен квартал, ако не е трябвало да ме защити от неприятности.

Докато летяха обратно към Щатите, Ив неуморно крачеше из луксозната кабина.

— Роднини! — Тя пъхна палци в задните джобове на джинсите си. — Сещаш ли се за твоите роднини, Рурк?

— Понякога. — Усетил желанието й да разговаря, той изключи бизнес новините, които следеше по персоналния си монитор.

— Ако следваме тази теория, излиза, че Сисли Тауърс е трябвало да разреши личен проблем в ролята си на майка. Някой заплашвал да разруши щастието на дъщеря й. Дори да е решила да направи Слейд на бъз и коприва, първо е искала да предпази Мирина.

— Предполага се, че това е нормалната реакция на всеки родител.

Тя го погледна изпод око.

— Двамата с теб отлично знаем, че има изключения.

— Бих казал, че онова, което сме преживели, излиза извън границите на нормалното, Ив.

— Добре, да не спорим. — Замислено тя се отпусна в креслото до него. — Щом твърдиш, че е естествено една майка да побърза да защити детето си от неприятности, то Тауърс е реагирала точно според очакванията на убиеца. Следователно той е познавал жертвата и отлично е преценил характера й.

— Повече от отлично.

— Но освен майка, Тауърс беше служител на закона. В такъв случай, подчинявайки се на дълга, пък и на инстинкта си, тя би трябвало да се обади в полицията и да съобщи, че я заплашват или че я изнудват.

— Майчината любов е по-силна от чувството за дълг.

— Тауърс е била от жените, готови на всичко заради детето си. И убиецът го е знаел. Питам се кои са я познавали най-добре. Любовникът, бившият съпруг, дъщеря й, Слейд?

— И много други, Ив. Прокурор Тауърс беше неуморна защитничка на майчинството и семейството. В пресата често публикуваха материали за нея, в които неизменно се подчертаваше предаността й към децата.

— Ала да съдиш за характера на един човек по вестникарските статии е огромен риск. — Медиите могат да бъдат и често са пристрастни или пък изопачават фактите както им е угодно. Сигурна съм, че убиецът не е предполагал, а е знаел как ще реагира жертвата. Познавал я е лично или е направил обстойно проучване.

— Това не стеснява особено много кръга на заподозрените.

Ив само махна с ръка, за да покаже, че това не я интересува в момента, сетне продължи:

— Същото се отнася до Меткаф. Убиецът й определя среща и знае, че името му няма да бъде отбелязано в дневника й. Защо е толкова уверен? Защото отлично познава навиците й. Моята задача е да открия привичките на престъпника, бил той мъж или жена. Защото отново ще извърши убийство.

— Откъде знаеш.

— Сигурна съм, освен това Майра потвърди страховете ми.

— Значи си разговаряла с нея?

Ив отново се изправи, не я сдържаше на едно място.

— Той — казвам „той“, защото си мисля, че извършителят е мъж — изпитва противоречиво чувство към жени със силен характер, ползващи се с известност и слава, жени, които няма да бъдат лесно забравени. Завижда им, мрази ги и същевременно е запленен от тях. Майра смята, че е възможно мотивът му да е жажда за власт, но аз не съм сигурна. Едва ли е толкова умен. Може би го прави заради тръпката да планира убийството, да набележи и да примами жертвата. Кого ли си е набелязал сега?

— Заставала ли си скоро пред огледало? — Какво?!.

— Даваш ли си сметка, че си непрекъснат обект на телевизионни предавания, че снимката ти не слиза от страниците на вестниците? — Опитвайки да прикрие страха си, Рурк стана, постави ръце на раменете й и, забелязал изражението й, възкликна: — И ти си мислеше за същото, нали?

— Не си мисля, а направо го искам — поправи го тя, — а когато се случи, ще бъда подготвена.

— Плашиш ме.

— Нали каза, че съм най-способното ченге, което познаваш. — Ив усмихнато погали лицето му. — Успокой се, Рурк. Няма да направя нищо необмислено.

— След тази декларация вече ще спя спокойно.

— Кога ще се приземим? — Тя нетърпеливо се обърна и тръгна към екрана за наблюдение.

— След трийсетина минути.

— Веднага трябва да се свържа с Надин.

— Какво си намислила?

— Кой, аз ли? Искам всички вестници да пишат за мене. — Нервно прокара пръсти през разрошената си коса и попита: — Можеш ли да уредиш двамата с теб да бъдем поканени на повече от онези светски събирания, които репортерите умират да отразяват?

Той въздъхна тежко.

— Ще се опитам.

— Страхотно! И ние можем да дадем няколко приема, нали? — Друсна се на седалката и забарабани с пръсти по коляното си. — Кой знае, възможно е дори да си купя няколко нови рокли.

— Направо не мога да повярвам. — Рурк я вдигна и я настани в скута си. — Но при условие, че неотлъчно ще бъда до теб, лейтенант.

— Не работя с цивилни.

— Имах предвид покупката на дрехи.

Ив присви очи, когато ръката му се плъзна под ризата й.

— Това покана ли е?

— Да.

— Добре. Исках да съм сигурна. — Обърна се и обви бедра около него.