Пътуване до Коностров

II

Влакът продължаваше да се движи сред бялата степ и срещаше върволици от просяци, които се връщаха от подземния пазар в Голдзин.

Сега беше съвсем светло и Корин гледаше пейзажа, който забеляза това и скромно се скри в миша дупка.

На Сатюрн Ламиел му оставаха само един крак и ръка и половина, но както беше заспал, не беше разумно да се очаква, че ще проговори.

Минаха Голдзин. Наближаваха Коностров, след шест версти.

Брис, Жак и Раймон бяха изтощени, но духът им все още се държеше на три зелени конеца, по един за всеки.

Богословната камбанка отекна в коридора и Сатюрн подскочи. Брис захвърли иглата си, а Жак май се изгори с електрическото желязо, което държеше. Раймон прилежно продължаваше да търси точното място на черния дроб, но прашката на Брис не беше достатъчно прецизна.

Сатюрн повдигна клепачи. Седна с голяма мъка, защото от липсата на лявата ябълка от задника си, изглежда, губеше равновесие, и придърпа шотландското одеяло над парчетата от своя крак, обувките на другите жвакаха по пода и по всички ъгли имаше кръв.

И така, Сатюрн разтърси русите си коси и мило им се усмихна.

— Не съм от най-приказливите, нали? — каза той.

Точно в този момент влакът навлизаше в гарата на Коностров. Всички слязоха там.