Протектор

ИНТЕРЛЮДИЯ

Как да опишем пропастта между две столетия? Събитията са мярка за времето. За двеста и двайсет години се случват ужасно много неща.

Сухият труп на Фсстпок свърши в Смитсъновия институт. Беше проведена дискусия дали да го класифицират към хоминидите. След като Бренън отсъстваше, историята му се предаваше вече през трета ръка, но скелетът, кост по кост, беше идентичен с хоминидната костна структура.

Лукас Гарнър вече бе мъртъв, когато пакският кораб достигна до средата на курса си. Промяна в него нямаше. Ник Сол го наблюдаваше, когато магнитната му следа мина покрай Вундерланд две години преди това и все още увеличаваше скоростта си към нищото. И Ник се чудеше.

Базата „Олимп“ на Марс беше възстановена заради проучването на товарното отделение на Фсстпок на място, което бе по-лесно, отколкото да се опитват да преодолеят гравитацията, за да го вдигнат, като се имаше предвид, че гравитационният поляризатор още работеше. Изследователският екип не искаше да го изключва, докато не разбереше как да го включи отново. Използваха ниско кръжащ едноместен кораб, за да стопят праха под базата, като защитна мярка срещу мар-сианците.

Населението на Пояса се увеличи значително. Меху-рените светове изобилстваха и някои от тях бяха съоръжени с двигатели. Копаенето на руда ставаше по-трудно, защото най-богатите жили бяха изтощени. Из по-големите скали се появяваха градове. Все по-малко по-ясари управляваха едноместни кораби.

Голям леден астероид се удари в Марс и предизвика прашни бури и слаби трусове, което причини неприятности на базата „Олимп“.

Междузвездните колонии преуспяваха и се променяха. Джинкс разви сериозни вакуумни промишлености там, където повърхността на планетата се издига над атмосферата в Източния край. На Плато обществото стана потисническо. Населението на Вундерланд се увеличи и се разпръсна нарядко из по-големия континент, така че градовете се разрастваха по дължина. На Успяхме се разви подземна цивилизация, за да се избягнат ураганните ветрове през лятото и зимата. Дом бе спокоен и проспериращ, и извличаше полза от новите технологии и от грешките, допускани на по-старите колониални светове.

Лазерни лъчи свързваха Земята с колониите, а от време на време роботи-тарани напускаха линейния ускорител на Юнона, натоварени с нови познания. Неотдавна повечето от „дарбите“ на робота-таран бяха подобрени чрез биоинженерство, семена и замразени, оплодени яйцеклетки. Новините от колониите бяха редки, макар че Джинкс и Дом разполагаха с отлични комуникационни лазери.

Проблемът с наркотиците на Земята беше решен още по времето на Лукас Гарнър. Потенциалните наркомани обикновено ставаха жицеглави. Така изживяването бе по-пълно, а токът беше евтин след първоначалните разходи по операцията. Жицеглавите не притесняваха никого и проблемът с тях никога не бе ставал сериозен. Към 2340 г. той се беше решил почти от само себе си. Хората се бяха научили да се справят с него.

Населението на Земята се запази стабилно — принудително, когато беше необходимо.

Гравитационният поляризатор очевидно бе отвъд способността на човек да го проумее.

Усъвършенстваната алопластика — изкуствени органи вместо трансплантация — измина дългия път към решаването на проблема с недостига на донори. Гражданите на ООН даже гласуваха премахването на смъртното наказание при някои престъпления: избягване на подоходни данъци, незаконна реклама. Силната власт, дадена на полицията на ООН, беше вече доста ограничена.

Като цяло, от известно време не бяха водени войни.

Животът в слънчевата система бе станал донякъде идиличен…