Чакаше да съмне, за да му светне пред очите.
Загледан в себе си, разбра, че очите го лъжат.
По неволя стана човек.
Затвориха му устата, но му отвориха очите.
Това, което не можа да каже, го написа, но това, което написа, не можа да го прочете.
Последен научи, че езикът му бил остър.
Бързо намери себе си, но не можа да се познае.
Повдигна му се от настроението.
Искаше да излезе в отпуска, но краката не го слушаха.
Преодоля себе си и се изпоти.
Имаше образование, но го вадеше само, когато му го поискат.